М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N
1690/2020год. по описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс. Д.Т.Ч.,*** в
това, че:
През периода от 18.07.2017 г. до 25.07.2018 г. в гр. Русе, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и поддържала заблуждение у М.С.С. ***, че ще му бъде отпуснат кредит,
като за това е необходимо да преведе парични суми за кандидатстване и
застраховка по кредита, с което причинила на М.С.С. имотна вреда в размер на
210.00 лв. - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимата се явява лично и със защитник. Дава
обяснения, в които отрича извършването на престъплението и моли Съда да я
оправдае по това обвинение. Защитникът ѝ излага твърдения за недоказаност
на обвинението и също моли Съда да признае подсъдимата за невинна в извършване
на престъплението и я оправдае по предявеното ѝ обвинение.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Д.Т.Ч. е родена на ***г***, български
гражданин, със средно образование, неомъжена, неосъждана, работи, с ЕГН **********.
На 11.07.2017г., подс.Д.Ч. публикувала обява №260613 в интернет-платформата за обяви „Zor.bg“, в която било
описано, че се отпускат кредити до 100 000 лв. на лица с лоша кредитна история в Централния кредитен
регистър, които работят по постоянен трудов договор. В обявата било посочено
лице за контакт – „Деяна“ и телефони за връзка - ********** и ********** /за
контакти по вайбър/.
Към м.юли, 2017 г. свид.М.С. имал банкови кредити към различни банки,
които искал да обедини в един, чрез рефинансиране в размер на 100 000.00 лв. Въпреки
предприетите от С. действия, няколко банки му отказали отпускането на заем в
такъв размер, с различни аргументи.
Поради това пострадалият потърсил в
интернет-пространството възможности за финансиране от други източници, при
което попаднал на обявата публикувана от подс.Ч..
На 18.07.2017 г. свид.С. се обадил от личният си мобилен телефон на
посочения в обявата телефонен номер **********. Разговарял с подсъдимата Д.Ч.,
която се представила за „Деяна“, като обяснила, че е кредитен консултант на
финансова институция, без да уточни на коя. С. обяснил на жената, че иска да
кандидатства за отпускане на кредит в размер на 100 000.00 лв. След като
разбрала от С., че работи на постоянен трудов договор в „Монтюпе“ЕООД, че има
значителен трудов доход и след като ѝ продиктувал трите си имена, ЕГН,
адрес и данни от личната си карта, подсъдимата казала на пострадалия, че има
шанс да бъде одобрен за кредита и, че до ден-два ще му се обади и ще му каже
дали е одобрен.
На 20.07.2017 г. свид.С. получил обаждане от телефонен номер ********** и отново разговарял с „Деяна“ /подс.Д.Ч./. Тя
му обяснила, че за да му бъде отпуснат желания кредит, трябва да заплати такса
от 90.00лв. за кандидатстване за кредита. Казала му, че тази сума трябва да
изпрати до офис на Еконт „Марица“ в гр.Пловдив с получател Д.Ч., която била
нейна колежка, с тел.номер **********. Пояснила, че контактите с Д.Ч., свид.С.
следва да осъществява само чрез приложението „Вайбър“, където да изпрати отново
личните си данни и снимка от разписката, с която е превел сумата от 90.00лв.
Още същият ден, около 12.50ч. свид.С. *** и извършил превод с № 70000002056113 на
сумата от 90.00 лв. на името
на Д.Ч.. След това С. преснимал разписката от превода и заедно с личните си
данни ги изпратил на посоченият му потребител в приложението „Вайбър“ – Д.Ч. с
номер **********. По-късно през този ден, около 15.30ч., подс.Д.Ч. се явила в
офис на Еконт „Кършиака“ в гр.Пловдив, удостоверила самоличността си с лична
карта, след което лично ѝ била изплатена сумата от 90.00лв. по паричния
превод. Това било удостоверено от служител в офиса – Р.Н., с Разписка за
доставка на пощенска пратка/пощенски запис, на която подсъдимата собственоръчно
изписала трите си имена, единният си граждански номер и положила подписа си.
След два дни свид.С. получил ново телефонно обаждане от
тел. номер ********** и отново разговарял с „Деяна“. Тя му
съобщила, че е одобрен за кредита, но трябвало да заплати такса за застраховка
на кредита в размер на 120.00лв., като в противен случай документите за кредита
щели да бъдат върнати и нямало да му бъде отпуснат кредита. Обяснила му, че
превода отново трябва да направи по Еконт, с получател Д.Ч. и тел.номер
**********.
При така дадените му указания, на 25.07.2017 г. около 11.30 ч. свид.С. ***
и извършил превод с № 70000002056125 на сумата от 120.00 лв. на името на Д.Ч..
След това С. преснимал разписката и я изпратил на посоченият му потребител в
приложението „Вайбър“ – Д.Ч. с номер **********. Същият ден, около 12.20ч.,
подс. Д.Ч. се
явила в офис на Еконт „Руски“ в гр.Пловдив, удостоверила самоличността си с
лична карта, след което лично ѝ била изплатена сумата от 120.00лв. по
паричния превод. Това било удостоверено от служител в офиса – А.В., с Разписка
за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, на която подсъдимата отново
собственоръчно изписала трите си имена, единният си граждански номер и положила
подписа си.
В следващите няколко дни свид.С. неколкократно се
свързвал по телефона с „Деяна“ /подсъдимата/, за да разбере какво става с кредита,
при което жената му отговаряла, че има забавяне, защото имало проблем със
системата и не можели да разгледат документите му. Обещала му, ако нещо се
случи да му бъдат върнати парите за разглеждане на документите и за
застраховката. След като нито получил известие за отпускането на кредита, нито
му били върнати платените от него 210.00 лв., С. правил последователни опити да се свърже отново с
„Деяна“, но тя престанала да отговаря на повикванията му и прекратила всякаква
комуникация с него.
След напразните опити на пострадалия да се свърже по
някакъв начин с „Деяна“, свид.М.С. подал жалба в Сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“ при ОД МВР-Русе. Към жалбата С. приложил копия от
разписките, с които предал паричните преводи в „Еконт“, както и разпечатка на
процесната обява в интернет-платформата за обяви „Zor.bg“. Проверката по
случая била възложена на свидетеля В.В. – полицейски служител в Сектор „ПИП“
при ОД МВР-Русе. Последният след като се запознал с фактите посочени от свид.С.
в жалбата и след като установил данните на потребителя – абонат на посочените в
процесната обява телефони за връзка - ********** и ********** и данните за
получателя на двата пощенски записа от Еконт, преценил, че автор на деянието е
подс.Д.Т.Ч.. Поради това, свид.А. отправил искане до РУ-Сливен за снемане на
обяснения от подсъдимата. В представените му саморъчни обяснения подс.Ч.
твърдяла, че не познава лице с имена М.С., не е получавала парични преводи по
„Еконт Експрес“, не ѝ е известна интернет-платформата за обяви „Zor.bg“ и
няма регистрация там, както и, че не познава лице с име „Деяна“. Заявила, че
през м.юни, 2017г. е открадната дамската ѝ чанта с двата мобилни
телефона, личната ѝ карта и парична сума., като в края на м.юли, 2017г.
нейна приятелка ѝ върнала портфейла с личната карта, които били открити в
дискотека в гр.Пловдив.
Събраните в хода на проверката материали били изпратени в
Районна прокуратура и станали повод за образуване на досъдебното производство
по настоящото наказателно производство.
В хода на досъдебното производство била назначена комплексна
техническа и лицево-идентификационна експертиза с обект на анализ видеозаписи
от камери за видеонаблюдение в офиси на Еконт – „Руски“ и „Кършиака“
предоставени от „Еконт Експрес“ ЕООД на оптичен носител. Същата извела относими
към предмета на делото фотокадри от видеозапис от 25.07.2017г на камера за
видеонаблюдение в офис на Еконт „Руски“ в гр.Пловдив. От заключението на вещото
лице се установява, че част от предоставените от „Еконт Експрес“ файлове са
повредени и не могат да бъдат възпроизведени. При възпроизвеждане на
видеозаписа записа от офис на Еконт „Руски“ в гр.Пловдив се установява, че от
25.07.2017г., около 12.16ч. се появява лице от женски пол, за което вещото лице
дава становище, че „вероятно“ е Д.Т.Ч.. В съдебно заседание, при изслушване на
вещото лице, същият заявява, че е дал заключение в степен „вероятно“ /трета от
пет степени/, съобразявайки стандартите на международните криминалистически
практики, приетите методики за лицева идентификация, както и качеството на
записа, но твърди, че за него лицето от видеозаписа е именно подс.Д.Ч..
По досъдебното производство била назначена почеркова
експертиза с обект на изследване ръкописните текст и подпис върху разписка
с № 70000002056113 за превод на сумата от 90.00лв. От заключението на
тази експертиза се установява, че цифрите за ЕГН, имената „Д.Т.Ч.“ и подписа
под тях са изпълнение собственоръчно от подсъдимата. Поради лошо качество на
копието на разписка за паричен превод № 70000002056125 за
сумата от 120.00лв., вещото лице дава заключение, че не може да се произнесе от
кого са изпълнение текста и подписа в тази разписка.
В хода на съдебното производство, Съдът изискал от БНБ
информация за подс.Д.Ч., като от постъпилата справка се установява, че
подсъдимата не е вписана като кредитен посредник в поддържания от БНБ регистър,
не е акционер на банка /кредитна институция/ лицензирана от БНБ и не е
представляваща или управляваща такава институция.
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за
доказана по несъмнен начин, от събраните и проверени в хода на съдебното
производство доказателства - показанията
на свидетелите М.С. и В.В., както и от приложените и приобщени по делото
писмени доказателства и доказателствени средства: заключенията комплексната
техническа и лицево-идентификационна и почеркова експертизи, разписки за
приемна на паричен превод, разпечатка на обява №260613 в интернет-платформата
за обяви „Zor.bg“, справки от „Еконт Експрес“ООД гр.Русе, разписки с №
70000002056113 и № 70000002056125 за доставка на пощенски запис, извлечение от
системата на „Еконт Експрес“ООД „Редактиране на клиент“ за Д.Ч., справки от
„Виваком“ и „Теленор“ за абонат на телефонен номер, справка от БНБ, Справка от
ОД МВР-Пловдив Сектор „Български документи за самоличност“, справка от БНБ, справка
за съдимост, декларации за семейно и имотно състояние, автобиографии.
Основният спорен по делото въпрос е дали именно подс.Д.Ч.
е лицето, което възбудило и поддържало заблуждението у свид.М.С., че може да му
съдейства за отпускане на кредит и въз основа на тези неверни представи да го е
мотивирала да се разпореди на два пъти с общата сума от 210 лв.
По мнение на Съда, на този въпрос следва да бъде даден
положителен отговор, доколкото събраните по делото доказателства, макар и в
тази насока само косвени, образуват подредена, логически последователна
система, която очертава единственият възможен извод освен за наличието на
всички елементи от обективната и субективната страна на престъплението, но и за
неговия автор.
На първо място, установява се от събраните по делото
доказателства, че на 11.07.2017 г. в интернет-платформата за обяви „Zor.bg“ била публикувана обява № 260613, в която
било описано, че се отпускат кредити до 100 000 лв. на лица с лоша
кредитна история в Централния кредитен регистър, които работят по постоянен
трудов договор. В обявата било посочено лице за контакт – „Деяна“ и телефони за
връзка - ********** и ********** /за контакти по вайбър/. От справките,
предоставени от мобилните оператори се установява, че в инкриминирания период
именно подс.Д.Ч. била собственик на СИМ-карта с абонатен номер ********** на
Виваком и на СИМ-карта с абонатен номер ********** на Теленор. От необорените
показания на свид.М.С. става ясно, че гласовата телефонна кореспонденция, по
тази обява, той водил с мобилен телефон с абонатен номер **********, като
разговарял все с едно и също лице от женски пол, представящо се с името
„Деяна“. Лично „Деяна“ указала на С., че личните си данни и информацията за
паричните преводи следва да подаде чрез приложението „Вайбър“ на другият
абонатен номер - **********, както и че преводите трябва да насочи към
получател с имена „Д.Ч.“ и същият мобилен номер. Безспорно е, че Д.Ч. била
регистрирана като потребител в „Еконт“, като посочила за контакт отново
телефонен номер ********** /извлечение „Редактиране на клиент“ – л.34 гръб от
ДП/ и предоставила личните си данни – ЕГН, адрес и лична карта. Именно по
посоченият телефонен номер, според ноторната практика на „Еконт Експрес“ /а и
на останалите куриери/, подсъдимата била уведомена за двата парични превода от
20 и 25 юли, 2017г. и много скоро след изпращането им от страна на пострадалия С.
/в рамките на няколко часа/, подс.Ч. лично се явила в съответният офис на
куриера, при което ѝ били изплатени наредените парични суми. По мнение на
Съда, доказано е по несъмнен начин, че именно подс.Ч. е получила двата инкриминирани
парични превода. В тази насока е неоспореното заключение на почерковата
експертиза, която установява по категоричен начин, че ръкописните текст /три имена и ЕГН/ и подпис върху разписка с №
70000002056113 за превод на сумата от 90.00лв., получен на 20.07.2017 г. около 15.30 ч. в офис на Еконт
„Кършиака“ в гр. Пловдив са
изпълнение собственоръчно от подсъдимата Ч.. По отношение на паричен превод с №
70000002056125 за сумата от 120.00 лв., изпратен на името на Д.Ч. и получен на същата дата
около 12.20 ч. от офис
на Еконт „Руски“ в гр.Пловдив, Съдът намира за безспорно доказано, че отново
получателят е подс.Д.Ч.. В подкрепа на този извод е заключението на
лицево-идентификационната експертиза, която дава заключение в степен „вероятност“,
че лицето от женски пол, което се явява в офис на Еконт
„Руски“ на 25.07.2017г., около 12.16ч. е подс.Ч.. При изслушването му в хода на
съдебното производство, въз основа на професионалният си опит и компетентност,
вещото лице заявява, че според него няма съмнение, че лицето изведено на
фотокадрите от записа е именно подс.Д.Ч., но е дал писмено заключение за
„вероятност“, съобразявайки стандартите на международните криминалистически
практики, приетите методики за лицева идентификация, както и качеството на
записа. Освен това, от приобщените от Съда разписки за получаване на двата
парични превода и справките от „Еконт Експрес“ООД става ясно, че лицето, на
което са изплатени паричните суми по тези преводи е лице с имена Д.Ч. и мобилен
телефон с № **********, което за такъв тип куриерска услуга, общоизвестно, се
предшества от установяване самоличността на получателя от страна на служител в
офиса.
При самостоятелна и съвкупна преценка и анализ на така
установените по несъмнен начин факти, по мнение на Съда се налага единственият
възможен извод, че именно подс.Д.Ч. е лицето представило се като „Деяна“ –
възбудила и поддържала заблуждението у свид.М.С., че ще му бъде отпуснат
кредит, като за това е необходимо да преведе парични суми за кандидатстване и за
застраховка по кредита. Междувпрочем, друго косвено доказателство в тази насока
е и обстоятелството, че за контакти със С., подсъдимата ползвала двата си
телефона, като изрично му указала, че по втория – с номер ********** следва да
се разменят само текстови съобщения и файлове. Очевидно е, а и липсва друго
логично обяснение, че целта на подсъдимата била свид.С. да не разпознае гласа
на „Деяна“, с която разговарял от абонатен номер **********, ако се свърже в
гласова комуникация с абонатен номер **********, за който „Деяна“ посочила, че
е на друго лице - нейната колежка „Д.Ч.“. Безспорно, като „Деяна“, подс.Д.Ч. е
нямало как да получи паричните суми по двата превода, тъй като в „Еконт“ била
регистрирана като клиент именно подс.Ч. и като такава, само тя можела да
удостовери самоличността си и да получи парите. Това наложило в крайна сметка,
подсъдимата да посочи и истинските си лична данни на пострадалия, а в
последствие и в офисите на Еконт, където ѝ били изплатени паричните
преводи.
Съдът не възприема за достоверни обясненията на подс.Ч.,
в която отрича извършването на престъплението и твърди, че в инкриминираният
период не разполага с двата си мобилни телефона и личната карта, тъй като
ѝ били откраднати. В тази им част обясненията на подсъдимата са житейски
нелогични и несъстоятелни и противоречат на останалите събрани по делото
доказателства. На първо място, според обясненията на Ч. кражбата на личните
ѝ вещи била извършена през м.май, 2017 г., веднага след което тя посетила Второ РПУ в
гр.Пловдив, заявила за случилото се, но й било обяснено, че трябвало да минат
72ч., за да бъдат обявени личните ѝ вещи за изчезнали. Ноторно е, че
такава абсурдна практика за регистриране на престъпленията в структурите на МВР
обективно не съществува. Нещо повече нормативно регламентирано е /чл.6 и
следващите от Инструкция Iз-2843/2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски
материали за престъпления от общ характер, че всяко съобщение за извършено
престъпление /включително и от лично явило се лице/ се регистрира и завежда
незабавно, като няма значение в кое териториално поделение на МВР ще бъде
съобщено за изършено престъпление, включително и за кражба или изгубване на
личен документ. Това не е обвързано нито с постоянния адрес на заявителя, нито
с настоящия или с мястото, където е извършено престъплението или са изгубени
документите. В същото време, установява се от изисканата от ОД МВР-Пловдив
справка, че в „Националния регистър на българските лични документи“ няма регистрирано
заявление за изгубен или откраднат български личен документ от подс.Д.Ч..
Очевидно, за да обясни това несъответствие, подсъдимата изпада в съществено
вътрешно противоречие, като твърди, че не заявила кражбата на личната карта
след изтичането на „72 часа“, тъй като в този срок личната ѝ карта била
върната. При това положение обаче става ясно, че към момента на публикувана на
процесната обява и получаване на двата парични превода от свид.С., подсъдимата
е разполагала с личната си карта, доколкото според обясненията ѝ кражбата
била извършена през м.май, 2017г., тя веднага заявила за това в полицейското
управление, но след като ѝ било „обяснено“, че трябва да изчака още 72
часа, тя не посетила повторно структура на МВР след изтичането на този срок:
„…тъй като си намерих личната карта преди това…“ Т.е., на която и дата от
м.май, 2017г. да е била извършена, твърдяната от подс.Ч. кражба, то според
нейните обяснения, в рамките на 72 часа след това /три денонощия/ и много преди
11.07.2017г. /датата на публикуване на обявата/ личната ѝ карта била в
нейно владение. Това от своя страна изключва, като несъстоятелно твърдението
ѝ че : „Данните ми са използвани и чрез моите имена са усвоявани тези
пари“. Освен това, обясненията на Ч. в тази насока драстично противоречат и на един
особено съществен и безспорно установен факт, а именно, че ръкописните текст
/три имена и ЕГН/ и подпис върху разписка с № 70000002056113 за превод на
сумата от 90.00лв., получен на 20.07.2017г. около 15.30ч. в офис на Еконт
„Кършиака“ в гр.Пловдив, са изпълнение собственоръчно от нея.
Така изложеното дава основание на Съда да не възприема
обясненията на подс.Ч. за достоверни, а да ги отчете като защитна теза, целяща
оневиняването на подсъдимата.
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на така установената
фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
От
обективна страна подсъдимата Д.Т.Ч. е осъществила състава на престъплението по чл.209, ал.1, от НК, тъй като през периода от 18.07.2017г. до
25.07.2017г. в гр. Русе, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и
поддържала заблуждение у М.С.С. ***, че ще му бъде отпуснат кредит, като за
това е необходимо да преведе парични суми за кандидатстване и застраховка по
кредита, с което причинила на М.С.С. имотна вреда в размер на 210.00лв.
Безспорно е установено, че в
първият телефонен разговор от 18.07.201г. подс.Д.Ч. възбудила заблуждение у свид.С.,
че в качеството си на кредитен консултант на финансова институция, може да му
съдейства за отпускане на кредит в размер на 100 000.00лв., но за целта трябва
да плати сумата от 90.00лв. за кандидатстване. Впоследствие,
Ч. поддържала и доразвила вече възбуденото у С. заблуждение, като му съобщила в
телефонен разговор, че е одобрен за кредита, но трябвало да заплати такса за
застраховка на същия в размер на 120.00лв., като в противен случай документите
за кредита щели да бъдат върнати и нямало да му бъде отпуснат кредита. По този
начин подс.Ч. формирала и поддържала
неправилни представи у свидетеля, че разполага с възможност и компетенции да осъществи
посредничество и съдействие за отпускане на кредит.
Тези неверни обстоятелства мотивирали М.С. да
се разпореди на два пъти с инкриминираните парични суми, негова собственост, които
превели чрез парични преводи на Еконт Експрес, лично на подсъдимата.
От събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че изначално подс.Ч. нито е разполагала с
възможности да съдейства и посредничи при отпускане на кредити, нито имала
намерение да извършва действия в тази насока. Напротив, деянието Ч. осъществила
с ясното намерение да присвои паричните суми, да се разпореди с тях в свои
интерес, като ги изразходва за свои нужди, което на практика сторила още в деня,
в който получавала всеки от паричните преводи.
Деянието е довършено на
25.07.2017г., тъй като в резултат от действията на подсъдимата и акта на
разпореждане с втората парична сума, срещу която собственикът ѝ не
получил насрещна престация, свид.М.С. претърпял
имотна вреда в размер на 210.00лв.
От субективна страна е налице
пряк умисъл у подсъдимата Д.Ч.. Тя действала с ясното съзнание за противоправността
на извършваното от нея. Съзнавала общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасни последици, при което целяла настъпването на противоправния
резултат, тъй като решила да се облагодетелства по неправомерен начин.
Съдът намира, че подс.Д.Ч. не е извършила престъплението по чл.209, ал.1
от НК в периода след 25.07.2017г. до 25.07.2018г. /според обвинението/,
доколкото от доказателствата по делото се установява, че след 25.07.2017г. нито
подсъдимата е извършвала измамливи действия, нито пострадалият е осъществявал
имуществено разпореждане, които да изпълнят състава на процесното престъпление,
поради което и на осн. чл.304 от НПК, подсъдимата следва да бъде оправдана по
тази част от обвинението.
Поради изложеното дотук Съдът намира, че са налице всички елементи от
обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, поради което подсъдимата Д.Т.Ч. следва да бъде призната
за виновна в извършването на това престъпление и й бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на
наказанието за това престъплението, Съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства относително ниският
интензитет на измамливите действия от страна на подсъдимата, трудовата ѝ
ангажираност, чистото ѝ съдебно минало, изминалият значителен период от
време от дата на деянието до понасяне на наказателната отговорност за него,
както и невисоката стойност на причинените имуществени вреди.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство,
Съдът отчита невъзстановяването на имуществените вреди.
Предвид това, Съдът
приема, че с оглед характера и относителната им тежест, е налице превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне
на наказание между минималния и средния размер на предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1
година и 2 месеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК,
и изтърпяването на така наложеното наказание “Лишаване от свобода” следва да се
отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок би въздействал
предупредително и възпиращо спрямо подсъдимата и би я мотивирал за в бъдеще да
не допуска свое противоправно поведение.
Определеното
наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална
превенция по чл.36 от НК.
Подсъдимата следва да заплати да заплати в полза на
Държавата – ОД на МВР-Русе сумата от 349.20лв., за разноски на досъдебното
производство, както и сумата от 60.00лв. в полза на Районен съд Русе, за
разноски в хода на съдебното производството.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: