Определение по дело №723/2019 на Окръжен съд - Хасково

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

№  906                           11.11.2019 г.                  гр. Хасково

 

ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   първи въззивен  граждански състав

На единадесети ноември                                                     две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА                                                                    

                                                                   ЧЛЕНОВЕ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                                           ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА

в.ч.гр.д. № 723 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       

            Производството е въззивно и е по реда на глава XXI от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 14332/17.09.2019г., подадена от Дирекция „Миграция” към МВР, чрез упълномощения юрк. К., против Определение № 788/27.08.2019 г., постановено от РС – Свиленград по гр. д. № 870/2019 г., с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за неподсъдност на спора пред РС – Свиленград и за изпращането му по компетентност на Софийски районен съд.

В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се излагат доводи, че районният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК, тъй като специалните домове за временно настаняване на чужденци не са самостоятелни териториални звена или поделения, поради което предвид нормата на чл. 105 ГПК местнокомпетентен да разгледа иска е СРС, в района на който е седалището на ответника. Предвид изложеното желае да се отмени обжалваното определение и делото да се изпрати на СРС за разглеждането му по компетентност.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца А.К.Ж., чрез пълномощника му адв. С., с който оспорва жалбата. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.

Хасковският окръжен съд, след преценка доводите на страните и обсъждане на материалите по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

А.К.Ж. е предявил против Дирекция „Миграция” към МВР обективно съединени искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД общо за сумата в размер 1 512 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Дирекция „Миграция” към МВР, с който се прави възражение за неподсъдност на спора пред РС – Свиленград и се прави искане, на основание чл. 105 от ГПК, делото да бъде изпратено по компетентност на СРС, в района на който е седалището му.

За да остави без уважение възражението на Дирекция „Миграция” към МВР за неподсъдност на спора пред РС – Свиленград, районният съд е приел, че ищецът е полагал труд в *** при Дирекция „Миграция“, поради което на основание чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е компетентен да разгледа спора.

Атакуваното определение е правилно и законосъобразно.

Правният статут на служителите на Министерството на вътрешните работи е уреден в чл. 142 от ЗМВР, според който те са три вида: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Статутът на държавните служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, какъвто е ищецът, е уреден в ЗМВР, който съдържа норми относно условията за възникване и прекратяване на служебното правоотношение, както и неговото съдържание, но в него липсват процесуални правни норми относно реда за разглеждане на имуществените спорове между държавните служители и съответните звена на МВР, където са назначени. Поради това по аналогия следва да се приложи нормата на чл. 125 ЗДСл, според която имуществените спорове се разглеждат по общия исков ред, а именно по реда на ГПК.

Общото правило, уреждащо местната подсъдност, се съдържа в чл. 105 ГПК, който постановява, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. От него законът предвижда редица изключения с оглед качеството на страните или предмета на спора. По отношение на трудовите дела в чл. 114 ГПК е предвидена специална местна подсъдност, според която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Въпреки че правният статут на държавните служители в МВР и работниците и служителите се урежда от различни закони (ЗМВР и КТ), основното и съществено съдържание на служебното и трудовото правоотношение е едно и също, тъй като и двете имат за предмет престиране на работна сила и произтичащите от това социални права – възнаграждение, почивки, отпуски. Именно поради сходството в съдържанието на трудовото и служебното правоотношение за по – подробната регламентация на социално – икономическите права на държавните служители в МВР, ЗМВР препраща към КТ – чл. 175, ал. 2, чл. 188, ал. 2, чл. 190. Сходното правно положение на служителите по трудово и служебно правоотношение налага прилагането на един и същ ред за защита, от което следва, че за защита на имуществените си права държавните служители могат да се ползват от изборната подсъдност по чл. 114 ГПК, като предявят иска и по мястото, където обичайно полагат труд. Приравняването на споровете по ЗМВР с трудовите е прието от ВКС като аргумент за освобождаване на държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно положение (т. 23 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Становището, че подсъдността по чл. 114 ГПК е неприложима за държавните служители, за които се прилага общата подсъдност по чл. 105 ГПК, не следва да се сподели, тъй като това би довело до поставяне в неравностойно положение служителите по трудово и служебно правоотношение при положение, че предмет на защита са едни и същи права. Поради това, като е приел, че искът е подсъден на РС Свиленград, в района на който се намира ***, където ищецът полага труд, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото и поради неоснователнността на частната жалба, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на жалбоподателя следва да се възложат сторените от въззиваемия разноски в производството пред настоящата инстанция. Макар и списък на разноските по чл. 80 от ГПК да не е представен от въззиваемия, това не препятства съда да се произнесе по искането на страната за присъждане на разноски /арг. т. 2 от задължените указания на ВКС, изложени в ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК/. От доказателствата по делото съдът извежда, че се претендират разноски за извършен само един разход – 180 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, с начин на плащане в брой. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, имащ характера на разписка, сумата е била изплатена при неговото сключване в брой, както страните по договора са уговорили.

                        Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Определение № 788/27.08.2019 г., постановено от РС – Свиленград по гр. д. № 870/2019 г., по описа на съда.

            ОСЪЖДА Дирекция „Миграция” – МВР, гр. София, бул. „Кн. Мария Луиза“ № 48 да заплати на ищеца А.К.Ж., с ЕГН **********,*** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 180 лв. /сто и осемдесет лева/ – платено адвокатско възнаграждение.

            Определението е окончателно.

 

             

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                                            2.