МОТИВИ
към
присъдата по НЧХД N224/2015 г. по опис на РС Девня, четвърти състав
Предявена
е частна тъжба от К.И.С., ЕГН **********, срещу: М.Т.Г., ЕГН **********, А.С.Г., ЕГН ************ и Г.П.П.,
ЕГН **********, с обвинения за това, че:
• за
подс. М.Г.:***, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с А.С.Г.
и Г.П.П., причинил на К.И.С. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.63, ал.1, т.4 НК;
• за
подс. А.Г.:***, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с М.Т.Г.
и Г.П.П., причинил на К.И.С. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.63, ал.1, т.4 НК;
• за
подс. Г.П.:***, в съучастие като съизвършител с А.С.Г. и М.Т.Г., причинил на К.И.С.
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за
живота – престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК.
За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет и граждански
иск от частния тъжител К. С. срещу тримата подсъдими солидарно, за заплащане на
сумата 2500.00 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 13.08.2014 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за неимуществни вреди за претърпени болки и страдания в резултат на
престъплението.
Частният тъжител, чрез повереник, поддържа възведеното обвинение като
счита същото за
безспорно доказано. Моли съда, да признае всеки от тримата подсъдими за виновен
и да уважи предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимите
М. Г., А. Г. и Г. П., се явяват лично и дават еднозначни обяснения по
възведеното обвинение като всеки от тях описва, че частният тъжител К. С.
отдавна демонстрирал неприязнено отношение към подсъдимите М. Г. и А. Г. и на
процесната дата, докато минавал заедно със свидетелите Мехвед М. и Ж. Д. край
подсъдимите и тяхната компания, казал по техен адрес нещо, което не дочули ясно
и решили да му поискат обяснение, а когато застигнали него и приятелите му, той
се обърнал срещу тримата, казал им: „Като се много, мъже ли сте?“, нанесъл удар
с юмрук в лицето на подс. М. Г. и побягнал, без някой от тях да успее да го
удари или задържи като само подс. М. Г. опитал да го догони, но бил спрян от подсъдимите
А. Г. и Г. П.
Защитникът на подс. М. Г. не приема описаната
в частната тъжба фактическа обстановка за безспорно установена от събраните
доказателства. Твърди, че приобщените показания от посочените от частния
тъжител свидетели М. М. и Ж. Д. са непоследователни и в значителна степен
несъответстващи на фактическите твърдения по частната тъжба именно относно
конкретните действия на всеки от подсъдимите и на частния тъжител при
настъпилата конфликтна ситуация помежду им и поради това липсват безспорни
доказателства за виновност на неговия подзащитен. Твърди също, че както
показанията на свидетелите М. М. и Ж. Д., така и обясненията на подсъдимите, а
също и показанията на посочените от защитата свидетели Г. М. и Ф. О., съдържат
данни и за размяна на удари между частния тъжител К. С. и подс. М. Г., които
обуславят и основания за приложение на института реторсия, при което подс. М. Г.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност, в случай, че се приеме за
установено, да е ударил частния тъжител по описания в тъжбата начин. Моли съда,
да признае подс. М. Г. за невиновен и да отхвърли предявения срещу него
граждански иск.
Защитникът
на подс. Г. П. не приема описаната в частната тъжба фактическа обстановка за
безспорно установена от събраните доказателства. Твърди, че както показанията
на свидетелите М. М., Ж. Д., Г. М. и Ф. О., така и обясненията на подсъдимите, не
съдържат каквито и да е данни за нанасяне на удар от подс. Г. П. към частния
тъжител К. С. Изтъква също, че освидетелстването на частния тъжител К. С. е
проведено не непосредствено след инцидента, а два дни по-късно, при което не
може да се приеме, че констатираните наранявания са причинени именно при
конфликта с подсъдимите, а не в последващ момент. Моли съда, да признае подс.
Г. П. за невиновен и да отхвърли предявения срещу него граждански иск.
Подсъдимят
А. Г. не се възползва от правото да бъде защитаван от защитник. Същият счита
обвинението за неподкрепено от събраните доказателства и моли съда, да бъде
признат за невиновен.
След
цялостна преценка и анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Тримата
подсъдими М. Г., А. Г. и Г. П. живеели в *** и поддържали близки приятелски
отношения в обща младежка компания заедно със свидетелите Г. М. и Ф. О. като
част от тях заедно тренирали бокс. Живеещият в същото населено място частен
тъжител К. С. се познавал бегло с подсъдимите като отношенията му предимно с М.
Г. и А. Г. били обтегнати и неприкрито неприязнени. Във вечерните часове на
13.08.2014 г. частният тъжител и свидетелите Ж. Д. и М. М. вървели заедно по
бул.*** от дома на К. С. в бл.2 към дома на свид. М. М. в бл.6 и при преминаването
им покрай магазина „СВА“ видели, че там са събрани подсъдимите и няколко техни
приятели, сред които и свидетелите Г. М. и Ф. О.. Откъм компанията на подсъдимите
били отправени обидни реплики и псувни към частния тъжител, но той и приятелите
му не отговорили на провокацията и подминали, без да влизат в пререкания с тях.
Тогава тримата подсъдими и приятелите им ги последвали и застигнали след
петдесетина метра и когато частният тъжител и приятелите му се обърнали,
непосредствено срещу него застанали тримата подсъдими. Те започнали да се
заяждат с него, че се прави на важен и се държи предизвикателно с тях, при
което подс. М. Г. нанесъл удар с юмрук по носа и устата на частния тъжител К. С.,
който опитал да отвърне, но в този момент и другите двама подсъдими се
нахвърлили срещу него като подс. Г. П. го ударил с юмрук по лявото око, а подс.
А. Г. го ритнал в корема. Въпреки това, частният тъжител К. С. успял да се
откопчи от нападателите си и побягнал към близкия жилищен блок. Тримата
подсъдими и повечето техни приятели без свид. Ф. О. го подгонили като свид. Ж. Д.
успял да задържи за кратко само подс. А. Г.. Частният тъжител все пак не бил
застигнат от подгонилите го подсъдими докато бягал по вътрешна улица между
блоковете и когато наближил работещото тогава заведение „Акапулко“,
преследвачите му се отказали. Същевременно, останалите първоначално на мястото
на сбиването свидетели Ж. Д., М. М. и Ф. О. се отправили към магазина „СВА“ като
в последствие свидетелите Ж. Д. и М. М. продължили към бл.2 на бул.***, където
живеел частния тъжител. Малко по-късно в близост до блока те го срещнали и
видели, че устата му е наранена като той плюел кръв. На следващия ден свид. И. С.
– родител на частния тъжител, видял, че синът му има наранявания и синини в
областта на носа, устата и лявото око.
На 15.08.2014
г. частният тъжител К. С. посетил за освидетелстване отделение по съдебна
медицина при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, при което били установени следните
наранявания: червеникавосинкаво ожулване с неправилна форма и размери около
2-2.5 см с подлежащо синкаво-мораво кръвонасядане с диаметър около 3 см и оток
с диаметър 3.5 см в дясната слепоочна област; бледовато-синкаво кръвонаседнал,
слабо оточен гръб на носа; червеникаво кръвонасядане с диаметър около 1 см по
вътрешната лигавична повърхност срединно на горната устна; рана с неравни
ръбове, хоризонтален ход и дължина около 0.8 см и околно червеникаво
кръвонасядане с диаметър 1.5 см по вътрешната лигавична повърхност в дясно от
срединната линия на долната устна.
Назначената
в хода на съдебното следствие, неоспорена от страните и кредитирана от съда
като компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-медицинска експертиза, констатира,
че установените при клиничния преглед от 15.08.2014 г. травматични увреждания на
частния тъжител К. С. представляват разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по
долната устна, ожулване, кръвонасядане и травматичен оток в лявата
челно-слепоочна област на главата, кръвонасядане и травматичен оток по горната
устна, кръвонасядане и травматичен оток по гърба на носа, като същите са
получени в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в
областта на лицето и в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на частния тъжител. В заключението, както и при изслушване
в с. з. експертът уточнява, че за уврежданията е реално да са получени в
посоченото от пострадалия време – около денонощие и половина преди
освидетелстването от 15.08.2014 г.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка по
отделно и в съвкупност на всички събрани гласни и писмени доказателства, както
и на заключениeто по кредитираната като компетентно и
безпристрастно изготвена съдебно-медицинска експертиза.
По делото са
налице две основни противоречащи си групи гласни доказателства относно обстоятелството,
нанасяни ли са в действителност удари от тримата подсъдими срещу частния тъжител
при конфликтната ситуация помежду им в късните вечерни часове на 13.08.2014 г. Тримата
подсъдими и свид. Г. М. навеждат твърдения за агресивно поведение и нанесен
удар само от частния тъжител по лицето на подс. М. Г., последвано от незабавно
побягване на частния тъжител от мястото на конфликта, без да е бил застигнат
или дори само подгонен от някой измежду подсъдимите, докато частният тъжител и
свидетелите Ж. Д. и М. М. описват преднамерно провокативно поведение и
последвала агресивност в действията на тримата подсъдими с данни за нанасяне на
удари от тяхна страна по лицето и тялото на частния тъжител и само за опит от
негова страна да отвърне също с удар преди да успее да се отскубне и да избяга,
последван (но незастигнат) от тримата подсъдими и другите техни приятели без
свид. Ф. О., като минути по-късно свидетелите Ж. Д. и М. М. срещнали частния
тъжител К. С. до блока, в който живеел и видели, че той има кървящо нараняване
по устата.
По същество,
преценката за достоверност на данните от тези две противоречащи си групи гласни
доказатества, е улеснена значително от три основни и безспорно установени
фактически обстоятелства. Първото е, че липсват каквито и да е данни, частният
тъжител К. С. да е имал някакви следи от наранявания по лицето си до момента на
инцидента. Второто е, че липсват каквито и да е данни за противопоставяне и
какъвто и да е физически конфликт на частния тъжител с други лица освен тримата
подсъдими. И третото е, че само минути след побягването на частния тъжител от
мястото на конфликта му с тримата подсъдими, той е бил възприет с ясно видимо
кръвоносно нараняване на устата, а в следващия ден по лицето му се появили и
ясно видими отоци и кръвонасядания в областта на устата, носа и дясното око. В
своята съвкупност тези три основни и несъмнени фактически констатации априори
поставят под съществено съмнение тезата, че конфликтната ситуация между
подсъдимите и частния тъжител се е развила по начина, описван от подсъдимите и
от свид. Г. М. – без да се е стигнало до нанасяне на удари от подсъдимите по
тялото на частния тъжител. Но освен, че твърдените от подсъдимите и свид. Г. М.
обстоятелства не съответстват на посочените основни фактически констатации и
противоречат цялостно на показанията на частния тъжител и на свидетелите Ж. Д.
и М. М., същите се дискредитират в значителна степен и от показанията на свид.
Ф. О., който описва малко по-различно спрямо своите приятели възприятие за
конфликта, на чието развитие е присъсвал, като, макар да посочва, че е видял
първо само замахване от частния тъжител К. С. към подс. М. Г., и без да възприеме
къде е попаднало замахването, чул ясно звук от нанесен удар, изтъква също, че
след това станало „едно меле“, както и че след описания първи удар, чул още от
два до четири удара, без да е в състояние да уточни, кой-кого е удрял, тъй като
било тъмно и видял само „едно ръкомахане“. Тези твърдения на свид. Ф. О. не
само дискредитират обясненията на подсъдимите и показанията на свид. Г. М., но
същевременно кореспондират в достатъчна степен с показанията на частния тъжител
К. С. и на свидетелите Ж. Д. и М. М., сочещи нанасянето на няколко удара от
подсъдимите в тялото на частния тъжител К. С. наред с неговия опит да отвърне
при първия удар от подс. М. Г.
За разлика
от обясненията на тримата подсъдими и показанията на свид. Г. М., показанията
на частния тъжител и на свидетелите Ж. Д. и М. М., са не само еднозначни и
взаимно допълващи се, включително и с изтъкнатите твърдения на свид. Ф. О., но
същите кореспондират напълно и с констатациите по приобщената
съдебно-медицинска експертиза като не се опровергават или дискредитират от
каквито и да е други данни по делото. Действително, в хода на съдебното
следствие за всеки от двамата свидетели Ж. Д. и М. М. са констатирани и
нееднозначни твърдения относно конкретните автори и конкретния брой на
възприетите от всеки от тях удари към частния тъжител К. С. спрямо собствените
им показания от досъдебното производство. Но, от една страна – непоследователността
в техните твърдения не се отнася до основните факти, за непредизвикано,
провокативно-агресивно поведение и нанесени няколко удари от страна на тримата
подсъдими към частния тъжител, а за детайли като последователноста и
насочеността на отделните удари и конкретния автор на всеки от тези удари
измежду тримата му противници. Наред с това, предвид факта, че за разлика от
свид. К. С., не те са били удряни във фронтална позиция спрямо тримата
противници, за да възприемат и запомнят ясно както него броя, поредността,
мястото на нанасяне и автора на всеки удар. А и поради обстоятелството, че в
бързо развилото се близко противоборство са участвали с едновременни активни
действия четири лица, които тези двама свидетели са виждали отстрани и при
недостатъчно добра нощна видимост, е напълно нормално, всеки от тях да не е бил
в състояние да възприеме цялостно посочените като нееднозначно описвани детайли
от инак еднакво пресъздаваните основни и съществени фактически описания. Също
така и дадените разяснения от всеки от тези двама свидетели след прочитане на
приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.1 НПК техни показания,
ясно посочват и изминалия продължителен времеви период от близо година и
половина от деянието, като причина за нееднозначното и недостатъчно конкретното
описание при съдебното следствие. И макар липсата на ясен спомен предвид
изминалото време, за конкретните автори измежду тримата подсъдими и за
последователността на нанасяните удари спрямо частния тъжител, да е изтъквана
от тези двама свидетели и при проведените очни ставки с подсъдимите и с двамата
свидетели Г. М. и Ф. О., те все пак категорично потвърждават и при всяка от
очните ставки, възприятията си за непредизвикано, преднамерно, провокативно и
изначално агресивно поведение с нанасяне не на защитни, а нападателни удари
откъм тримата подсъдими спрямо частния тъжител К. С. и за демонстрираната
последваща тяхна агресивност, каквото всъщност представлява опита им да го
догонят.
При така
проведения анализ на показанията на двамата свидетели М. М. и Ж. Д., и като взе
предвид, че приобщените чрез прочитане техни твърдения от досъдебното
производство са дадени в сравнително кратък период след инцидента при
по-пълноценен спомен за случилото се и съдържат достатъчно конкретни описания
за възприети от свид. Ж. Д. удар от подс. М. Г. с юмрук в лицето и удар от
подс. А. Г. с крак в корема на частния тъжител К. С.,
както и за възприети от свид. М. М. посягания за нанасяне на удари към частния
тъжител К. С. от всеки един от тримата подсъдими и реално видяни не по-малко от
два удара, нанесени от някой измежду тях тримата, един от които – с крак в
корема, а друг – с юмрук в лицето, съдът намира показанията на тези двама
незаинтересовани от изхода на делото свидетели, за в напълно достатъчна степен
съответстващи на показанията на частния тъжител. А относно показанията на
частния тъжител К. С. като свидетел, следва изрично да се изтъкне, че като
обект на несъмнено установените травматични увреждания, именно собствените му
възприятия за авторството, последователността и механизма на тяхното
причиняване, е напълно нормално да са най-ярко и трайно запаметени, което
всъщност се потвърди категорично чрез многократното напълно идентично
възпроизвеждане от свид. К. С. на развитието на процесния инцидент, както при
проведения разпит, така и при всяка от последвалите множество очни ставки. В
този смисъл, когато са в достатъчна степен подкрепени, както в процесния
случай, не само от показания на другите непредубедени очевидци Ж. Д., М. М. и
Ф. О., а и от приобщената експертиза, именно показанията на пострадалия свид.
К. С. следва да се кредитират с най-голяма степен на достоверност относно
авторството, последователността и механизма на причиняване на телесните
увреждания.
Същевременно, оносно обстятелството, че при проведеното освидетелстване
не са констатирани морфологични данни за травматично увреждане на частния
тъжител К. С. и в областта на корема съобразно собствените му описания, следва
да се изтъкне, че предвид характерните за тази част на тялото липса на костна
структура и най-мека и гъвкава повърхностна и вътрешноорганна плътност, е
напълно нормално, дори сравнително силен удар да бъде получен, без това да
предизвика каквото и да е нараняване или дори минимално видими морфологични
признаци по кожата. В този смисъл, липсата на такива констатации при
освидетелстването определено не опровергава твърденията на частния тъжител за
получен удар в тази част на тялото. Нещо повече, именно тези негови показания
се потвърждават от приобщените чрез прочитане показания на всеки от двамата
свидетели Ж. Д. и М. М. от досъдебно производство. Твърденията на частния
тъжител не следва също така да се считат за дискредирани от факта на провеждане
на освидетелстването едва на втория ден след ицидента, а не непосредствено след
това. Извън очевидната констатация, че вида и характера на уврежданията (за
късмет и на двете страни) не са налагали спешна медицинска интервенция,
забавянето с денонощие и половина на освидетелстването, е довело само до обичайното
развитие на оточните, кръвонасядащи и пигментационни изменения в кожата и
подкожните тъкани, чиито конкретни характеристики именно освидетелстващият
експерт е преценил за напълно съответстващи на стадий от денонощие и половина
от тяхното възникване. В тази връзка следва още веднъж да се отбележи, че
най-бързо проявните и ясно обозрими признаци за нанесения побой, са били
категорично възприети от всеки от двамата свидетели Ж. Д. и М. М. само броени
минути след инцидента. А както е известно, развитието на оточните и
кръвонасядни процеси е не така скоротечно и е напълно нормално, в този
първоначален момент подобни признаци още да не са били достатъчно изразени и
възможни за възприемане, което всъщност кореспондира и с показанията на двамата
свидетели. Това реално е и причината, съответните признаци да са видени вече ясно
в следващия ден от родителя на частния тъжител.
Писмените
доказателства, потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка, са
приобщените по реда на чл.283 НК документи: медицинско удостоверение №873/2014
г. от 15.08.2014 г., Постановление №757/14 от 29.04.2015 г. на РП Девня,
характеристика за М. Г., заявление вх.№4783 от 15.08.2014 г. и 2 бр. протоколи
за предупреждение по чл.56 ЗМВР от 20.08.2014 г. и справки за съдимост за М. Г.,
А. Г. и Г. П.
При така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът намира, че всеки един от подсъдимите М. Г., А. Г. и Г. П., е осъществил
от обективна и субективна страна следното деяние:
• за
подс. М.Г.:***, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с А.С.Г.
и Г.П.П., причинил на К.И.С. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.63, ал.1, т.4 НК;
• за
подс. А.Г.:***, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с М.Т.Г.
и Г.П.П., причинил на К.И.С. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.63, ал.1, т.4 НК;
• за
подс. Г.П.:***, в съучастие като съизвършител с А.С.Г. и М.Т.Г., причинил на К.И.С.
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за
живота – престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК.
От
обективна страна, деянието по чл.130, ал.1 НК се приема за осъществено с
констатацията от заключението на вещите лица, че причинените телесни увреждания
в своята съвкупност, са довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота и са получени по време, място и начин на причиняване, съответстващи
на кредитираните от съда гласни доказателства.
Приобщените
доказателства категорично не сочат наличие на друга причина извън нанасянето на
удари от подсъдимите, която да се намира в причинно-следствена връзка с констатираните
увреждания. Дейтствително, при множеството проведени разпити и очни ставки,
двама от свидетелите – М. М. и Г. М., посочват, но неконкретизирано и изолирано
от останалия доказателствен материал, частния тъжител К. С. да е паднал преди
да успее да се отскубне от подсъдимите и да избяга. Но подобни данни не се
потвърждават чрез показанията на частния тъжител и другите свидетели, така и
чрез обясненията на подсъдимите. Напротив, именно с обясненията си подс. Г. П.
(при проведената очна ставка с чатния тъжител К. С.) опровергава изрично тези
данни като изтъква, че частният тъжтел не е падал, а само е загубил равновесие,
но успял да се изправи и избяга. Поради това, възможността, уврежданията да са
получени при падане, е безпредметно да се обсъжда.
При
направените констатации за механизма на нанасяне, силата и насочеността на ударите
- с няколко насочени и силни последователно нанесени удари при съвместно
противопоставяне на тримата подсъдими едновременно срещу частния тъжител, както
и за демонстрирана непосредствено преди побоя непредизвикана, но съвместно
провокирана от тях конфликтна ситуация с агресивна насоченост конкретно към
частния тъжител К. С., съдът намира от субективна страна, че всеки от тримата подсъдими е действал при пряк умисъл като е съзнавал, че тримата
съвместно с поведението си, причиняват настъпилото телесно увреждане по смисъла
на чл.130, ал.1 НК и е целял именно неговото реализиране.
Наличните по делото данни, при направения опит да
се защити, частният тъжител да е отправил удар спрямо подс. М. Г., съдът, от
една страна, не счита за достатъчни, за да се приеме за несъмнено установено,
че опитът за такъв удар е завършил с реално причиняване на увреждане от същия
вид – разстройство на здравето, неопасно за живота, доколкото извън обясненията
на подс. М. Г., други категорично потвърждаващи ги доказателства не са налице
изобщо, още по-малко пък за признак именно на разстройство на здравето,
неопасно за живота, какъвто би бил твърдяното кръвотечение от носа, а не за по-лекия
и необуславящ реторсията, вид лека телесна повреда по чл.130, ал.2 НК,
изразяващ се само в претърпени болки и страдания, без разстройство на здравето.
Но дори причиняването на увреждане по чл.130, ал.1 НК от частния тъжител К. С.
на подс. М. Г. да бе прието за установено, института реторсия би бил отново
неприложим, защото при едновременно нанасяне на удари от трима извършители
спрямо дадено лице, защитното отвръщане само спрямо единия нападател със същото
по вид телесно увреждане не може да бъде основание за освобождаване на този
нападател от отговорност, доколкото той е действал с увереността и съзнаването,
че е подпомогнат и улеснен при агресивните си действия от всеки от другите
двама съизвършители, включително за риска от евентуалната възможност
нападнатият да се противопостави и защити
със сила. Поради това, интензитета на конкретното съвместно нападение определено
не следва да се третира като равнопоставен спрямо интензитета на евентуално
реализираното защитно действие от нападнатия срещу само единия от нападателите,
каквото всъщност би следвало да бъде основанието за приложение на института
реторсия. Реторсия при процесния инцидент би била възможна, само ако
нападнатото лице е отвърнало със същото по вид увреждане спрямо всеки един от
своите нападатели.
Причините
за извършване на престъплението са открито проявена лична неприязън и
демонстриране на пренебрежително отношение към пострадалия чрез незачитане на
установените морални норми, правовия ред и конституционно установеното право на
неприкосновеност на личността и готовност за разрешаване на междуличностен
конфликт с употреба на насилие.
При
определяне вида и размера на наказанието за подс. М. Г., съдът прецени степента на обществена опасност
на престъплението като средно висока, както с оглед
насочеността на деянието спрямо основното конституционно гарантирано право на
неприкосновеност на личността, така и с оглед формата на вината, механизма на
нанасяне и тежестта на посегателството – при непредизвикана от пострадалия и
преднамерено провокирана от извършителите конфликтна ситуация чрез съвместни
агресивни действия от трима нападатели спрямо затруднено да се защитава лице и причиняване
не само на няколко разнородни телесни увреждания, но и на силен стрес,
оскърбление и унижение, както и на последващо търпени неблагоприятни страдания
и дискомфорт от уврежданията до тяхното заздравяване. Визираните обстоятелства
относно механизма и тежестта на посегателството, съдът прецени като отегчаващи
отговорността на подсъдимия. Също така, съдът прецени като средно висока
степента на обществена опасност на подс. М. Г., предвид факта, че е извършил
деянието след като само три месеца преди това, е бил осъден по НОХД №38/2014 г.
по опис на РС Девня за по-тежко наказуемо престъпление от същия вид, който факт
се явява и отегчаващо отговорността обстоятелство. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства за този подсъдим, съдът прецени представената
хапрактеристика от кметството по местоживеене с положително съдържание (макар
да е противоречащо частично на данните за предходна съдимост) и непълнолетната
му възраст към датата на извършване на деянието с присъщата й незрялост на
личността. Изложените съображения мотивират съда, при относителен превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразно чл.63, ал.1, т.4, вр.
чл.54, вр. чл.57, ал.1 НК, да определи на подс. М. Г. по-лекото измежду двете
алтернативно предвидени наказания за това деяние в специалната част на НК, а
именно – пробация, основно поради младата възраст на този подсъдим, при която
до прилагане на най-тежкото по вид наказание е редно да се стига едва след
изчерпване на другите законоустановени способи за поправително
въздействие. Съобарзно относителния
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, наказанието пробация следва
да се наложи както чрез всяка от двете задължителни пробационни мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“, така и чрез мярката
„безвъзмезден труд в полза на обществото“ за срок на всяка от тях между
минималния и средния предвиден – една година. За постигане на оптимален ефект
от пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“, съдът намира,
че същата следва да бъде реализирана при максималния установен интензитет – 320
часа годишно.
При
определяне вида и размера на наказанието и за подс. А. Г., съдът прецени степента на обществена опасност
на престъплението като средно висока, както с оглед
насочеността на деянието спрямо основното конституционно гарантирано право на
неприкосновеност на личността, така и с оглед формата на вината, механизма на
нанасяне и тежестта на посегателството – при непредизвикана от пострадалия и
преднамерено провокирана от извършителите конфликтна ситуация чрез съвместни
агресивни действия от трима нападатели спрямо затруднено да се защитава лице и
причиняване не само на няколко разнородни телесни увреждания, но и на силен
стрес, оскърбление и унижение, както и на последващо търпени неблагоприятни
страдания и дискомфорт от уврежданията до тяхното заздравяване. Визираните
обстоятелства относно механизма и тежестта на посегателството, съдът прецени
като отегчаващи отговорността на подсъдимия. Също така, съдът прецени като
средно висока и степента на обществена опасност на подс. А. Г. и съответно –
като отегчаващо неговата отговорност, обстоятелството, че е извършил деянието
след като в предходната година е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по АНД №169/2013 г. по опис на РС Девня
за извършено деяние по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.1, вр. чл.26, ал.1,
вр. чл.63, ал.1, т.4 НК, за което съобразно чл.86, ал.1, т.4 НК, не следва да
се счита за реабилитиран към датата на извършване на настоящото престъпление. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства за този подсъдим, съдът прецени липсата
на предходно осъждане за престъпление по НК и непълнолетната му възраст към
датата на извършване на деянието с присъщата й незрялост на личността.
Изложените съображения мотивират съда, при относителен превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, съобразно чл.63, ал.1, т.4, вр. чл.54, вр. чл.57,
ал.1 НК, да определи на подс. А. Г. по-лекото измежду двете алтернативно
предвидени наказания за това деяние в специалната част на НК, а именно –
пробация, основно поради младата възраст на този подсъдим, при която до
прилагане на най-тежкото по вид наказание е редно да се стига едва след
изчерпване на другите законоустановени способи за поправително въздействие.
Съобарзно относителния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
наказанието пробация следва да се наложи както чрез всяка от двете задължителни
пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност
два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“,
така и чрез мярката „безвъзмезден труд в полза на обществото“ за срок на всяка
от тях между минималния и средния предвиден – една година. За постигане на
оптимален ефект от пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на
обществото“, съдът намира, че същата следва да бъде реализирана при максималния
установен интензитет – 320 часа годишно.
При
определяне вида и размера на наказанието и за подс. Г. П., съдът прецени степента на обществена опасност
на престъплението като средно висока, както с оглед
насочеността на деянието спрямо основното конституционно гарантирано право на
неприкосновеност на личността, така и с оглед формата на вината, механизма на
нанасяне и тежестта на посегателството – при непредизвикана от пострадалия и
преднамерено провокирана от извършителите конфликтна ситуация чрез съвместни
агресивни действия от трима нападатели спрямо затруднено да се защитава лице и
причиняване не само на няколко разнородни телесни увреждания, но и на силен стрес,
оскърбление и унижение, както и на последващо търпени неблагоприятни страдания
и дискомфорт от уврежданията до тяхното заздравяване. Визираните обстоятелства
относно механизма и тежестта на посегателството, съдът прецени като отегчаващи
отговорността на подсъдимия. Също така, съдът прецени като средно висока и
степента на обществена опасност на подс. Г. П. и съответно – като отегчаващо
неговата отговорност, обстоятелството, че е извършил деянието след като в
предходната година е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по АНД №169/2013 г. по опис на РС Девня за извършено
деяние по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3 НК, за което съобразно чл.86, ал.1, т.4 НК, не следва да се счита за
реабилитиран към датата на извършване на настоящото престъпление. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства за този подсъдим, съдът прецени липсата
на предходно осъждане за престъпление по НК и младежката му възраст към датата
на извършване на деянието. Изложените съображения мотивират съда, при
относителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразно
чл.54, вр. чл.57, ал.1 НК, да определи на подс. Г. П. по-лекото измежду двете
алтернативно предвидени наказания за това деяние в специалната част на НК, а
именно – пробация, основно поради младежката възраст на този подсъдим, при
която до прилагане на най-тежкото по вид наказание е редно да се стига едва
след изчерпване на другите законоустановени способи за поправително
въздействие. Съобарзно относителния превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, наказанието пробация следва да се наложи както чрез всяка от
двете задължителни пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, така и чрез мярката „безвъзмезден труд в полза на
обществото“ за срок на всяка от тях между минималния и средния предвиден – една
година. За постигане на оптимален ефект от пробационната мярка „безвъзмезден
труд в полза на обществото“, съдът намира, че същата следва да бъде реализирана
при максималния установен интензитет – 320 часа годишно.
Предвид
признаването на тримата подсъдими за виновни за деянието по чл.130, ал.1 НК,
предявеният граждански иск се явява доказан по основание. Обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените от пострадалото лице физически болки и
страдания, чувство на стрес, оскърбление и унижение на личността и
психологически и морални страдания няма принципно определена парична
равностойност и следва да бъде определено от съда по справедливост. Предвид вида и характера на конкретните увреждания и събраните
в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът намира за безспорно
установени претърпените физически болки и страдания от пострадалия. Макар да са
няколко на брой, травмите са основно отоци и кръвонасядания, както и ожулване и
неголяма разкъсно-контузна рана, и се характеризират със сравнително
краткосрочен и неособено болезнен възстановителен период. Същевременно, наред с
временните болки и страдания, те са предизвикали и чувство на безпомощност,
оскърбление и унижение за личността на пострадалия. При тези констатации, съдът
намира за справедливо и съответстващо на конкретния вид и тежест на уврежданията,
обезщетение в размер 1500.00 лв. Така определената стойност следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва върху глвницата, считано от датата на
причиняване – 13.08.2014 г. В частта за разликата над присъдената стойност до
претендирания размер, гражданския иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На
основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на всеки от подсъдимите приспадаща се
част от направените по делото разноски, от които в полза на частния тъжител по
113.94 лв, включващи обезщетение за направени разноски, съразмерно на уважената
част от гражданския иск и за обвинението, по което е признат за виновен, и в
полза на съда по 48.67 лв за експертиза и държавна такса върху стойността на
уважения граждански иск.
Съдът
счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на
специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: