Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 25.04.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и осми март, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря Е.Ш.като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 137 по описа за
2018год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240
и сл. от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, бул.“***“, №***, етаж ***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К..чрез
юрк.Н.А.С. е предявило обективни съединени искове срещу В.Л.Б. с ЕГН **********,***.
В молбата си
ищеца излага, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа, на което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на В.Л.Б.
при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415
ал.1, т. 2 от ГПК за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД възникнал
правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията си. Обстоятелството,
въз основа на което била издадена заповедта за изпълнение е подписан Договор за
паричен заем № *** от 24.01.2017 г. между „Вива Кредит“ ООД като Заемодател и В.Л.Б.
като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за паричен заем Заемодателят удостоверявал,
че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем. Твърди, че основанието, на което Заявлението и настоящата молба
се подават от ищцовата страна е сключен Рамков договор за прехвърляне на
задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1
към него от 01.10.2017 г. между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: ***и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: ***, по силата на който вземането било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди още, че съгласно
сключения договор заемодателят се задължил да предостави на ответника паричен
заем в максимален размер на 500 лв. под формата на паричен заем, който се
усвоявал от търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ“ АД. С подписването
на договора ответникът удостоверил, че е получил заемната сума от 500 лв., като
договорът имал силата на разписка на предадена, съответно получена сума.
Заемодателят се е задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията
на сключения договор като заплати сума в размер на 783 лв., ведно с договорната
лихва на 18 седмични и месечни погасителни вноски, всяка в размер на 43.50 лв.,
включваща първоначална главница и договорна лихва, и такса за експресно
разглеждане. По договора за паричен заем ответникът извършил плащания в общ
размер на 135 лв. Към настоящия момент
дължимата главница била в размер на 451.04 лв. За ползването на
предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № *** от
24.01.2017 г. между страните ответникът дължал договорна лихва в размер,
посочен в договора. В настоящият случай договорната лихва е в размер на 61.76
лв. за периода от 07.02.2017 г. – датата на първата вноска до 03.10.2017 г. –
датата на настъпване на падежа на договора. Ответникът дължал и такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
183.10 лв. Съгласно клаузите на договора заемателят се задължил в три дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно – поръчител физическо лице, което да
отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя
по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради
неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя съгласно
уговореното от страните на същия била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 206.10 лв., която била дължима на падежната дата на погасителната
вноска. Така погасителната вноска, която следва да заплати заемателя била в
размер на 54.95 лв. Претендираната неустойка представлява такава за
неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начисляла
еднократно след три дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата
за неустойка била инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в
случай, че заемателят изпълнил посочените условия неустойка не се начислявала.
Неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на допускане на
неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й. Дължимата към
настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение била в размер на 183.20 лв. Разпоредбите на
договора предвиждали, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива
Кледит ООД, която била актуална към датата на сключване на договора и се намирала,
както във всеки търговски обект от клоновата и партньорска мрежа на заемодателя,
така и на интернет страницата – www.vivacredit.bg. Тарифата представлява
неразделна част от договора. В последната била посочено, че при забава на
плащане на погасителна вноска ответникът дължал на Кредитора определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено
вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. В настоящия случай В.Л.Б. дължал разходи и
такси извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 220 лв.
Ответникът трябвало да плати целия заем на 03.10.2017 г. – последната падежна
дата, като от тогава до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба сроковете по
всички падежи на тези остатъчни вноски били изтекли, а ответникът по делото
продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал
и обезщетение за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в размер
на 30.75 лв. от 04.10.2017 г. – датата на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението – 30.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли Съда да
признае за установено, че ответникът В.Л.Б. дължи следните суми: 451.04 лв.
главница; 61.76 лв. договорна лихва за периода 07.02.2017 г. до 03.10.2017 г.;
183.20 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 183.10 лв. такса
за експресно разглеждане на документите; 220 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава (мораторна
лихва) върху непогасената главница в размер на 30.75 лв. за периода от
04.10.2017 г. – датата на последната погасителна вноска на паричния заем до
30.11.2017 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите
суми. Моли също така да бъде осъден
ответникът да заплати и направените съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в общ размер на
350.00 лв., от които 50.00 лв. по чл. 13 т. 2 от НЗПП за подготовка на
документи за завеждане на дело и 300.00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В с.з. не се
явява представител на ищцовото дружество. Депозирана е писмена молба, с която
заявява, че поддържа исковете.
В срока по чл.
131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Счита исковете за недопустими, а по същество и за неоснователни.
Счита, че договора за паричен заем е
недействителен поради неспазване изискванията на чл. 11 ал. 2 от ЗПК. Налице било
и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Договорът за цесия бил
нищожен поради липса на предмет – чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, поради което липсвало и
валидно облигационно правоотношение между страните в настоящото производство.
Поради това счита, че за ответника не било валидно възникнало задължение да
заплаща претендираните от ищеца суми. Моли Съдът да приеме за съвместно
разглеждане в настоящото производство възражение, по силата на което да
прогласи недействителността на процентите договори на сочените основания.
В. с.з.
ответникът, представляван от особения представител адв.И.И., поддържа отговора
и оспорва исковата молба.
Каварненският
районен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното
към настоящото производство ч. гр. дело №715/2017г. по описа на РС Каварна, е
видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
сумите от: 1) 1129,85 лева, представляваща дължима сума по договор за паричен
заем №***/24.01.2017г., включваща сумата от 451,04 лева главница; сумата от
61,76 лева договорна лихва за периода от 07.02.2017г. до 03.10.2017г.; сумата
от 183,20 лева неустойка за неизпълнение на задължението за периода от
28.01.2017г. до 03.10.2017г.; сумата от 183,10 лева – такса за експресно
разглеждане на документи; сумата от 220,00 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране; сумата от 30,75 – законна лихва за периода от
04.10.2017г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 08.12.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 75,00 лева съдебно-деловодни
разноски, от които 25,00 лева внесена държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във
вр. с чл.26 от НЗПП.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на
заявителя е указано да предяви иск за вземането си при условията на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК. В указания едномесечен срок, ищецът е подал настоящата искова
молба, което правния му интерес от предявяване на настоящите искове.
От представения
като доказателство договор за паричен заем между „***“ №*** от 24.01.2017г. е
видно, че ответникът е сключил договор за паричен заем на 24.01.2017г., като се
задължил да го плаща на вноски, като последната такава била на 03.10.2017г. Според
договора, при забавено изпълнение на просрочени задължения по договора с повече
от 90 дни, заемодателя може да обяви за предсрочно изискуемо цялото вземане,
вкл.по отношение на пълния размер на възнаградителната лихва. Обявяването на
предсрочната изискуемост на задължението може да бъде извършено чрез изпращане
на уведомление по електронната поща на заемателя или чрез писмо с обратна
разписка.
Отделно от това
заемателя се задължава да представи на заемодателя обезпечение на задължението,
а при непредставяне на такова, заемателя дължи неустойка в размер на 206,10
лева. Съгласно ал.2 на чл.8 заемателя дължи и законна лихва за всеки ден забава
на плащането.
С рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., сключен между
„ВиваКредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, цедентът
„Вива Кредит“ е прехвърлил на цесионера „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договор за
заем, които е отпуснал на свои клиенти, като вземанията са индивидуализирани в Приложение 1. В изпълнение на изискванията
на чл.99, ал.3 ЗЗД за цесията е било изготвено уведомление за ответника
изпратено заедно с исковата молба.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема за установено, че между
страните съществува облигационно отношение по сключения договор за заем и
последващото прехвърляне на вземането на новия кредитор в лицето на ищеца. По
делото не се опроверга факта, че процесният договор е породил желаните правни
последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му
в заем сума. Не се опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил
плащането по договора и има неплатен остатък по него.
В производството
по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му,
както и размера, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В случая,
ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането му.
С отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение за недействителност на договора
за паричен заем и противоречащ на разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК. Същата
гласи „Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора“. В случая не са налице общи
условия към договора за паричен заем, та да бъдат подписани от
заемателя-длъжник.
Съдът обаче
съзря недостатък относно уведомяването на длъжника – ответник за извършената
цесия. Съгласно сключения договор за цесия от 01.12.2016 г., между „Вива Кредит“
ООД като цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, като
цесионер, са прехвърлени непогасените на датата на падежа вземания на
цедента и в частност и това на В.Л.Б.,
чийто общ размер е 1129,85лв. и който размер не се оспорва от особения
представител на ответницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне.
Съгласно
постоянна практика на ВКС (Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК
на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 30.11.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и Решение № 137/02.06.2015 Г. по гр.
д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.), за да произведе цесията действие
спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор
(цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Правно
релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от
предишния кредитор (цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор
(цесионера). Практиката допуска по силата на принципа на свободата на
договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) да упълномощи
новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД (Решение № 123/24.06.2009 Г. по т. д. № 12/2009 г.
на ВКС, ТК, II т. о.; Решение № 96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3049/2017 г., IV г. о., ГК Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №
362/2015 г., II т. о., ТК). Такова упълномощаване във връзка с договора за
цесия по чл. 4.4 да уведоми длъжника за извършената цесия, съгл. чл. 99, ал.3
от ЗЗД, а копие от самото пълномощно е приложено към исковата молба.
С извършената от
цедента „Вива Кредит“ ООД цесия в полза на ищеца по делото „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД, по силата на чл.4.5 от договора за цесия и съгл.
приложеното към него пълномощно, вземането на „Вива Кредит“ ООД е преминало в
полза на ищеца по делото като съвкупност, но то би могло да породи своето
действие спрямо длъжника от момента на неговото уведомяване съгл. чл. 99, ал. 4
от ЗЗД от момента на съобщаването му за цесията.
Съобщаването за
направената цесия на длъжника до настоящия момент не е извършено, т.к както в
заповедното производство, така и в исковото същия е призоваван и уведомяван по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление.
Следователно към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД – 11.12.2017 г. за него не е
било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и своевременно уведомяване на
длъжника за цесията. Съгласно ТР 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т.
4.г, изр. 3-4, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия,
прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, както и че за
издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на неговия частен
правоприемник е необходимо последният да притежава същото качество.
Връчването на
съдебните книжа, ведно с приложеното към тях уведомление за цесията, по реда на
чл 47, ал.5 от ГПК в хода на исковото производство, също не представлява
уведомяване на длъжника, а назначаването на особен представител, който да го
представлява по делото има за цел осигуряване на защита на интересите на
ответника в исковото производство, съгл. чл. 47, ал.6 от ГПК, но не води до
надлежно уведомяване на самия длъжник. Действията на процесуалният му
представител в хода на образуваното исково производство, не представляват
редовно уведомяване на цедента до длъжника за извършената цесия.
Въз основа на
горното, съдът приема, че ищецът по делото не е бил носител на вземането и не е
имал изискуемо спрямо ответника вземане, основано на договора за цесия от
01.12.2016 г. Ищецът не е бил и носител на права, произтичащи от договорът
между ответника и „Вива Кредит“ ООД, т.к не се събраха доказателства същия да е
бил надлежно и при условията на чл. 99, ал.3 от ЗЗД прехвърлен и съобщен,
съгласно твърдяната цесия.
Поради горното,
съдът намира, че искът на ищеца иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 1129,85 лв. главница е
неоснователен, а вземането за тази сума, присъдено по Заповед № 365/11.12.2017
г. по ч.гр.д. № 715/2018г. на КвРС, не съществува.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
С оглед изхода
на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК поради отхвърлянето на исковете
изцяло не следва да се присъждат в полза на ищеца направените от него разноски.
Ответникът не е
направил разноски и не претендира такива по делото.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно
задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по заповедното производство, които са в общ размер на
75,00лева.
Поради
отхвърляне на предявените по настоящето дело искове, съгласно чл. 416 от ГПК,
Заповед № 365/11.12.2017 г. по ч.гр.д. № 715/17г. на КвРС влиза в сила след
датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. Съгласно
задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по
заповедното производство не следва да се издава изпълнителен лист за
отхвърления иск.
Водим от горното
Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, предявен от„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, бул.“***“, №***, етаж ***,
представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К..чрез юрк.Н.А.С., ПРОТИВ В.Л.Б. с ЕГН **********, за установяване
съществуването на вземане в размер на 1129,85 лв. (хиляда сто двадесет и девет
лева и осемдесет и пет стотинки) главница, съгласно договор за цесия от 01.12.2016
г. между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
и договор за паричен заем „***“ №*** от 24.01.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед № 365/11.12.2017 г. по ч.гр.д. №
715/17г. на КвРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………