№ 456
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501598 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК във вр.чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от подадена от „ЕОС Матрикс” ЕООД,
ЕИК:*********, чрез пълномощника адв. Н.К., против протоколно
определение от 20.05.2021г., постановено от Районен съд – Пловдив, XV
гр.с., по гр.д.№ 19741/2019г., с което е върната искова молба с вх. №
79138/04.12.2019 г., подадена от жалбоподателя против М. Н. П., ЕГН :
**********, прекратено е производството по делото, обезсилена е издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
14306/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив срещу длъжника М. Н. П.,
ЕГН- ********** и жалбоподателят е осъден да й заплати направените по
делото разноски в размер от 380 лева.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното определение и се настоява от
жалбоподателя за неговата отмяна и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Въззиваемата страна М. Н. П., ЕГН- **********, чрез пълномощника си
адв.С.М., депозира писмен отговор , в който взема становище за
неоснователност на частната жалба.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и
провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК,
намира: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК
от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, поради следното:
Пловдивският районен съд е сезиран с искова молба , подадена от
„ЕОС Матрикс” ЕООД против М. Н. П. за признаване за установено между
страните, че ответницата, в качеството й на солидарен длъжник , дължи на
ищеца сумата в размер на 3 913,32 лв., от които 3 000 лв., представляваща
1
частично дължима главница по Договор за прокредит спринт № 020-
877258/30.01.2013 г. от общо дължима в размер на 16 030,16 лева, и сумата в
размер на 913,32 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
01.09.2016 г. – 02.09.2019 г. върху неизплатеното задължение по договор за
кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 03.09.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
7959/05.09.2019 г. по ч. гр. д. № 14306/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, 10 гр. с.
С определение № 260847/14.09.2020г. първоинстанционният съд е
върнал исковата молба на подателя и прекратил производството по
делото,като е приел, че е изтекъл шестмесечния преклузивен срок по чл.147
от ЗЗД, тъй като ответницата имала качеството на поръчител, а не на
съдлъжник.
С определение №260780/16.12.2020г. по в.ч.гр.д.№2809/ 2020г.,
Пловдивският окръжен съд е отменил постановеното от първоинстанционния
съд преграждащото определение и върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. Въззивният съд е посочил, че изложените от
районния съд съображения могат да бъдат преценени само при
разрешаване по съществото на спора и се отнасят към основателността на
иска, а не към допустимостта му.
Така постановеното от въззивния съд определение е задължително за
първоинстанционния съд, съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 3 ГПК, а
процесуалните действия, приети от въззивния съд при обжалването за
неправилни, не могат да бъдат повторени.
Нарушавайки разпоредбата на чл. 278, ал. 3 ГПК,
първоинстанционният съд на 20.05.2021г. постановява второ прекратително
определение на същото основание. В така обжалваното определение
първостепенният съд отново е приел, че е изтекъл шестмесечния преклузивен
срок по чл.147 от ЗЗД, тъй като ответницата имала качеството на поръчител,
а не на съдлъжник, като се е позовал и на Решение № 213/ 06.01.2017 г. по гр.
дело № 5864/2015 г., по описа на ВКС, Гражданска колегия, IV- то г.о.
Въззивният съд намира така обжалваното определение за неправилно,
като споделя мотивите в отменителното определение на Пловдивския
окръжен съд, че изложените от районния съд съображения могат да бъдат
преценени само при разрешаване на спора по съществото и се отнасят към
основателността на иска, а не към допустимостта му, в който смисъл е и
трайната практика на ВКС, постановена след датата на посоченото от
първоинстанционния съд съдебно решение. Всички спорни по делото
въпроси: дали ответницата има качеството на поръчител по договора за
банков кредит; настъпил ли е падежът на задължението по кредита; обявена
ли е на длъжниците предсрочната изискуемост преди датата на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение ; погасено ли е задължението на
ответницата, ако съдът приеме, че има качеството на поръчител по реда на
чл.147,ал.1 ЗЗД; от коя дата тече шестмесечният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД -от
датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на
целия дълг в хипотеза на предсрочна изискуемост, по който последен спорен
въпрос е налице и висящото тълк.дело № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС, касаят
съществото на спора, а не неговата допустимост и на тях
първоинстанционния съд трябва да даде отговор с решението си.
2
Поради това постановеното от ПРС определение за прекратяване на
производството по делото е неправилно и следва да бъде отменено , а делото
върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 20.05.2021г., постановено от
Районен съд – Пловдив, XV гр.с., по гр.д.№ 19741/2019г., с което е върната
искова молба с вх. № 79138/04.12.2019 г., подадена от „ЕОС Матрикс” ЕООД,
ЕИК:********* против М. Н. П., ЕГН:**********, прекратено е
производството по делото , обезсилена е издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14306/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив срещу длъжника М. Н. П., ЕГН:********** и „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК:*********, е осъдено да заплати на М. Н. П.,
ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер от 380 лева.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3