№ 12998
гр. С, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20231110107621 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба на „Н П К“ ЕООД срещу Детска градина №... „Л“, гр. С, с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които спрямо него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 62562/2022г. по описа на СРС, 151-ви състав, а именно:
513,98 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,
представляваща цена на доставени, но незаплатени стоки- плодове, за които е издадена
фактура № .... от 21.12.2018 г., ведно със законна лихва от 17.11.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума в производството по частно гр. дело № 62562/2022 г. на СРС, 151
състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че през м. декември 2018г. е доставил на ответника плодове, както следва:
на 04.12.2018г. – 21,000 кг мандарини; на 06.12.2018 г. – 22,000 кг круши; на 07.12.2018г. –
22,000 кг. круши; на 10.12.2018г. – 22,000 кг. банани; на 12.12.2018г. – 22,000 кг. круши; на
14.12.2018г. – 22,000 кг. круши; на 17.12.2018г. – 22,000 кг. ябълки; на 19.12.2018г. – 22,000
кг. круши. За доставените плодове бил съставен двустранен приемо- предавателен протокол,
подписан от страните. На 21.12.2018г. ищецът издал фактура за доставените през м.
декември плодове на обща стойност 428,32 лв. без ДДС и 513,98 лв. с ДДС. Поддържа, че
между страните няма нито формален, нито неформален договор за търговска продажба,
поради което ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка и дължи да му върне
онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Изрично заявява, че сумата се
претендира на извъндоговорно основание, нямало и взаимоотношения по обществена
поръчка. Твърди, че ответникът заявил участие по схема „Училищен плод“ с подаване на
декларация пред ДФ „З“ за учебните 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г. и ищецът е
1
одобрен изпълнител за доставка на плодовете по схемата. За извършените доставки били
представени пред ДФ „З“ съставените приемо-предавателни протоколи и издадените
фактури, но същите не били одобрени за плащане. Съобразно изложеното, моли за
уважаване на предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК от ответника ДГ 134 „Л" е депозиран отговор на исковата молба, в
който исковете се оспорват при твърдения, че ищецът е изпълнявал поети задължения, като
не оспорва доставките на плодове в рамките м.12.2018 г. по схема „Училищен плод“. Сочи,
че страните са обвързани от договорни отношения, като ищецът е одобрен за изпълнител по
схема „Училищен плод“ за доставяне на пресни плодове и зеленчуци за учебната година
2018/2019 г. в детската градина, съгласно Наредба за условията и реда за прилагане на схеми
за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения
- Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“. Оспорва да има задължение за
заплащане на доставените плодове, като сочи, че това задължение е на ДФ „З“. При
условията на евентуалност релевира възражение за изтекла давност.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
По делото не е спорно, че ответникът представлява детско заведение (детска градина), а
ищецът търговец-доставчик на стоки.
Между страните не се спори, че ответникът е заявил участие по схема "Училищен плод" от
Държавен фонд "З" като подал декларация до Държавен фонд "З" за три учебни години:
2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г., както и доставката от страна на ищеца на плодове
на посочените в исковата молба дати, в посочените количества и на посочената стойност. За
тези доставки е издадена фактура на името на ответника под № .../21.12.2018г. /л. 6/ на
посочената стойност от 513,98 лв. с ДДС.
По делото е представен препис от Акт за одобрение от 16.10.2018 г., издаден от
изпълнителния директор на Държавен фонд "З" (л. 48 до л. 78 от делото) издаден от
Държавен Фонд "З" с който ищецът е одобрен за изпълнител по схема "Училищен плод" и
схема "Училищно мляко" за период от три години, съгласно Приложение № 1 към акта.
Приложението представлява списък с учебни заведения, в който ответникът е посочен под
номер 467.
Спорният въпрос между страните е дали ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и дали
той следва да отговаря за стойността на доставените плодове. Съдът намира, че отговорът на
този въпрос е отрицателен.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е иск с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който
2
може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59
ЗЗД съдържа следните елементи: 1 обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване
на имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се
посредством увеличаване на активи или намаляване на пасиви или спестяване на разходи,
които е трябвало да бъдат направени; 2 обедняване на друго лице чрез ефективно
намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване
на нова облага; 3 липса на правно основание за обогатяване; 4 между обедняването и
обогатяването има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е
следствие на обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт
или група от факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г. След анализ на доказателствената
съвкупност съдът намира за недоказан факта на липса на правно основание за обогатяване.
По делото е безспорно, че процесните плодове са предоставени на ответника по схема
"Училищен плод". Тази схема се изпълнява в рамките на приета Национална стратегия за
прилагането на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в
детските градини и училищата в Република България, приета на основание чл. 23, параграф
8 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 г. Изпълнител на тази стратегия е Държавен фонд "З", а
редът на изпълнение е посочен в Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения –
Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко". Съгласно чл. 15, ал. 1 от същата
изпълнителният директор на Държавен фонд "З" издава акт за одобрение на заявителя по
съответната схема. Актът е по образец, утвърден от изпълнителния директор на Държавен
фонд "З", и е за срок 1 учебна година. В случая такъв акт е налице – посоченият Акт за
одобрение от 16.10.2018 г. въз основа на който ищецът е одобрен за изпълнител по схемата
за доставка на плодове. С този акт е установено административно правоотношение между
ищеца и Държавен фонд "З" и настоящият състав приема, че именно това правоотношение е
правното основание за доставяне на процесните плодове. Поради това счита, че сумата от
513,98 лева не е дължима на ищеца без правно основание, напротив. Правното основание за
заплащане на тази сума е възникналото административно правоотношение. На следващо
място, съгласно чл. 19, ал. 4 от посочената наредба Държавен фонд "З" изплаща одобрените
суми на заявителя, в случая – ищеца. В тази връзка съдът споделя възражението, релевирано
в отговора на исковата молба, за липса на материална легитимация на ответника.
Процесната сума следва да се заплати не от него, а от Държавен фонд "З", при това, не като
дължима без основание, а на основание одобрена заявка за плащане, съобразно чл. 19, ал. 2
от посочената наредба. В заключение съдът намира, че искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските: При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който е доказал такива в размер на 400лв. за
платено адвокатско възнаграждение.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н П К“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С, ж. к. И, ул. „С“ № 28, З, ет. 1, срещу Детска градина №... „Л“, БУЛСТАТ: ..., с адрес: гр.
С, ул. „У“ № 14, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 513,98 лева – стойност
на доставени от ищеца плодове през м. декември 2018 г., ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, за които е издадена фактура № .... от 21.12.2018 г., ведно
със законната лихва от 17.11.2022г. до изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Н П К“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ж. к. И, ул.
„С“ № 28, З, ет. 1, да заплати на Детска градина №... „Л“, БУЛСТАТ: ..., с адрес: гр. С, ул.
„У“ № 14, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400 лева- разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4