РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1484/15.7.2021г.
гр. Пловдив, 15.07.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 981 по
описа за 2021год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Х
от АПК
във връзка с чл. 172, ал.5
от Закона за
движението по пътищата.
Образувано е по жалба
на А.Е.Я., ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1030-002436 от 07.09.2020г. на началник група към ОД
на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
Жалбоподателят моли да
се отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Твърди, че заповедта не е
издадена на посочената в нея дата. Оспорва,
като незаконосъобразно, прилагането на мярката без да се изчакат
резултатите от кръвната проба. Твърди и, че установените стойности на кръвната
проба са отрицателни, поради което и не е доказано да е управлявал МПС след
употреба на наркотици или техни аналози. Представя писмени доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът- М.В.М.–Началник
група към ОД на МВР, гр.Пловдив, Сектор Пътна полиция оспорва жалбата.
Съдът, като разгледа
направените възражения и приложената административна преписка,намери за
установено следното:
За допустимостта:
Оспорваната заповед е
връчена на 01.04.2021г. Жалбата е постъпила в съда на 13.04.2021г. и е подадена
в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се от
фактическа страна, че на 07.09.2020г., около 23,15 часа в гр.Пловдив, на
кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и бул.“България“, А.Е.Я., като водач на МПС
лек автомобил „Форд Мустанг“ с рег.№ **** е установено при проверка с Дрегер DRUG CHECK 3000-ARNH-0891 положителен
резултат „СОС“/Кокаин. Издаден е и връчен талон за медицинско изследване № 089107.
Въз основа на съставен
АУАН № АА937511/07.09.2020г. и констатираното с него нарушение е издадена
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която
на основание чл. 22
от ЗАНН
и чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП е постановено временно
отнемане на свидетелството за управление.
Отнетото свидетелство е
описано изрично по номер в мотивната и в разпоредителната част на заповедта.
За установяване
компетентността на издателя на оспорвания акт са представени Заповед № 317з-391
от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив, издадена на основание
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която на
основание чл.172,ал.1 от ЗДвП началниците на групи в Сектор Пътна полиция са оправомощени да издават заповеди за прилагане
на принудителни административни марки, както и Заповед № 8121К-6152 от 07.05.2020г.,
с която М.М. е преназначен на длъжност началник на група в сектор „Пътна
полиция“.
Представен е и
издадения на водача талон за изследване, амбулаторен лист и копие от съдебна
химикотоксигологична експертиза по ДП № 500/2020г. по описа на 03 РУ-Пловдив,
чийто предмет на изследване са били пробите взети въз основа на издадения талон
за изследване – видно от съпоставката на серийните номера на стикерите.
Видно от експертизата
е, че в анализа на проба кръв –
имуноаналитично изследване, доказателствен анализ за наличие на амфетаминов тип
стимуланти и доказателствен анализ за наличие на кокаин, резултатите са
отрицателни, а в анализа на проба урина резултатите на имуноаналитичното
изследване са положителен за кокаин и екстази, а на инструменталния скринингов
анализ резултатите са положителни, като са идентифицирани
3,4-метилендиоксиметамфетамин и негов метаболит – 3,4-метилендиоксиамфетамин,
кокаин и метаболити, левамизол, кофеин. Изследването е направено във ВМА чрез
извършване на селективна течно-течна екстракция с последваща дериватизация и
инструментален GC-MS анализ по
характеристични йони.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира,че оспорваната заповед за прилагане на ПАМ е
незаконосъобразна.
Според нормата на чл. 171
от ЗДвП,
принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от
категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
На основание чл. 171, т.1,б.“Б“
от ЗДвП
мярката временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, в процесната хипотеза,
се прилага на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест.
В края на разпоредбата
изрично е предвидено, че при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи; Разпоредбата на чл.174,ал.4 от ЗДвП предвижда,че редът,
по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на
моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.
Тоест, препраща към Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Според чл.23, ал.1 от
приложимата наредба, при химико-токсикологичното лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират
предоставените проби урина и кръв. Употребата
се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на
проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.
Видно е в случая, че
анализът на пробата кръв е показала отрицателен резултат за наличие на
наркотични вещества – амфетамин, метамфетамин, тетрахидроканабинол, метаболити,
кокаин, опиати, метадон, барбитурати и бензодиазепини. Като се установява да са
спазени всички изисквания на разпоредбите на наредбата, разписани в чл.20,
чл.23 и чл.24 от нея.
Без значение е, с оглед определения ред за
установяване употребата на наркотични вещества, че в пробата от урина е
установено наличието на наркотични вещества, след като законодателят изрично в
ЗДвП и в посочената наредба е определил, че именно резултатите от изследването
на кръвната проба са определящи при преценката дали водачът е управлявал МПС
след употреба на наркотични вещества. В тази връзка следва да се посочи, че
остатъци от употребата на наркотични вещества могат да бъдат установени в
урината на лице през немалък период от време след приема на такива вещества /
амфетаминът може да бъде установен в урина 3-5 дни след употребата, а
метаболитите на канабиноидите могат да бъдат установени в урина до 10 дни след
употребата/, което най-вероятно е повлияло за посоченото законодателно решение.
В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже пред съда
наличието на извършено административно нарушение, за преустановяването на което
е издадена принудителната административна мярка. По делото безспорно е
представен редовно съставен АУАН, който се ползва с предвидената от закона
доказателствена сила, но лицето разполага с всички процесуални средства за
нейното оборване. В конкретния случай това е и сторено посредством проведеното
изследване на кръвната проба, при което се установява твърдението на
жалбоподателя за липса на употреба на наркотични вещества от негова страна към
момента на извършената му проверка. Предвид посоченото се налага извода, че от
събраните по делото доказателства се установява липсата на условията, с
възникването на които относимата правна норма в случаи като процесния свързва
настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС.
Ето защо съдът
намира,че не са осъществени материалноправните предпоставки, при които възниква
правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната
принудителна административна мярка.
Поради това и заповедта
ще следва да се отмени.
С оглед изхода на
спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски според представения списък на разноските в размер на 500лв. адвокатско
възнаграждение и 10лв. държавна такса. Същите са в минимален размер, съобразен
с определения такъв по чл.8,ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и не следва да се намаляват по
възражението на ответната страна.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по оспорване на А.Е.Я.,
ЕГН ********** , Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1030-002436 от 07.09.2020г. на началник
група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на
въпроса за отговорността,но не повече от
18 месеца.
ОСЪЖДА Обастна Дирекция
на МВР-Пловдив да заплати на А.Е.Я., ЕГН ********** сумата от 510/петстотин и
десет/ лева разноски.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: