№ 1010
гр. Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100501085 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
вх.№ 36574/07.04.2024 г., подадена от Г. С. С., Л. С. С. и Ц. Л. С.а, всички чрез
особен представител –адв. Г. Ц. от ВАК, срещу решение №1340/17.04.24 г.,
постановено по гр.д.№14676/22г. на РС- Варна, с което е прието за установено,
че ответниците/сега въззивници/ дължат солидарно на ищеца Кооперация
„ВККЧЗС Надежда - 96“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плиска, ул.“Г. Ванков“ №2 сумата от 1527,14 лева,
представляваща договорна лихва по Договор за кредит №1540/27.09.2016г., с
нот. заверка на подписите рег.№ 8081/27.09.2016г. на нотариус П. А. с район
РС - Нови пазар с рег.№ 346 на НК за периода от 16.09.2019 г. до 01.03.2022 г.;
сумата от 1266,24 лева, представляваща наказателна лихва за просрочени
вноски от 16.09.2019 г. до 01.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1884/25.03.2022 г.,
постановена по ч.гр. дело № 3751/2022 г. на ВРС, ведно със законната лихва
считано от подаване на заявлението - 24.03.2022 г. до окончателното
погасяване на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постановеното първоинстанционно решение се намира за неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон. В тази връзка се сочи, че
първата инстанции не е съобразила, че уговорените в т. 5 и т. 9 от договора
размери на възнаградителната и мораторна лихви противоречат на
1
изискването за добросъвестност при договарянето, поради което клаузите, на
които се основават вземанията, са нищожни. Решението се обжалва и като
необосновано. В тази връзка се оспорва доказателственото значение на
представения с исковата молба Протокол № 2/25.02.2022 г., на който ВРС е
основал изводите си по спора, както и представителната власт на лицето,
подписало протокола за „протоколчик“. Според въззивниците съдът не е
съобразил още, че процесните вземания са погасени по реда на
принудителното изпълнение.
С оглед на изложеното настоява за отмяна на решението и
постановяване отхвърляне на иска.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Кооперация „ВККЧЗС
Надежда - 96“, чрез адв. В.а депозира писмен отговор. Счита, че решението е
правилно и законосъобразно, като настоява за потвърждаването му.
Оспорва процесните вземания да са погасени по реда на принудително
изпълнение. Срещу ответниците не е образувано изп. производство за
събиране на процесните вземания.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
В съдебно заседание въззивниците не се явяват и не се представляват.
Въззиваемата кооперация се представлява в съдебно заседание от адв.
С., който поддържа отговора на жалбата и настоява за потвърждаване на
обжалваното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав и в
рамките на правораздавателната компетентност на съда.
Относно допустимостта на решението съставът на въззивния съд е
констатирал, че същото е постановено по нередовна искова молба.
Предвид тази констатация с определение №2383/12.06.2024г.,
въззивният съд, съобразно постановките на т. 4 от ТР 1/2001 на ОСТК на
ВКС, изрично е указал на ищеца да отстрани противоречието между
обстоятелствената част на исковата молба, с която страната се е позовала
2
на изискуемост на задължението за главница по договора за кредит
считано от 27.09.2021г., и искането за присъждане на обезщетение за
забава от дата 16.09.2019г. Съобразно изрично направеното уточнение с
молба вх.№16374/26.06.2024г., депозирана пред настоящата инстанция, в
изпълнение на указанията по горното разпореждане, ищецът е уточнил,
че мораторната лихва се претендира само върху неиздължената главница,
без се поддържа начисляването й и върху възнаградителната лихва.
Уточнена е и началната датата на периода, считано от който се
претендира, а именно от 27.09.2021г. С оглед това уточнение, следва да
се приеме, че нередностите по сезирането са отстрани със задна дата,
считано от депозиране на исковата молба в съда, на осн. чл. 129, ал. 5 от
ГПК, респективно при това положение постановеното решение се явява
отчасти недопустимо, тъй като е постановено по непредявен ( след
уточнението пред настоящата инстанция) иск за мораторна лихва преди
27.09.2021г. Решението следва да се обезсили в частта, в която е уважен
установителния иск за мораторна лихва за периода преди 27.09.2021г.
По отношение правилността на обжалваното решение съдът е
ограничен до оплакванията в жалбата, които се свеждат до доводи за
необоснованост на решението. По тези оплаквания съдът намира
следното:
Исковата молба е основана на твърдения за валидно възникнало
между страните облигационно правоотношение по Договор за заем
№1540/27.09.2016г. с нотариална заверка на подписите рег.№8081
/27.09.2016г. на нотариус рег.№ 346 на НК, по силата на който ищцовата
кооперация е предоставила на ответника Г. С. С. заемен ресурс.
Останалите ответници са учредили лично обезпечение- поръчителство
по силата на договор за поръчителство №1540/27.09.2026г. , с който Л. С.,
Ц. С.а са приели да отговорят за задълженията по процесния договор за
заем солидарно с главния длъжник, при уговорените в него условия.
Доколкото с влязло в сила решение по развило се между същите страни
производство по гр.д.№ 8646/22 по описа на ВРС е установено съществуване
на вземане за главница по същия договор за заем, то в настоящото
производство следва да се считат преклудирани фактите, представляващи
основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или
пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се
основава съдебно признатото вземане. След влязло в сила решение, което
установява със сила на пресъдено нещо вземания на договорно основание,
длъжникът не може да въвежда в последващ процес между него и кредитора
твърдения за факти, по силата на които се осуетява валидното възникване на
правоотношението. Ето защо в настоящото производство не могат да се
разглеждат възраженията относно възникване на договорната връзка, в това
число и относно представителната власт на лицата, договаряли от името и за
сметка на страните. В този смисъл следва да се споделят и изложените в
3
същата насока мотиви на първоинстанционния съд.
Оплакванията, че процесните вземания са погасени по реда на
принудителното изпълнение, се явяват неоснователни. По делото липсват
подобни данни.
Въззивниците са възразили и по отношение действителността на
клаузите, на които ищецът основава вземанията си за договорна и мораторна
лихва, считайки, че същите противоречат на изискванията за добросъвестност
при договарянето.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от договора страните са предвидили
върху отпуснатата главница да се начислява възнаградителна лихва в размер
на 12% на годишна база. Тъй като отпуснатата главница следва да се погаси в
цялост на уговорения падеж 27.09.2021г./ чл. 12 от договора/ , лихвата е
начислима на годишна база, като се дължи на вноски съобразно приетия от
страните погасителен план от 27.09.2016г.
В законодателството липса обща нормативна уредба относно
максимално допустим размер на договорна лихва, която по естеството си
представлява възнаграждение, дължимо на кредитора за отпуснатия ресурс.
При преценка за несъответствие на договарянето с добрите нрави, като
морални норми, на които законът придава правно значение, следва да се
съобразява общия комплекс от обстоятелства, при които е сключен договора
за заем- вида на заема, наличието на обезпечения по него, общия срок на
периода за който е отпуснат, страните по договора в аспект на неравноправно
третиране на икономически по-слаби участници.
В случая договорът за кредит е сключен между равнопоставени страни,
доколкото не се установява по делото заемодателят да има преимуществено
положение е правоотношението. Самият размер на възнаградителната лихва
12 % на годишна база е, близък до основния лихвен процент. Тъй като,
съгласно договореността между страните, издължаването на главницата
следва да се осъществи едва при настъпване на крайния срок на договора/
тоест след 5 години от неговото сключване/, рискът за кредитора съвсем
обосновано е обезпечен с възнаградителна лихва, надвишаваща законната.
По изложените съображения, съдът намира, че клаузата за начисляване
на възнаградителна лихва е действителна и доколкото липсват други
оплаквания срещу обосноваността на решението в тази част, вкл. относно
коректността на изчисляването, обжалваното решение в тази част следва да се
потвърди.
Уговореният размер на мораторна лихва, формиран от коефициента на
възнаградителната лихва плюс надбавка от 20% / чл. 9 от договора/ също се
приема за съответен на евентуалните вреди . Всъщност, както е приел и
първоинстанционният съд, касае се за уговорена мораторна неустойка.
Същата обезпечава вземане за главница със значително отложен краен падеж,
което предполага по -висок риск за кредитора от изпадане на длъжника в
неплатежоспособност в рамките на срока на договора. Макар вземанията да
4
са обезпечени с учредено лично обезпечение от няколкото поръчители, за да
се извърши преценката за действителната обезпеченост на дълга, а оттам и за
обоснования размер на неустойката, следва да се съобрази
платежоспособността на самите поръчители. Доводи в тази връзка
ответниците не са навели, поради което и съдът приема, че липсва
свръхобезпеченост на дълга. По изложените съображения, съставът на
въззивния съд приема, че разпоредбата на чл. 9 е действителна.
Относно главницата и периода, за който се претендира неустойката,
съдът след съобразяване на извършеното пред настоящата инстанция
уточняване на искова претенция по периода и относно главницата, върху
която е начислена, намира че в полза на ищеца се следва мораторно
обезпечение за периода 28.09.2021г до 1.03.2022 г. върху главница от 3000
лева, възлизаща на 244, 20 лева. Първоинстанционното решение в частта, в
която е присъдено мораторно обезщетение за периода преди 28.09.2021г.
следва да се обезсили, като недопустимо. Решението следва да се отмени в
частта, в която е присъдена мораторна лихва над 244, 20 лева до присъдените
1266,24 лева.
По отношение отговорността на поръчителите, съдът съобразява, че
същите са приели да отговарят за цялото задължение, както и че претенциите
срещу тях са предявени в шестмесечния срок по чл. 147 от ЗЗД, считано от
падежа на задължението-27.09.2021г.
По разноските:
Въззивниците не са претендирали разноски.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия следва да се
присъдят разноски съобразно изхода от спора във въззивното производство в
размер на 507,29 лева за адв. възнаграждение и възнаграждение за особен
представител.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК въззивните следва да се осъдят за държавна
такса за въззивното обжалване в размер на 55,54 лева.
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция следва да бъде
изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като вместо
присъдените с решението 2055,86 лева, в полза на ищеца да се присъдят
1303,66 лева исковото, а за заповедното - в размер на 35,42 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА решение №1340/17.04.24 г., постановено по гр.д.
№14676/22г. на РС- Варна в частта, с която е прието за установено, че в полза
на ищеца Кооперация „ВККЧЗС Надежда - 96“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Плиска, ул.“Г. Ванков“ №2 съществува вземане
солидарно срещу Г. С. С., ЕГН **********, Л. С. С., ЕГН ********** и Ц. Л.
5
С., ЕГН **********, и тримата с адрес ******* за сумата от 1527,14лева,
представляваща договорна лихва по Договор за кредит №1540/27.09.2016г., с
нот. заверка на подписите рег.№ 8081/27.09.2016г. на нотариус П.А. с район
РС-Нови пазар с рег.№ 346 на НК за периода от 16.09.2019г. до 01.03.2022г. и
за сумата от 244, 20 лева, представляваща наказателна лихва за просрочие за
периода от 27.09.2021г. до 01.03.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1884/25.03.2022 г.,
постановена по ч.гр. дело № 3751/2022 г. на ВРС, ведно със законната лихва
считано от подаване на заявлението - 24.03.2022 г. до окончателното
погасяване на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ решение №1340/17.04.24 г., постановено по гр.д.№14676/22г.
на РС- Варна в частта, с която е прието за установено, че в полза на ищеца
Кооперация „ВККЧЗС Надежда - 96“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плиска, ул.“Г. Ванков“ №2 съществува вземане солидарно
срещу Г. С. С., ЕГН **********, Л. С. С., ЕГН ********** и Ц. Л. С., ЕГН
********** и тримата с адрес ******* за наказателна лихва, начислена на осн.
чл. 9 от Договор за кредит №1540/27.09.2016г., с нот. заверка на подписите
рег.№ 8081/27.09.2016г. на нотариус П.А. с район РС-Нови пазар с рег.№ 346
на НК за просрочени вноски за периода от 27.09.2021г. до 01.03.2022г. за
сумата над 244, 20 лева до присъдените с решението 1266,24 лева.
ОБЕЗСИЛВА решение №1340/17.04.24 г., постановено по гр.д.
№14676/22г. на РС- Варна в частта, в което е прието за установено, че в полза
на ищеца Кооперация „ВККЧЗС Надежда - 96“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Плиска, ул.“Г. Ванков“ №2 съществува вземане
солидарно срещу Г. С. С., ЕГН **********, Л. С. С., ЕГН ********** и Ц. Л.
С., ЕГН ********** и тримата с адрес ***** за наказателна лихва за
просрочени вноски начислена на осн. чл. 9 от Договор за кредит
№1540/27.09.2016г., с нот. заверка на подписите рег.№ 8081/27.09.2016г. на
нотариус П.А. с район РС-Нови пазар с рег.№ 346 на НК по за периода
16.09.2019г. до 26.09.2021г
ИЗМЕНЯ решение №1340/17.04.24 г., постановено по гр.д.№14676/22г.
на РС- Варна в частта за разноските в следния смисъл: ОСЪЖДА Г. С. С.,
ЕГН **********, Л. С. С., ЕГН ********** и Ц. Л. С., ЕГН ********** и
тримата с адрес ******* ДА ЗАПЛАТЯТ на „ВККЧЗС Надежда - 96“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Плиска, ул.“Г. Ванков“ №2
сумата от 1303,66 лева, представляваща разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 35,42 лева- разноски за заповедното производство,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН **********, Л. С. С., ЕГН ********** и Ц. Л.
С., ЕГН ********** и тримата с адрес ***** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ВККЧЗС
Надежда - 96“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Плиска, ул.“Г. Ванков“ №2 сумата от 507,29 лева за разноски за адв.
възнаграждение и възнаграждение за особен представител, сторените пред
6
въззивната инстанция, на осн. чл. 78,ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН **********, Л. С. С., ЕГН ********** и Ц. Л.
С., ЕГН ********** и тримата с адрес ***** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата от
55,54 лева, представляваща държава такса за въззивното обжалване, на
осн.чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7