Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 01.07.2020 г.
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на седми юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от съдия Илчева в.
гр. д. № 14757 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.).
С
решение № 446843 от 09.07.2018 г., постановено по гр. д. № 15012/2007 г на СРС,
70 състав, на основание чл. 292 ГПК (отм.)
в общ дял и собственост на М.Д.М. и М.Д.М. е разпределен следния недвижим
имот: УПИ XIII-316, кв. 13, местност „В.з. Б.
път“, с площ от 1042 кв. м., при граници: УПИ VII-316, УПИ Iа-334, УПИ XII-316а и
улица, съгласно плана за регулация, одобрен със Заповед № РД-50-79/30.07.2010 г.
на Главния архитект на СО, район Витоша, на стойност 165 218,62 лева, а в
общ дял на С.Н.И., Ф.Я.П. и Н.К.И. следния недвижим имот: УПИ VII-316, кв. 13, местност „В.з. Б. път“, с площ
от 900 кв. м., при граници: ул. „Стар Беловодски път“, УПИ II-314, УПИ Iа-334,
УПИ XIII-316 и
улица, съгласно плана за регулация, одобрен със Заповед № РД-50-79/30.07.2010 г.
на Главния архитект на СО, район Витоша, на стойност 142 720,82 лева. М.Д.М.
и М.Д.М. са осъдени да заплатят на основание чл. 292 ГПК (отм.), вр. 69, ал. 2 ЗН на С.Н.И., Ф.Я.П. и Н.К.И. сумата 10 144,87 лева за уравняване на
дяловете, от които 10 108,76 лева следва да бъдат заплатени от М.М. и 36,11
лева – от М.М..
Недоволен
от постановеното решение е останал М.Д.М., който в срока по чл. 197 ГПК (отм.) е
подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, което счита за
неправилно, както и изцяло противоречащо на решение № 6794/17.08.2016 г. по гр.
д. № 2971/2008 г. на СГС, IV-В
въззивен състав, в което са определени квотите и съделителите. Излага, че в приетата
по делото експертиза е дадено предложение за обособяване на два нови поземлени
имота, което разделяне съответства на въззивното решение, но в експертното
заключение е неправилно посочено, че е влязла в сила нова регулация и е
извършена делба със заповед № РД-50-79/30.07.2010 г., тъй като делбата следва
да се извърши по плана, одобрен със заповед № 1224/16.03.1959 г. В рамките на
въззивното производство е проведена процедура по чл. 201 ЗУТ. Неправилно било прието, че 129 кв. м. след
изправянето са придадени към целия УПИ VII-316, тъй като те се придават едва с изменението на регулационния план
със заповед № РД-50-79/30.07.2010 г. Поради това не се дължи заплащането на
половината от 129 кв. м.
В
срока по чл. 201, ал. 1 ГПК (отм.) възражение срещу въззивната жалба не е направено.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съгласно правилата на чл. 188, ал. 2 ГПК (отм.), намира
за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
С влязло в сила решение № 6794 от 17.08.2016
г. по в. гр. д. № 2971/2008 г. на СГС, IV-В въззивен състав, до съдебна делба е
допуснат следния недвижим имот: УПИ VII-316 от кв. 13, по плана на гр. София,
одобрен със заповед № 1224/16.03.1959 г., находящ се в гр. София, кв. „Бояна“,
ул. „*******, местност „В.з. Беловодски път“ с площ от 1813 кв. м., при съседи:
парцел II-314; парцел Iа-314; парцел
VIII-314; парцел IX-320 и улица, която следва да се извърши между
следните лица и при следните квоти: за М.Д.М. – 909,75/1813 ид. части; за М.Д.М.
– 3,25/1813 ид. части и за С.Н.И., Ф.Я.П. и Н.К.И. – 900/1813 ид. части.
От
приетата от съда като компетентно изготвена и неоспорена от страните СТЕ се
установява, че допуснатият до делба имот е по плана, одобрен със заповед №
1224/16.03.1959 г. Със Заповед № РД-50-79/30.07.2010 г. на Главния архитект на
СО, район Витоша, влязла в сила с издаването си и прилагаща се след влизане в
сила на съдебното решение за делба, на основание чл. 201, ал. 3 ЗУТ е допуснато
изменение на плана за регулация чрез разделяне на УПИ VII-316 и създаване на
два нови УПИ, съгласно приложената към заповедта скица - УПИ VII-316, кв. 13,
местност „В.з. Беловодски път“, с площ от 900 кв. м., при граници: ул. „Стар
Беловодски път“, УПИ II-314, УПИ Iа-334, УПИ XIII-316 и новопроектирана улица
и УПИ XIII-316, кв. 13, местност „В.з. Беловодски път“, с
площ от 1042 кв. м., при граници: УПИ VII-316, УПИ Iа-334, УПИ XII-316а и
новопроектирана улица.
В
представено писмо от 05.09.2007 г. пред настоящата инстанция е посочено, че за
процесния имот няма за уреждане сметки по регулация.
В
становище от СО, район „Витоша“ от 03.06.2019 г. е посочено, че планът за
регулация, одобрен със заповед № РД-09-20/12.01.1994 г., е приложен частично.
Разминаването в площта на УПИ VII-316 от кв. 13, местност „в.з. Беловодски път“,
определена с плана от 1959 г. и тази, посочена в писмо №
РВТ18-ДИ-71-1/11.04.2018 г., е вследствие несъответствието в имотните и
регулационните граници.
В
чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) е посочено, че един
имот е реално поделяем, само ако от него могат да бъдат обособени реални дялове
за всеки един съделител, респ. за всяка група съделители, които са изразили
съгласие да получат общ дял, като групирането на съделителите с цел получаване
на общ дял по волята само на един от тях е недопустимо. Подобно групиране може
да обуслови извод за поделяемост на имота, само ако е налице изрично съгласие
на всички съделители, каквото в случая е налице. За всеки един от съделителите
е невъзможно да се възложи реална част от процесния имот, но е налице съгласие
за поставяне на реална част от имота в два общи дяла.
Съдът
счита за правилно разпределението по дялове, извършено от първоинстанционния
съд. Настоящата инстанция намира за неоснователен доводът във въззивната жалба,
че делбата не е следвало да бъде извършвана с обособяването на дялове с
размери, определени по регулационен план, одобрен със заповед №
РД-50-79/30.07.2010 г. Включването в поделените имоти на 129 кв. м. се придават
с изменението на регулационния план със заповед № РД-50-79/30.07.2010 г., но
същата се прилага с влизане в сила на съдебното решение за делба. От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че няма пречка делбата да се
извърши по новообразуваните имоти, както е направил и районният съд, тъй като промяната
на площта на допуснатия до делба имот, не представлява пречка за извършването
на делбата по действителната му площ съобразно изменения план, тъй като площта
не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по допускането на
делбата.
Така
въззивният съд намира, че правилно процесният имот е бил разделен с размери,
получаващи се при приложение на регулационния план, одобрен със заповед №
РД-50-79/30.07.2010 г., тъй като същата се прилага след влизане в сила на
съдебното решение за делба. По този начин имотът следва да бъде разделен по начина,
извършен с първоинстанционното решение, а именно в общ дял и собственост на М.Д.М.
и М.Д.М. е поставен УПИ XIII-316, кв.
13, местност „В.з. Б. път“, с площ от 1042 кв. м., а в общ дял на С.Н.И., Ф.Я.П.
и Н.К.И. ***, с площ от 900 кв. м.
Поради
това и неоснователно се явява и възражението на въззивника за неправилно определен
размер на уравнението в пари. Съдът е определил общата стойност на двата
новообразувани имота на стойност 307939,44 лева. Съобразил е обстоятелството,
че М.Д.М. и М.Д.М. получават имот на стойност 165218,62 лева, а общата им квота
(913/1813) възлиза на 155073,75 лева (от тях 154521,74 лева за М.М. и 552,01
лева за М.М.). Ф.Я.П., С.Н.И. и Н.К.И. получават имот на стойност 142720,82
лева, докато квотата им в правото на собственост (900/1813) възлиза на 152865,69
лева. Поради това М.Д.М. и М.Д.М. следва
да заплатят на Ф.Я.П., С.Н.И. и Н.К.И.
уравнение на дела в размер на 10144,87 лева, от които 10108,76 лева следва да
бъдат заплатени от М.М. и 36,11 лева – от М.М..
Разноските
във въззивното производство за държавна такса в размер на 3090,44 лева следва
да се разпределят съобразно правилата на чл. 211 ГПК, вр. чл. 293а ГПК (отм.),
а именно по следния начин: за М.Д.М. 1550,76 лева, за М.Д.М. – 5,54 лева, за С.Н.И.,
Ф.Я.П. и Н.К.И. – 1534,14 лева
По
арг. чл. 218а, ал. 1, б. „а“ ГПК (отм.)
настоящото решение подлежи н касационно обжалване.
Воден
от горното, Софийски градски съд, ІІ-Г
въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 446843 от 09.07.2018 г., постановено по гр. д. № 15012/2007 г на СРС, 70
състав.
ОСЪЖДА М.Д.М.,
ЕГН **********, да заплати на М.Д.М., ЕГН **********, на основание чл. 211 ГПК,
вр. чл. 293а ГПК (отм.) сумата 5,54 лева
– разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА С.Н.И.,
ЕГН **********, Ф.Я.П., ЕГН ********** и Н.К.И., ЕГН **********, да заплатят на
М.Д.М., ЕГН **********, на основание чл. 211 ГПК, вр. чл. 293а ГПК (отм.) сумата 1534,14 лева – разноски за въззивното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 30-дневен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.