РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 16.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на шестнадесети април през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5630 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от З.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес *** срещу ГД „ИН“ МП гр.
София, /първоначално срещу Затвора гр. Плевен/ иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 вр. чл. 187, т.
1, т.3 и т.7 от КТ за признаване за незаконосъобразна и отмяна на Заповед №
96/13.07.2017г. на началника на Затвора гр. Плевен, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Ищцата твърди в обстоятелствената
част на исковата си молба, че работи като деловодител в Затвора в гр. Плевен, като на 13.07.2017 год.,
със Заповед № 96/13.07.2017 год. Началника на З.П. й е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ за срок от една година, считано от
датата на връчване на заповедта. Излага, че мотивите за налагането на
дисциплинарното наказание са, че като деловодител в з.П. е приложила Заповед
№250/09.06.2016 год. отнасяща се до лишения от свобода М.А.Ткъм личното досие
на лишения от свобода М.Д. Сочи и, че в заповедта е посочено, че една година
след издаването Заповед №250/09.06.2016 год. не я приложила към досието на
лицето за когото се отнася, по който начин е създала предпоставки за неточна и
погрешна информация у служителите работещи с личните досиета на лишените от
свобода и е подадена погрешна информация при решенията по прилагане на
разпоредбите на чл.64, чл.66, чл.155 и чл.198 от ЗИН. Твърди се, че с процесната заповед ответникът
е установил, че не е спазила и Заповед №27/23.02.2015 год. за организацията на
работното време на служителите в З.П. като при извършен преглед на
видеозаписите на охранителните камери поставени в З.П. се е установило, че е нарушила същата многократно, както следва: 1. на 14.06.2017 год. е закъсняла за работа явявайки се в
08.24 часа на работното си място; 2. напускала е по - рано работното си място: 06.06.17г. -16.25ч.; 07.06.17г. – 16.23 ч.; 08.06.17г. - 16.20 ч.;
09.06.17г. - 16.18ч.; 12.06.17г. - 16.17 ч.; 13.06.17 г.- 16.17 ч; 14.06.17г. -
16.12 ч.; 15.06.17 г. - 16.14 ч.; 16.06.17г. 16.13ч.; 3. не е спазила времето за физиологична почивка на: 06.06.17г. - 14.38ч. -
14.44 ч.; 07.06.17г. - 15.06ч. - 15.12ч.; 08.06.17г., - 10.09ч. - 10.17ч..;
09.06.17г. - 14.05ч. - 14.11ч.; 12.06.17г. - 14.43ч. - 14.49ч.; 13.06.17г. -
14.05ч. - 14.11ч.; 14.06.17г. - 09.52ч. - 10.00ч. и 14.44ч.- 14.504; 15.06.17г.
- 098.56ч.- 09.57ч. и 14.17ч. - 14.24ч.; 16.06.17 г. - 09.49ч. -14,17ч. -
15.03ч. - 15.09ч.; 4.ползвала е повече от определените във заповедта
физиологични почивки на: 06.06.17г. - 15.55 - 16.00 ч.; 08.06.17г. – 13.48ч. -
13.53 ч..; 09.06.17г. - 15.00ч. - 15.07ч.; 15.06.17г. – 11.35ч. - 11.41ч. и
15.23ч. - 15.30 ч. Излага, че със заповедта си началника на З.П. е приел, че
тези нарушения представляват по своя характер неизпълнение на поетите с
трудовия й договор задължения по чл.126 т.1, т.3, т.4, т.5, т.7 и т.10 от КТ и
като такова съставляват дисциплинарно нарушение по чл. 187 т.1, т.3 и т.7 от КТ, поради което на основание чл.188 т.2 от КТ следва да бъде наказана с
дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение" за срок от една
година. Твърди, че е не е извършила
преписваните със заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Сочи и, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 195 ал.,1
от КТ, тъй като като в нея няма описание на всяко едно от вменените й в
отговорност нарушения, както и посочване на момента на неговото извършване. Оспорва твърдението, че е извършила нарушение на задълженията си като
деловодител като е приложила заповед №250/09.06. 2016 г. отнасяща се до лишения
от свобода М.А.Тв личното досие на лишения от свобода М.Д. Сочи, че в края на м. май 2017 год. и началото на м.юни 2017 год,
била в отпуск, като на 31.05.2017 год, около 8.30 часа колежката й Ц.К. й се
обадила по телефона в къщи и й предала разпореждане на началника на Затвора -
Плевен да се яви на работа за разговор с извършващ проверка служител на
Инспектората в Министерство на правосъдието гр.София по сигнал на нейният син Н.
А.Г. /надзирател ІІ-ра степен в З.П. Излага, че се явила на работното си място
същия ден и се срещнала с проверяващия инспектор в района на затвора и
отговорила на поставените от него въпроси, като по - късно й станало известно,
че на 01.06.2017 год. преди проверяващия да си замине началника на Затвора е
извикал К. и е поискал от нея да напише обяснение какво е казала /ищцата/ във
връзка с искането от служителя на Инспектората към МП да разговаря с нея. Твърди, че Началника на Затвора е поискал от
колежката й Д. В. досието на лишения от свобода М.Д В., взел го е и излязъл от
стаята, като малко по - късно се върнал и й че му е предала погрешно досие и
след като тя му казала, че това е досието, той й показвал, че в него имало
разлепена заповед отнасяща се до награда на л. св. М.Т.А, поради което я попитал
кой разлепва материалите в досиетата, при което тя заявила, че го извършва тя
/ищцата/. Описва, че при опита на колежката й да извади заповедта, и да я
постави в досието на лишения от свобода за който се отнася началника на Затвора
забранил да го прави, защото била необходима като доказателство. Сочи, че на
05.06.2017 год. се явила на работа, като още същия ден началника на затвора
отново изискал досието на л.св. М. В., което отново направил и във вторник и
сряда. Твърди, че на 07.06.2017 год. била извикана в кабинета на началника на З.П.
където бил и служителя Н.В. К. Излага, че без да й се обяснява каквото и да е
началника на затвора й наредил да напише обяснение, без да й разреши това да се
случи на нейното работно място. Твърди,
че в писменото си обяснение изрично
заявила, че не тя е поставила заповедта отнасяща се до л.св. М.Ав досието на
л.св М.Д, тъй като досието на последния е взимано от различни служители и
последно е взимано точно от началника на З.П. като не било ясно нито кога е
поставена тази заповед в това досие, нито от кого. Твърди, че описаното в
заповедта за наказанието й, че на 08.06.2017 год. е поставила тази заповед в
досието на Д. е невярно, тъй като към тази дата началника на Затвора вече бил
поискал от нея писмено обяснение защо тази заповед отнасяща се до М.Ае в
досието на М.Д. Сочи и, че към датата на
нейното издаване - 09.06.2016 год., е била в платен годишен отпуск, който е
ползвала от 06.06.2016 год. до 01.07.2016 год. Отделно от това твърди, че не е
нарушавала трудовата дисциплина и не е злоупотребявала с почивките. Излага, че
никога не е излизала сама през работно време. Твърди, че не е ясно по какъв
начин е установено от прегледаните видеозаписи времето през което действително
не е спазвала установеното работно време и това за почивките. Твърди, че в дисциплинарната проверка която й
била представена нямало нито видеозаписи на проверяваните охранителни камери,
нито имало доказателства, че часовника на охранителната камера е сверен с
астрономическото време. Сочи, че ако е напускала по - рано работното си място
то е било в рамките на 1-2 минути и то с останалите служители, на които не е
наложено подобно наказание. Твърди, че е спазвала и физиологичните почивки,
като сочи, че понякога не е било обективно възможно да ползва такава почивка
във времето което е определено. Излага, че същото се отнасяло и до ползването
на повече почивки от установените. Не отрича, че на 14.06.2017 год. действително
закъсняла за работа и пристигнала на работното си място в по-късен час от
установеното начало на работното време. Сочи, че на процесната дата не успяла
да използва служебния превоз, тъй като стигнала до мястото от което обикновено
се качва на служебния автобус със закъснение, поради което веднага се обадила
на прекия си ръководител, на когото съобщила, че е изпуснала служебния превоз и
ще ползва такси, но въпреки това ще закъснее.Твърди, че дадените от нея
обяснения на началника на З.П. на 07.06.2017 год. във връзка със Заповед
№250/09.06.2016 год. били взети при упражнен психически натиск. Сочи и, че по
същия начин били изискани от нея обяснения и във връзка с останалите твърдени
нарушения на трудовата дисциплина. Излага, че 23.06.2017 год. била извикана от
господин Г, при когото били служителите К.К., като първият й предоставил
материали, с които да се запознае. Сочи, че в материалите било приложено
обяснението й дадено на 07.06.2017 год., докладна във връзка със закъснение за
работа на 14.06.2017год., и докладна записка от служителите К. Н. и Г.С. за
извършена проверка на камерата на входа на административната част на затвора,
от която по дати са установили, че е излизала от стаята в която работи по-рано
от установеното работно време, както и за неспазване на времето за физиологични
почивки и за ползване на повече време за физиологични почивки от
определеното. Твърди, че била поканена
от Г да напише обяснение, при което тя напуснала стаята и заявила, че ще напиша
такова и влязла в своята стая. Излага, че Г
я последвал и със заповеден тон й разпоредил да напише обяснението си
пред комисията в неговия кабинет и тъй като била притеснена от това поведение
се върнала в кабинета му и там написала, че не е в състояние под натиск да се
концентрира и да даде обяснения във връзка с материалите, които й били
предоставени. Твърди, че след като си тръгнала Г, К.К. отишли при нея и
заплашително поискали да се явя и да напише пред тях обяснение. Сочи, че в
следствие на този психически натиск и тормоз се върнала с тях в кабинета им и
написала обяснение без да може да се съсредоточи. Твърди, че била предупредена,
че се водел протокол, и може устно да направя изявление във връзка със спазването
на трудовата дисциплина. Излага, че такъв протокол не се водел. Поради
изложеното счита, че заповедта за налагане на дисциплинарното й наказание се
явява незаконосъобразна, поради допуснато нарушение при изслушването й или
приемането на писмените ми обяснения. Отделно от това навежда доводи, че дори и
да се приеме, че е извършила нарушение на трудовата дисциплина, то наложеното й
дисциплинарно наказание се явява несъразмерно тежко на извършеното от нея
дисциплинарно нарушение, поради което счита и, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като е при определянето на вида на дисциплинарното
наказание не е съобразена разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да отмени процесната
заповед, като незаконосъобразна на посочените в исковата молба основания.
Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение. В нарочни писмени бележки
моли съда да уважи. Не отрича факта, че заповедта е издадена от компетентен
орган. Сочи, обаче че по делото не са се събрали доказателства, че е извършила
вменените й нарушения на трудовата дисциплина. Излага, че по делото не са
представени доказателства, че е спазена предвидената в чл.193, ал.1 от КТ
процедура по изслушването или изискването за даване на обяснения. Твърди, че по
делото не са представени и доказателства, че именно тя е приложила Заповедта,
отнасяща се до лишения от свобода М. Т. към
трудовото досие на лишения от свобода М. Д., като в тази връзка навежда
пространни доводи. Излага, че по делото не са представени и доказателства,
които да обосноват извода, че е извършила и другите вменени й нарушения на
трудовата дисциплина. Сочи, че не е нарушавала трудовата дисциплина. Твърди, че
по време на дисциплинарната проверка не са представени видеозаписите на
проверяваните охранителни камери. Сочи, че ако е напускала работното си място
по – рано то е било в рамките на 1-2
минути и то заедно с останалите
служители. Сочи и ,че същото се отнася и за физиологичните почивки. По
отношение на закъснението на 14.06.2017 г. сочи, че за него е уведомила прекия си началник.
Излага, че дори и да се приеме, че е нарушила трудовата дисциплина, то наказанието
се явява несъразмерно тежко с извършеното от нея нарушение.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника по делото. Твърди, че липсва
правно основание за конституиране на ГД „Изпълнение на наказанията“ като
ответник. Излага и, че
предявеният иск е неоснователен. Счита, че при налагането на процесната заповед
не са нарушени разпоредбите на чл. 195 ал.1 от КТ. Твърди, че видно от заповед
№ 96/13.07.2017г. и дисциплинарната преписка, която съгласно последния абзац на
заповедта е неразделна част от заповедта, че точно и ясно са описани
извършените нарушения, както и момента на извършването им. Излага, че в
даденото обяснение с вх. №
3406/07.06.2017г. ищцата сама е уточнила, че погрешно разлепената заповед е
след месец март 2017 г. т.е почти година след издаването й, както и, че самото
нарушение е извършено преди изтичане на срока по чл. 194 ал.1 от КТ. Навежда
доводи, че при извършена проверка от инспектората е констатирано поредното
нарушение от страна на ищцата, поради което е препоръчано да й се поиска дисциплинарна
отговорност. Сочи се, че със Заповед № Л-4911/03.11.2017 г. ищцата е наказана
със „забележка“. Твърди се, че от ищцата е направено искане за даване на
обяснения и същата е дала обяснение – възражение. Сочи и, че на същата е
указано, че непредставянето на писмено обяснение и доказателства за твърдените
факти в посочения срок ще се счита за отказ от нейна страна.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск.
Развива подробни съображения за недопустимост на производството, по които съдът
се е произнесъл при насрочване на делото. Счита и, че искът е неоснователен.
Излага,че в процесната заповед точно и ясно е описано в какво се състои нарушението на трудовата
дисциплина, сочи, че в даденото обяснение ищцата е уточнила, че погрешно
разлепената заповед е след месец март 2017 г., тоест една година след
издаването й, а самото нарушение е преди изтичане на срока по чл.194 КТ. Сочи,
че твърдението, че не тя е разлепила заповедта в досието на друг лишен от
свобода не са подкрепени с доказателства. Навежда доводи, че са спазени
изискванията на закона за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата, като
са и поискани и обяснения. Твърди, че ищцата е извършила вмененото й нарушение,
като е разлепила погрешно заповед вместо в досието на М. А. в досието на М. Д..
Сочи, че от длъжностната характеристика на ищцата се установява, че именно на
нея е вменено задължението да разлепва заповедите и да прави описи на същите.
Навежда доводи, че не са се подкрепили с доказателства доводите на ищцата, че
не е ясно кой е разлепил заповедта, за което навежда и пространни доводи.
Твърди, че в периода от издаването на заповедта единствено ищцата е била тази,
която се е занимавала с тяхното разлепване по досиетата на лишените от свобода.
Излага, че свидетелите по делото категорично са доказали, че ищцата е ползвала
и почивки извън регламентираното за това време, както и, че е излизала по –
рано от работа. Поради изложеното моли съда да прекрати производството на основание
чл.130 ГПК. В условията на евентуалност моли съда да отхвърли молбата като
неоснователна. Моли съда да й присъди разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
От приложената по делото Заповед
с рег. № 83/23.06.2017 г. се установява, че директора на Затвора гр. Плевен е
разпоредил извършването на проверка във връзка с постъпили докладни записки за
извършени нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата З.Г., като за
целта е създадена и нарочна комисия.
Видно е от приложената по делото
докладна записка от гл. исп. Н. Кс рег № В-3405/07.06.2017 г., че директора на
Затвора гр. Плевен е уведомен, че по време на подготовката на личните
досиета на 08.06.2017 г. е установено,
че заповед № 250/09.06.2017 г. за л. от
св.М. Т. е приложена към досието на др. л. от свобода, почти една година след
издаване на същата.
Установява се от приложеното по
делото обяснение № В-3406/07.06.2017 г., че ищцата е дела обяснение във връзка
с констатираното нарушение. В същото ищцата сочи, че не знае дали тя е тази,
която е разлепила заповедта. Излага и,
че когато отсъства материалите по досиетата се натрупват и никой от другите
колежки, които я заместват не ги разлепва. Сочи и, че понякога колегите й от
стаята са й помагали да разлепва заповедите.
От приложената по делото Заповед
№ 79/16.06.2017 г. се установява, че
директора на затвора е определил комисия, която да прегледа записите от
охранителните камери в определен период от време и да изготви докладна записка,
от която да се установи дали е налице
извършено нарушение на издадена заповед, свързана с неспазването на
определеното работно време, обедна почивка и почивките за физиологични нужди.
Видно е от приложената по делото
Докладна записка с вх. Рег. № 476/22.06.2017 г., че назначената комисия от
директора на затвора гр. Плевен, която след
преглед на охранителните камери е установила, че ищцата е закъсняла за
работа на 14.06.2017 г.; че е напуснала по – рано работното си място и, че не е
спазила времето за физиологична почивка.
Установява се от приложения по
делото Констативен протокол с рег № В-3824/23.06.2017 г. ,че на 23.06.2017 г.
назначената комисия е запознала ищцата с направената проверка и, че същата не е
отрекла, че е закъсняла на 14.06.2017 г. за работа, както и, че посочила и, че
други служители са закъснявали за работа и, че за всеки един час работа на
компютър й се полага т 10 минути почивка. Като забележка в КП е посочено, че
ищцата не е съгласна с него, тъй като е представила и много други устни
обяснения, които не са записани.
По делото е депозирано и
становище с вх. Рег. № В-3825/23.06.2017
г. от ищцата по делото, в което обяснява: защо й се е наложило да закъснее за работа на 14.06.2017 г.; че не е тръгвала по
– рано от работа на посочените дати, тъй като ползва служебен транспорт, както
и, че счита, че е спазвала времето за почивка.
От приобщената по делото обобщена
справка с рег № В-3892/27.06.2017 г. ,
връчена и на ищцата на 27.06.2017 г. относно извършена проверка във връзка с нарушение на трудовата
дисциплина от служител на Затвора гр. Плевен – ІІ категория на трудовите
правоотношения се установява, че въз основа на констатираните нарушение е
предложено на основание чл.188, т.2от КТ на З.Г.Г. да бъде наложено наказание „
предупреждение за уволнение“ за срок от една година.
Видно е от Искане за даване на
обяснения на основание чл.193, ал.1 от КТ с вх. Рег. № р-3893/27.06.2017 г., че
на ищцата са поискани обяснения за вменените й нарушения на трудовата
дисциплина, връчено й на 27.06.2017 г., с вписана забележка „ връчено на
27.06.2017 г“, след като е дала становище на 23.06.2017 г.
По делото е депозирано и възражение от ишцата З.Г.
с вх.рег. № В-3896/28.06.2017 г., в което сочи, че за времето от 06.06.2017 г.
до 16.06.2017 г. е почивала в цялост за всеки работен дене не повече от 20-30
минути, поради което не приема, че е нарушила
правилата за работа с видеодисплей и трудовата дисциплина. Сочи и, че
за, времето през което е излизала не е спазвала
определени часове, тъй като не е виждала и не се е запознавала с
правилник за вътрешния ред или заповед за
разпределение на физиологичните почивки. Излага и, че не е напускала
работното си място по време различно от всички служители на затвора.
Установява се от представената по
делото Заповед №96/13.07.2017 г, че на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ за срок от една година, за това, че е
нарушила разпоредбите на чл.126, т.1,3,4,5,7, и т.1 от КТ.
Видно е от приложената по делото
Заповед № 1-6720/09.12.2015 г. на ГДИН, че на директора на Затвора гр. Плевен е
делегирано правото да налага дисциплинарни наказания на държавните служители и
на служителите, работещи по трудово правоотношение от ІІ категория.
От приложеното по делото
допълнително споразумение №1-1797/05.04.2017 г. се установява, че ищцата е
заемала длъжността „деловодител“.
По делото е приложена и
длъжностна характеристика за длъжността „деловодител“, от която се установява,
че част от преките й задължения са свързани с :
изготвя, оформя и класира по азбучен
ред досиетата и картоните на лишени от свобода, като прилага съответните
документи към тях; раздава, приема, подрежда и извършва справки по архивни и
налични досиета и картони на лишените от свобода и др.
По делото е приложена и
Заповед № 27/23.02.2015 г. на ГДИН –
Затвора гр. Плевен, с която се разпределя работното време в Затвора, както и
времето за почивки.
Установява се от приложената по делото
Декларация, подписана от ищцата, че същата е декларирала, че ще изпълнява
добросъвестно служебните си задължения и разпорежданията на своите началници.
По делото са приобщени и описите
на приложените и съхраняваните в досиетата документи на лишените от свобода М.Д
В. и М.АТ., от които се установяват какво е приложено по същите.
По делото е приложен и доклад,
относно извършена проверка по сигнал с рег. № 94- Н-108/17.05.2017 г.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Ц.Ц.К., Д.Т.В. и Н.В. К.
Свидетелката Ц.Ц.К. свидетелства, че работи с ищцата помече от 20 години в един кабинет.
Разказва, че нейните служебни задължения са свързани със въвеждане на
информация за лишените от свобода, като имена, ЕГН, роднински връзки, присъди,
приключване на присъди, на електронен носител, а ищцата основно се занимавала с
подготовката за лишените от свобода за изготвянето на документите по делегация,
явяване на дела, връчването на призовки, разлепване на материали по досиетата и
др. Твърди, че в последните три години не се заместват с ищцата, като нея я
замества другия деловодител – В.Н.. Сочи, че на 02.06.2017 г. началника на
затвора дошъл в кабинета им и поискал от Д.В. едно досие и го взел за
разглеждане. Излага, че след като го
върнал попитал колежката й какво досие му е дала и бил отворил на страницата,
където се разлепвали наказанията и наградите на лишените от свобода, където
била поставена награда на др. лишен от свобода. Твърди, че колежката й се
опитала да я сложи по правилното дело, но че той й отвърнал да него прави, тъй
като може да послужи като доказателство
в съда. Излага и, че тя лично е видяла тази заповед. Сочи и, че друг път е
имало случаи като този и тогава поставената погрешно заповед се връща на
правилното място. Обяснява и, че заповедта за награда се издава в 6 или 7
екземпляра, като един стои в досието, един в папка КБ, един се дава на лишения от свобода, един на гл. надзирател,
един на инспектора, както и, че се разнася се в информационната програма.
Твърди, че този пропуск не би довел до последици за някои от лишените от
свобода. Сочи, че материалите за разлепване по досиетата не се дават срещу
подпис и не може да се установи, на кой служител са дадени. Сочи и, че се е
случвало да си помагат с колегите при изпълнение на задълженията. Свидетелства,
че почивките са регламентирани от 10.00 ч. до 10.15 ч. и от 14.45 ч. до 15.00
ч., като във времето не са спазвани абсолютно строго. Сочи,че по различни
поводи се е случвало да се почива и по друго време, като не е нужно да се
обаждат и да предупреждават. Твърди и, че служителите на затвора никога не си
тръгват по-рано от определения час, тъй като се обслужват от местен транспорт
на затвора. Сочи, че това може да стане, ако дадени служител ползва личен
транспорт. Излага, че ищцата не си е тръгвала по – рано. Сочи, че освен
инспекторите социални дейности, тези които имат право да работят с тези досиета
на л. от свобода са - служба режимна-административна, служба социални дейности
и възпитателна работа, началникът на
затвора, заместник началника, инспектор на режимна служба
Свидетелят Д.Т.В. сочи, че тя привежда присъдите в
изпълнение, разнася в досиетата изчисления, отговаря за справки, разнася
работни дни. Разказва, че зам.началника по режима К бил изискал досиета за
комисията, в която се разглеждат предложения за условно, предсрочно
освобождаване. Сочи, че отивайки при него, той споменал, че е открита заповед,
която не е сложена в съответното досие, но не й казал з повече подробности. Излага,
че след това Началникът на Затвора дошъл
и поискал едно досие на лишен от свобода, тя го дала, и след известно време се
върнал и попитал защо е дала досието на друг лишен от свобода, а не на този
който поискал и тогава видяла, че има разлепена заповед на друг лишен от
свобода, а не на този на който е било досието. Твърди, че само ищцата залепва
заповеди, както и, че ако отсъства никой друг не я замества и заповедите стоят
и чакат, поради факта, че другият деловодител няма физическата възможност да
стигне до разлепването. Сочи, че се случвало да се излиза в друго време от
предвиденото за почивки, както и, че не се налага да се уведоми началника.
Обяснява, че Заповедите обикновено се слагат на табло, което се намира в
закрита тераса преди входа, която е обособена като място за пушене. Твърди, че преди
да излезе в отпуск по майчинство г-жа Т. е правила забележки на ищцата, че
често ходи да пуши. Твърди, че погрешно
разлепване на Заповед от едно досие в друго може да повлияе, когато същите се
разглеждат от Комисията
Свидетелят Н.В. К сочи, че е изисквал документи от
ищцата. Сочи, че през 2017 г. имало в случай в който установили, че една
Заповед по грешка е залепена в друго досие, а не за това, за което се отнася.
Сочи, че във връзка с това е докладвал на началника на Затвора по повод, на
което имало и проверка, в която мисли, че е участвал. Предполага, че е изискал обяснения
по случая от ищцата. Твърди, че не може
да си спомни какво е написала в обясненията си ищцата. Излага, че почивките са строго определени и
заповедта залепена на видно място - на табло пред входа на администрацията.
Сочи, че ако се наложи да не спазват определените почивки е редно да бъде
уведомен. Сочи, че забавянето на залепването на заповедите, както и
незалепването на същите и при неоглеждане от негова страна може да доведе до
неяснота при преценката на съда за УПО.
Твърди, че процесната Заповед от 2016 г. е
залепена близо година след като е издадена. Твърди, че конкретни лица работят с
досиетата на лишените от свобода. Сочи, че е гледал записите, въз основа на
които на ищцата е наложено наказание. Излага и, че не се следи персонала.
По делото е допусната и СТЕ, но поради унищожаване на
записите от охранителните камери, такава не е изготвена.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно
основание иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 вр. чл. 187, т. 1,
т.3 и т.7 от КТ.
В тежест на ищеца е да установи факта, че между нея и ответника е учредено валидно
трудово правоотношение, по силата на което е заемала конкретна длъжност; че е спазвала установената трудова
дисциплина; че с твърдяната заповед, работодателят й е наложил дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”.
В тежест на работодателя от своя страна е да
установи наведените положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни
за себе правни последици, в т.ч.: че законосъобразно е упражнил правото си да
ангажира дисциплинарната отговорност на работника, в т.ч., че последния е
извършил конкретните нарушения на трудовата дисциплина - фактите описани в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”
при спазване на задълженията и съблюдаване на критериите за определяне на
наказанието.
Доказателствената тежест в производството по трудовия
спор, е възложена на работодателя. Последният е задължен да докаже
правомерността на наложеното наказание и за това има възможността да установява
спазването на всички императивни правни норми, съблюдаването, на които е
необходимо за законосъобразното налагане на наказание.
В конкретния случай на ищеца е наложено наказание –
„предупреждение за уволнение“ за срок от една година, за нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в: закъснение, преждевременно напускане на работа,
неявяване на работа или неуплътняване на работното време; неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила;
неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Като пороци на заповедта
ищецът е посочил неспазване на
процедурата по реда на чл.193 от КТ по изслушването и приемането на обясненията
и липса на извършено нарушение.
Безспорни по делото са и се
установяват от събраните писмени доказателства следните обстоятелства: че между
страните към датата на налагане на
дисциплинарното наказание е съществувало соченото в исковата молба трудово правоотношение, по силата, на който работодателят е възложил, а работникът се е
съгласил да изпълнява длъжността „деловодител“ в Затвора гр. Плевен; че на ищцата е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за срок от една година, за нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в: закъснение, преждевременно напускане на
работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време; неизпълнение
на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила;
неизпълнение на законните нареждания на работодателя; че наказанието е наложено от орган, разполагащ с дисциплинарна власт -
заповедта е издадена от директора на Затвора гр.
Плевен, на когото са делегирани тези правомощия от ГДИН
Първият спорен по делото въпрос е дали е спазена процедурата по чл. 193 КТ, съответно дали са изискани от работодателя обяснения от служителя за
нарушенията, за които с процесната заповед е
наложено наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.193,
ал.1 КТ преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, както
и да събере и оцени посочените доказателства. Изискването на закона преди налагането на дисциплинарното наказание да се
предхожда от даването на обяснения, е императивно, а неспазването му има за
последица - отмяна на дисциплинарното наказание,
без спорът да се разглежда по същество – чл.193, ал.2 КТ.
Законодателят не е предвидил задължителна
форма и съдържание на поканата за даване на обяснения, но когато на работодателя станат известни обстоятелства за
нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени
обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи
заповед за налагане на дисциплинарното наказание. От съществено значение за
законосъобразността на налагането на дисциплинарното наказание е обясненията да
достигнат до работодателя преди той да наложи наказанието, за да бъде обективно
възможно той да ги съобрази при вземане на решението си за налагане на
наказание. Това произтича от същността на обясненията - средство за защита,
чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от
работника или служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка
по повод на конкретно извършено нарушение, в това число на тежестта му. Именно
затова, когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на
трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези
обстоятелства, без да е необходимо в поканата за даване на такива (писмена или
устна) да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното
деяние или правната му квалификация. Достатъчно е отправената покана да е
достигнала до адресата и в нея по разбираем за работника начин да бъде изложено
за какво се искат обясненията. Законът не дава предписание относно формата на
поканата на работодателя до работника или служителя за даване на обяснения за
нарушение на трудовата дисциплина, нито че тя следва да съдържа посочване, че е
по повод на дисциплинарно производство.
В настоящия случай е видно, че на
ищцата са поискани обяснения /л.25 от делото/, както и, че същата е депозирала
възражение по отношение на исканите й обяснения, тъй като е давала обяснения
преди това. В написаното от нея възражение същата е посочила и, че не е
нарушила вменените й трудови задължения. С оглед на изложеното съдът счита, че
не е нарушена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, тъй като на
ищцата с нарочна заповед са поискани обяснения и същата е депозирала такива. С
цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че във всеки
един момент от извършване на проверката
от създадените нарочни комисии, във връзка с вменените на ищцата нарушения на
трудовата дисциплина на същата са изисквани обяснения по всяко едно от
констатираните нарушения, които същата е давала, поради което на Г. не са
нарушени правата да се защити, както и да представи доказателства, с които да
обори направените констатации. Твърденията на ищцата, че е нарушена процедурата по даване на обяснения, тъй като
е подложената на психически натиск от страна на участващите в комисията
останаха недоказани. Съдът счита, че следва да отбележи, че дори ищцата и да е
била подложена на психически натиск при даване на някое от обясненията, то
същата е давала няколко такива, в които впоследствие е могла да развие защитна
си теза.
При горните изводи, са налице
предпоставките спорът да бъде разгледан по същество и съдът не може да отмени заповедта на формално основание.
Съобразно чл. 189, ал.1 КТ, при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя.
В конкретния случай, дисциплинарното наказание
е наложено на за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в:
закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или
неуплътняване на работното време; неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологични правила; неизпълнение на законните
нареждания на работодателя.
Едни от нарушенията на трудовата
дисциплина, които се вменяват, че са извършени от ищцата са, че на 14.06.2017 год. е закъсняла за работа явявайки
се в 08.24 часа на работното си място; 2. напускала е по - рано работното си
място: 06.06.17г. -16.25ч.; 07.06.17г. – 16.23 ч.; 08.06.17г. -
16.20 ч.; 09.06.17г. - 16.18ч.; 12.06.17г. - 16.17 ч.; 13.06.17 г.- 16.17 ч;
14.06.17г. - 16.12 ч.; 15.06.17 г. - 16.14 ч.; 16.06.17г. 16.13ч.; 3. не е спазила времето за физиологична почивка на: 06.06.17г. - 14.38ч. -
14.44 ч.; 07.06.17г. - 15.06ч. - 15.12ч.; 08.06.17г., - 10.09ч. - 10.17ч..;
09.06.17г. - 14.05ч. - 14.11ч.; 12.06.17г. - 14.43ч. - 14.49ч.; 13.06.17г. -
14.05ч. - 14.11ч.; 14.06.17г. - 09.52ч. - 10.00ч. и 14.44ч.- 14.504; 15.06.17г.
- 098.56ч.- 09.57ч. и 14.17ч. - 14.24ч.; 16.06.17 г. - 09.49ч. -14,17ч. -
15.03ч. - 15.09ч.; 4.ползвала е повече от определените във заповедта
физиологични почивки на: 06.06.17г. - 15.55 - 16.00 ч.; 08.06.17г. – 13.48ч. -
13.53 ч..; 09.06.17г. - 15.00ч. - 15.07ч.; 15.06.17г. – 11.35ч. - 11.41ч. и
15.23ч. - 15.30 ч.
За да наложи това
дисциплинарно наказание работодателят първо е възложил на комисия, която
да прегледа записите от охранителните камери в определен период от време и да
изготви докладна записка, от която да се установи дали е налице извършено
нарушение на издадена заповед, свързана с неспазването на определеното работно
време, обедна почивка и почивките за физиологични нужди. Назначената за целта
комисия от своя страна е направила констатация само за закъснения на ищцата, но не и за други
служители, въз основа на които
констатации е наложено дисциплинарното наказание.
При оспорване от страна на ищцата и твърдение от
нейна страна, че е спазвала трудовата дисциплина в тежест на работодателя е да
докаже, че същата е извършила описаните в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание нарушения. По делото не се представиха годни
доказателства, от които да се установи същата да е напускала работното си място
по – рано, да е ползвала не - навреме и
в повече от определените й физиологични почивки. Доказателствата, въз основа на
които са направени констатации за извършените нарушения - записи от
охранителните камери не са запазени от ответната страна, поради което и по
делото е било невъзможно да се изготви експертиза, която да установи дали са
налице твърдените нарушения. Поради изложеното съдът приема, че по делото не са
доказани твърдението от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се
в напускане е по - рано
работното си място: 06.06.17г. -16.25ч.; 07.06.17г. – 16.23 ч.; 08.06.17г. -
16.20 ч.; 09.06.17г. - 16.18ч.; 12.06.17г. - 16.17 ч.; 13.06.17 г.- 16.17 ч;
14.06.17г. - 16.12 ч.; 15.06.17 г. - 16.14 ч.; 16.06.17г. 16.13ч.; 3. не е спазила времето за физиологична почивка на: 06.06.17г. - 14.38ч. -
14.44 ч.; 07.06.17г. - 15.06ч. - 15.12ч.; 08.06.17г., - 10.09ч. - 10.17ч..;
09.06.17г. - 14.05ч. - 14.11ч.; 12.06.17г. - 14.43ч. - 14.49ч.; 13.06.17г. -
14.05ч. - 14.11ч.; 14.06.17г. - 09.52ч. - 10.00ч. и 14.44ч.- 14.504; 15.06.17г.
- 098.56ч.- 09.57ч. и 14.17ч. - 14.24ч.; 16.06.17 г. - 09.49ч. -14,17ч. -
15.03ч. - 15.09ч.; 4.ползвала е повече от определените във заповедта
физиологични почивки на: 06.06.17г. - 15.55 - 16.00 ч.; 08.06.17г. – 13.48ч. -
13.53 ч..; 09.06.17г. - 15.00ч. - 15.07ч.; 15.06.17г. – 11.35ч. - 11.41ч. и
15.23ч. - 15.30 ч.
По отношение на закъснението за работа на 14.06.2017 год. ищцата е депозирала писмени
обяснения, в които сочи че е била на лекар и е уведомила прекия си началник за
закъснението. Неизпълнението на задължението за
спазване на работното време от работника, за да е виновно винаги
следва да е извършено при неполагане на дължимата грижа и от субективна страна същата да е наясно, че с действията си извършва
нарушение.
Настоящия казус не е такъв. По делото безспорно се доказа, че ищецът е положил
дължимата грижа и е уведомил прекия си ръководител, че ще закъснее и
същата е била със съзнанието, че такова закъснение й е разрешено, още повече,
че началника й е указал да остане и да чака. С оглед на изложеното съдът
намира, че закъснението на ищцата за работа не следва да бъде основание за налагане на
дисциплинарно наказание.
По отношение на другото
нарушение на трудовата дисциплина, въз основа на което й е наложено наказание,
а именно, че като деловодител в з.П. е приложила Заповед №250/09.06.2016 год., една
година след издаването й отнасяща се до лишения от свобода М.А.Т към личното
досие на лишения от свобода М.Д, като по този начин е създала предпоставки за
неточна и погрешна информация у служителите работещи с личните досиета на
лишените от свобода и е подадена погрешна информация при решенията по прилагане
на разпоредбите на чл.64, чл.66, чл.155 и чл.198 от ЗИНС съдът приема за
безспорно доказано, че ищцата е извършила вмененото й нарушение. От изслушаните
по делото свидетелски показания, както и от представената длъжностна
характеристика се установява, че именно на ищцата е вменено задължението да
разлепва заповедите по досиетата на лишените от свобода. Разпитаните по делото
свидетелки са категорични, че дори когато ищцата е в отпуск заповедите не се
работят от никой, а стоят и я чакат. Дори, някоя от колежките й на доброволни
начала да й е помогнала с изпълнение на трудовите й задължения и да е разлепила
процесната заповед, ищцата не може да се освободи от отговорност за това
действие, доколкото именно на нея са вменени тези отговорности и не би следвало
да ги делегира на друг за изпълнение. Спорно по делото е дали това нарушение на
трудовата дисциплина обуславя налагане на това наказание. Съдът приема, че
неразлепването на процесната заповед своевременно, както и разлепването й по
друго досие на друг лишен от свобода не могат да доведат до крайно
неблагоприятни последици за лишения от свобода за който се отнася, доколкото
при прилагане на разпоредбите на чл.64, чл.66, чл.155 и чл.198 от ЗИНС се
вземат предвид множество факти, един от които е заповедта за получена награда,
която не може да се окаже решаваща при вземане на решение. Съдът счита, че
следва да отбележи, че по делото се доказа, че дори и заповедта да не се намира
в правилното дело тя е разлепена на още
няколко места, намира се в деловодната система на Затвора и същата няма как да
бъде пропусната. Свидетелят К свидетелства и, че неразлепването й може да доведе
до неблагоприятни последици за лишения от свобода, ако той самият не е огледал
и видял, че я няма, тоест налага се извода, че същият също проверява досиетата
преди представянето им в съда са разлепени същи нужни документи и може да
установи дадения пропуск.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав
намира, че налагайки наказанието работодателят не е отчел
тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина, поради което процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
По отношение на наведените
твърдения за недопустимост на производството по делото съдът счита, че следва
да отбележи, че е обсъдил същите при
конституиране на настоящия ответник като страна по делото, поради което и не
следва да бъдат преповтаряни.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС държавна такса върху неоценяемя иск в размер на 60 лв. за всеки един от тях.
По делото своевременно е
направено искане за присъждане на разноски. Видно от представения договор за
правна помощ и съдействие възнаграждението, което е договорено между ищеца и
процесуалния му представител е в размер на 300.00 лв., който размер предвид
Наредба №1 за минималните адвокатските възнаграждения е в минимален размер
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наложеното на З.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** със Заповед № 96/13.07.2017 г. на работодателя ГД
„ИН“ МП гр. София, дисциплинарно наказание
"Предупреждение за уволнение ", на основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 вр. чл.
187, т. 1, т.3 и т.7 от КТ.
ОСЪЖДА ГД „ИН“
МП гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Плевенски районен съд сумата от
60.00 лв., представляваща
дължимата по делото държавна такса върху уважения иск,
на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ГД „ИН“
МП гр. София да заплати на З.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 300 лева,
представляващи сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: