№ 252
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110211541 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. В., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 20-4332-022204/16.12.2020 г., издадено от Началник група
към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева
и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че
14.07.2020 г., в 11.13 часа в гр. София, управлявала лек автомобил „***“, с
рег. № *** по бул. „***“, с посока на движение от ул. „***“ към бул. „***“
при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, с наказуема
превишена скорост от 103 км/ч, заснето със система за видеоконтрол TFR1-
M, № 505.
В жалбата бланкетно се релевират доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на издаденото наказателно постановление. Претендира се
неговата отмяна.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител и не взема становище по депозираната жалба.
Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
1
постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или
изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 14.07.2020 г., в 11.13 часа, в гр. София по бул. "***", с посока на
движение от ул. „***“ към бул. „***“, жалбоподателят Г. Д. В. уравлявала лек
автомобил „***“, с рег. № ***, собственост на Х. В. В., като до бл. 32 се
движила със скорост от 103 км/ч при разрешена максимална скорост на
движение за населено място от 50 км/ч. Нарушението било установено чрез
техническо средство "TFR1-M" № 505, записващо и заснемащо точен час,
дата, регистрационен номер на МПС и скорост. Системата за видеоконтрол е
вписана под № 10.02.4835 в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г.
със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Видно от приетия по
делото протокол от последваща проверка № 1-38-20/26.06.2020 г. системата
за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 26.06.2020
г. със срок на валидност на проверката до 26.06.2021 г., като към датата на
заснемане на нарушението – 14.07.2020 г., е отговаряла на метрологичните
изисквания съобразно нормативните стандарти.
На 12.11.2020 г. в ОПП-СДВР се явил водачът – ползвател на заснетия
автомобил Г. Д. В., която писмено декларирал, че на 14.07.2020 г. в 11.13 часа
лек автомобил „***“, с рег. № *** е бил управляван от нея.
Въз основа на събраните доказателства, св. Ц. Р. съставил АУАН с бл. №
086321/12.11.2020 г. срещу Г. Д. В. за извършено от последната
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен
лично на жалбоподателката на 12.11.2020 г., която го подписал без
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 20-4332-022204/16.12.2010 г., издадено от Началник група
към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца за описаното в АУАН нарушение.
Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателката
на 17.08.2022 г., която в законоустановения срок депозирал жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на св. Ц. Р. Р.; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г.; Протокол № 1-38-20 от проверка на
мобилна система за видеоконтрол "TFR1-M" № 505; Протокол рег. №
4332р-33498/15.07.2020 г., клип № 8814, радар № 505 с приложение;
ежедневна форма за отчет; снимков материал за АТСС, Заповед № 503з-
114/08.01.2019 г. на Г. Х., справка картон на водача, както и заповед рег. №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, заповед №
8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, декларации по
2
чл. 188 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по
делото свидетел Ц. Р., от които се установява, че последният е съставил
АУАН на базата на попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП от водача на
автомобила. Свидетелят има конкретни спомени от случая, поради което
съдът се довери на изложеното от него, доколкото изложеното кореспондира
на останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол
за проверка № 1-38-20/26.06.2020 г. на Лаборатория "Полицейска техника" се
установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение –
14.07.2020 г., системата за видеоконтрол и радарната система-скоростомер
към нея са преминали последваща периодична проверка на 26.06.2020 г. (със
срок на валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните
изисквания. При така установеното съдът намира, че са събрани категорични
доказателства относно техническата годност на използваното АТСС към
датата на извършване на нарушението, поради което и всички възражения на
въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното,
съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно
веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било
ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост на движение – 106 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на
населено място. Действително, в наказателното постановление е посочена
скорост на движение на МПС от 103 км/ч, докато в снимковия материал е
отразена скорост от 106 км/ч. От приложения Протокол за проверка № 1-38-
20/26.06.2020 г. на Лаборатория "Полицейска техника" се установява, че
допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за
видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/3 % при скорост над
100 км/ч. В конкретния случай от приложените веществени доказателствени
средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 106 км/ч.
Тоест, след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост
от 106 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното
постановление законосъобразно е отразено, че действителната скорост на
3
управление е била 103 км/ч, което е с 53 км/ч над максимално допустимата в
конкретния пътен участък от 50 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на
разположението на последното, респективно и доводите на въззивника в
аспекта, че не би могъл да се релевира извод как и къде е било разположено
техническото средство, не намират подкрепа в събрания по делото
доказателствен материал и не могат да бъдат споделени.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП съдът
счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона. АУАН и НП са издадени съобразно
предвидените в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове
и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал.
1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на
процесуалния закон. Следва да се посочи, че нарушението е установено едва
след попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от Г. В., а именно на
12.11.2020 г.
При проверка правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателят Г. В. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото ѝ
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че на 14.07.2020 г., в 11.12 часа, в гр.
София по бул. "***", с посока на движение от ул. "***" към бул. "***",
жалбоподателят Г. В. е управлявала лек автомобил марка "***" с рег. № ***,
собственост на Х. В., като до бл. 32 се движила със скорост от 103 км/ч при
разрешена максимална скорост на движение за населено място от 50 км/ч.
Нарушението правилно е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото не
е имало поставен пътен знак "В26", който да въвежда ограничение на
скоростта, различно от 50 км/ч.
Нарушението е извършено от Г. В. виновно при форма на вина пряк
умисъл, доколкото последната е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждала неговите общественоопасни последици, като е
целяла настъпването им, а именно - съзнавала е и е искала да управлява
автомобила в рамките на населено място със скорост от 103 км/ч при
максимално позволена скорост от 50 км/ч в този пътен участък.
Административнонаказващият орган е индивидуализирал наказанията на
Г. В., за така извършеното административно нарушение, съобразно
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Съгласно същата, за
превишаване над 50 км/ч се налага "глоба" в размер на 700 лева и три месеца
"лишаване от право да управлява моторно превозно средство", като за всеки
следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч "глоба"-та се увеличава с 50 лева.
4
Съдът констатира, че правилно е определен размерът на наказанието „глоба“,
налагането на наказание "лишаване от право да управлява МПС" е
предвидено кумулативно с наказанието "глоба" при това в абсолютно
определен размер - три месеца, поради което намаляването му не е допустимо
/чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.
Съдът констатира, че по делото не са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
Следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на МПС с
превишена скорост застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици – настъпване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата.
Следва да се отбележи също така, че жалбоподателят е управлявала
автомобила със скорост от 103 км/ч в населено място, което в значителна
степен застрашава обществените отношения, обект на защита от разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. С оглед на това, правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28
ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че
подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, като обжалваното наказателно постановление следва
да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-
4332-022204/16.12.2020 г., издадено от Началник група към ОПП – СДВР, с
което на Г. Д. В., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5