РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Враца, 18 .03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.02.2020 г.
/двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
галина герасимова
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ,
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
КАН дело № 840 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „Н.В.К.“ ЕООД ***, представлявано от * П.Б., против Решение № 121/14.10.2019
г., постановено но АНД № 205/2019г.
по описа на Районен съд – Мездра, с
което е потвърдено издаденото против
дружеството Наказателно постановление № 06-001162/30.05.2019
г. на Директора на Дирекция “ИТ” гр. Враца,
за налагане на наказание „имуществена санкция“ от 1500 лв. на основание чл. 416,
ал. 5 от КТ, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от същия кодекс.
В жалбата като касационни основания за отмяна на решението
като неправилно са посочени противоречие с материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Развиват се
съображения за превратно възприемане на фактите, липса на
преценка от административнонаказващия орган за причините, довели до минимално
закъснение на изпълнението на задълженията по
КТ, както и необсъждането на възможността за прилагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая. Прави се искане за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло обжалваното
наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба чрез процесуалния си представител * М.К. в писмена защита и
в съдебно заседание оспорва същата и иска отхвърлянето й като неоснователна,
като изтъква съображения, че решението на Районния съд е правилно и при
постановяването му не са допуснати твърдените
в касационната жалба нарушения.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на
жалбата, а решението на Районния съд намира за правилно. Изводите на съда, че
се касае за отделни случаи на административни нарушения и за неприложимост на чл.
28 ЗАНН, с оглед специалната разпоредба на КТ са правилни и моли оспореното
решение да бъде оставено в сила.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Предмет на делото е
Решение № 121/14.10.2019 г., постановено по АНД № 205/2019 г. на Районен съд –
Мездра, с което е потвърдено НП № 06-001162/30.05.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Враца. С
последното на дружеството – касатор е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева за това, че не е изпълнил даденото му с протокол № 1913122 от
19.04.2019 г. задължително предписание
да изплати дължимите обезщетения на основание чл. 220 ал. 1 от КТ на Н.Н.Х.
след прекратяване на трудовото ѝ правоотношение в срок до 13.05.2019 г. В
оспореното решение е прието, че в производството по съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по
съществото на спора, касаторът е осъществил състава на нарушението по чл. 415,
ал. 1 от Кодекс на труда, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност на посоченото в НП правно основание. Районният съд е развил
доводи, че наложеното наказание е в предвидения от закона минимален размер,
както и, че случаят не е маловажен по смисъла на разпоредбата на чл. 415в от КТ, който като специален закон дерогира нормите на ЗАНН. В тези насоки
въззивният съд е изложил подробни мотиви, в резултат на които е приел, че
оспореното пред него НП е законосъобразно и с постановения от него съдебен акт го
е потвърдил в неговата цялост.
Касационната
инстанция не споделя тези изводи на Районния съд. От събраните доказателства се
установява, че с протокол за извършена проверка на 16 и 19 април 2019 г. ПР
№1913122 са констатирани нарушения,
изброени в 24 точки и се съдържат
предписания, дадени също в 24 точки за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения,
обезщетения по чл. 224 ал. 1 от КТ, чл. 220 от КТ, чл. 222 ал. 3 от КТ и чл. 221
от КТ, с конкретно изброени лица с прекратени трудови правоотношения, с еднакъв
срок за изпълнение – 13.05.2019 г. С протокол
за извършена проверка на 14 и 16 май
2019 г. ПР №1915546 е установено
неизпълнение на дадените предписания в 23 точки и изпълнение само на даденото в
т.1 предписание за изплащане на трудови възнаграждения. На съда е служебно
известно, че въз основа на тези констатации са съставени АУАН и са
издадени НП съответно на броя точки, в които е описано
неизпълнението на предписанията.
Даването на
задължителни предписания по КТ е вид принудителна мярка, която се обективира в
съответния административен акт, в случая Протокол ПР№1913122. Дадените предписания
за изплащане на дължимите обезщетения, макар и конкретизирани в отделни точки,
представляват един административен акт и административнонаказващият орган е следвало да проведе само една административнонаказателна
процедура със съставянето на един АУАН и
съответно издаването на едно НП, като в
съответствие с тежестта на нарушението е следвало да определи размера на санкцията. След като е
дадено едно предписание, макар и разбито в отделни точки, пълното или частично
неизпълнение на същото следва да се счита за едно нарушение и да се наложи една санкция. Издаденото НП за
неизпълнение само на част от даденото предписание противоречи на материалния
закон и на неговите цели, поради което
следва да бъде отменено на това
основание.
Освен това, нито в
АУАН, нито в НП е посочено мястото на извършване на деянието, което е
задължителен реквизит съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 3 и чл. 5,7 т. 5 от ЗАНН и съставлява самостоятелно основание за
отмяна на НП като незаконосъобразно.
Като не е констатирал
тези нарушения на административно-наказателната процедура при съставянето на
АУАН и издаването на НП и е потвърдил последното, въззивният съд е постановил
неправилен съдебен акт поради неправилно прилагане на материалния закон.
По изложените по-горе
съображения касационната инстанция намира, че
обжалваното решение следва да
бъде отменено, а с постановеното от касационният състав решение същият следва
да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се констатираха
съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за
които писмените доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното НП следва да бъде отменено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 121/14.10.2019 г., постановено по АНД
№ 205/2019г., по описа на Районен съд Мездра, с което е потвърдено НП № 06-001162/30.05.2019
г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Враца и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТМЕНЯ НП № 06-001162/30.05.2019 на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” Враца, с което на „Н.в.к.“ ЕООД *** е наложена
имуществена санкция от 1500 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.