РЕШЕНИЕ
№ 13159
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110136570 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Производство по делото е образувано по искова молба от И. Д. А. против
[**********], с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 5395,97 лева, получена от ответното дружество без основание –
вследствие неправомерно и незаконосъобразно принудително събрани суми чрез
налагане на запор при прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнително
дело № 2009[**********]0400298 по описа на ЧСИ [**********], с рег.№
[**********] на КЧСИ, с район на действие СГС и след погасяване на вземането по
давност, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че през периода от 06.2017 г. до 05.2020 г. въз
основа на наложен запор върху трудовото му възнаграждение по изпълнително дело №
2009[**********]0400298 по описа на ЧСИ [**********], с рег.№ [**********] на
КЧСИ, с район на действие СГС, ответното дружество се обогатило без правно
основание с принудително събраната сума в размер на 5395,97 лева, тъй като
изпълнителното производство било прекратено поради настъпване на
т.нар.“перемпция“. Поддържа, че към датата на налагане на запора – 08.09.2015 г.
изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради
двугодишно бездействие от страна на взискателя. Ищецът сочи още, че
изпълнителното дело било образувано на 07.08.2009 г. въз основа на издаден
1
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 29291/2009 г. по описа на СРС, 27-ми състав в полза
на[**********], заместен от цесионера[**********] против него и още три трети за
делото лица. Поддържа, че в хода на изпълнителното дело против него не били
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради което
вземането е погасено и по давност. По изложените в исковата молба доводи и
съображения ищецът счита, че принудително удържаните от трудовото му
възнаграждение суми, въз основа на запора по прекратено по силата на закона
изпълнително производство, са незаконосъобразно удържани, поради което взискателя
– настоящ ответник се е обогатил неоснователно, без правно основание с процесната
сума. С оглед предходното, ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск и
моли за неговото уважаване.
В срока за по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва се изложеното
в исковата молба твърдение за настъпила погасителна давност с доводи, че в случая
вземането било установено с влязъл в сила изпълнителен титул, приравнен по своя
ефект на съдебно решение, поради което и съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД давностния срок е
5-годишен. Поддържа още, че в хода на изпълнителното производство давността е
прекъсвана многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ, с
извършването на всяко изпълнително действие и с искането на взискателя да бъде
приложен определен способ. Излага се още, че при образуване на процесното
изпълнително дело е било в сила Постановление № 3 от 1980 г. на ВС, съгласно което
давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Оспорва се и твърдението на ищеца за настъпила
перемпция, тъй като в хода на изпълнителното производство регулярно били
предприемани изпълнителни действия. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявения иск. В условията на евентуалност, в
случай, че искът бъде уважен, е направено възражение с правно основание чл.78, ал.5
ГПК – за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
С определение, обективирано в протокол от проведеното на 15.11.2022 г.
открито съдебно заседание, съдът е конституирал на основание чл.227 ГПК като ищци
в производството [**********].а и [**********]., в качеството им на правоприемници
на починалия в хода на производството ищец И. А..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен изпълнителен лист, издаден на 12.07.2009 г. въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№
29291/2009 г. Видно от същия е, че настоящият ищец и още три трети за делото лица са
осъдени да заплатят солидарно на [**********]сумата от 5847,22 лева за главница,
2
1453,74 лева – наказателна лихва за периода от 20.11.2008 г. до 03.06.2009 г.
включително, по договор за банков кредит № 100979/07.02.2007 г., ведно със законната
лихва, считано от 04.06.2009 г. до изплащане на главницата, както и сумата от 505,02
лева – разноски по делото.
От приложеното в заверен препис изпълнително дело №
2009[**********]0400298 по описа на ЧСИ [**********], с район на действие СГС се
установява, че същото е образувано на 07.08.2009 г. по молба на взискателя
[**********] въз основа на гореописания изпълнителен лист.
В хода на образуваното изпълнително дело са извършени справки относно
имущественото състояние на длъжниците, сред които и настоящия ищец.
Първото изпълнително действие по изпълнителното дело е налагане на запор на
11.05.2011 г. върху трудовото възнаграждение на длъжника [**********]
На 25.07.2011 г. е наложен запор и върху трудовото възнаграждение на друг от
длъжниците – [**********]
На 05.04.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение и на
длъжника [**********]
Със запорно съобщение от 13.06.2012 г. по изпълнителното дело е наложен
запор върху получаваното трудовото възнаграждение от длъжника [**********] при
друг работодател.
С молба от 27.09.2012 г. банката-взискател е уведомила ЧСИ, че е прехвърлила
вземането на дружеството-настоящ ответник. Предходното се установява и от молба от
19.11.2012 г. от последното, към която е приложен договора за цесия.
С молба от 05.06.2013 г. новоконституирания взискател е поискал от ЧСИ да
наложи възбрана върху недвижимо имущество на един от длъжниците – [**********]
С постановление от 29.08.2013 г. ЧСИ е наложил възбрана върху притежаван от
длъжника [**********]а поземлен имот.
С молба от 04.08.2015 г. взискателят – настоящ ответник е поискал от ЧСИ да
предприеме действия по опис и оценка на движими вещи. Към молбата е приложена
вноска бележка за платена такса.
Със запорно съобщение от 08.09.2015 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника – настоящ ищец.
На 07.04.2016 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху МПС-та,
собственост на длъжниците [**********] и [**********].а.
С разпореждане на ЧСИ от 08.08.2016 г. Столична община е присъединена като
взискател по изпълнителното дело срещу длъжника – настоящ ищец.
Със запорно съобщение от 25.11.2016 г. ЧСИ е наложил запор върху трудово
възнаграждение на длъжника [**********]
В изпълнителното дело се съдържат разписки за преведените от работодателя на
ищеца суми през исковия период.
3
По делото е приложено и удостоверение, издадено от ЧСИ, в което е отразен
общия размер на сумите, събрани от наложения запор върху трудовото му
възнаграждение.
С разпореждане от 21.09.2022 г. ЧСИ е приключил производството по
изпълнителното дело, тъй като задължението е изпълнено.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Основателността на предявения в настоящото производство иск се обуславя от
доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация на
парична сума, получена от ответната страна без основание, като в хипотезата на чл. 55,
ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД липсата на основание следва да е начална, каквито са и
изложените в исковата молба твърдения.
С изтичане на погасителната давност преди предприемане на изпълнителните
действия отпада и основанието, на което взискателят по изпълнителното дело е
получил принудително събраните суми. Ако погасителната давност е била вече
изтекла, нито наложените след това запори, нито направените по повод на същите
плащания са основания за заличаване на последиците от изтеклата давност. Единствено
платеното при условията на чл. 118 ЗЗД не би могло да бъде искано обратно, но за
неизплатения остатък от задължението длъжникът може да прави своето възражение за
изтекла погасителна давност независимо от наложените след изтичането на давността
запори и независимо от направените по този повод удръжки. Последните не прекъсват
вече изтеклата давност, нито заличават нейните последици. Събраните по поискан след
изтичане на погасителната давност запор суми не представляват изпълнение по
смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска от длъжника връщането им /в
този смисъл е решение № 1483 от 17.08.1967г. по гр. д. № 977/1967г. на ВС/.
Вземането на ответника по основание и размер е установено с издадена заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК. Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането
в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 ГПК имат
за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение и същата се ползва с
изпълнителна сила. Въз основа на влязлата в сила заповед се издава изпълнителен лист,
като заповедта има ефект, близък на силата на пресъдено нещо, тъй като единственият
способ за оспорване на вземането е подаването на иск по чл.424 ГПК поради
новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. С оглед предходното, в
случая намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането се погасява с
изтичане на 5-годишна давност.
Съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.
дело № 2/2013 г., „за разлика от исковия процес, където давността за вземането се
4
прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Взискателят е този, които чрез своите действия и активност следва да
поддържа висящността на изпълнителния процес - като заявява извършване на
конкретни изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за
извършването им и иска прилагане на нови изпълнителни способи“.
Съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество
вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.433, ал.1, т 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
В конкретния случай, от образуване на изпълнителното производство на
5
07.08.2009 г. по отношение на настоящия ищеца, като солидарен длъжник, не са
извършвани каквито и да било изпълнителни действия, поради което и на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК образуваното изпълнително производство спрямо него се е
прекратило ex lege на 07.08.2011 г.
Следва да се отбележи, че според даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече, като същото съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ
е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. С т.10 от ТР № 2/
26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е дадено
противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С решение №
170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017г., IV ГО на ВКС, и решение № 51/21.02.2019г. по
гр. д. № 2917/2018г., IV ГО на ВКС, споделящи се и от настоящия състав на съда, е
прието, че прилагането на даденото с посоченото тълкувателно решение тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не
са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността
ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до
несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с
отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от
нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт,
като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед
на това извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г, постановено по тълк. дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие от
датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /в този
смисъл е решение от 18.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 6613/2020 г. по описа на
СГС, II „Е“ състав/.
Към настоящия момент е образувано тълкувателно дело №3/2020 пред ОСГТК
на ВКС по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС
№3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му?“. Въпросът е обуславящ изхода на настоящия спор,
но по аргумент от т. 1 от ТР №8 от 07.05.2014 г., по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на
6
ВКС право да спре настоящото производство има единствено и само касационната
инстанция.
С оглед предходното, в случая считано от 07.08.2011 г. е започнала да тече нова
давност. Но дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването
на постъпили нови искания от взискателя в отделно дело нямат значение за
прекъсването на давността. Действително образуването на изпълнително дело не е
предприемане на принудително изпълнение, а е от категорията на административни
такива /канцеларско действие/, което следва предявяването на изпълнителния лист за
изпълнение. Когато обаче молбата за изпълнение съдържа искане за изпълнителни
действия, които са от категорията да прекъснат давността – те ще прекъснат давността,
но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане, без значение на
това дали е настъпила перемция или не по конкретното изпълнително дело. /в този
смисъл са решение № 3724 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1747/2020 г. на
ВКС, решение № 93 от 17.05.2021 г., постановено по гр.д. 2766/2020 г. на ВКС и
определение № 248 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г.о. на ВКС/.
Аналогично становище е застъпено и в решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020
г., IV г.о. на ВКС, а именно, че когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на
съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
В конкретния случай, с молба от 04.08.2015 г. взискателят – настоящ ответник е
поискал от ЧСИ да предприеме действия по опис и оценка на движими вещи, като към
молбата са приложени доказателства за платена такса във връзка с поисканите
изпълнителни действия.
Предвид приетото от настоящия съд, че до отмяната на ППВС №3/1980 г. по
образуваните изпълнителни дела давността е спряла да тече, то и следва да се приеме,
че до прекратяване на изпълнителното производство по отношение на настоящия ищец
7
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 07.08.2011 г. по силата на закона, давност не е
текла. Едва след този момент, считано от 08.08.2011 г. е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност и същата би изтекла на 08.08.2016 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение. В случая давността е била прекъсната на 04.08.2015 г. с
молбата на взискателя – настоящ ответник с вх.№ 12089 /л.292 от том II на
изпълнителното дело/ за пристъпване към опис и оценка на притежаваните от
длъжниците автомобили, както и на 08.09.2015 г., когато ЧСИ е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника – настоящ ищец. Предшестващото
„прекратяване“ на изпълнителното дело поради перемция е без правно значение, както
беше посочено по-горе. От този момент - 08.09.2015 г. е започнала да тече нова 5-
годишна погасителна давност.
С оглед предходното, не може да се приема, че към датата на налагане на запора,
съответно през посочения в исковата молба период от 01.12.2015 г. до 26.04.2017 г.,
удържаните въз основа на наложения от ЧСИ запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника – настоящ ищеца суми в общ размер на 4059,07 лева, са били без правно
основание. По отношение на сумата от 1830,90 лева изобщо не са налице
предпоставките на чл.55 ЗЗД. Това е така, тъй като сам в исковата молба ищецът
твърди, че тази сума е надвнесена и не е преведена на взискателя. Предходното
обуславя извод, че липсва първата предпоставка на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, а именно -
извършване на престация от ищеца към ответника на материално благо.
При горните съображения, предявения иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. По делото не е направено искане за присъждане на разноски и не се
съдържат доказателства за реално направени такива от ответника, поради което съдът
не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. А., ЕГН **********, починал в хода на
процеса и заместен по реда на чл.227 ГПК от неговите правоприемници
[**********].а, ЕГН ********** и [**********], ЕГН ********** против
[**********], със седалище и адрес на управление: [**********], иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 5395,97 лева, получена от ответника без основание – вследствие неправомерно и
8
незаконосъобразно принудително събрани суми чрез налагане на запор върху
трудовото му възнаграждение, при прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
изпълнително дело № 2009[**********]0400298 по описа на ЧСИ [**********], с рег.
№ [**********] на КЧСИ, с район на действие СГС и след погасяване на вземането по
давност, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9