№ 632
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА Административно
наказателно дело № 20211110213071 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Г. К., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 21-4332-016591 от 12.08.2021 г., издадено от Началник
група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 183, ал. 5,
т. 2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 100 (сто) лева за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалните правила.
Сочи се, че в наказателното постановление не е посочено място на
извършване на нарушението, а също така, че не е коректно посочена нормата,
която е нарушена, както и не е приложена правилно санкционната такава.
Моли се за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
На 31.07.2021 г., около 14:01 часа, в гр. София по бул. „Генерал
Скобелев“, с посока на движение от „Руски паметник“ към ул. „Прага“,
жалбоподателят К.К. управлявал собствения си лек автомобил, марка „БМВ“,
модел „645 ЦИ“, с peг. № СВ **** СВ. На пешеходната пътека, тип "Зебра",
обозначена с пътна маркировка "М-1" и пътен знак "Д-17" жалбоподателят не
пропуснал стъпилият и пресичащ пешеходец от дясно на ляво. Водачът бил
1
сам в автомобила.
За констатираното нарушение бил съставен на място акт за
установяване на административно нарушение на 31.07.2021 г. от свидетеля
СВ. СТ. СТ. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична
дирекция на вътрешните работи. Актът бил съставен в присъствието на един
свидетел, който бил свидетел на извършване и установяване на нарушението.
Екземпляр от същия АУАН бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на
31.07.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното
наказателно постановление № 21-4332-016591 от 12.08.2021 г. от Началник
група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 183, ал. 5,
т. 2 ЗДвП, на жалбоподателя било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1
ЗДвП.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля СВ. СТ. СТ..
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН,
като сочи, че е съставил акта за установеното от него нарушение,
констатирано на място.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като съответстващи на
останалия доказателствен материал.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля
С.С. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален
ред - справка картон на водача, заповед № 3121К-13140 от 23.10.2019 г.,
заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. и заповед №513-з-2509/21.04.2015 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и
ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата
на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 31.07.2021 г., в деня, в
който е установено нарушението от контролния орган. АУАН е бил предявен
за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от С.С. - „младши автоконтрольор“ в отдел
„Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед
2
№ 8121з-2509 от 21.04.2015 г. на министъра на вътрешните работи
полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за
установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
В настоящия случай НП е съставено от Гергана Владимирова Борисова, която
работи като „началник група“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на сектори
в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на
посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. Посочено и
мястото на извършване на нарушението, а именно гр. София, бул. „Генерал
Скобелев“, с посока на движение от „Руски паметник“ към ул. „Прага“.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е
съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е адресат
на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и актовете по
прилагането му.
Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП вменява правно задължение при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Легално определение на понятието пешеходна пътека е дадено в
параграф 6, ал. 1, т. 54 от ДР на ЗДвП, според която "Пешеходна пътека" е
част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци.
По делото не се спори от страните, че в посочения в АУАН и НП
участък е имало пешеходна пътека тип "зебра" обозначена по съответния ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Това нормативно установено положение има за последица разместването на
доказателствената тежест в процеса, при което нарушителят е този, който по
пътя на пълно и главно доказване следва да опровергае съдържащите се в
АУАН констатации, свързани с нарушението. Имайки предвид факта, че
жалбоподателят не е ангажирал доказателства, доказващи противното,
настоящата инстанция счита, че установената в АУАН фактическа обстановка
и възпроизведена в НП е доказана. Направените в АУАН констатации, както
и тези в издаденото въз основа на него НП не са опровергани от
доказателствата по делото. Настоящия съдебен състав намира, че АНО
правилно е ангажирал отговорността на нарушителя за извършеното от него
нарушение.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя
3
виновно, при форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите
общественоопасни последици, като е целял настъпването им.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28
ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид.
Доколкото глобата, съобразно приложимата санкционна разпоредба на
чл. 183, ал. 5 ЗДвП, е в абсолютно определен размер, то излагането на
съображения досежно нейната индивидуализация се явява безпредметно.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-016591 от
12.08.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, с което на К. Г. К., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 5, т.
2 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4