№ 1652
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502194 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, уточнена с молба от 30.06.2022г.,
депозирана от Г. Н. И., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Х. З. З.,
ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. П. Т., срещу Решение
№821/25.03.2022г. по гр.д. № 3805/21г. по описа на ВРС, 42-ри с-в, поправено с Решение
№2819/19.09.2022г. в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Г. Н. И., ЕГН
**********, чрез своята майка и законен представител Х. З. З., ЕГН **********, за
осъждане на Н. И. И., ЕГН **********, да заплати сумата 1 870 лв., претендирана като
месечна издръжка в полза на малолетното дете Г. Н. И. ЕГН **********, за минал период от
01.06.2020 г. до деня предхождащ датата на завеждане на исковата молба - 16.03.2021 г. вкл.
В жалбата се излага, че са неправилни изводите на съда, че с плащането на издръжка за
периода от май 2021г. до февруари 2022г. по 200 лв. месечно е погасено задължението на
ответника за издръжка, която съдът е определил на 180 лв. Твърди се и че съдът не е
съобразил, че приложените доказателства установяват плащане на издръжка от трето лице-
бабата Т.П. И., а не от бащата. Освен това сочи, че неясни са мотивите на съда досежно
писмените доказателства, въз основа на които е постановено решението, тъй като такива
доказателства, касаещи периода преди завеждане на иска, нито са приложени по делото,
нито са известни на ищеца, т.е. няма как да са неоспорени. Твърди, че решението е взето при
неправилна преценка на доказателствата, поради което и моли да бъде отменено в
атакуваната част, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане от Н. И. И., сума от 1 870
лв. – издръжка за минал период от 01.06.2020г. до 16.03.2021г., като бъде присъдена горната
сума. Освен това желае да бъде извършен проверка за валидността на цялото решение /и в
необжалваната му част, в евентуалност само в обжалваната/. Мотивите на жалбоподателя са,
че решението е невалидно, тъй като в него са изложени мотиви по спорната съдебна
администрация- иск по чл.127 СК, по която детето не е страна. Направено е искане съдът да
1
се произнесе служебно по валидността на цялото решение и в необжалваната му част, като
бъде отменено същото поради липса на мотиви.
В срока за отговор по чл.263 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата страна Н.
И. И..
Контролиращата страна ДСП-Варна не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл. 149 от СК се
излагат следните твърдения:
В исковата молба се излага от съжителството на съпружески начала с ответника И. е
родена Г. Н. И., род. на ***********. От месец май 2020г. майката и детето са напуснали
жилището на бащата, тъй като последният е изгонил майката. Оттогава до подаване на иска
майката сама отглежда детето- живеят на квартира срещу наем от 300 лв. месечно. Детето е
ученичка, има разходи за учебния процес освен обичайните такива за възрастта му. Майката
е била съкратена през периода до февруари 2021г., след което е започнала отново да
реализира доходи от 650 лв. месечно. Твърди се, че бащата получава заплата над 1 000 лв.
месечно и следва да участва в издръжката на детето, нещо, което той не е правил до
настоящия момент. Моли да бъде постановено решение, с което бащата да бъде осъден да
заплаща в полза на малолетното си дете сума в размер на 350 лв., считано от подаване на
иска до настъпване на основание за прекратяване или изменяване на издръжката. Предявен е
и иск за заплащане на издръжка за минал период- от 01.06.2020г.- момента на раздялата, до
подаване на исковата молба /уточнен краен период с молбата от 19.04.2021г./ ведно
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК, на 26.05.2021 г. ответникът по делото чрез адв. Р. С. е
депозирал отговор на искова молба. Н. И. не оспорва изложеното в исковата молба, че той и
майката на общото им дете са във фактическа раздяла. Оспорва, че фактическата раздяла
настъпила на 01.06.2020 г. Отрича да в състояние да заплаща издръжка в размер на 350 лв.,
оспорва твърдението, че от месец юни детето живее при майка си и че тя се грижи за него.
Наведени са възражения противи иска и обстоятелствата на които се основават: Твърди се,
че Хр. З. напуснала жилището, в което живели по собствено желание, абсолютно ненадейно.
Предположенията които ответника изказва затова са ,че причините имали финансов
характер. Сочи се от ответника, че З. напуснала семейното жилище на 10 -ти април 2020 г.,
върнала се в края на м. август 2020 г. след това напуснала окончателно през м. октомври
2020 г., а най -разочаровано било детето . Поради тези причини ответника възразява да бъде
осъден да заплаща издръжка за минал период от време от 10 -ти април 2020 г. Според
ответника така създалата се ситуация го поставила в невъзможност да вижда детето си, тъй
като майката го възпрепятствала. Самият ответник не е отрекъл че е трудово ангажира.
Сочи, че работи на трудов договор от 2013 г. във фирма „ Дедракс“ АД с брутно
възнаграждение от 800 лв., поради което било невъзможно да плаща издръжка в търсения
размер от 350 лв. От м. април 2021 г. твърди ответника, че плащал издръжка с пощенски
запис в размер на 180 лв., като занапред можел да изплаща същата до 10 -то число на
текущия месец.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните обстоятелството, че ответникът е баща на детето Г. И., а
Х. З. е негова майка.
От ангажираните с исковата молба писмени доказателства служебна бележка №
226/10.02.2021г. се установява, че детето Г. Н. И., ЕГН **********, с адрес ********** е
била ученичка в редовна форма на обучение в ОУ Черноризец Храбър във Варна за учебната
2020/2021 г. в трети „ а „клас.
Видно от служебна бележка изх.№ 22/08.02.2021г., Х. З. З., майка и законен
2
представител на детето, заема длъжността „Продавач – консултант „ в „******„ ЕООД по
силата на трудов договорза неопределено време при основно месечно трудово
възнаграждение от 650 лв.
От приложените с отговора на исковата молба удостоверения и трудов договор с
анекс към него се установява, че ответникът Н. И. И. е в трудово правоотношение с
работодателя „Дедракс“ АД , като за периода от м. януари 2020 г. до м. декември 2020 г.
включително е получил БТВ от общо 10 433,75 лв. и НТВ от общо 8 888,41 лв. За месеците
януари, февруари и март 2021 г. ответникът е получил общо БТВ от 2616,00 лв. и НТВ от
общо 2227,98 лв.
От приложените разписки за извършени преводи се установява факта, че чрез „Изи
пей“ в полза на детето е била превеждана сумата от 180 лв. с посочено основание издръжка
за месеците от април 2021г. до август 2021 г. вкл., за м. септември 2021 г. са били преведени
и още 100 лв. за училище на Г. Н. И., а за месеците от октомври до февруари 2022 г. е била
превеждана издръжка от по 200 лв. месечно за детето.
Във всички приобщени по делото разписки е вписан вносителя на сумата Т.П. И. –
бабата на детето по бащина линия и получател майката и законен представител на детето -
Х. З. З. .
Събраните гласни доказателства от свидетелката Т. З. – сестра на Х. З. и леля на
малолетната Г., се установява, че детето и майката не живеят с ответника от края на месец
април 2020г.
Същата свидетелка сочи, че детето Г. е горе[1]долу на 10 г., ходело редовно на
училище, в 4-ти клас, учело в училище „Черноризец Храбър“. Детето живее с майка си,
която живеела на квартира от месец септември 2020г., защото нямало къде да живее. Наемът
на квартирата бил 500 лв., без тока и водата. Майката на Г. работела в един мъжки бутик
като продавач-консултант. Свидетелката твърди, че не е наясно с каква заплата е сестра й,
но знаела работно й време -от 10 ч. до 18 ч. - всеки път различно, някой път до 19 ч., някой
път до 18 ч., събота и неделя почивала. Бащата на детето работел в една печатница, като
казвал, че е заплатата му била 1 800 лв. Бащата се грижел за Г. -обаждал й се, вземал я
понякога, доколкото знаела и парички й давал, на майката не давал пари за детето. Св. З.
пояснява, че бащата не давал издръжка за детето, но не била си сигурна. Свидетелката не
знае детето да има здравословни проблеми и да се нуждае от специфични храни. Г. ходела с
желание на училище. Свидетелката не знае ответникът да има други имоти освен жилището,
в което живее, а сестра й също нямала имоти.
По делото в качество на свидетел е разпитана и майката на ответника- Т.П. И. - баба
на Г. И., по бащина линия. Свидетелката Т. И. твърди, че родителите на детето Г. са
разделени от м. септември по-миналата година. След раздялата синът й всеки месец пращал
издръжка за детето. Когато детето ходело при него на гости, винаги й се давала „някаква
паричка“. Лятото Г. била при баба си на село Засмяно, там имали къща с двор, лятото си
били там, по-предното лято майка й на Г. била болна, била в болница, после ходила на
почивка, после на Кичево било едно известно време и всъщност след тези постоянни
раздели, дошъл момента септември месец, докато ответника бил на работа, се изнесла от
апартамента. Събрала багаж, багаж на детето, каквото си харесала и се изнесла, докато
ответника го нямало вкъщи. Доколкото знаела св. И. - сега майката на детето била на
квартира, но те не ходели там, последно видяла внучката си миналата седмица или по-
миналата седмица, в неделята си ходели до село за 2-3 часа. Св. И. имала жива майка, и по
този повод ходели до село детето да види другата баба, след което след два часа прибрали Г..
Свидетелката сочи, че детето Г. скоро ще навърши 11 г., 4-ти клас е в училище „Черноризец
Храбър“, а класната ръководителка била жена, като преди редовно бабата по бащина линия
вземала внучката си от училище. През 2020 г. св .И. имала магазин за детски дрехи до
самото училище, до оградата и всяка вечер тя взимала Г. от училище, т.к. майката на детето
била на работа до 19 ч., а бащата работел до 18 ч. и в 16:30 ч. бабата звъняла на госпожата,
отивала, взимала Г. да стои при нея в магазина докато някой от родителите й отиде да я
3
прибере, а през съботните дни Г. стояла цял ден при баба си в магазина, когато родителите й
са на работа. Детето си учело, ходело на занималня, нямало кой в събота да се грижи за него.
Доколкото св. И. знаела- майката на детето работела в някакъв магазин за дрехи, тя и преди
била там, нямала връзка с нея, нямала представа каква е заплатата й. За сина си св. И. сочи,
че същият работи в една печатница, от Каменар нагоре, заплатата му бала около 800 лв.,
живеел в самостоятелен апартамент - този, на който правили ремонт, а свидетелката И. със
съпруга й живеели в друг техен апартамент. Твърди, че синът й не виждал редовно Г. –
винаги било с някакви уговорки, разправии, заплахи, псувания „на майка, на баща, от страна
на Т.“, че щяла да ги унищожава, да съсипва семейството, нямало да видят повече Г., нямало
да я чуят. Майката и бащата на детето посочва още веднъж в показанията си св.И., че се
разделили септември месец 2020 г., от тогава синът й нямало как да се грижи за детето, като
майката не я давала. Единствената грижа на ответника била да се дава издръжка всеки
месец. По отношение на издръжката св. И. е пояснила, че тази издръжка започнали да
плащат от април - от датата на завеждането на делото, от април до декември по 180 лв.,
декември месец, когато вдигнали малко заплатите, св.И. казала на сина си вече да започнат
да внасяме по 200 лв. до сега, защото вдигнали с 20 лв. заплатата и започнали да внасяме по
200 лв., като междувременно за 15-ти септември изпратили пари, не си спомня - 100 лв. или
200 лв. за училище, защото на майката на детето не й стигали парите. Когато трябвало нещо
да се купи на Г., детето отивало при баба си и при дядо си. Св.И. е обяснила, че тя внасяла
самата издръжка, понеже синът й бил на работа през деня. Майката на детето държала на
датата за издръжката, тя определила дата и в 10 ч. се започвало да се звъни с въпроса :
„Прати ли издръжката? „Прати ли издръжката?", и така св.И. изчаквала да стане 11 ч.,
отивала, пращала я и пишела на Г.: „Габи, кажи на мама, че съм пратила издръжката“, и
приключвали. Всеки 7-ми издръжката се пращала до 11 ч. Запитана колко е издръжката на
детето, свидетелката отговорила, че ако детето има баба и дядо, които „да го водят да му
купуват обувки, яке, ботуши и това-онова, за 15-ти септември да купуват каквото трябва“, не
е много голяма издръжката на едно дете, като се има предвид, че понякога й давали пари за
купоните за училище да се платят, не било кой знае какво. Ако и другата баба давала
толкова, колкото давали те, според бабата на детето по бащина линия, ще можели /детето и
майката/ спокойно да си живеят, без никакви проблеми, но не може да уточни колко
средства дали самите те. На въпроса на съда за купоните за училище, св. И. заявява, че
купоните за училище са да си плащат кетъринга, 25 лв. била сумата за седмицата, това било
само за обяд, но сега ги вдигнали даже, защото скоро не била давала, но последно 25 лв. - 23
лв. и някакви стотинки. Доколкото знаела св.И., Г. ходела на уроци по английски език и
математика, но не била сигурна. Св.И. сочи, че Г. не била ходила на лагер заради ковид през
текущата година, въпреки че й били дали пари за лагер - 250 лв., но той се провалил. По
принцип за лагери, когато за детето трябвало да се дадат пари - 200 лв., 300 лв., винаги св. И.
и съпруга й ги били давали. Извън изложеното по[1]горе свидетелката е отговорила и на
въпроси на съда, като е посочила,че детето Г. носи 37- ми номер обувки, скоро ботуши се
купили, висока била 1,5 м и 37 кг., а раницата й тежала към 9 кг.
Свидетелят Н.З. брат на Х. З., вуйчо на Г. И., заявил, че щом детето Г. живее при
майка си, то и би трябвало майката за плаща седмичните купони за храна на детето.
Майката, сочи св. З., плащала извънучебните форми на обучение на детето Г.. Г. ходела на
училище, но свидетелят нямал наблюдения дали ходи на танци или на школа, предполагал,
че излизат някъде, ходели си до Кичево, все пак това било разход. В края на показанията си
св. З. е заявил, че няма информация дали детето ходи някъде извън училище с други деца да
се обучава допълнително.
Предвид така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК.
Решението е влязло в законна сила в частта по иска с правно основание чл.143 СК, с
което бащата е осъден да заплаща в полза на детето сума в размер на 250 лв. месечно,
считано от подаване на исковата молба, като искът е отхвърлен за разликата над 250 лв. до
4
350 лв.
Нормата на чл. 269 ГПК разпорежда съда да се произнесе служебно по валидността
на решението изцяло, а и такова искане се съдържа изрично направено в жалбата.
Изложените обаче в жалбата възражения за невалидност на решението и в необжалваната
част, съдът намира за несъстоятелни. Макар и в закона да не се съдържа ясна дефиниция за
невалидно решение, то безспорно и в теорията, и в съдебната практика се налага извода, че
невалидното решение е нищожното решение. Това са случаите, когато решението е
постановено от незаконен състав ; решението е постановено извън пределите на
правораздавателната власт на съда; решението е постановено против лице, което не е
подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища, решението не е
изготвено в писмена форма; не е подписано, решението не е изготвено в писмена форма;
решението е неразбираемо дори и чрез тълкуване.
Настоящият състав, като съобрази, че нито една от посочените хипотези не е налице,
намира, че решението е валидно.
Възраженията са неоснователни.
Досежно претенцията за заплащане на издръжка за минал период от време на
основание чл. 149 от СК:
Настоящият състав приема, че от събраните гласни доказателства, кредитирани в
тяхната съвкупност, се установява, че момента, от който е настъпила раздялата между
родителите, е септември 2020г., а не както се твърди в исковата молба- май 2020г. За да
направи горния извод, съдът даде вяра на показанията на св. И.. Същата има най-преки и
непосредствени впечатления, тъй като видно е, че е полагала грижи за внучката си преди
раздялата, знае обстойно всичко, свързано с живота на детето в училище, дневния му режим,
училищния такъв, закупуването на купони, учебници, кой е бил класен ръководител, кой
клас е детето. Свидетелката сочи, че тя е вземала детето след училище и то е оставало при
нея, докато някой от родителите го прибере. Свидетелката е посочила, че детето е било на
селото й през лятото на 2020г., впоследствие ходило на почивка и едва след края на лятото –
края на септември, ищцата е напуснала ненадейно дома си, докато бащата е бил на работа.
Съдът дава вяра на показанията на тази свидетелка, тъй като те звучат в съответствие и с
изложения от свидетелката З. факт, че от септември ищцата си е намерила квартира и живее
там с детето, а се е наложило да си намери квартира, тъй като е нямало къде да живее. Вярно
е, че същевременно свидетелката З. е изложила, че още от април 2020г. ищцата е напуснала
ответника, но твърдението на този факт остава неподкрепено с обяснение, къде е била
майката заедно с детето до септември 2020г., когато е излязла на квартира, защо не си е
наела квартира още през април. Показанията на свидетелката З. звучат недостоверно и
предвид факта, че самата ищца излага, че от по-късно- май 2020г., са били изгонени, а
издръжката се претендира дори от юни 2020г. Предвид изложеното и съставът приема, че
издръжка за минал период в полза на детето Г. се дължи, считано от 01.09.2020г. до
подаване на исковата молба. Съдът, като съобрази, че детето през този период е било на 9
години, без данни за някакви специфични нужди, обуславящи присъждане на допълнителна
издръжка, намира, че в полза на същото следва да бъде определена издръжка в размер на
350 лв. Тази издръжка съответства на съпътстващите възрастта на детето потребности за
задоволяване- дрехи, обувки, лекарства, учебни пособия, униформа, дневни, храна, битови
нужди. Нито се твърди в исковата молба, нито са ангажирани доказателства по делото,
установяващи, че детето посещава извънкласни форми на обучение. Наведени са само
предположения от свидетели, но данни колко и кой заплаща уроците, не са събрани. Затова
и съставът приема, че издръжка в размер на 350 лв. месечно би задоволила основните нужди
и потребности на детето в степен такава, в каквато биха били задоволени, ако родителите
задно отглеждаха детето Г.. Бащата следва да бъде осъден да заплаща по-голямата част от
издръжката в размер на 200 лв. месечно предвид факта, че майката полага преките и
непосредствени грижи за детето. Или за периода от 01.09.2020г. до подаване на исковата
молба- 16.03.2022г. бащата Н. И. следва да бъде осъден да заплати общо сумата от 1 303 лв.
– по 200 лв. за всеки месец от периода. До този размер искът следва да бъде уважен и
5
отхвърлен за разликата над 1 303 лв. до 1 870 лв. Следва да бъде присъдена и законната
лихва върху главницата от 1 303 лв., считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Решението на ВРС следва да бъде отменено в частта, в която искът по чл.149 СК е
отхвърлен за сумата от 1 303 лв. и потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 1 303 лв. до 1 870 лв.
На осн. чл.78 ал.6 ГПК ответникът Н. И. следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Варна сума в размер на 78,18 лв., държавна
такса, дължима пред ВРС и пред въззивната инстанция по иска с правно основание чл.149
СК.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане, въззиваемата страна следва
да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на въззивника разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представен е Договор за правна
защита и съдействие, сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, като е оказана
безплатна правна помощ. Предвид горното и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. с чл. 7,
ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза
на адв. П. Т. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
съобразно уважената част от иска.
Предвид направеното искане и съобразно изхода на спора в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №821/25.03.2022г. по гр.д. № 3805/21г. по описа на ВРС, 42-ри с-
в, поправено с Решение №2819/19.09.2022г., в частта, с която е отхвърлен предявения иск от
Г. Н. И., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Х. З. З., ЕГН
**********, за осъждане на Н. И. И., ЕГН **********, да заплати сумата от 1 303 лв.,
претендирана като месечна издръжка в полза на малолетното дете Г. Н. И. ЕГН **********,
за минал период от 01.06.2020 г. до деня предхождащ датата на завеждане на исковата молба
- 16.03.2021 г.,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. И. И., ЕГН **********, от гр.**********, да заплати в полза на
малолетното си дете Г. Н. И., ЕГН ********** , чрез неговата майка и законен представител
Х. З. З., ЕГН **********, сума в размер на 1 303 /хиляда триста и три лева/,
представляваща издръжка за минал период- от 01.09.2020г. до 16.03.2021г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от подаване на иска до окончателното
изплащане, на осн. чл.149 СК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №821/25.03.2022г. по гр.д. № 3805/21г. по описа на ВРС,
42-ри с-в, поправено с Решение №2819/19.09.2022г., в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от Г. Н. И., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Х. З.
З., ЕГН **********, за осъждане на Н. И. И., ЕГН **********, да заплати разликата над
сумата от 1 303 лв. до 1 870лв.- претендирани като издръжка за минал период- от
01.06.2020г. до 31.08.2020г.
ОСЪЖДА Н. И. И. ЕГН **********, от гр.Варна, **********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд гр. Варна, сумата от 78,18
/седемдесет и осем лева и 18 ст./, представляваща дължима държавна такса пред
въззивната и първата инстанция по предявения иск за издръжка с правно основание чл.149
6
СК, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. И. И., ЕГН **********, от гр.Варна, **********, да заплати в полза на
адвокат П. Т. от АК Варна, със съдебен адрес гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“ № 61, офис 39,
сума в размер на 300,00 лв. (триста лева ) – адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от претенцията, за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство на ищцата Г. Н. И., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Г. Н. И., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Х. З.
З., ЕГН **********, да заплати на Н. И. И., ЕГН **********, от гр.Варна, **********, сума
в размер на 150 /сто и петдесет лева/, представляваща направени пред настоящата
инстанция разноски за заплатено адвнокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част
от претенцията, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7