№ 2857
гр. София, 23.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110134933 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. срещу „А.
Съдът констатира, че предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
Ищецът „А. е предявил против „А. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми:
-сумата от 8840,40 лева, получена от ответника без основание във връзка с фактура №
139/26.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 29.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 613,97 лева –
мораторна лихва за периода от 22.10.2021г. до 28.06.2022г.;
-сумата от 2400,00 лева, получена от ответника без основание във връзка с фактура №
280/30.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 29.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 166,68 лева –
мораторна лихва за периода от 22.10.2021г. до 28.06.2022г.;
-сумата от 180,00 лева, получена от ответника без основание във връзка с фактура №
321/30.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 29.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 12,50 лева –
мораторна лихва за периода от 22.10.2021г. до 28.06.2022г.
Претендира разноски.
Ищецът поддържа, че с ответника са сключили два Договор за производство на зимна
пшеница или ечемик. Първият договор е бил подписан на 01.10.2018г. и се отнася за
периода 2018-2019 г., а вторият договор е подписан на 01.09.2019г. и се отнася за периода
2019-2020г. Твърди се, че съгласно чл. 2, точки 2.1 и 2.2. от договора от 01.10.2018г.
възложителят („А.) предоставя на изпълнителя („А.) срещу заплащане семена от по-висок
клас размножение, чиято цена била заплатена от ищеца.
По време на действие на договора от 01.10.2018 г. ответникът „А. издал на ищеца „А.
фактура № 139 от 26.02.2019 г., с която изискал заплащане на сума от 8840,40 лв. с включен
ДДС с посочено основание „Р.“. Фактурата била включена в дневника за покупките по реда
на ДДС, за месец февруари 2019г.
Ответникът изкупил от ищеца изцяло произведените от него количества семена, като
1
с фактура № 280 от 30.09.2020 г. префактурирал на ищеца обратно семената, които „А. може
да предложи на крайни клиенти като търговска стока, като в цената на семената EUCLIDE и
FARMEUR включил и роялти в размер на 150 лева на тон. Така, с цитираната фактура №
280 от 30.09.2020г. било начислено роялти в общ размер на 2400,00 лв.
Ответникът издал на ищеца и фактура № 321 от 30.11.2020 г., с която изискал
заплащането на сумата от 180,00 лв. с включен ДДС с основание „Р. C1 Vladinya”.
Фактурата била включена в дневника за покупките по реда на ЗДДС за месец май 2021г.
Ищецът твърди, че погасил задълженията си към ответника по посочените три
фактури изцяло. По фактура № 139/26.02.2019 г. в размер на 8840,40 лв. част от вземането в
размер на 2840,40 лв. било заплатено от ищеца на 28.08.2019г. Остатъкът от вземането по
фактурата бил погасен чрез прихващане - с Протокол за прихващане на вземания и
задължения от 14.11.2019г., а остатъкът - с Протокол за прихващане от 04.11.2019г.
По фактура № 280/30.09.2020 г. за вземания в размер на 2400 лв. общото задължение
по фактурата било погасено чрез прихващане с Протокол за прихващане на вземания и
задължения от 03.02.2021г.
По фактура № 321 от 30.11.2020 г. за вземане в общ размер на 180,00 лв.
задължението по фактурата било погасено чрез прихващане с Протокол за прихващане на
вземания и задължения от 03.02.2021г.
Ищецът нямал правно основание за начисляване роялти по трите фактури нито по
договора, нито по разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 г.
относно правната закрила на Общността на сортовете растения. В тази връзка сочи, че с
Писмо изх. № РД-47-80-339/01.07.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителната
дирекция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол правната закрила на сорта EUCLIDE
изтекла на 07.10.2016г., а на сорта FARMEUR – от 17.10.2018г. и след тези дати
разпоредбите на Регламента не били приложими относно посочените два сорта, съответно –
не се прилага чл. 13 Регламента, съгласно който - титулярът на ползващия се с правна
закрила сорт има възможност да предоставя разрешение за извършване на определени
действия, като поставя условия и ограничения, които може да включват изплащането на
съответни процентни отчисления (роялити). Поради това, погасените от него чрез плащане и
прихващане суми били изначално недължими и получени от ответника без основание.
Въпреки отправените покани до ответника, последният не върнал платените без
основание суми.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени
изцяло. Посочва, че основание за начисляване на вземанията по горепосочените фактури на
роялити е договорно и произтичало от уговореното в чл. 2.5. от представените от ищеца
Договори за производство на семена за зимна пшеница от 01.10.2018г. и 01.10.2019г.
Отделно, основателността на вземанията били признати извънсъдебно, доколкото
издадените от ответника фактури били осчетоводени от ищеца и задълженията по тях
погасени чрез плащане и прихващане, което предполагало активното вземане да е
изискуемо и безспорно. В тази връзка сочи, че ищецът с протокол за прихващане на
вземания и задължения от 03.02.2021 г. декларирал, че всички финансови задължения към
„А. са приключени и решени, и че няма право да оспорва постигнатото с този протокол
споразумение, поради което ответникът отрича възможността на ищеца да оспорва
дължимостта на вземанията по посочения протокол, така и постигнатото с него погасяване.
Ответникът оспорва с фактура № 280/30.09.2020 г. да е начислено каквото и да е
роялти възнаграждение. Твърди, че с посочената фактура е начислена единствено продажна
цена на сортове продадена пшеница по количество и опаковки, посочени в самата фактура.
Оспорва иска по чл. 86 ЗЗД, поради неоснователност на иска за главница. Претендира
2
разноски.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал. 1, т. 5 от ГПК разпределя
следната доказателствена тежест за страните:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже: погасяването на задълженията от страна на ищеца по процесните фактури
съответно чрез частично плащане и прихващане, което да касае начислени роялти.
При установяване на горното ответникът е длъжен да докаже наличието на
правно основание да получи и да задържи посочените суми.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните
обстоятелства: валидно възникнал главен дълг /главница/, ответникът е изпаднал в забава
спрямо ищеца за заплащане на задължението, както и размер на задължението за мораторна
лихва.
При доказване на горното ответникът следва да докаже погасяване на
задължението си.
С оглед заявленията на страните като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да бъдат приети следните обстоятелства на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК:
сключване между страните на два договора за производство на семена за зимна пшеница от
01.10.2018г. и от 01.10.2019г. и наличието на договорно правоотношение между тях за
периода им на действие; ответникът „А. е издал фактура № 139/26.02.2019 г., фактура №
280/30.09.2020 г. и фактура № 321/30.11.2020г. за посочените в исковата молба суми;
посочените фактури са осчетоводени от ищеца; ищецът е погасил вземанията по фактура №
139/26.02.2019г. чрез частично плащане в размер на 2840,40 лв., а останалите вземания по
фактури са погасени чрез прихващане с Протоколи за извършено прихващане на вземания и
задължения от 14.11.2019г. и от 03.02.2021г.
Съдът приема, че ангажираните от ищеца със искова молба и към молба от
02.07.2021г. писмени документи се явяват относими към установяване на обстоятелства,
включени в предмета на доказване по предявените искове, поради което следва да бъде
допуснато събирането им.
Съдът счита, че назначаване на ССЕ, със задача, поставена от ответника, не е
необходимо, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключване между страните на двата процесни договора за производство на семена за зимна
пшеница от 01.10.2018г. и от 01.10.2019г. и наличието на договорно правоотношение между
тях за периода им на действие; ответникът „А. е издал фактура № 139/26.02.2019 г., фактура
№ 280/30.09.2020 г. и фактура № 321/30.11.2020г. за посочените в исковата молба суми;
посочените фактури са осчетоводени от ищеца; ищецът е погасил вземанията по фактура №
139/26.02.2019г. чрез частично плащане в размер на 2840,40 лв., а останалите вземания по
фактури са погасени чрез прихващане с Протоколи за извършено прихващане на вземания и
задължения от 14.11.2019г. и от 03.02.2021г.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба
документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2023г. от
14.40ч., за която дата и час да се призоват страните.
3
Препис от отговор на ответника да се изпрати на ищеца с оглед възможността за
становище.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДЪТ приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4