О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ / 03.07.2019 година, гр.
ВАРНА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД- гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на 02.07.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
мл.с.ТАНЯ КУНЕВА
като
изслуша докладваното от съдия Бажлекова в.ч.гр.дело №
1042 по описа за 2019 година на гражданско отделение на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В.П. В.,
представляван процесуално от адв. П.В. – ВАК. Обжалва
се определение № 2105/ 12.02.2019г., поправено с решение №1755/23.04.2019г. постановени
по гр.д. № 16947/2017г по описа на ВРС, с което на основание чл.248, ал.1, вр. чл.253 ГПК е допълнено решение № 2874/18.06.2018т.,
постановено по същото дело в частта относно присъдените разноски, и е осъден
жалбоподателя да заплати в полза на държавата, към бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВРС, възнаграждение за особен представител в размер на 150лв., на
основание чл.78, ал.6 ГПК. Твърди се, че не са били налице основания за
назначаване на особен представител на жалбоподателя, тъй като на ищеца е бил
известен настоящия адрес на ответника. Назначеният от съда особен представител
не е претендирал присъждане на възнаграждение, нито на основание чл.248 ГПК е
искал изменение на решението в частта за разноските. Депозираната молба от
особения представител за издаване на разходен касов ордер и заплащане на
определеното възнаграждение от бюджета на съда е депозирана след изтичане на
срока по чл.248 ГПК. По изложените
съображения, молбата е въззивният съд да отмени
обжалваното определение.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК,
ответната страна не е изразила становище.
Настоящият състав на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
С влязло в сила решение №
2874/18.06.2018г. по гр.д.№16947/2017г. ВРС е изменил размера на определената с
предходно решение ежемесечна издръжка, дължима от В.П.В. в полза на ищеца Велислава П., действаща със
съгласието на своята майка и законен представител Й. Н., като я увеличава от
50лв. на 180лв., считано от 06.11.2017г., на основание чл.150 СК; В.П.В. е
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 130лв., на основание чл.78,ал.1 ГПК, по сметка на ВРС, към бюджета на
съдебната власт, държавна такса, в размер на 78лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК. Решението е потвърдено с решение на ВОС от 04.12.2018г., постановено по
в.гр.д.№ 2017/2018г. С молба от 08.12.2019г. адв. Димитър
Георгиев, действащ като особен представител на В.П.В. – ответник по делото е
поискал издаване на разходен касов ордер за сумата общо в размер на 300лв., представляващи
адвокатско възнаграждение съгласно определение на ВРС от 05.02.2018г., с което
е определено възнаграждение на особения представител в размер на 150лв. и
съгласно решение №2090/04.12.2018г., постановено по в.гр.д.№2017/2018г. по
описа на ВОС, с което е постановено да се заплати възнаграждение в размер на
150лв. от бюджета на съдебната власт. С
разпореждане от 11.02.2019г. ВРС е разпоредил да се издаде ордер за сумата от
150лв., съгласно определение №1520/05.02.2018г., платими от бюджета на ВРС. С
определение №2105/12.02.2019г. съдът е констатирал, че с постановеното по
делото решение да присъди в полза на държавата възнаграждението за особен
представител на ответника е в първоинстанционното
производство, което към момента на постановяване на определението вече е
изплатено и е допълнил по реда на чл.248 ГПК, Приел е, че в случай на пропуск
на съда да се произнесе с решението по разноските или при погрешно произнасяне
в тази част, той може по искане на страна или служебно по реда на чл.248, вр. чл.243 ГПК да измени или допълни решението си в частта
за разноските.
В настоящият случай, ищец по делото
е лице, което е освободено от държавна такса и разноски, като на ответника е
представляван от назначен от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Предвид изхода на делото, което е решено в полза на ищеца и съгласно
предвиденото в нормата на чл.. 78, ал.6 от ГПК, дължимите държавни такси и
разноски по производството, следва да бъдат възложени на ответника. Той е
длъжен да заплати всички дължащи се такси и разноски, включително и такива за
възнаграждение за назначен особен представител. Сумите следва да се присъдят в
полза на съда. В трайната съдебна практика приема, че когато страната остане
задължена за разноски, каквито са и сумите заплатени от бюджета на съда като
възнаграждение на назначения особен представител, съдът на основание чл.77 ГПК,
не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях
страна, което във времево отношение това може да стане, както по време на
разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок.
Характерът на акта, с който съдът се произнася е изрично посочен в чл.77 ГПК. Безпротиворечива е и практиката, че е допустимо
изменение на решението по реда на чл.248 ГПК и в частта за разноските присъдени
в полза на държавата.
Предвид изложеното настоящият състав
на съда намира за основателни доводите на частния жалбоподател за недопустимост
на обжалваното определение, с което служебно и след изтичане на предвидените в
чл.248 ГПК срокове е допуснато изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските, дължими в полза на бюджета на съда. От данните по делото се установява, че към
момента на постановяване на решението от първоинстанционния
съд, не е налице произнасяне по въпроса за възлагането на разноските за
възнаграждението на назначения особен представител, липсва разпореждане същите
да се изплатят от бюджета на съда, както и данни такива да са изплатени, поради
което и е липсвало основание за присъждането им в полза на държавата.
Подаването на молба от особения представител на 08.02.2019г. за издаване на
разходен касов ордер и заплащане на определеното възнаграждение и разпореждането
на съда от 11.02.2019г. възнаграждението да се изплати за сметка на бюджета на
съда представляват основание за издаване на акт за събиране на разноски, с
които страната по делото е останала задължена по реда на чл.77 ГПК. Същите
обаче не са основание за постановяване на акт за изменение на постановеното по
делото решение по реда на чл.248 ГПК.
Такова изменение, би било допустимо само ако страна иска изменение на
присъден размер на разноски, изменя се размера на присъдени в полза на бюджета
на съда разноски или такива са изплатени от бюджета и съдът е пропуснал да ги
събере от дължащата ги страна с решението по делото. Посочените предпоставки не
са налице, поради което и постановеното определение по реда на чл.248 ГПК е
недопустимо.
Допълнителни аргументи в тази насока
са и обстоятелствата, че определението е постановено в недопустимо, като инициирано служебно от съда
и след изтичане на определените в чл.248 ГПК срокове производство.
Предвид изложеното обжалваното
определение като недопустимо следва да се обезсили.
Производството следва да се върне на първоинстаннционния съд за произнасяне по въпроса за дължимите
в полза на бюджета на съда разноски по реда на чл.77 ГПК.
Така мотивиран, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 2105/ 12.02.2019г.,
поправено с решение №1755/23.04.2019г. постановени по гр.д. № 16947/2017г по
описа на ВРС..
Връща производството по делото на ВРС
за произнасяне за събиране на разноските, за които страните по делото са
останали задължени по реда на чл.77 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.