Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260013 / 16.10.2020г.
гр. Карнобат, 16.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карнобатският районен
съд, пети наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Пламен Дойков
при секретаря Веска
Христова, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 182/2020г. по
описа на съда, въз
основа на данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59- 63 ЗАНН.
Производството е образувано по жалба,
подадена от „********” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
пл. „Тройката” № 4, представлявано от Ф.Я.Д.- управител срещу Наказателно
постановление № 495921-F531056 от 19.02.2020г., издадено от Началника на Отдел
„Оперативни дейности” Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание
чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. чл. 185, ал. 1 е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 900.00 лева /деветстотин лева/. Дружеството е
санкционирано за това, че на 12.11.2019г., при извършена проверка със засичане
на касова наличност в търговски обект – аптека, находяща се в гр. Сунгурларе,
ул. „Българка“ № 1, стопанисвана от наказаното юридическо лице, е констатирана
разлика между отчетената касова наличност по фискално устройство „Datecs
Dp 150“ с № DP759206 и фактическата наличност по описа на
паричните средства в касата към момента на проверката в размер на 91.53лева. В
наказателното постановление е посочено , че установената при отчета от
устройството сума е била 536.47лева, а при фактическата проверка е намерена и
описана сума в размер на 628.00лева. Посоченото е квалифицирано като нарушение
по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. на Министерство на финансите
във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Недоволен от така наложеното
наказание , управителят на търговското дружество депозира жалба. Счита се, че
така издаденото наказателно постановление е недоказано, необосновано и издадено
при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Взема
се становище, че АУАН не бил съобразен с извършваната в обекта дейност. Не била
налице разлика между отчетената и установената касова наличност. От фактическа
страна се мотивира неправилност на издадените АУАН и НП, с това, че в обекта
били налице оставени монети за обмяна, като същите освен това се намирали на
различно място от касата. Това се потвърждавало от дадените обяснения от
служителката и съставените писмени доказателства. От там наказващия орган бил
направил неправилен оценъчен извод по представените му факти. На следващо място
не било ясно описано нарушението, поради цитирането едновременно на нормите на
чл. 118 от ЗДДС и чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите. Нарушено било и правото на защита
на жалбоподателя, поради факта, че не ставало ясно и за кое деяние се
санкционира дружеството – за операция „служебно въведени“ или за „служебно
изведени“ нерегистрирани суми. Отделно от това нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС касаела санкция за нарушения извън тези по чл. 118 от ЗДДС. Не било
мотивиран и размера на наказанието, който е определен в размер на 900.00лева, а
наказващия орган не бил изложил съображения за налагане наказание над минимума
предвиден по закон. Неправилна била и преценката по прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се наложеното наказателно постановление да бъде отменено или
алтернативно изменено до минималния предвиден размер.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява, не се представлява. Не са направен доказателствени искания и не се
сочат нови доказателства.
Административнонаказващият орган се
представлява от юриск. *****. Жалбата се оспорва, претендира се за
потвърждаване на наказателното постановление.
Районна прокуратура гр. Карнобат не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните,
намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 12.11.2019г. свидетелите В.К.Т. и Н.К.И.
***, извършили проверка на търговски обект – аптека в гр. Сунгурларе,
собственост на наказаното дружество „********” ЕООД, гр. Бургас. Първоначално
свидетелят Т. извършил контролна покупка на малка стойност, при което не му бил
издаден фискален касов бон. След това двамата с И. се легитимирали и пристъпили
към проверка на обекта. От наличното в обекта устройство „Datecs
Dp 150“ с № DP759206 бил изведен дневния отчет, който
показвал касова наличност в размер на 536.47лева. На служителката в аптеката – ***********,
магистър – фармацевт, било дадено да изброи и състави опис на паричните
средства в касата, като се установило , че е налице сумата от 628.00лева.
Установена била разлика от 91.53лева. За разликата ***** дала обяснения, че
сумата в повече били оставени монети на стойност 78лева, които били чужди и за
смяна. Свидетелят Т. сочи, че парите не били отделени в касата, а на плота
имало оставени монети по 1 и 2лева и дребни монети. След проверката бил съставен
протокол за извършената проверка, а след това и АУАН № F531056/16.12.2019г. Актът бил
предявен на пълномощник на дружеството, който вписал, че ще представи възражения
в законоустановения срок, но такива не са постъпили. На 19.02.2020г. е било
издадено процесното Наказателно постановление № 495921-F531056.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F531056/16.12.2019г., Наказателно постановление № 495921-F531056 от 19.02.2020г., приложените в
преписка изх. № ИТ – 00- 5426/ 12.08.2020г. писмени доказателства, свидетелските
показания на В.К.Т. и Н.К.И..
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е от лице имащо правен интерес, чрез наказващия орган, в
законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок. И АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентните органи. При съставяне
на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до
засягане правото на защита на наказания, което да е самостоятелно основание за
отмяна на процесното наказателно постановление.
Разгледана по същество е частично основателна.
По делото не се спори относно фактическата
обстановка във връзка извършената на 12.11.2019г. проверка в търговския обект
на „********“ ЕООД – аптека в гр. Сунгурларе. Възраженията от страна на
жалбоподателя касаят приложението на закона, във връзка с установените по
делото факти.
Съгласно нормата
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, извън случаите на продажба
всяка промяна в касовата наличност следва да бъде отразявана във фискалното
устройство чрез операциите "служебно въведени" и "служебно
изведени", което в случая не е било сторено. Видно от установеното при проверката, отчетът
на обекта е показвал сума по- ниска от действителната в касата – установена е
сумата от 628.00лева , при отчет показващ , че следва да е налице сумата от 536.47лева,
т.е. налице разлика от 91.53лева. На първо място настоящият състав кредитира
показанията на свидетелите дадени в с.з. И двамата разпитани са служители на
НАП Бургас и няма данни за особения отношения с жалбоподателя, което да подлага
на съмнение показанията им. Изложеното от Т. и И. се отличава с
последователност и непротиворечивост, а гласните доказателства се допълват от
писмените такива. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на Т. за
намерената сума в обекта кореспондира с обясненията на служителката в аптеката
за характера на парите. Свидетелят сочи, че в касата парите не са били
отделени, а по тезгяха в обекта е имало дребна сума, монети. Възражението , че
това са монети за обмяна и че в аптеката се работи с такива, не може да се
сподели – с монети се работи и в други търговски обекти, понеже те са
разплащателно средство. Отделно от това
няма как да се сподели виждането, че това са монети за обмяна - същите са
намерени в касата на обекта и са част от наличността й, без да са били отделени
от другите суми там. В съставения при проверката опис на паричните средства в
касата, попълнен от ***********, е посочена сумата от касата, а не други суми
намиращи се в обекта. В тази връзка е
наложено и наказанието на дружеството, за неспазване на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите , което е
формално и не е свързано с други съставомерни последици. От обективна страна
извършеното нарушение е доказано. Посочената
разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, задължителни
за лицата, използващи фискални устройства, като цели създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на
суми във всеки един момент. Макар и да не е посочен срок за отразяване на
служебното въвеждане и извеждане на суми, поради целта на това отразяване,
същото следва да се прави в момента на извършването му.
По възражението за
неяснота на правната квалификация на установеното нарушение. Жалбоподателят е
наказан на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Според настоящия състав няма неяснота на административното
обвинение. Изрично нормата на чл. 185, ал. 2 , изр. 2 от ЗДДС сочи, че : „Извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по
чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1.“ В случая с наказателното
постановление наказващият орган не сочи, че вменява на дружеството нарушение,
което да е довело до неотразяване на приходи и е наложило санкция съобразно
размерите дадени в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Ясно е посочено в наказателното
постановление, че санкцията се налага за неизпълнено задължение извън случаите
на продажба да се отбележи всяка промяна на касовата наличност на ФУ чрез
операциите „служебно въведени“ суми. Т.е. в случая няма неяснота или
противоречие на административното обвинение, което да е довело до нарушаване
правото на защита на наказания.
Не са налице предпоставките
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се квалифицира
като маловажно. В случая като се вземе предвид значимостта на обществените отношения,
свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение
не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Не са
налице обстоятелства, които да го характеризират и като такова с по- ниска степен на обществена опасност
от останалите нарушения от същия вид.
Основателно е възражението на жалбоподателя срещу определения размер на
наказанието. Определена е имуществена санкция в размер на 900.00лева. Няма
мотиви за налагане на наказание в размер над минималната предвидена в закона
сума – 500.00лева. Санкционната норма на чл. 185, ал. 2 , изр. 2 вр. ал. 1 ЗДДС
сочи, че наказанието е в границите от 500.00 до 2000.00лева. Няма данни
дружеството да е извършвало други нарушения преди това, а установената разлика
в наличностите в много малък размер – само 91.53лева. Наложеното наказание се
явява прекомерно като размер. Следва в тази част наказателното постановление да
бъде изменено , като наложената имуществена санкция да се намали от 900.00лева
на 500.00лева.
Административнонаказващият орган е бил защитаван от
юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното
заседание е заявено искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 80 лева.
От страна на жалбоподателя не е правено искане за присъждане на
разноски.
От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че
следва оспореното наказателно постановление да се потвърди изцяло.
Водим
от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 2 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление № 495921-F531056 от 19.02.2020г., издадено от **********- Началника на
Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в ЦУ на НАП, с което на „********” ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, пл. „Тройката” № 4,
представлявано от Ф.Я.Д.- управител, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във
вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция” в размер
на 900.00 лева /деветстотин лева/ за извършено нарушение по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА наложеното наказание
„имуществена санкция“ от 900.00лева/ деветстотин лева/ на сумата от 500.00лева/
петстотин лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН „********” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, пл. „Тройката” № 4, представлявано
от Ф.Я.Д.- управител, да заплати в полза
на НАП-София сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
СЪДИЯ: