Р Е Ш Е Н И Е
№ 467
Гр. Перник, 04.11.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Симеонова и с участието на прокурор Росица
Ранкова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Силвия Димитрова КАНД № 577 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл.
63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.И.Ю.
с ЕГН **********,***, срещу решение № 301 от 29.07.2020 г., постановено по АНД
№ 743/2020 по описа на Районен съд – Перник. С обжалваното решение е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 20-1158-001130 от 07.04.2020 г., на началник-група
в Сектор „Пътна полиция“ (СПП) към ОДМВР – Перник, с което на К.И.Ю. с ЕГН **********,***,
за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1, във връзка с
чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
Касаторът, твърди, че повредата на управлявания
от него автомобил – изгоряла крушка на преден десен фар, се е случила по време
на движение, през тъмната част на денонощието, но на осветен участък от пътя,
поради което и не е било възможно да бъде своевременно установена. От съда се
иска да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да измени
издаденото наказателно постановление.
В проведеното
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично. Поддържа
жалбата.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Перник,
редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З.В., която оспорва
жалбата като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на районния
съд.
В
проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на
районния съд.
Административен съд
– Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание,
намира следното:
Касационната жалба
е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество
касационната жалба е основателна.
С решение № 301 от 29.07.2020 г.,
постановено по АНД № 743/2020 по описа на Районен съд Перник, е потвърдено
наказателно постановление № 20-1158-001130 от 07.04.2020 г., на началник-група
в СПП към ОДМВР – Перник, с което на К.И.Ю. е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за извършено административно
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.
За да
постанови решението си първоинстанционният съд, въз основа на събраните по
делото доказателства, и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност,
е приел за установено от фактическа страна отразеното в съставения за процесното
нарушение акт, а именно, че на 05.03.2020 г. мл. автоконтрольор в СПП при ОДМВР
– Перник, осъществявайки контрол по спазване на правилата за движение по път
първи клас № 1, в района на с. Драгичево, община
Перник, в 23: 00 часа възприел движещ се в посока от гр. София към гр.
Перник лек автомобил „Шевролет Круз“ с рег. ****, с несветещ десен фар, като
след спиране за проверка било установено, че автомобилът, собствен на Д.Д.Н., се
управлява от К.И.Ю., а автомобилът е с
несветещи габаритна и къса светлина на десния фар. Установеното било възприето
като повреда в осветителната уредба на пътното превозно средство – значителна
техническа неизправност, за което бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), въз основа на който било издадено и
процесното НП.
При така установените факти, районният съд приел от правна страна, че АУАН
и НП, са издадени от компетентни органи, в АУАН нарушението е ясно и подробно
описано, както и е налице пълно съответствие между фактическото описание на
нарушението и обстоятелствата по извършването му и посочената за нарушена
законова разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушаването на която в
чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е предвидено налагането на административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева при констатирани значителни
неизправности – понятие, дефинирано в § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, както и в
наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП – Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства (Наредба № Н-32/16.12.2011
г.), съответно в § 6, т. 72 от допълнителните й
разпоредби. Районният съд е постановил още, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в
процесния случай, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, обосноваващи извод за по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид.
Пред
настоящата касационна инстанция писмени доказателства за установяване на
касационните основания не са представени.
Решението е неправилно.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект
съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Перник
фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото
доказателства. Първоинстанционният съд, правилно и въз основа на събраните
доказателства, е установил фактическата страна на спора.
Настоящата
касационна инстанция не споделя направените от районния съд правни изводи.
Основателно
е възражението на касатора, че незаконосъобразно му е наложено административно
наказание за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, състоящо се, според формулираното административнонаказателно обвинение, в
управление на технически неизправно МПС, с установена значителна техническа
неизправност.
На
наказаното лице е вменено управление на МПС със значителна техническа
неизправност, състояща се в „несветещ десен фар на габаритна и къса светлина“.
Не се спори по делото, че неизправността е констатирана от контролни органи на
МВР при извършена проверка. От друга страна, по делото не са ангажирани
доказателства неизправността да е установена от водача във време на движение на
управляваното от последния МПС.
Съгласно
приложената в процесното производство бланкетна и обща норма на чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя ППС трябва да бъдат технически изправни.
Приложената
с НП санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП предвижда налагането на
административно наказание глоба на водач, който управлява технически неизправно
ППС, като размерът на глобата е поставен в зависимост от вида на констатираната
неизправност – 50 лева при незначителна, 200 лева при значителна и 500 лева при
опасна неизправност.
Доколкото
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 е бланкетна, нито актосъставителят, нито
наказващият орган, са посочили конкретна материалноправна разпоредба, относима
както към техническа неизправност, така и конкретно към възприетото й
класифициране като значителна.
Определения
за незначителни, значителни и опасни неизправности се съдържат в ДР на ЗДвП, §
6, съответно в т. 71, т. 72 и т. 73. Съгласно определението в т. 72 „значителни
неизправности“, вкл. укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или
да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други, по-значителни
несъответствия.
На свой
ред разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП регламентира, че при възникване по
време на движение на повреда или неизправност в ППС, която застрашава
безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за
нейното отстраняване. В ал. 2 на с. чл. е указано, че когато отстраняването на
повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи
ППС на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе
необходимите мерки за безопасност на движението. Това разрешение, по ал. 2, не
се отнася за случаи на възникнали или констатирани опасни неизправности (чл.
101, ал. 3 от ЗДвП). Не на последно място и във връзка с обосновалото мотивите
на решението на районния съд приложение № 5 на Наредба № Н-32/16.12.2011 г.,
което не е част от АУАН и НП, ще се отбележи следното:
В част 4.
„Светлини, светлоотражатели и електрическо оборудване, т. 4.1. „Фарове“ и в т.
4.2. „Предни и задни габаритни светлини...“, са посочени възможните
неизправности, по отношение фаровете и габаритните светлини на МПС. Същите са
групирани според причините за неизправностите, обособени в колона 3, а към всяка
неизправност е приложена съответна оценка, която според характера на
неизправността може да бъде незначителна, значителна или опасна.
Неизправностите по отношение на фаровете, са обособени в 6 подточки, а тези
относно габаритните и пр. светлини в три подточки.
По
отношение на фаровете в подт. 4.1.1, като неизправност в б. „а“ е посочена
„дефектна или липсваща светлина/светлинен източник.“ Тази неизправност е
диференцирана по два начина: 1. Неизправност,
представляваща дефектна или липсваща светлина/светлинен източник, при ППС,
снабдено с множество светлини/светлинни източници, или представляваща
нефункциониращи до 1/3 светодиоди (LED)
при ППС, снабдено със светодиоди (LED).
Неизправността е класифицирана като незначителна; 2. Неизправност,
представляваща дефектна или липсваща светлина при единична светлина/светлинен
източник на ППС, а при светодиоди, водеща до сериозно засегната видимост.
Неизправността в този случай е класифицирана като значителна.
Съответно
в т. 4.2., по отношение на „Предни и задни габаритни светлини, странични габаритни светлини, светлини за
обозначаване на най-външния габарит и дневни светлини...“ като неизправност,
установима при визуална проверка и проверка на функционирането в подт. 4.2.1.
(отнесено към процесния случай), б. „а“, е посочена „дефектен светлинен
източник“, а неизправността е оценена като значителна.
На
последно място съдът взема предвид и разпоредбите на действащия Правилник за
прилагане на ЗДвП (ППЗДвП), в който е посочено какво е технически неизправно
МПС по смисъла на ЗДвП, и във връзка с чието приложение в цялост е приет
Правилника. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ППЗДвП, МПС и тегленото
от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя повредите или
неизправностите, изброени изчерпателно в т. 1 до т. 12. Съгласно т. 12, б. „в“
на цитираната норма технически неизправно МПС е това, което има неизправност по
осветителната уредба, състояща се в несветещи дълги, къси, габаритни светлини
или стоп-светлини. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗДвП при възникването по време
на движение на изчерпателно изброени технически неизправности по смисъла на чл.
10, ал. 1, измежду които и тази, по чл. 10, ал. 1, т. 12, б. „в“ - несветещи дълги, къси, габаритни светлини
или стоп-светлини, през нощта и при намалена видимост, водачът е длъжен да спре
МПС до отстраняване на неизправността. В тази хипотеза, на несветещи светлини
през нощта или при намалена видимост, водачът, дори когато отстраняването на
неизправността на място е невъзможно, няма право да придвижи ППС на собствен
ход до гараж или сервиз (арг. от чл. 11, ал. 2 от ППЗДвП). Очевидно е
противоречието с разпоредбите на ЗДвП, „разрешаващи‘ на водачите да продължат
движението на собствен ход на МПС, в случай че неизправността не е опасна, като
вземат мерки за безопасността на движението. Очевидна е и липсата на разпоредба
в ЗДвП, конкретно относима към управление на МПС с такава неизправност. Такава
е разпоредбата на чл. 177, ал. 4 например, която изрично регламентира, че
неизправността е свързана с укрепването на товара.
Предвид
съдържанието на всички цитирани нормативни разпоредби, дори да се възприеме за
надлежно установена и от компетентен за това орган, класификацията на
неизправността като значителна, на първо място недоумение буди възприетото от
законодателя разрешение в чл. 101, ал. 3 от ЗДвП, сравнено с предвиждането на
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 6 в трите й хипотези. Оказва се, че при
констатирана незначителна или значителна неизправност от самия водач, (което в повечето
хипотези, ако се отнася до техническа неизправност, е невъзможно да бъде
установено от лице без съответните компетентности), последният, ако
отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, може да
придвижи МПС на собствен ход до мястото на тяхното отстраняване, но само след
като вземе мерки за безопасността на движението. Това е забранено на водача единствено
при констатирана опасна, вкл. техническа, неизправност. В такъв случай възможна
е хипотеза, в която водач, „установил“ незначителна или значителна техническа
неизправност на МПС, се възползва от „разрешението“ на законодателя, да
придвижи МПС на собствен ход до място за отстраняване на неизправността, но
възползвал се от това законодателно разрешение, при спиране за проверка от
контролни органи, да носи административнонаказателна отговорност, независимо от
характера на неизправността, ако същата е техническа.
Освен
това, дори да се пренебрегнат горните доводи и да се обсъди само характерът на
неизправността, то видно е от обсъденото по-горе съдържание на Приложение № 5
към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., в случай на неизправен фар,
с несветеща или липсваща светлина при множество светлинни източници (процесното
МПС не е установено да е с един фар, както и не е установено да не светят дълги
или дневни светлини), неизправността е незначителна, докато в случай на дефектен
(какво е съдържанието на това понятие не е ясно) габарит (спорно е дали това е
несветещият компонент с оглед определението за габарит), неизправността е
значителна. При това положение съществена част от административнонаказателното
обвинение категорично липсва. При издаване на НП, както и в хода на съдебното
следствие пред районния съд, не са установени безспорно както характерът на
неизправността, така броят на неизправните компоненти, а също и техният вид.
Което е и отчасти резонно, предвид факта, че нарушението е установено от
контролни органи на МВР, а от друга страна Наредба № Н-32/16.12.2011 г., издадена
на основание чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, въвеждаща изискванията на Директива 2014/45/ЕС, има за предмет
извършването на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, което е възложено на комисии, включващи в състава си
технически специалисти (чл. 12), отговарящи на изискванията, заложени в чл. 13,
притежаващи специфична професионална квалификация. Съгласно чл. 13, т. 1 на
Директива 2014/45/ЕС „държавите членки гарантират, че прегледите за проверка на
техническата изправност се извършват от технически специалисти, които отговарят
на минималните изисквания за професионална компетентност и обучение, посочени в
приложение IV. Държавите членки могат да определят допълнителни изисквания по
отношение на компетентността и съответното обучение.“ В тази връзка недопустимо
е такава проверка да бъде „възложена“ за извършване от лица, непритежаващи
съответната компетентност, независимо че същата не е част от периодичния
преглед за техническа изправност на ППС. Дали е периодична или спорадична, проверката има специфичен предмет, който не
е обект на регламент в ЗДвП, а извършването й не е възложено на лица без
съответната компетентност. Законът въвежда изискване движещите се по пътищата,
отворени за обществено ползване, ППС да са технически изправни, но относно условията
и реда за извършване на прегледа на превозните средства, съответно за
установяване на техническата им изправност, регламентира създаването и препраща
към нормативен акт със съответния специфичен предмет. При това положение следва
да се приеме в процесния случай, че относима към нарушаването на чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗДвП е единствено санкционната разпоредбата на чл. 185 от с.з.,
предвиждаща налагане на административно наказание „Глоба“ за нарушаване
разпоредби на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за
което не е предвидено друго наказание. Като съответно приложими са относимите,
конкретни разпоредби на ППЗДвП, покриващи „обикновеното“ определение за
технически неизправно МПС – обстоятелство, установимо и от контролни органи без
специални компетентности, а нарушението е виновно в случай, че се установи
безспорно, че водачът е знаел за повредата и въпреки това е предприел
управление на технически неизправно МПС,
с несветещи къси и габаритни светлини през нощта или при намалена видимост.
При така
установеното съдът намира, че на първо място наказателното постановление страда
от сериозен порок, състоящ се в липса на задължителен реквизит по чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН. Посочване само на бланкетна норма, без попълването й с конкретното
приложимо съдържание на относима норма води до непълно описание на нарушените
законови норми, респективно до липса на конкретност в елементите на състава на
нарушение, за извършване на което е ангажирана отговорността на нарушителя. Този
сериозен недостатък, районният съд е „санирал“, посочвайки в мотивите си
точната според състава квалификация на нарушението, но позовавайки се на
непосочени в НП нормативни разпоредби. Правната квалификация е дължима от
административнонаказващия орган, а непосочването й рефлектира върху правото на
защита.
Освен
горното и въз основа на изложеното, касационният съд не споделя и изводите в
решението, че констатираната без съмнение в настоящия случай техническа
неизправност на автомобила, управляван от жалбоподателя, състояща се в несветещ
десен фар на габаритна и къса светлина, е установена надлежно като техническа,
съответно значителна, за което приложима да е санкционната разпоредба на чл.
179, ал. 6 от ЗДвП. Като дори хипотетично да се пренебрегне последното, нарушението
не би могло да се вмени във вина на касатора, тъй като, както вече беше
отбелязано, дори да се приеме, че неизправността е значителна и техническа по
смисъла на специалните разпоредби, а водачът я е установил, същата не е опасна,
поради което водачът може да придвижи МПС на собствен ход до мястото на
отстраняването й. Което
води до извод за недоказаност на административнонаказателното обвинение,
респективно до неправилно приложение на материалния закон.
По изложените съображения настоящият касационен
съдебен състав счита, че са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН за отмяна на решението на първата съдебна
инстанция, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Делото е изяснено от
фактическа страна, районният съд не е допуснал съществени процесуални
нарушения, които да са основание за
връщането му за ново разглеждане. Поради това,
делото ще се реши по същество от касационния съд, а по изложените доводи
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 301 от 29.07.2020 година, постановено по АНД № 743/2020 по
описа на Районен съд – Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-1158-001130 от 07.04.2020 г., на
началник-група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, с което на К.И.Ю. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, ул. „Самуил“ № 2А, за
извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 179,
ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, като
незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/