Решение по дело №1032/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 355
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20202230201032
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 35520.11.2020 г.Град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – С.VII състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
Секретар:Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20202230201032 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по повод жалба против НП
№116/03.08.2020г., издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район” (БД ИБР), с което на жалбоподателя „В.и И.”
ООД с ЕИК .... е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева на
основание чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите за нарушение на чл.48,
ал.1, т.13 от същия закон. Моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно и своевременно
призован изпраща упълномощен процесуален представител, който счита
наказателното постановление за незаконосъобразно и моли съда да го
отмени.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание изпраща свой представител, който моли
жалбата да се остави без уважение, а наказателното постановление да се
потвърди като законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 10.01.2020г. служители от Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”, свидетелите А.Г и А.М. извършили проверка
1
във връзка с установяване състоянието на водоизточници, необходими за
водоснабдяване на гр. С.. Проверката била извършена във връзка с
изпълнението на условието за разрешително №31510121 от 11.12.2008г. за
водовземане от подземни води с титуляр „В.и И.“ ООД. Установено било
по време на проверката, че питейно- битовото водоснабдяване на гр. С. се
осъществява от водоизточниците на водоснабдителна система „Мечкарево
III- та група- разсадника“. Водоснабдителната система се състояла от един
брой тръбни кладенци и шест броя шахтови кладенци, разположени в
поземлени имоти югозападно от кв. „Речица“ в дясната тераса на р. Тунджа
от землището на с. К., общ. С.. Подземните води от водоизточниците
помпено се подавали към водоема на помпена станция „Мечкарево II“,
откъдето се тласкали към водоем „Ябълка“ на помпена станция „Мечкарево
III“. От водоем „Ябълка“ подземните води постъпвали във водопроводната
мрежа на гр. С.. Проверяващите установили, че на водовземните
съоръжения няма монтирани индивидуални водомерни устройства, поради
което не можело да се определи лимитът на съоръжението и годишното
потребление при водовземане от подземни води. Било издадено
предписание в съответствие с условията на разрешителното за водовземане
от подземни води от водоснабдителна система „Мечкарево III- та група-
разсадника“ на всяко водовземно съоръжение да се монтира измервателно
устройство. Поставен бил срок за изпълнение на предписанието
10.02.2020г.
На 14.02.2020г. на място била извършена проверка на същите
водовземни съоръжения, както бе посочено по- горе седем на брой, един
тръбен и шест шахтови кладенци и се установило, че на нито едно от тях
няма монтирано водомерно устройство и по този начин не можело да се
измерват отнетите водни количества от всяко съоръжение. Тъй като срокът
на даденото предписание е изтекъл на 10.02.2020г. и към 14.02.2020г. при
повторната проверка не са били предприети действия от страна на „В.и И.“
ООД за монтирането на измервателно устройство на всяко водовземно
съоръжение в поземлените имоти югозападно от кв. „Речица“, в дясната
тераса на р. Тунджа, в землището на с. К., общ. С. от водоснабдителна
система „Мечкарево III- та група- разсадника“ св. Григорова приела, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.48, ал.1, т.13 от Закона за
водите. Съставила на търговското дружество жалбоподател „В.и И.“ ООД
2
акт за установяване на административно нарушение. Колежката й, св.
А.Г.М. се подписала като свидетел по съставянето и връчването на акта.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”
издал обжалваното наказателно постановление като приел същите
констатации и на основание чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите наложил
на „В.и И.” ООД наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения седемдневен
преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разглеждайки същата по същество съдът констатира, че доводите на
жалбоподателя в нея са неоснователни. Безспорно се установи от
събраните по делото доказателства извършеното от жалбоподателя
нарушение на Закона за водите. Действително при извършената проверка
на 14.02.2020г. се установило по несъмнен начин, че не е изпълнено
предписанието дадено на жалбоподателя на 10.01.2020г., а именно до
10.02.2020г. да бъде монтирано на всяко водовземно съоръжение
измервателно устройство. Установи се по несъмнен начин, че това не се е
случило, поради което жалбоподателят следва да понесе своята
административнонаказателна отговорност. Несъстоятелни са твърденията
на процесуалния представител на жалбоподателя, че няма смисъл от
монтиране на такива измервателни устройства на всяко водовземно
съоръжение, а било достатъчно да се монтира едно устройство на
помпената станция. От съставения констативен протокол №СЛ
7/10.01.2020г. е видно, че след като е намаляло количеството на водните
запаси на яз. „Асеновец“ е започнало водоснабдяването на гр. С. от
въпросните един брой тръбен кладенец и шест броя шахтови кладенци от
водоснабдителна система „Мечкарево III- та група- разсадника“. Съгласно
условията на разрешителното има максимално допустимо експлоатационно
понижение на водното ниво. Това може да се установи единствено с
измерване на отнетото количество вода от всяко водовземно съоръжение.
При проверката се е установило по несъмнен начин, че е имало поставено
разходомерно устройство на помпена станция „Мечкарево II“, но същото е
било неизправно.
3
Разпоредбата на чл.48, ал.1, т.13 от Закона за водите вменява на
водоползвателите- титуляри на разрешителни задължението да изпълняват
в срок дадените предписания от контролиращ орган. От представения в
съдебно заседание констативен протокол №Сл307/14.10.2020г. е видно, че е
изпълнено единствено предписанието да се смени разходомерното
устройство на помпена станция „Мечкарево II“. Това показва по
категоричен начин, че предписанието дадено с констативния протокол
№Сл7/10.01.2020г. да се монтират на всяко водовземно съоръжения
измервателни устройства не е изпълнено, поради което съдът счита, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството жалбоподател „В.и И.“ ООД.
За неизпълнението на това задължение законодателят е предвидил
глоба, съответно имуществена санкция от 1000 лева до 5000 лева освен ако
не подлежи на по- тежко наказание физическото или юридическото лице,
което не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на
контролните органи.
В настоящия случай „В.и И.” ООД е титуляр по разрешително за
водовземане от подземни води №31510121/11.12.2008г., издадено от БД
ИБР към Министерството на околната среда и водите. Като водоползвател
търговското дружество извършвало водовземане от водоизточниците на
водоснабдителна система „Мечкарево III- та група- разсадника“
посредством един тръбен и шест шахтови кладенци разположени в
поземлени имоти югозападно от кв. Речица в дясната тераса на р. Тунджа
от землището на с. К., общ. С.. Установи се по несъмнен начин, че
търговското дружество жалбоподател е експлоатирало тези водовземни
съоръжения. На всяко едно от тези водовземни съоръжения не е имало
монтирано измервателно устройство. Единствено на помпена станция
„Мечкарево II“ е имало монтирано разходомерно устройство, но същото е
било неизправно. Въпреки това дружеството жалбоподател продължило да
експлоатира тези водовземни съоръжения без да е предприело действия за
монтиране на измервателно устройство на всяко едно от тях. Това не е
станало до изтичането на срока по предписанието, а именно до 10.02.2020г.
Проверено е било от свидетелите Григорова и Михайлова на 14.02.2020г. и
се е установило, че не са предприети действия от страна на жалбоподателя
за монтиране на такива измервателни устройства. Единственото, което е
4
било направено и то на 14.10.2020г. е да се монтира разходомерно
устройство на помпена станция „Мечкарево II“. Безспорно се установи, че
нарушението е осъществено от жалбоподателя посредством неправомерно
поведение- бездействие, доколкото санкционираното юридическо лице е
било длъжно да осъществи определено активно поведение по предприемане
на действия за монтиране на всяко водовземно съоръжение на
измервателно устройство. Съдът счита, че правилно е била определена
наложената на търговското дружество „Имуществена санкция”, а именно в
минимален размер от 1000 лева. Тази санкция се явява съобразена с
предпоставките по чл.27 от ЗАНН и би спомогнала за реализиране целите
на генералната и специалната превенция. Съдът намира, че не са налице
условия, които да обосноват извод за квалифициране на деянието като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват
обстоятелства, разкриващи по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичните случаи от същия вид. Нарушените правни норми
регулират значими обществени отношения свързани с управлението на
водите на територията на Република България като общонационален
неделим природен ресурс в интерес на обществото и осигуряване опазване
здравето на населението. В случая неспазването на изискването за
монтиране на измервателно устройство на всяко едно от водовземните
съоръжения е довело до водовземане от съоръженията без да може да се
следи експлоатационното понижение на водното ниво. По този начин не
може да бъде осигурена ефективна защита от постъпване на замърсители
във водоизточник, без гаранции за качеството на водата и състоянието на
водоизточника, позволяващо ползването му съгласно условията на
разрешителното. Обстоятелството, че извличаната вода е била
предназначена за питейно- битово водоснабдяване на гр. С. допълнително
обосновава извод за липса на маловажност на случая.
Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат
до отмяна на наказателното постановление. Нарушението е описано
достатъчно подробно и ясно с посочване на всички елементи от визирания
състав на нарушената административна разпоредба.
Ето защо съдът счита атакуваното наказателното постановление за
5
законосъобразно и следва да го потвърди.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №116/03.08.2020г., издадено от Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БД ИБР), с което на „В.и
И.” ООД с ЕИК .... на основание чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на
чл.48, ал.1, т.13 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от
страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6