Мотиви
по НОХД №277/2020 г. по описа на Русенски окръжен съд,
Наказателно отделение
Обвинението е повдигнато от Русенска
окръжна прокуратура против А.Т.К. затова, че на 01.08.2019 г. на 02.08.2019 г. и на 30.09.2019
г. в гр. Русе, на три пъти, в условията на продължавано престъпление, предложил
дар – парична сума от 1000 до 5000 лв., в размер посочен от Т.Р.А. - на
длъжностно лице – Т.Р.А., в качеството й на с.о в група „***“ в сектор „П. п.“
към отдел „О. п.“ към ОД на МВР – Русе, за да наруши служебните си задължения,
произтичащи от типовата си длъжностна характеристика /рег. № 3286р-19512 от 11.11.2015 г./ – „получава, проверява, обработва и въвежда
данни от входящите документи в АИС, съгласно утвърдения технологичен ред“ – да
състави проект за наказателно постановление с неверен регистрационен номер на
моторното превозно средство, с което е извършено административното нарушение,
или невярно място на извършване на административното нарушение по административнонаказателна преписка по съставен Акт за
установяване на административно нарушение № АА 60782/27.07.2019 г. на МПС, като
обработи и въведе в АИС неверни данни, различаващи се от данните от входящите
документи по посочената административнонаказателна
преписка - неверен регистрационен номер на моторното превозно средство, с което
е извършено административното нарушение, или невярно място на извършване на
административното нарушение, което да доведе до недействителност на
наказателното постановление и отмяната му от съда-престъпление по чл. 304 ал.
2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
В съдебно заседание
представителят на Русенска окръжна прокуратура поддържа обвинението. Счита, че с
оглед събраните по делото доказателства няма промяна във фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, която съответно сочи на извършено от подсъдимия съставомерно деяние
по чл.304, ал.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК. Конкретизира, че обвинението се явява доказано с оглед
приобщените гласни доказателства – показанията на Т.А. и М.М.,
писмените доказателства и веществените доказателства, изготвени по реда на
ЗСРС.
Посочва още, че събраните по
делото доказателства са достатъчни и извършеното покрива от обективна и
субективна страна състава на престъплението по повдигнатото спрямо подсъдимия К.
обвинение.
Анализирайки смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства предлага отмерване на наказанията лишаване от свобода
при условията на чл.54 от НК – под средата на предвиденото в наказателния закон-лишаване
от свобода за срок от три години, чието изтърпяване да бъде отложено за
изпитателен срок от четири години. Счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание глоба в размер на 3000
лева.
Упълномощеният защитник на подсъдимия
А.К. – адв. Д.С. моли същият да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на
престъпление по чл.304, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Конкретизира, че на първо място деянието се явява изначално несъставомерно
по квалифицирания състав на чл.304, доколкото при повдигане на обвинението
липсва твърдение за допуснато нарушение на служебни задължения от страна на А..
Сочи още, че последната не е длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б. „а“
от НК и не може да бъде адресат на изискуемото от закона противоправно
въздействие. В този смисъл позовавайки се на константната съдебна практика
сочи, че заеманата от св. А. длъжност /с.о, респективно – технически сътрудник/
е такава на материално изпълнение, доколкото на същата не са били възложени
организационно – разпоредителни функции.
Твърди още, че в рамките на
съдебното дирене се установява фактическа обстановка, различна от отразеното в
обвинителния акт – както досежно изпълнението на служебните задължения от
страна на подсъдимия, така и досежно поведението му през инкриминирания период.
Сочи, че подсъдимият е дългогодишен служител на ОД на МВР, че е бил неколкократно награждаван, че не е бил близък със св. и. Т.
и не е поддържал контакт с него, включително и след 01.08 и 02.08. – датите на твърдяните разговори със св. А., до 30.09. Конкретизира
още, че на последната дата разговорът, който е бил проведен е бил по инициатива
на св. А.. В обобщение достига до извод, че доказателствения материал, приобщен
в производството е недостатъчен и негоден за постановяване на осъдителен
съдебен акт.
Подс. А.К. не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение. В хода на съдебното дирене дава обяснения, в които посочва, че не е
извършил престъплението, за което е обвинен. Посочва, че нееднократно е подавал
сигнали за корупционни практики в системата на МВР. Конкретизира, че се е
срещал със св. А., но именно тя в един от разговорите си с него е поискала
парична сума в размер от 2000 до 3000 лева за да съдейства на негов познат за
да избегне санкционирането си по административен ред. Сочи, че впоследствие инициативата
отново е била нейна, но той категорично е отказал и заявил, че същата не
разполага с възможността да влияе на производството, както и че в разговорите
си с нея основно е целял да събере информация за допусканите в сектора
нарушения. В последната си дума сочи, че не е извършил престъплението, за което
е обвинен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият А.К. бил
назначен на работа в системата на МВР на 01.01.1992 г.
като заемал длъжността п. в отдел ****. Въз
основа на Заповед №336з-667 от 01.04.2015г. на Директора на ОД на МВР – Русе
той бил преназначен на длъжност младши а.
І степен в група „***“ при сектор „***“ към отдел „***“ на ОД на МВР – гр.
Русе.
Според типовата
длъжностна характеристика за длъжността младши автоконтрольор
II-I степен, утвърдена със заповед на
Министъра на вътрешните работи подсъдимият следвало да работи по
предотвратяването и пресичането на нарушения по пътищата и изготвя документи, свързани с административнонаказателната дейност и разследването на
пътнотранспортни произшествия.
Въз основа на трудов
договор рег.№ 336з-1187/15.05.2019 г. св.Т.Р.А. била назначена на длъжност „с.о“
в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им“
на сектор „П.П.“ към отдел „О.П.“ при Областна
дирекция на МВР – Русе. За изпълнение на служебните си задължения А. получавала
месечно трудово възнаграждение. За длъжността действала типова длъжностна
характеристика с рег. № 3286р-19512 от 11.11.2015 г.,
утвърдена със Заповед №3286з-21/05.01.2015 г. Според същата длъжностните
задължения на св. А. включвали извършване на пряка изпълнителска дейност,
съобразно функциите и задачите на звеното, получаване, проверяване, обработване и въвеждане на данни от входящите документи,
съгласно утвърдения технологичен ред, изготвяне на отчети, оперативни и
тематични справки от АИС, съгласно утвърдения технологичен ред, както и строго
спазване правилата за достъп до системите и технологичната дисциплина. Според
действащия в ОД на МВР Русе Технологичен ред – рег. №3264307.2014/27.07.2014 г.
съставените АУАН следвало да се отчитат в група ОПТП, АНД и ИАД не по-късно от
три дни след съставянето им. От своя страна в качеството си на „с.о“, след
получаване на преписката със съставения АУАН св. А., съобразно технологичния
ред, въвеждала по електронен път в информационната система на МВР – АИС АНД
/автоматизирана информационна система административно наказателна дейност/ актовете
за нарушения по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Въвеждането включвало
попълване на всички реквизити на съставените на хартиен носител актове в АИС
АНД. Дейността на св. А. се изразявала конкретно в следното: След отваряне на
системата тя въвеждала в нарочно поле номерът на съставения акт, при което
преминавала в следваща фаза след натискане на бутон „Потвърди“. Системата
автоматично зареждала имената на актосъставителя. След
това попълвала ЕГН на нарушителя и при задействане на бутон „Потвърди“ в
компютърната бланка се отразявали по електронен път данните на адресата - имена
и адрес. Следвало отразяване в нарочни отделения на три дати от страна на св. А.
– на съставяне на акта, на нарушението и на предявяване на АУАН. След това св. А.
следвало да въведе регистрационния номер на превозното средство като след
задействане на бутон „Потвърди“ системата отразявала отново автоматично
марката, модела, номерът на рамата и вида му. По същият начин чрез попълване на
отделни графи, се пренасяли от хартиения носител в автоматизираната система
часа и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствената част, отразена
от актосъставителя, както и цифровата квалификация на
нарушението. Всичко св. А. изписвала в нарочните графи, така както е било
отразено от актосъставителя в оригинала на съставения
преди това АУАН, без да извършва каквато и да е преценка за правилност и
законосъобразност. Системният оператор нямал правомощието да извършва проверки,
а в случай на установен пропуск, единствената му възможност била да докладва констатираното
на прекия ръководител – началникът на група АНД. След като св. А. попълнела
всички данни от съставения АУАН в системата задействала бутон „Запис“, при
което същият вече бил заведен и преписката се предавала на административнонаказващия
орган-Н. на сектор „****“ към отдел „****“ при Областна дирекция на МВР – Русе
– св. М.М. - . Според технологичния ред преди
предаването, следвало да се положи подпис от системния оператор в горния десен
ъгъл на бланката на АУАН, с което се удостоверявало, че същият е въведен в АИС
АНД. Извършвала се и справка дали деянието е в условията на повторност,
резултатът от която се отразявал върху акта. От своя страна наказващия орган –
св. М.М. вземал решение и определял вида и размера на
наказанията на нарушителя, което отразявал в резолюция, след което цялата
преписка се връщала физически при системния оператор – св. А.. Следвало отново
попълване на отделни данни в автоматизираната система – първоначално се
въвеждал бланковия номер и серията на АУАН, при което системата автоматично
генерирала въведените преди това реквизити, извършвала се проверка за допуснати
технически грешки, попълвало се съдържанието на резолюцията на наказващия
орган, информация относно обжалването на наказателното постановление. При
приключване на тази дейност и задействане на бутон „Запис“ системата
автоматично генерирала проект на наказателно постановление със съответен номер,
което системният оператор отпечатвал три екземпляра на хартиен носител Същите
отнасяла на наказващия орган- св. М.М., който ги
разписвал.
По този начин св. Т.А.
в качеството си на „с.о“ въвеждала актовете в системата, докладвала на свид. гл. инспектор М.М.,
отпечатвала проектите на заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки /ЗППАМ/ и тези на наказателни
постановления /НП/. Впоследствие така съставените ЗПАМ и постановления се
изпращали на съответните поделения на ОД на МВР – Русе за връчване.
Св. Т.А. и подсъдимият
А.К. се познавали във връзка с изпълняваната от всеки от тях служба в сектор „.***“
при ОД на МВР Русе.
Към месец август и
месец септември 2019 г. единствено св. А. изпълнявала длъжността „с.о“ в група
„***“ на сектор „***“ към отдел „О.П.“ при Областна дирекция на МВР – Русе. Тя
работела сама в кабинет № *, на ет. 2, находящ се в
сградата на ОД на МВР- Русе, на бул.****.
На 01.08.2019 г., в
края на работния ден, около 17.00 ч. подс. А.К. влязъл в кабинета на св. А., където тя изпълнявала
служебните си задължения. В разговора между двамата подсъдимият поискал тя да
направи справка и да провери дали по административнонаказателна
преписка 19-1085-003333, по съставен Акт за установяване на административно
нарушение № АА 60782/27.07.2019 г. срещу И. К.Т., имало издадено наказателно
постановление. За целта той предоставил на св. А. ЕГН на и. К.Т., когото
познавал от известно време. Разполагал и с телефонния му номер. След като св. А.
се съгласила въпреки, че подсъдимият не работел по тази преписка, тя направила
проверка в АИС и заявила на подсъдимия, че все още не бил издаден санкционен
акт. Посочила му, че става въпрос за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
както и че е твърде рано за издаване на наказателно постановление. От своя
страна подс. А.К. посочил, че става въпрос за ПТП и
се заинтересувал дали материалите по същото са при нея. Св. А. му отговорила,
че само АУАН за управление на превозно средство след употреба на алкохол е при
нея, тъй като по отношение на пътното транспортно произшествие било образувано досъдебно
производство. Тогава подсъдимият директно попитал св. А. дали може да допусне
грешка в наказателното постановление. Конкретизирал, че става въпрос за
техническа грешка, като например да обърка номера на превозното средство при
въвеждането му в АИС. Казал и още, че за това нещо ще получи сума от 1000-2000,
по нейна преценка-колкото каже. Опитал се да я убеди с твърдението, че грешки
се случват често. Св. А. първоначално мълчала и едва при тръгването на
подсъдимия заявила, че няма да направи това, което иска от нея. При това той се
обърнал към нея с думите – „Е, как ще работим с теб занапред?“ и излязъл от
кабинета и. Тъй като времето било напреднало тя решила да разкаже за разговора
си с подсъдимия на началника на сектор „П.П.“ към
отдел „О.П.“ на ОД на МВР – гр. Русе – св. М., но на следващия ден.
На 02.08.2019 г.
сутринта св. Т.А. посетила кабинета на св. М. и разказала всичко за срещата си
с подсъдимия и предложението му да допусне грешка при попълване на данните в
АИС при изготвяне на проекта на наказателно постановление. Изглеждала
притеснена и уплашена.
Малко по – късно на
същата дата – 02.08.2019 г., около 14.00 – 15.00 часа в кабинета и отново
влязъл подсъдимият К.. Той поискал от св. А. да забрави за случилото се, а тя
от своя страна го попитала дали изобщо е бил сериозен в предложението си.
Тогава подсъдимият заявил, че е бил напълно сериозен, че не се шегувал с
подобни неща. Посочил и каква грешка би могла да допусне в наказателното
постановление – в регистрационния номер на превозното средство или в мястото на
нарушението, които грешки биха опорочили санкционния акт. Отново обяснил, че
такива грешки се случват и е възможно да се допуснат няколко пъти годишно, но
не повече от пет, шест, за да остане незабелязано. Посочил, че в този случай ще
получи сума, каквато тя прецени – 2000-3000-5000, която тя счела, че е в лева.
Междувременно св. М.
уведомил служителите на отдел „В.С.“ при ОД на МВР Русе, като била проведена и
беседа със св. Т.А. и пред тях тя отново разказала за предложенията на подс. А.К..
На 07.08.2019 г.
била сезирана Окръжна прокуратура – Русе и на 09.08.2019 г. с постановление на
прокурор при Русенска окръжна прокуратура било образувано досъдебно
производство № 2604/2019 г. по описа на РОП за престъпление по чл.304, ал.1 от НК. В рамките на същото от страна на наблюдаващия прокурор било направено
искане рег. №RB421122-001-08/25-58 от 19.08.2019 г. за използване на СРС чрез
оперативните способи „наблюдение“, „подслушване”, „проследяване“ и „проникване“
по смисъла на чл.5, чл.6, чл.7 и чл.8 от ЗСРС по отношение на подс. А.Т.К.. По същото било издадено разрешение от и.ф. Председател
на Русенски окръжен съд рег. № 73 от 19.08.2019 г. за срок от 60 дни, считано
от 00.00 часа на 20.08.2019 г. за
използването и на СРС „наблюдение, проследяване, подслушване и проникване“ и
документиране чрез звукозапис и видеозапис.
На 30.09.2019 г. малко
преди 15.00 часа подс. А.К. отново посетил св. Т.А. в
работния й кабинет в сградата на сектор „П.П.“ при ОД
на МВР-Русе. В рамките на водения между тях разговор той отново поискал от нея
да направи справка в АИС и да провери дали е било издадено наказателно
постановление по съставения АУАН на св. И. Т.. За да помогне при извършване на
справката подсъдимият продиктувал на св. А. ЕГН на св. Т. и след въвеждането му
в системата тя установила, че все още не било съставен санкционен акт.
Последвал разговор между двамата, в който св. А. уверила подсъдимият, че в
конкретния случай, при установена концентрация на алкохол от 1.16 промила,
наказателно постановление ще бъде издадено. От своя страна подсъдимият и
заявил, че е говорил с нарушителя скоро и отново предложил на св. А. да допусне
техническа грешка при попълване на данните в АИС, при изготвяне на проекта на
наказателно постановление. Св. А. поискала от подсъдимият ясно и конкретно да и
посочи какво предлага. Последният, след като се уверил, че не е възможно да се
обърка ЕГН на нарушителя предложил на св. А. да обърка номера на автомобила.
Заявил, че ще говори с „адвокат“ и я попитал: „***?“, „****.“ След това
посочил, че е достатъчно да се сгреши регистрационния номер, като се поколебал
дали да не се допусне и грешка в мястото на извършване на нарушението. След
справка в системата изразил съмнение, че мястото е било сбъркано от актосъставителя. В тази връзка, веднага след разговора си
със св. А., подс. К. се обадил на св. И. Т. по
мобилния телефон, уточнил мястото на произшествието, което се оказало правилно
отразено в съставения АУАН, съобщил му, че е говорил с колежката си, след което
двамата се уговорили да се срещнат някой друг ден.
Впоследствие, в
изпълнение на служебните си задължения и във връзка с АУАН № АА
60782/27.07.2019 г., св. Т.А. съставила проект на наказателно постановление на
св. И. К.Т., в който вписала коректни данни за деянието, автомобила, с който
било извършено същото и неговия водач. Съставеният от свидетелката проект бил
одобрен от св. М.М. и подписан от него. Издаденото
наказателно постановление №19-1085-003333/02.12.2019 г. било връчено на свид. Т., не било обжалвано и влязло в законна сила.
В резултат на
приложените специални разузнавателни средства въз основа на искане рег. №RB421122-001-08/25-58
от 19.08.2019 г. и разрешение от и.ф. Председател на Русенски окръжен съд рег.
№ 73 от 19.08.2019 г. за времето от 14.46
ч. до 14.54 ч. на 30.09.2019 г. били осъществени „видеозапис“ и „звукозапис“ по
отношение на действията и разговорите на А.Т.К. в стая №6, намираща се на 2
етаж в административната сграда на „П.П.“ ОДМВР- Русе
на бул. „Липник“ №133 при използване на оперативните способи „наблюдение“ и
„подслушване“.
В резултат от
оперативен способ „подслушване” по смисъла на чл.6 от ЗСРС на мобилен телефонен
номер, ползван от подс. А.К., след получено
разрешение за използване на този вид специално разузнавателно средство от и.ф.
Председател на Русенски окръжен съд рег. № 73 от 19.08.2019 г. бил изготвен
звукозапис на разговор, проведен по мобилен телефон с номер 0888/521 698,
ползван от подсъдимия А.К., на 30.09.2019 г. в 14.55.26 часа с телефонен номер
0897/396 039, ползван от св. и. Т..
Изложената
фактическа установка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия А.К.
(частично) показанията на св. А. (както дадените непосредствено и устно, така и
частично приобщените на основание чл. 281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК от
досъдебната фаза), св. М.М., св. Г.В. и св. М. (както
дадените непосредствено и устно, така и приобщените от досъдебната фаза на
производството по реда на чл.283 от НПК, вр. чл.373,
ал.1 от НПК) и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: АУАН
(т.1, л.19 от дос.пр.), Заповед за налагане на ПАМ
(т.1, л.24 и л.25 от дос.пр.), Технологичен ред за работа
в сектор „П.П.“ – Русе, обхващащ дейности по
осъществяване на административно-наказателната дейност от служителите на сектор
„П.П. при отдел „ОП“ на ОД на МВР – Русе, както и
реда и начина за отчитане на преписките и материалите, свързани с тази дейност
(т.2, л.5-9 от дос.пр.), трудов договор (т.2, л.21 от дос.пр.), длъжностни характеристики (т.2, л.23-24 и л.25-26
от дос.пр.), заповед за назначаване на длъжност и
даване на звание (т.2, л.27 от дос.пр.), акт за
встъпване в длъжност (т.2, л.29 и л.31 от дос.пр.),
заповед за преназначаване (т.2, л.30 от дос.пр., кадрова
справка (т.2, л.32-33 от дос.пр.), наказателно
постановление (т.2, л.35 от дос.пр.), заповед за
прилагане на ПАМ (т.2, л.40 и л.41 от дос.пр.),
характеристична справка (т.2, л.48 от дос.пр.), писма
от ОД на МВР Русе (л.76, л.84 от съд.пр.), заповед за утвърждаване на типови
длъжностни характеристики (л.93-95 от съд.пр.), месечни графици (л.102-104
л.140-142 от съд.пр.), ежедневни ведомости
(л.105-109, л.161-165 от съд.пр.), часови графици (л.110-113 и л.152-153 от
съд.пр.), протокол за ПТП и актове за установяване на административни нарушения
от 01.08. и 02.08.2019 г. (л.114-118 от
съд.пр.), договор за покупко – продажба на МПС (л.121
от съд.пр.), часови графици и ежедневни форми за отчет за 01.08. и 02.08.2019
г. (л.143-144, 152-153, от съд.пр.),
разпечатки от система за локация и визуализация на мобилни единици в ОД МВР
Русе и пътни листи (л.145-151 и л.154-160 от съд.пр.), писма, докладни записки
и справки (л.166-178 от съд.пр.), заповед за командироване в чужбина на МВР с
цел извършване на съвместни контролни проверки (л.179-181 от съд.пр.), писмо,
обобщени справки и пътни листи
(л.209-224 от съд.пр.).
Като цяло събраните в хода на съдебното дирене доказателства са безпротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват, което с оглед предписанията на чл.305, ал.3, пр.1 от НПК не налага
подробното им анализиране и съпоставка.
Преди задължителния съвкупен и
отделен анализ на събраните в рамките на съдебното дирене доказателства и
доказателствени средства, съдът в настоящия си състав намира, че следва да
констатира процесуалната негодност и допуснатите в предсъдебната
фаза нарушения на процесуални правила, които макар и да не съставляват
основания за връщане на производството в предходната му процесуална фаза се
отразяват на доказателствената стойност на част от
извършените в предсъдебната фаза процесуални действия
– събирането на гласни доказателства (чрез разпит на св. И. Т. на 11.02.2020 г.
и на 05.03.2020 г.) и установеното посредством използването на СРС.
На първо място тук следва да бъде
посочено, че част от събраните в досъдебната фаза гласни, писмени доказателствени
средства и ВДС от използваните СРС се явяват изначално опорочени предвид неспазването
на сроковете за провеждане на разследването, визирани в чл.234 от НПК. Пълнотата
и прецизността на така възприетото от страна на решаващия съдебен състав предпоставя проследяване на развитието на производството в
неговата досъдебна фаза, считано от момента на неговото отпочване,
както следва:
На 09.08.2019 г. с постановление
на прокурор при РОП е било образувано № 2604/2019 г. по описа на РОП за
престъпление по чл.304, ал.1 от НК (том 1, л. 1 от досъдебното производство). По
досъдебното производство са приобщени постановления за удължаване на сроковете
по разследването при условията на чл.234, ал.3 от НПК от прокурор при РОП и
и.ф. Административен ръководител – Окръжен прокурор на РОП, както следва: от 09.10.2019
г. до 09.12.2019 г. (т.1, л.36 от досъдебното
производство) и от 09.12.2019 г. до 09.02.2020 г. Други актове за удължаване на
срока за разследване не са приобщени по досъдебното производство. В този смисъл
и всички извършени процесуални действия след 09.02.2020 г., следва да се
изключат от доказателствената съвкупност поради
процесуалната им негодност с оглед императивните предписания на чл.237, ал.7 от НПК. Според този текст на процесуалния закон уреждащ санкция за органите на
досъдебното производство при неспазване на сроковете, действията по
разследването, извършени извън установените срокове, не пораждат правни
последици, а събраните доказателства не могат да бъдат ползвани от съда при
постановяване на присъдата.
При оценка на обясненията на подсъдимия,
съдът изходи от двойствената им природа-от една страна същите се явяват основно
средство за защита, чрез което подсъдимото лице се възползва от възможността си
да вземе отношение по повдигнатото обвинение, като го отхвърли и защити своите
права и законни интереси, а от друга страна обясненията му се явяват и доказателствено средство и като такова следва да се ценят
във връзка с останалия доказателствен материал, с оглед собствената им
логичност и вътрешна последователност. Достоверността на обясненията следва да
бъде установявана при спазване на общите правила относно гласните
доказателствени средства-по пътя на доказването, при оценка на събраните по
предвидения в НПК процесуален ред доказателства.
Изхождайки от това дефинирано в
процесуалния закон правило, настоящият съдебен състав прецени, че следва да се
кредитират частично обясненията на подсъдимия А.К. – в частта, в която описва познанството и
контактите си със св. А., част от срещите си с нея в кабинета и, както и
досежно познанството му със св. и. Т.. В тези си части обясненията на
подсъдимия са безпротиворечиви и се подкрепят от
всички приобщени по делото писмени и гласни доказателства. Изключиха се от доказателствената съвкупност обясненията на подс. К., в частта, в която същият отрича да е провеждал
срещи със св. А. на 01.08. и 02.08.2019 г., както и в частта касателно
съдържанието на проведените между тях разговори – конкретно категоричното му
твърдение, че не е предлагал материална облага на свидетелката за да допусне
грешка при отразяване на данните в АИС с оглед бъдещия санкционен акт, който е
следвало да бъде съставен на св. И. Т.. На първо място в тази им част
обясненията на подсъдимия се опровергават от безпротиворечивите,
последователни и задълбочени показания на св. А., която конкретно отразява
точните си срещи с подсъдимия, поводът за провеждането им и предложението му
срещу определена от нейна страна парична сума да допусне грешка, която
съответно да доведе до опорочаване на бъдещото наказателно постановление с
оглед неговата процесуална незаконосъобразност. Съдът даде вяра изцяло на изложението
на св. А. сочещо, че именно инициативата е изходила от подсъдимия, а не от нея
и не възприе като достоверни обясненията на А.К. в обратната насока. За този си
доказателствен извод настоящата съдебна инстанция на първо място отчете
обстоятелството, че с категоричност в производството беше доказано познанството
на подсъдимия със св. и. Т. (факт, който освен посредством приобщения в
качеството на писмено доказателство договор за покупко
– продажба на МПС се доказва и чрез останалите гласни доказателства-обясненията
на самия подсъдим). На второ място беше отчетено и конкретното поведение на св.
А. и подсъдимия след провеждане на първоначалния разговор. В логическо
съответствие с твърдението си, че е била шокирана от предложението за
нарушаване на служебните си задължения с оглед материално облагодетелстване,
веднага след отправянето му от подсъдимия на 01.08.2019 г., св. А. е
информирала началника на сектор „П.П.“ при ОД на МВР-
Русе – св. М. и пресъздала с точност разговора си с подсъдимия. В последната насока
са и показанията на св. М. (както приобщените по реда на чл.283, вр. чл.373, ал.1 от НПК, така и дадените непосредствено и
устно пред настоящия състав), който в унисон с изложеното от св. А. отразява
преразказаното от нейна страна за първата си среща с подсъдимия и описва
състоянието и – видимо притеснена и разстроена. Що се касае за подсъдимия, в противовест с житейската логика, той не е потърсил
съдействие от когото и да било за преустановяване на наблюдаваните корупционни
практики, не е съобщил за твърдяното поведение на св. А., а уж целейки събиране
на други доказателства не е направил нищо в следващите два месеца, извън
провеждането на още два разговора с нея на същата тема, включително и такъв със
св. Т.. На второ място обясненията на подсъдимия, в които заявява, че не е
посещавал кабинета на св. А., не се подкрепят от всички приобщени в
производството доказателства. Съдът по инициатива на страните и служебно събра
редица писмени такива за проверка на обясненията на подсъдимия К. в тази им
част, като такива в подкрепа на твърдението му за служебна ангажираност извън
сградата на управлението не бяха събрани. Нещо повече – същите с категоричност
се опровергават и от част от приобщените писмени доказателства – извлечения от
система за локация и визуализация на мобилни единици в ОД МВР Русе и пътни
листи, удостоверяващи, че на процесните дати и в
посочените от св. А. часове, подс. К. е бил в района
на сградата на сектор „П.П.“ при ОД на МВР- Русе (****).
Съдът даде вяра на показанията на
основния свидетел на обвинението – Т.А., както дадените непосредствено и устно
пред настоящия съдебен състав, така и приобщената част от изложеното от нея в
рамките на досъдебното производство. Последователно и хронологично св. А.
описва трите си срещи с подсъдимия на процесните дати
– 01.08, 02.08 и 30.09.2019 г., съдържанието на проведените между тях разговори
и неколкократното предложение на подсъдимия да
допусне грешка /грешки при отразяване на данни в АИС с оглед бъдещото издаване
на наказателно постановление по отношение на допуснатото нарушение по ЗДвП на
св. и. Т., за което ще получи сума, каквато тя посочи – от 1000 до 5000 лева.
Съдът прецени внимателно и задълбочено изложението на свидетеля в контекста на
показанията на св. М., собствената им логичност и вътрешна убедителност и
кореспонденцията им със събраните писмени доказателства. В този смисъл и с
оглед констатираната вътрешна устойчивост и подкрепата им от останалата част от
доказателствената съвкупност съдът възприе
изложението на св. А. като сигурна основа, върху която изгради доказателствените си изводи досежно
времето и мястото на срещите си с подсъдимия, съдържанието на проведените
разговори между двамата, предложената материална облага от страна на А.К. и
сочената причина затова. Изцяло на основата на изложението на този свидетел,
ведно с казаното от св. М. и в известна степен – част от писмените
доказателства (АУАН, договор за покупко продажба на
МПС, извлечения от система за локация и визуализация на мобилни единици в ОД
МВР Русе и пътни листи), съдът изгради изводите си и относно точното поведение
на подс. К. на процесните
дати спрямо св. Т.А. – първоначално изразяващо се в искане на информация,
следващо от намек за облагодетелстване за осъществена услуга, през предлагане
на сумата по преценка на А. от 1 000 до 5 000 лева (според подсъдимия за
умишлено допускане на грешка при въвеждане на данни в АИС за номера на
превозното средство или мястото на произшествието), позвъняването от страна на А.К.
до св. и. Т. на 30.09.2019 г., веднага след разговора му с А. и използваните от
него заплашителни изрази, свързани с евентуалните им бъдещи служебни контакти.
Св. А. е категорична и за това, че сумата е била предлагана от подсъдимия за да
наруши част от служебните си задължения под формата на допускане на формална
грешка, наподобяваща такава с технически характер, придружено с твърдението, че
така се е работело с предходната и колежка и би останало незабелязано от
ръководството ако се случва няколко пъти годишно. Последното подсъдимият неколкократно и е заявявал при трите от срещите им.
Възприеха се изцяло и показанията
на св. М. (както депозираните непосредствено и устно пред настоящия състав,
така и приобщените от дос.пр. при условията на 283, вр. чл.373, ал.1 от НПК), които по производен път
(доколкото преразказват казаното пред него от страна на св. А.) допринасят за
изясняване на отношенията между подс. К. и св. А..
Тук следва да се посочи, че съдът събра тези гласни доказателства за
установяване на контролни факти – поведението на св. А. и видимото и състояние
след първото предложение на подс. К. – от 01.08.2019
г. и непосредствено разказаното от нея пред него в качеството му на неин и на
подсъдимия пряк началник и длъжностно
лице овластено да съставя наказателни постановления
за нарушения на ЗДвП. В тази насока св. М. е категоричен, че св. А. е
изглеждала притеснена и разстроена, че същият е проверил твърденията и чрез
справка в системата за видеонаблюдение и констатирал
посещението на подсъдимия в кабинета и в посочения от нея час. Пред св. М. е
било посочено от страна на св. А., че от страна на подсъдимия и е било
отправено предложение да допусне грешка при попълване на данни в АИС, за което
и е била обещана сума в посочен от нея размер. Показанията на този свидетел се
поставиха и в основата на доказателствените изводи на
настоящия съдебен състав, ведно с приобщените множество писмени доказателства и
касателно заеманите от А. и подсъдимия длъжности и
организацията на работа в отдел АНД при сектор „ПП“ на ОД на МВР – Русе.
Възприеха се и показанията св. М.М. и св. Г.В., които бяха събрани по искане на защитата и
косвено допринасят за проверка на обясненията на подсъдимия в отделни техни
части, но като цяло не се отразяват на основния факт, предмет на доказване в
производството.
Съдът изцяло изключи от доказателствената съвкупност показанията на св. и. Т. – от
11.02.2020 г. и 05.03.2020 г. (приобщени чрез
прочитане по реда на чл.283 от НПК) и информацията, събрана по негласен начин
чрез използваните СРС-ва (приобщени чрез прочитането
им и чрез оглед на изготвените материални носители), като счете, че същите с
оглед цитираната по-горе разпоредба на процесуалния закон – чл.234, ал.7 от НПК
не съдържат годни доказателства, които да послужат за формиране на вътрешното
убеждение на състава по отношение на главния факт, предмет на доказване в
наказателното производство. Съображенията на настоящия съдебен състав се
свеждат до следното:
Досъдебното производството е
протекло по общия ред-чл.212-чл.235 от НПК, от където следва да се изходи при
преценка на сроковете за разследване. Началото на срока по чл.234, ал.1 от НПК
е датата на образуване на наказателното производство - с постановление от
наблюдаващия прокурор, а краят - окончателното приключване на разследването и
изпращането на делото на прокурора с писмено мнение от разследващия орган.
Както беше посочено и по-горе, наказателното производство е било образувано на
09.08.2019 г., а е било изпратено на наблюдаващия прокурор с писмено мнение от
разследващия от 30.03.2020 г. В хода на досъдебното производство, след изтичане
на първоначалния законоустановен двумесечен срок, е
последвало двукратно удължаване на сроковете по разследване, при спазване на
изискванията на чл.234, ал.3 от НПК - от прокурор при РОП и и.ф.
Административен ръководител – Окръжен прокурор на РОП, както следва: от
09.10.2019 г. до 09.12.2019 г. и от 09.12.2019 г. до 09.02.2020 г. Други актове
за удължаване на срока за разследване не са приобщени по досъдебното
производство. В този смисъл и по
отношение на действията по разследване извършени след 09.02.2020 г. следва да
се приложи специфичната процесуална санкция следваща от разпоредбата на чл.234,
ал.7 от НПК и изразяваща се в невъзможност действията по разследването
извършени извън сроковете по ал.1-3 да породят правни последици, а събраните
доказателства да се ползват пред съда при постановяване на присъдата. В
конкретния случай, след изтичане на повторното удължаване на срока за
разследване (09.02.2020 г.) са били извършени няколко такива действия –
изготвени са били ВДС и протоколи за ВДС, резултат от експлоатирането на СРС (съответно
от 10.02.2020 г. до 10.03.2020 г.). Проведени са били и два разпита на св. И. Т.
– на 11.02.2020 г. и на 05.03.2020 г., инкорпорирани в протоколи от същите дати
и приобщени в хода на съдебното дирене по реда на чл.283 от НПК, вр. чл.373, ал.1 от НПК. Касае се за извършени процесуални
действия по събиране на гласни доказателства и приобщаване на писмени и
веществени доказателствени средства, последните инкорпориращи събраното
посредством използвани СРС - всички
извън сроковете за разследване. В този смисъл с оглед изложеното по-горе,
досежно предписанията на чл.234, ал.7 от НПК, следва същите да се изключат от доказателствената съвкупност. По отношение на ВДС и
протоколите за ВДС, резултат от експлоатирането на СРС, становището на
настоящия съдебен състав е, че макар и да се изготвят от специалисти –
технически помощници, неизменно представляват писмени
(по смисъла на чл.127, ал.1 от НПК) и веществени доказателствени средства.
Касае се за доказателствени средства, които с оглед легалната дефиниция на
чл.105, ал.1 от НПК съставляват процесуално – технически способи за
възпроизвеждане (закрепване) на факти от обективната реалност, служещи като
доказателства по смисъла на чл.104 от НПК и даващи възможност за бъдещо
пресъздаване на тези факти в рамките на наказателното производство. Аргумент в
насока характера на тези действия и обстоятелството, че се касае именно за
действия по разследване е константната съдебна практика, приемаща недопустимост
на разпита на техническия сътрудник, който ги е изготвил, доколкото е лице,
извършило именно действия по разследване, непопадащи сред изключенията на
чл.118 от НПК. В този смисъл, след като тези процесуални действия по събиране
на доказателства са реализирани извън процесуалните срокове за разследване, следва
и изключването им от доказателствената съвкупност с
оглед императивните предписания на чл. 234 ал.7 от НПК.
Съдът възприе като относими писмените доказателства, подробно описани по-горе,
които намери за относими към настоящото производство.
Извън изчерпателно изброените
по-горе писмени доказателства, съдът изключи от доказателствените
си изводи приложените по делото други документи, които счете за несвързани и
излизащи извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.
Така изложената фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Преценявайки всички събрани по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подс. А.К. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.304, ал.2, вр. чл.26,
ал.1 от НК. Съображенията за това са следните:
Доказаната съставомерност на
деянието по основния текст на чл.304 от НК предполага позитивното наличие на
няколко предпоставки: първо – подсъдимият да е имал конкретно обективирано и целенасочено поведение, посредством което е
дал външен и недвусмислен израз на волята си да отправи оферта; второ -
офертата да представлява предоставяне на дар или друга облага, която може да
доведе до облагодетелстване на лицето, към което е отправена, трето – облагата
(с паричен или непаричен еквивалент) да не се следва на лицето, към което е
отправена, четвърто – офертата да е отправена до лице с длъжностно качество по
смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, с оглед заеманата от него длъжност и естеството
на служебните му задължения – за да извърши или не за в бъдеще правомерни (при
квалифицирания състав, загдето е извършило неправомерни) действия по служба и
пето – деецът да съзнава всички тези обстоятелства.
Тъй като обект на правна защита
на престъплението по чл. 304, ал. 1 НК, са отношенията, осигуряващи правилното
функциониране на държавния и обществения апарат и осъществяване на правата и
задълженията на длъжностните лица в кръга на тяхната компетентност, първият съществен
въпрос за обективна съставомерност на така предявено обвинение предполага
изричен отговор дали св. Т.А. може да е негов адресат. Според този състав
отговорът на въпроса е отрицателен, което от тук нататък прави безпредметно
анализирането на останалите обективни и субективни признаци на престъпния
състав, респективно – неговото по-тежко квалифициране по чл.304, ал.2 от НК
(което всъщност е изначално несъставомерно като
довършено деяние, с оглед отразеното от фактическа страна в обвинителния акт,
доколкото св. А. не е допуснала нарушение на служебните си задължения).
По отношение на категорията
„длъжностно лице“ по законодателен път, чрез изрична легална дефиниция в
наказателния закон е отразено кои правни субекти биха могли да бъдат третирани
като такива, с оглед наказателноправното значение на
това понятие. Така съгласно нормата на чл.93, т.1 от НК „длъжностни лица“ са
единствено тези, които чрез акт на
възлагане изпълняват (със заплата или безплатно, временно или постоянно)
определени категории дейности в определени организационно обособени структури.
По-конкретно това на първо място са работещите в държавно учреждение,
като изрично са изключени тези, които осъществяват дейност само на материално
изпълнение, а на второ място-лицата извършващи, респективно заемащи ръководна
работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в
държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице
или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус,
частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. Изброяването на
законодателя е изчерпателно и правен субект, не попадащ под нито една от
отразените категории, не би могъл да се третира като „длъжностно лице” по
смисъла на НК. Тук следва да се посочи, че сравнявайки легалните дефиниции при
очертаване на категориите длъжностни лица по б. „а“ и б. „б“ прави впечатление,
че при първата категория законодателят използва негативен критерий като е
изключил от категорията на длъжностните лица, тези, включени в организационната
структура на държавното учреждение, които извършват
дейност само на материално изпълнение. Според Тълкувателно решение 73 от 1974 г.
на ОСНК, дейността на материално изпълнение е такава дейност, която не изразява
служебни функции, възложени на държавното учреждение
по съответния нормативен ред – това е работа с помощен, технически и/или обслужващ
характер. Под служебна функция на
държавното учреждение следва да се разбира според
ППВС 3/1970 г. „ръководна,
административно – управленска и друга такава функция“. В същото ВС по
задължителен начин изрично конкретизира, че: „Изключени са лицата, които извършват дейност само на материално
изпълнение, защото, макар и да заемат служба в държавното учреждение,
не извършват дейност в посочения смисъл - напр. работници в парни инсталации,
електротехници, водопроводчици, деловодители, машинописки и др.“ В
теоретичен аспект се приема, че в тази категория длъжностни лица попадат тези,
които „имат право да удостоверят нещо с подписа си”, отличителният критерий е
възможността да извършват юридически значими действия - такива, които водят до
пораждане, изменение или прекратяване на определени правоотношения, овластените да издават правно валидни актове (вж. проф. И.
Ненов, Наказателно право, Особена част, т.ІІ, С. 1959 г.).
В настоящия случай св. Т.А. е
сочена в обвинителния акт като длъжностно лице от категорията по чл.93, ал.1,
б. „а“ от НК – в качеството ѝ на служител в държавно учреждение.
Безспорно, от приобщените редица писмени доказателства, в производството пред
настоящата съдебна инстанция беше доказано, че въз основа на трудов договор
рег.№ 336з-1187/15.05.2019 г. на св. А. е било възложено да изпълнява служба в
държавно учреждение - „с.о“ в група „Регистрация и
отчет на пътните превозни средства и собствениците им“ на сектор „П.П.“ към отдел „О.П.“ при Областна дирекция на МВР – Русе. Същата
съответно е била включена в организационната структура на учреждението
и възмездно е изпълнявала функции на това звено от държавния апарат, част от
изпълнителната власт, от негово име и за негова сметка.
Същевременно обаче настоящата
съдебна инстанция намира, че с оглед конкретно възложените ѝ правомощия (права
и задължения), произтичащи от заеманата длъжност, в случая се касае за лице,
което осъществява единствено дейност на „материално изпълнение“ в структурата
на ОД на МВР и с оглед анализирания по-горе негативен критерий при дефиниране
на понятието длъжностно лице по б. „а“ на чл.93, т.1 от НК, св. Т.А. в
качеството си на „с.о“ в сектор „П.П.“ към отдел „О.П.“
при Областна дирекция на МВР – Русе, не може да бъде обект на противозаконното
въздействие по чл.304 от НК.
Видно от длъжностната
характеристика на анализираната служебна позиция, ценена ведно с действащия в
ОД на МВР Русе Технологичен ред – рег. №3264307.2014/27.07.2014 г. (предвид
препращането към него), длъжностните задължения, произтичащи от заемането
ѝ са включвали конкретно получаване, проверяване, обработване и въвеждане на данни от входящи документи,
изготвяне на отчети, справки. Същата е осъществявала единствено дейност с
технически и помощен характер по описване и въвеждане на данни от правни актове,
издавани от други органи на същата структура (въвеждане по електронен път в АИС
АНД на вече отразени в АУАН по ЗДвП от актосъставителя
реквизити, изготвяне на справки, попълване в АИС АНД на взетото решение от
наказващия орган, на вида и размера на отмерените от него наказания и
отпечатване на автоматично генерирания проект на санкционен акт). При
осъществяването на тази служебна дейност за системния оператор е липсвало
правомощие в насока проверка на отразяваните реквизити, оценка и контрол на
тяхната правилност или законосъобразност. В този смисъл и следва да се приеме, че освен, че не е разполагала с
правомощия в насока издаване на правно значими актове, такива които да водят до
каквито и да е юридически последици, заемайки длъжността „с.о“ при ОД на МВР
Русе, св. А. само е подпомагала технически, но не и изразявала възложените на
държавното учреждение основни функции. Според ЗМВР те
са оперативно-издирвателна; охранителна; разследване
на престъпления; осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари,
бедствия и извънредни ситуации; осигуряване на достъп на гражданите до службите
за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 (ЕЕН 112); информационна; контролна; превантивна и административнонаказателна. Последното се извежда пряко и
от конкретното място на длъжността „с.о“ в Националната класификация на
професиите и длъжностите (с код по НКПД 35133003) към 3513 - Техници на
компютърни мрежи и системи; 351 - Техници в областта на информационните и
комуникационни технологии и обслужване на потребители; 35 - Техници в областта
на информационните и комуникационни технологии. Т.е. касае се за техническа,
обслужваща и помощна длъжност, такава, каквато съответно не обуславя качеството
длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, т.1, б. „а“ от НК на заемащия я. В този смисъл е и константната съдебна практика –
вж. напр. Решение № 159 от 11.III.1974 г.
по н. д. № 106/74 г., I н. о.
Предвид подробно отразеното
по-горе досежно съдържанието на служебните функции на св. А. съобразно длъжностната
и характеристика и мястото на длъжността „с.о“ в структурата на ОД на МВР,
сектор ПП, същата не спада и в категорията длъжностни лица по б. „б“ на чл.93,
т.1 от НК – не се касае за ръководна работа или такава по пазене и управление
на имуществото на организационната структура, в която е била включена. Същата
не е организирала, респективно контролирала дейността на други, подчинени лица,
нито пък са и били възложени функции по пазене и управление на имущество.
В този смисъл и доколкото
деятелността на подс. А.К. е била насочена по
отношение на лице, което не е „длъжностно“ по смисъла на легалната законова
дефиниция, то при липсата на елемент от обективната страна на
състава по повдигнатото му обвинение и доколкото реализираната деятелност на
подсъдимия не осъществява признаците на друг престъпен състав, съдът призна А.Т.К. за невиновен
и на основание чл.304 от НПК го оправда по обвинението за извършено
престъпление по чл.304, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 190, ал.1 от НПК направените
по делото разноски остават за сметка на държавата.
С оглед на изложеното съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: