Р Е Ш Е Н И Е
№
***, 31.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и втори
март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№6716 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
487,27 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 68,90 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, срещу Р.Р.Д.
с ЕГН **********,***, в която се
твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по
ч.гр.д.№5366/16 по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в
срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено възражение. Твърди, че претенцията за
заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена
топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- апартамент, находящ се на
адрес ***, *** с аб.№***. Твърди, че
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.
Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла
на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани
във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки”
бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 01.12.2009г. –
31.03.2016г. и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна
собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма ***. Твърди, че сумите за ТЕ за
процесния период са начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по изготвяни
отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че
претендираните суми за процесния период са:
сума за отопление-225,38 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация-
255,53 лв., услуга дялово разпределение- 6,36 лв. Твърди, че сумите са начислени на база на
реалния отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани на отоплителните
тела в имота на ответника 0 бр. водомер и 0 бр индивидуални разпределителни
уреди, както и щранг-лира в банята. Отправя се искане, за постановяване на
решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника
за сумата 487,27 лева за главница за периода 01.11.2013г. – 30.04.2016 г. и
лихва върху главницата в размер на 68.90 лева за периода 05.01.2014 г. до
07.07.2016 г. и законната лихва върху главницата от 14.07.2016 г. до изплащане
на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в
производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 5366/16г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява, че съгласно НА за
покупко-продажба № 53, том I, рег.№ 333, дело № 35 от 2012 г. от 19.03.2012 г.
е собственик на недвижим имот, представляващ жилище-апартамент, находящо се в
гр. Плевен, ж.к. *** - последен етаж. Твърди, че сградата - етажната
собственост, в която е разположен апартаментът, е топлоснабдена по решение на
общото събрание на етажната собственост за част от самостоятелните обекти в
нея. Твърди, че в имота, закупен от него, към дата на придобиването му
включително и към настоящия момент водомерът е отсъединен, а изводите -
затапени, като останалите отоплителни тела, върху които е имало поставени ИРУ,
също са отсъединени и затапени. Твърди, че от месец юли 2016 г., във връзка с
промяна на местоработата му, променил и настоящия си адрес, като същият е в
гр.Пловдив. Излага съображения, че съгласно т.42 от ДР на Закона за
енергетиката (ЗЕ), „Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Според чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Счита, че в качеството си на собственик на имот, представляващ
самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост на посочения
адрес, по смисъла на цитираните норми от ЗЕ има и качеството потребител на
услугите, предоставяни от ищеца. Счита предявените искове за неоснователни. Излага
съображения, че съгласно правилото, установено в чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. Разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ предвижда, че купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно правилото,
установено в чл.318, ал.1 от ТЗ, търговска е продажбата, която според
разпоредбите на този закон е търговска сделка. С договора за търговска продажба
продавачът - търговец е длъжен да предаде на купувача продадената вещ, а
купувачът от своя страна е длъжен да плати цената и да получи вещта.
Същевременно, потребители на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на §
1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /отм., бр.54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012г./, е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Съгласно §1, т.2а от ДР на Закона за енергетиката /обн., ДВ бр.107/2003г., нова
- ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./, „битов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. В този смисъл, оспорва изцяло твърдението, че се намира
в договорни отношения по договор за продажба на топлинна енергия за адрес: ***,
като същевременно по аргумент на посоченото по-горе, не следва да бъде
определян и като „потребител" на топлинна енергия. Счита, че от
представените от ищеца с исковата молба доказателства не се установява по
безспорен начин, че в качеството си на собственик, ответника е потребител на
топлинна енергия за процесния имот — ап. № 23 (с абонатен № ***), намиращ се в
сграда — етажна собственост, за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г., тъй
като не се установява наличието на валиден договор между него и дружеството за
продажба на топлинна енергия на посочения по-горе адрес за самостоятелния обект
в сградата. Счита, че при това, твърдението за неизпълнение на насрещна парична
престация по такъв договор от негова страна се явява неоснователно с оглед
липсата на доказателства за изпълнение на задължения за доставка на топлинна
енергия (ТЕ) до процесното жилище от страна на дружеството. Счита, че това е
така, тъй като в имота към дата на придобиването му от негова страна, а и към
настоящия момент има единствено отоплително тяло без ИРУ от вида щранг-лира (в
банята), водомерът е отсъединен, а изводите -затапени, като останалите
отоплителни тела, върху които е имало поставени ИРУ, също са отсъединени и
затапени. Всъщност, жилището не е снабдявано с ТЕ за отопление от процесното
дружество, тъй като изрично от преходните собственици на същото е заявено
желание за отсъединяване на отоплителните тела, включително е отказано и
получаването на топла вода, за което са извършени необходимите действия,
обективирани в съответни констативни протоколи. При това, счита, че не е налице
валидна облигационноправна връзка, по силата на която да се явява „потребител
на топлинна енергия за битови нужди" по смисъла на § 1,т.42 от ЗЕ /отм./,
нито „битови клиенти" по смисъла на §1,т.2а от ДР на ЗЕ, тъй като през
процесния период от време не е използвал топлинна енергия за домакинството си,
нито съм купувал от дружеството-ищец топлинна енергия за собствени битови
нужди. Действително, в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ е визирано, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.З от ЗЕ. Излага съображения, че по силата на §
1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) обаче, при противоречие на
разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на
защита на потребителите. По смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, „потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Счита, че с оглед
правилото на § 1 от ДР на ЗЗП, разпоредбата на чл,153, ал.б от ЗЕ се дерогира
от нормата на чл.62 от ЗЗП, съгласно която доставката на стоки или
предоставянето на услуги на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително
искане от негова страна е забранено /ал.1/, когато потребителят получи стока
или услуга, за които не е отправил изрично и предварително искане, той не е
длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на
този, който я е изпратил или предоставил /ал.2/, а липсата на отговор от страна
на потребителя не означава съгласие от негова страна /ал.З/. Излага
съображения, че интересът, който се реализира посредством правната връзка между
доставчика и потребителя на топлинна енергия, сочи желание да бъде получено
определено количество топлинна енергия срещу задължението да бъде заплатена
определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на
страните по сделката с топлинна енергия, който принцип в случая е нарушен с
оглед едностранното начисляване на процесиите суми от ищеца за незаплатена
топлинна енергия през периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г., без да е налице
отправено от него изрично предварително искане за осъществяване доставка на
топлинна енергия на адрес в гр. Плевен, т,е. без да е налице поето от негова
страна задължение да закупува от дружеството - ищец топлинна енергия и без да е
налице валидна облигационно-правна връзка между тях през процесния период от
време. Счита, че установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо,
тъй като топлинната енергията е движима вещ и продажбата й се подчинява на
общите правила на договора за продажба, в частност - на договора за търговска
продажба, доколкото ищецът „***, гр. Плевен, е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В този смисъл, купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за
реално предоставена стока /Решение № 1081 от 07.02.2008г. по т.дело №
657/2007г. на ВКС и др./. Счита, че приложените по делото писмени доказателства
- молба във връзка с разпореждане на съда с приложение към нея данни за
начислена ТЕ за имот с абонатен № *** за периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г.,
препис-извлечение от сметки за същия абонатен номер, не удостоверяват
релевантни за спора факти, а именно не удостоверяват, че между ответника от
една страна и дружеството-ищец от друга е възникнала твърдяната в исковата
молба облигационно-правна връзка - че „*** действително е доставило до
притежавания от него имот, в качеството му на купувач по търговска сделка —
търговска продажба, процесното количество топлинна енергия на обща стойност
556,17 лв. (главница и лихви), като ответника е получил тази стока след
отправено изрично предварително искане за нейното доставяне на процесния адрес,
и се е задължил да плати на ищцовото дружество посочените в издадените от него
фактури цена. Моли искът да бъде отхвърлен. Оспорва изцяло размера на
определената ТЕ по компоненти, а от там и паричния еквивалент на същата, по
отношение на който е образувано и съдебното производството. Излага съображения,
че съгласно чл. 140, ал. 1 от Закона за енергетиката дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
чрез: 1. средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в
абонатната станция; 2, средства за дялово разпределение за отопление -
индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти,
или индивидуални топломери; 3. средства за дялово разпределение за битово
горещо водоснабдяване - общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната
инсталация за горещо водоснабдяване към имотите на клиентите. Съгласно
разпоредбата на чл. 34 от Наредбата за топлоснабдяването, ал. 1 топлопреносното
предприятие извършва настройка на абонатната станция чрез промяна на разхода на
топлоносител с монтирания регулатор на налягането. Съгласно ал. 2 от посочения
текст, настройката по ал. 1 съответства на действително инсталираната топлинна
мощност на сградата. Лицето по чл. 139, ал.6 ЗЕ при изготвяне на изравнителната
сметка описва ежегодно действително инсталираната мощност на сградата и
предоставя информацията на топлопреносното дружество или доставчика на топлинна
енергия. Съгласно ал. 3, мощността на абонатната станция може да се ограничава
с технически средства в рамките на допустими технологични ограничения от
топлопреносното предприятие при: 1. дългосрочно намаляване на
топлопотреблението спрямо проектното; 2, доказано намаление на топлинната
мощност на сградата вследствие предприети мерки за подобряване на енергийната
ефективност на сградата и/или реконструкция на вътрешните отоплителни
инсталации; 3, искане на представител на етажната собственост след представяне
на протокол е взето решение от общото събрание на етажната собственост по реда
на Закона за управление на етажната собственост
на управителя на асоциацията на клиентите по чл. 151, ал. 1 ЗЕ. Счита за
съществено обстоятелството, че съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ,
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Както се
установява от съдържанието на представените към исковата молба доказателства -
допълнително писмо в отговор на съдебно разпореждане, ищецът твърди начисляване
на ТЕ само за два от горепосочените елемента, а именно ТЕ, отдадена от
сградната инсталация и ТЕ за отопление на имота. При това, съществено е, че
топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал, 3 от
ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не
от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ
и чл. 38, ал. 1 от ЗС. Видно от представеното от ищеца писмо, съдържащо данни
по пера за вид и стойност на начислена ТЕ за имота, общо заявената парична
престация, дължима съобразно посоченото в заповедта за изпълнение, е сбор от
сумите за начислената за периода 01.11.2013 г.-31.04.2016 г. ТЕ, отдадена от
сградната инсталация - общо в размер на 255,53 лв., ТЕ за отопление общо в
размер на 225,38 лв. и суми за услуга дялово разпределение в общ размер 6,36
лв. Същевременно, в същото писмо от страна на дружеството е заявено, че в имота
няма монтирани отоплителни тела от вида водомер, индивидуален разпределителен
уред и щранг-лира, за всеки от които е отбелязано по 0 бр. в имота. Посочените
данни се съдържат и в допълнителното таблично приложение към писмото. В него
отново са отразени сумите, начислени за доставена ТЕ за отопление и ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, но по месечни периоди в рамките на процесния
тригодишен период. В допълнение към това обаче и в противоречие на първоначално
заявеното в писмото относно брой и вид на отоплителни тела е посочено, че
сумите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, са за действителен обем
139,55мЗ, като сумите за отопление са от уред без ИРУ - в баня с щранг-лира.
Моли да бъде прието, че от съдържанието на представените от ищеца писмени
доказателства се потвърждава посоченото по-горе, че в имота, закупен от
ответника, няма поставени отоплителни тела от вида водомер и индивидуален
разпределителен уред, а нееднозначното отбелязване относно щранг-лирата, за
която все пак става ясно, че е без ИРУ, дава повод за възникване на основателно
съмнение относно начина на измерване и отчитане на ТЕ, за която са определените
суми за заплащане. Всъщност липсата на всякакви други писмени доказателства във
връзка с исковата претенция дават основание за възражение и относно годността
на измервателните уреди в абонатната станция, в това число изпълнение на всички
нормативни изисквания във връзка с метрологичен контрол на същите, данни за
спазване на изискванията по чл.34 и следващи от Наредба № 16-334 от 6 април
2007 г. за топлоснабдяването, поради което общото количество ТЕ в сградата е
начислено произволно, а от там произволно са определени и обемът, съответно
мощността и размерът на подадената такава за имота, предвид отопляемия му обем.
При липса на достоверни показания от такива уреди е невъзможно да се установят
реалните количества ТЕ, доставени в имота, още повече, че същите не са измерени
с ИРУ. Претендира направените деловодни разноски.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца ***, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, ***.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от НА за продажба на недвижим имот № 53, том
I, рег.№ 333, дело № 35 от 2012г. на нотариус ***, Р.Р.Д.
е придобил правото на собственост върху ***, находящ се в ***.
Видно от Заявление от 19.04.2012г./л.5 от делото/ Р.Р.Д.
е заявил желание за откриване на партида на негово име за заплащане на
отопление и топла вода считано от 19.04.2012г., тъй като от 19.03.2012г. е
закупил жилището – ***, находящ се в ***, *** от ***, за което е съставен НА №
53, том 1, дело 35/2002г.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в ***, приети с протокол
от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „*** и одобрен с Решение
№ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото.
Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на
топлинна енергия между “***, наричана “продавач” и потребителите за битови
нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.
14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна
на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при
промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14
заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са
приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на
правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Съдът възприема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно- от него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено
задължение на ответника за топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г.
е в общ размер от 487,27 лв. главница/225,38 лв.-ТЕ за отопление, 255,53-ТЕ за
сградна инсталация и 6,36 лв.- такса
услуга дялово разпледеление/. Лихвата за забава върху горепосочената главница
за периода от изпадане на ответницата в забава до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 14.07.2016г. е в размер на 69,88 лв.
Съдът възприема заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. От заключението в
неговия писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно
заседание се установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана
сграда. Абонатната станция захранва *** с общо 24 апартамента. Общия отопляем
обем на сградата е 3680,08 куб.м., а отопляемия обем на жилището е 139,55
куб.м. В апартамента на абоната са демонтирани отоплителните тела, не ползва
топла вода и е демонтиран водомера за топла вода. В банята на процесния
топлоснабден имот има монтирана щранг-лира, представляваща 2 броя гладки
стоманени тръби със среден диаметър 1 и 1/2 цола/40 мм./, преминаващи вертикално през баните
на всички апартаменти- общо 2 тръби по 2,4м. дължина- 4,80 метра тръби. Разяснен
е начина на изчисление на отделената от щранг-лирата топлоенергия. В
приложената таблица е посочено потребеното количество топлоенергия, отделена от
щранг-лирата в процесното топлоснабдено жилище за всеки от месеците поотделно
за процесния период от м.12.2013г. до м.04.2016г. Самостоятелното изчисление в
посочената таблица от вещото лице, съвпада с изчислената топлоенергия от
дружеството за дялово разпределение. Делът на отдадената топлоенергия за сградна
инсталация в процесната топлоснабдена сграда е определен съгласно т.6.1.1 от
Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост,
приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г.
В таблица е посочен дела на имота от топлинната енергия за сградна инсталация в
мегаватчаси за периода от м.12.2013г. до м.04.2016г. Самостоятелното изчисление
в изготвената от вещото лице таблица съответства на изчисленията, изготвени от
топлинния счетоводител. Тъй като през отоплителните сезони на процесния период,
абонатната станция е работила, до имота на ответника е доставяна топлинна енергия.
Извършеното дялово разпределение в имотите във входа е съгласно Наредба за
топлоснабдяване и Методика за дялово разпределение в сгради-етажна собственост.
В имота на ответника има монтирана щранг-лира с описаните в заключението
технически параметри. За имота на ответника са начислявани суми съгласно
нормативната уредба в областта на енергетиката. Сградата, в която се намира
имота на ответника е с една зона на отопление и не попада в хипотезата на
т.6.1.4 от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС. Съгласно Методиката
за дялово разпределение, апартаменти с едни и същи отопляеми обеми имат едни и
същи дялове от ТЕ за сградна инсталация. Начислената и разпределена
топлоенергия за отопление в процесния имот е разпределена само за щранг-лира в
банята, като разпределението е извършено по т.6.9 от Методиката за дялово
разпределение- като отоплителен уред без ИРУ. Изчислението, извършено от
дружеството за дялово разпределение е извършено съобразно формула, използвана и
от експертизата, посочена в Справочник за топлоснабдяване, описан подробно в
заключението: Справочник „Отопление, топло и газоснабдяване“, част 2,
издателство Техника. Формулата е цитирана в заключението. Изчислението е
извършено съобразно т.6.4.4 от Методиката за дялово разпределение. Вещото лице е
направило проверка дали максималната енергия от отоплителното тяло надхвърля
тази, която е начислена за процесните периоди и в нито един от месеците няма
надхвърляне на този максимален товар, който може да излъчва това отоплително
тяло- щранг-лирата, монтирана в банята на процесния топлоснабден имот. При
разпредението на топлоенергията отделена от щранг-лирата, не е приложен
максимален специфичен разход на сградата по смисъла на т.6.5 от Методиката за
дялово разпределение. При извършването на дяловото разпределение, фирмата за
дялово разпределение ***, не начислява максималния товар, а залага по-малко
потребление по другата методика. Спазена е Методиката за дялово разпределение,
тъй като след като бъде изчислен максималния специфичен разход се прави
проверка по т.6.4.4 от Методиката, като е установено, че топлинните дялове за
всеки един месец за щранг-лирата,
монтирана в процесния топлоснабден имот, не надхвърлят максималния, който може
да отдаде щранг-лирата. Процесния топлоснабден имот се намира на последния етаж
на топлоснабдената сграда. Не съществува техническа възможност щранг-лирата да
бъде отсъединена само в процесния имот, тъй като в противен случай би се
прекъснало топлоснабдяването. Т.6.6 от Методиката за дялово разпределение не касае
процесния случай. Тя е приложима когато общия обем на топлоенергия в абонатната
станция за сградна инсталация превишава общия обем на топлоенергия за
отопление, а не за конкретен топлоснабден имот. Щранг-лирата е отоплителен уред
без ИРУ, а не съставлява част от сградната инсталация, поради което
разпределението на топлонергия за щранг-лира не може да бъде извършвано като
разпределение на топлоенергия, отделена от сградната инсталация.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 487,27 лв.:
Не е спорно между страните и се установи от НА за продажба на недвижим имот
№ 53, том I, рег.№ 333, дело № 35 от 2012г. на нотариус ***, Р.Р.Д. е придобил
правото на собственост върху ***, находящ се в ***. Този факт е признат
извънсъдебно от ответника по делото в Заявление от 19.04.2012г.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при
общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от
ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща
доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия.
Установи се от съдебно-техническата експертиза, че процесния топлоснабден
имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през
отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна
енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на
клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга
дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с
оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6
от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по предназначение,от
която никой не може да се откаже, поради което и плащането се извършва
съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в
които потребители в сграда-етажна собственост
прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на
топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
Съдът намира за неоснователни развитите съображения от ответника по делото,
че в настоящия случай става дума за непоискана услуга по смисъла на чл.62 ЗЗП,
поради което не дължи заплащането й. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата
редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици, прекратили
топлоподаването към своите имоти, остават "потребители" на топлинната
енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, докато в законовия текст след изменението е възприет терминът
"клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като обективно
услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне, предвидено в
закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата за лицата, отказали се от
услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на етажните собственици
в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за прекратяване на
топлоподаването към нея, респективно – доколкото топлоподаването към нея не е
прекратено. Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за
отопляване на индивидуалните си имоти категорично не води до извода, че не
следва да заплащат разходваната в общите части топлинна енергия, защото освен
собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици
на сградната инсталация и на общите части в сградата. Затова те следва да поемат припадащата им се
част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички
собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ. Нещо повече, в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС,
се сочат изрично като разходи за
управление и поддържане наред с другите изброени и разходите за електрическа
енергия, вода, отопление. При невъзможността топлофикационната услуга да
съществува без разходите за топлоенергия, отдавана от сградната инсталация и
общите части на сградата, отказът от индивидуалното потребление не води сам по
себе си до отпадане на дължимостта на останалите необходими разходи. В този
случай прилагането на §1 ДР ще доведе до тъкмо противоположния резултат, от този,
който е неговият ratio legis и в крайна сметка – прилагане на по-неблагоприятен
режим за потребителите на битова топлоенергия, отколкото прилагането на чл.
153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно третиране именно на
непотребители, които са се отказали от услугата. От тази гледна точка, би
следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се
дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от ЗЗП,
по силата на правилото на § 1 от ДР на ЗПП. В горния смисъл са развити
съображения от проф.д-р *** по повод тълкувателно дело №2/2016 на ОСГК на ВКС.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищеца не е доказал,
че е извършил съобразно нормативната уредба разпределение на доставената топлоенергия
до абонатната станция, към която е присъединен процесния топлоснабден имот, тъй като е следвало да разпределя и
отделената от щранг-лирите в баните на апартаментите в абонатната станция, не
като топлоенергия, отделена от отоплителни тела без ИРУ, а като част от
сградната инстралация. От съдебно-техническата експертиза се установи, че
щранг-лирите в баните на апартаментите в топлоснабдената сграда- етажна собственост
представляват 2 броя вертикални тръби, които преминават през баните на всички
апартаменти, като за конкретния топлоснабден имот, те са със ширина от по 1 и 1/2
цола или 40 мм. диаметър всяка с дължина от по 2,40 метра- общо 4,8 метра. Видно
е, че размера на тръбите, представляващи щранг-лира е значително по-голям от
останалите тръби, които съставляват част от сградната инсталация и служат
единствено за довеждане и отвеждане на топлоносителя до отоплителните тела в
сградата. Именно за тях, разпределението на топлоенергията се извършва като
такава за сградна инсталация по т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение.
Щранг-лирата се различава от лирата, но и двете представляват отоплителни тела.
Щранг-лирата представлява описания в заключението на техническата експертиза
отоплителен уред състоящ се от две вертикални тръби, с посочения размер,
преминаващи през баните на всички апартаменти. Лирата е присъединен към
сградната инсталация отоплителен уред, който както и всеки друг отоплителен
уред, присъединен към сградната инсталация може да бъде отсъединен от нея, за
разлика от щранг-лирата, която видно от заключението на съдебно-техническата
експертиза, не може да бъде отсъединена от отоплителната система на сградата-
етажна собственост. Видно е, че в Методиката за дялово разпределение е
предвиден самостоятелен метод за разпределяне на отделената от щранг-лирата топлоенергия- т.6.9 и не е
възможно при спазване Методиката за дялово разпределение, топлоенергията за
щранг- лира да бъде определяна като такава, отделена от
сградната инсталация. Вярно е, че щранг-лирата има някой характеристики на
сградната инсталация, като невъзможността й да бъде отсъединена от
отоплителната система на сградата, но и различия- тя в различните имоти може да
бъде с различен размер /дебелина на тръбите/, поради което следва разхода за
нея да бъде изчислен по определения в методиката метод- индивидуално за всеки
имот. От друга страна именно поради невъзможността щранг-лирата да бъде
отсъединена от отоплителната система на сградата етажна собственост, доставената
топлоенергия за отопление от щранг-лирата не може да бъде определена като
непоискана услуга по изложените по-горе съображения.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. От приетите
съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза се установи и този факт не
се спори между страните, че до имота на ответника не е доставяна топлоенергия,
отделяна в имота от монтирани в имота
отоплителни тела, на които да е монтиран уред за дялово разпределение. Налице е
само щранг-лира, която е отделяла топлина в имота на ответника, както и е
начислявана и сума за сградна инсталация. Съдът приема, въз основа на
заключението на съдебно-техническата експертиза, че ищеца е доставил на ответника твърдяното количество, съобразно дължимото качество топлинна
енергия, както и нейната стойност, че разпределението на количество
топлоенергия, доставено до абонатната станция, в
която е имота на ответника е извършено съобразно предвидените нормативни
правила. Съобразно посоченото в заключението на съдебно-икономическата
експертиза съдът намира, че искът е основателен и доказан в предявения си размер
от 487,27 лв., за която сума искът следва да бъде уважен.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 68,90 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на
претендираната лихва за забава се установява от съда на база на приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда на
основание чл.162 ГПК в размер на 68,45 лв. за която сума искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до 68,90 лв.
следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 204,83
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда от 100 лв. и
депозит за ВЛ в размер на 374,70 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция в размер на 0,08
лв. за депозит за ВЛ.
На основание чл.38, ал.2 ЗА
ищеца следва да бъде осъден да заплати на адв. С. *** Я.-Й. адвокатско
възнаграждение в размер на 0,24 лв. съразмерно с отхвърлената част на
претенцията.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Р.Р.Д. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** ***, ЕИК***,със седалище и адрес
на управление: *** сумата 487,27 лева,
представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г.,
в едно със законната лихва от 14.07.2016г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 3450/15.07.2016г. по ч.гр.д.№5366/2016 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Р.Р.Д. с
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** ***,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
68,45 лева, представляваща лихва за забава върху 487,27 лв. за периода 05.01.2014г.
– 07.07.2016г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 3450/15.07.2016г. по ч.гр.д.№5366/2016 по
описа на РС-Плевен, а за разликата до предявения размер от 68,90 лв. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Р.Д. с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “*** ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 204,83 лв. направени
разноски за производството по ч.гр.д.5366/2016
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Р.Д. с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “*** ***, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 374,70 лв. направени по делото
разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК“*** ***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: *** да плати на Р.Р.Д. с ЕГН **********,*** сумата от 0,08 лв. направени деловодни
разноски за депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА “*** ***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: *** да плати на адв. С. *** ***-Й.- АК-Велико
Търново, № *** сумата от 0,24 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца ***, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: