Р Е Ш Е Н И
Е № 95
гр. Пловдив, 13.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски състав,
в открито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева
въззивно търг. дело № 42 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К.Р.П. ЕГН ********** с
адрес: *** - чрез неговия пълномощник адв. д-р М.И., със съдебен адрес:*** против
решение №647/25.11.2019г., постановено по търг.д. № 777/2018г. по описа на Окръжен
съд – П., в частта, с която е отхвърлен предявеният от К.Р.П. против З. „А.Б.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** иск за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие на травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лъчевата кост
на дясната ръка в долната част – в областта на гривнената става /китката/ и
счупване на основата на петата дланна кост на същата ръка, причинени при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на **.**.****г. в гр. П., причинено противоправно от Л.Г.С. при управление на лек автомобил марка
„Ш.“, модел „Ф.“ с рег. № ** **** **, собственост на
„А. *“ ЕООД, отговорността на водача на което е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица **/**/************, за разликата над присъденият размер на обезщетението от 25 000 лева
до размер от 35 000 лева и в частта, с която е отхвърлена претенцията на К.Р.П.
против З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********* за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение за периода **.**.****г. /дата на увреждането/ до
11.07.2018г., като неоснователни.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон. По отношение на законната лихва
и периода, за който тая е отхвърлена, счита, че застрахователят следва да
отговаря така, както делинквента, в каквато насока е съдебната практика по
приложението на чл.226 от КЗ /отм./. По отношение на определеният от съда
размер на обезщетението – 25 000 лева, счита, че то не репарира
претърпените болки и страдания. Като неотчетени от съда обстоятелства посочва
обездвижване на ръката за период повече от 50 дни чрез външна шина и фиксатори,
невъзможността за този период да се грижи за децата си, да управлява лекия си
автомобил и да упражнява любимото си хоби – да кара колело. Решението в
обжалваната част намира за несъобразено с критериите за справедливост. Моли
съда да отмени решението в посочените обжалвани части като увеличи размера на
присъденото обезщетение до претендирания размер от 35 000 лева и присъди законна
лихва и за периода **.**.****г. – 11.07.2018г., за който първоинстанционният
съд е отхвърлил иска.
Въззиваемата страна З. „А.Б.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** – чрез юрисконсулт М. А. изразява становище
за неоснователност на жалбата. Счита, че обезщетение в размер на 35 000
лева не би кореспондирало нито със социално – икономическата обстановка в
страната, нито със съдебната практика. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.432 ал.1 и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
Ищецът К.Р.П. ЕГН ********** с адрес: *** твърди, че е
пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на **.**.****г. в гр. П., причинено противоправно от Л.Г.С. при управление на лек автомобил марка
„Ш.“, модел „Ф.“ с рег. № ** **** **, собственост на
„А. *“ ЕООД. Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при
ответника за риска
„гражданска отговорност“ по полица **/**/************. Твърди, че вследствие на ПТП е получил травматични
увреждания, изразяващи се в счупване на лъчевата кост на дясната ръка в долната
част – в областта на гривнената става /китката/ и счупване на основата на
петата дланна кост на същата ръка. Твърди, че вследствие на уврежданията не е
бил в състояние да движи дясната си ръка и да борави с нея през продължителен
период от време, затруднен е бил в извършването на ежедневни дейности, не е
могъл да се грижи за децата си, като сам е имал нужда от помощ и грижи. Твърди,
че се е лекувал няколко месеца, но не е напълно възстановен и към настоящия
момент провежда възстановителни терапии. Твърди, че е преживял силен стрес и
вече се страхува да използва своя велосипед.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя
на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника
З. „А.Б.“ АД. Твърди, че е заявил своите претенции пред застрахователя с писмо,
получено от него на 11.07.2018г. като е била образувана ликвидационна преписка
№ **** ** *********. По нея ответникът е изискал представяне на допълнителни
доказателства, но и след ангажирането им от ищеца не е определил размер на
обезщетението и не е изплатил такова до предявяване на иска на 11.10.2018г.
Моли съда да осъди ответника ЗАД „А.Б.“ АД – гр. С. да му
заплати 50 000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие на травматични увреждания, изразяващи се в
счупване на лъчевата кост на дясната ръка в долната част – в областта на
гривнената става /китката/ и счупване на основата на петата дланна кост на
същата ръка, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на **.**.****г.
в гр. П., причинено противоправно от Л.Г.С. при управление на лек автомобил марка „Ш.“, модел „Ф.“ с рег. № ** **** **, собственост
на „А. *“ ЕООД, отговорността на водача на което е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица **/**/************, ведно със законната лихва върху сумата, считано от **.**.****г. до
окончателното и изплащане, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е уважил претенцията до размер от
25 000 лева, а предмет на въззивно обжалване е отхвърлянето на иска за
разликата до 35 000 лева. В отхвърлителната част над 35 000 лева до
пълния претендиран размер от 50 000 лева, както и в осъдителната част за
сумата 25 000 лева решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Ответникът З. „А.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** оспорва предявените искове. Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”.
Оспорва механизма на процесното събитие, наличието на причинно-следствена
връзка между ПТП и получените травматични увреждания, както и наличието на
виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Твърди наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който – движейки се по
пътното платно - не е проявил засилено
внимание и не е бил в готовност да избегне съприкосновение с намиращите се на
платното моторни превозни средства. Претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева счита за несправедливо завишена
и неотговаряща за критериите за справедливост. Счита, че уважаването и би
довело до неоснователно обогатяване.
Видно от представеното писмо – претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, получено от ответника на 11.07.2018г., както и
отговор на ответника изх. № 310-01-5337/19.07.2018г., в ответното дружество е била
образувана ликвидационна преписка № **** ** *********. Ищецът е отправил писмена
застрахователна претенция до ЗАД „А.Б.“ АД – гр. С. за заплащане на
застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на
11.07.2018г. – видно от представената
обратна разписка за връчване. С писмото от 19.07.2018г. застрахователят е изискал
представяне на допълнителни документи във връзка с установяване на
предпоставките за изплащане на обезщетение. С писмо изх.
№310-01-5829/06.08.2018г. е поискано ищецът да представи други два документа.
След разменената кореспонденция не се е стигнало до определяне на обезщетение
за неимуществени вреди. Горното води до извод за наличие на предпоставките по
чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против
застрахователя.
В отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил,
че не оспорва наличието на сключен застрахователен договор за лекия автомобил
марка „Ш.“, модел „Ф.“ с рег. № ** **** ** с полица
„Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното
ПТП. Това се установява и от самата застрахователна полица **/**/************, която е представена /стр.94 – 95 от делото на ОС/. Следователно е
безспорно наличието на застрахователно правоотношение между ответника и водача
на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. Л.Г.С. като водач на лекия
автомобил се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на
застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно
събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
От заключението на вещото лице инж. С. К. М. по допусната
съдебна автотехническа експертиза се установява, че при подаден разрешителен
сигнал от светофарната уредба на кръстовището и за двете превозни средства –
лекия автомобил, намиращ се в средната лента и велосипедистът – в дясната
такава – и двата потеглят и навлизат в кръстовището като след навлизането
водачът на лекия автомобил предприема маневра – завой на дясно. От обясненията
на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 31.10.2019г., се установява, че автомобилът
– тръгвайки от средната лента спрямо маркировката – е трябвало да се движи
направо, а той предприема маневра завой на дясно, но не е пропуснал
велосипедиста, който се е движил в права посока до него. Извършването на
маневрата от автомобила е изисквала той да се съобрази с всички ППС, които се
движат до него, в случая това е велосипедиста. Непропускането е довело до
пресичане на траекториите им.
Предвид установения механизъм на ПТП от експертизата,
чието заключение се кредитира като компентентно и обективно, то се явява
причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил марка
„Ш.“, модел „Ф.“ с рег. № ** **** ** – Л.Г.С.. С
действията си той е нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП –
чл.25 ал.1 и чл.35 ал.1 като е извършил неправилна маневра и не е пропуснал
движещия се по крайна дясна лента велосипедист.
Причинната връзка между ПТП и получените травматични
увреждания се установява от заключението на вещото лице д-р З. Х. Н. по
допусната съдебно – медицинска експертиза. От същата на база на
представената медицинска документация се установява и каква е била поставената
диагноза на пострадалия при ПТП и предприетото лечение. На ищеца е било
причинено счупване на лъчевата кост на дясната ръка в долната част – в областта
на гривнената става /китката/ и счупване на основата на петата дланна кост на
същата ръка. Той е бил опериран като с метални елементи /външен фиксатор/ е
възстановена и фиксирана целостта на счупените кости. Първите няколко дни –
според експерта – ищецът е изпитвал значителни болки и страдания, чувствал се е
зле и е имал нужда от чужда помощ, включително след изписването от болницата за
обгрижването и ежедневието в дома. Периодът на възстановяване е до три месеца. Експертизата
посочва, че възстановяването е пълно като не се очакват неблагоприятни
последици от уврежданията. Възможно е само в продължение на 1 – 2 години при
претоварване на крайника да получава леки болки.
Показанията на разпитаната свидетелка Б. В. П. са
обсъдени подробно от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че
непосредствено след ПТП състоянието на ищеца е било тежко. Свидетелката
посочва, че той е имал силни болки, от които дори колабирал, бил блед, не можел
дори да седне, болката провокирала и хипертонична криза, за овладяването на
която са му поставени медикаменти. Свидетелката твърди, че заради причиненото
раздробяване на костите на китката, е трябвало ръката да бъде фиксирана с
пирони. След няколко дневен престой в болницата, ищецът бил изписан, но тъй
като не могъл да се обслужва сам, свидетелката го е подпомагала – за хранене,
тоалет и ежедневни дейности. Тя е пребивавало около 20 дни в дома му, за да
окаже тази помощ. „Пироните“, с които била фиксирана ръката, свидетелката
посочва, че били извадени след около 50 дни. Възстановяването е продължило
около месец – два след това. Понастоящем ръката е зараснала добре, но при
вдигане на тежко изпитва болки, но не сериозни. Свидетелката посочва, че инцидентът
се е отразил на живота на ищеца, който е престанал да кара своя велосипед, а
той много обичал да го кара преди ПТП, дори обмислял неговата продажба.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани,
независимо от обстоятелството, че свидетелката е майка на ищеца, тъй като не са
подкрепени от другите събрани по делото доказателства – медицинска експертиза и
писмени такива.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира
предявения иск за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от
ищеца болки и страдания за основателни. Същият е претърпяла значителни по
степен болки и страдания, особено в първите дни след инцидента.
Възстановителният процес е продължил около три месеца. Понастоящем е настъпило
възстановяване. Едновременно с това той е получил и страх да кара велосипеда си
и е променил навиците си в това отношение. Всичко това навежда на извод за
основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания, продължилия
три месеца възстановителен период, необходимостта от чужда помощ през този
период, настъпилото възстановяване, преживения стрес, съдът счита, че
определеното от първоинставнционния съд обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 25 000 лева е справедливо. Толкова и следва да се присъди.
По отношение на частта от решението, касаеща осъждане за
законна лихва за забава: Съгласно чл.498 л.3 от ГПК увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда САМО ако застрахователят не е
платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Задължение
на увреденото лице е да отправи искането си за заплащане на обезщетение първо
към застрахователя. Разпоредбата на чл.496 от КЗ предвижда, че срокът за
окончателно произнасяне на застрахователя по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване. Именно във връзка с горните предвиждания
е и разпоредбата на чл.497 от КЗ, която урежда отговорността на застрахователя
за заплащане на лихва за забава върху застрахователното обезщетение. По
аргумент от същата застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера
на обезщетението, ако не го е определил или изплатил в срок.
Съгласно чл.429 ал.3 от КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2,т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая на 11.07.2018г. ищецът е предявил пред ответника
своята претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди. Законна лихва върху размера на обезщетение
за неимуществени вреди се дължи считано от 11.07.2018г. до изплащането му, тъй
като 11.07.2018г. се явява най-ранна дата по смисъла на чл. 429 от КЗ. За
периода от датата на увреждането -**.**.****г. до 11.07.2018г. претенцията за
заплащане на законна лихва е неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
Уредбата относно заплащането на законна лихва по КЗ е различна от тази по
чл.226 от КЗ /отм./ и позоваването на последната и на съдебна практика по нея е
некоректно.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение
№647/25.11.2019г., постановено по търг.д. № 777/2018г. по описа на Окръжен съд
– П., в частта, с която е отхвърлен предявеният от К.Р.П. против З. „А.Б.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** иск за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие на травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лъчевата кост
на дясната ръка в долната част – в областта на гривнената става /китката/ и
счупване на основата на петата дланна кост на същата ръка, причинени при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на **.**.****г. в гр. П., причинено противоправно от Л.Г.С. при управление на лек автомобил марка „Ш.“, модел „Ф.“ с рег. № ** **** **,
собственост на „А. *“ ЕООД, отговорността на водача на което е застрахована при
ответника за риска
„гражданска отговорност“ по полица **/**/************, за разликата над присъденият размер на обезщетението от
25 000 лева до размер от 35 000 лева и в частта, с която е отхвърлена
претенцията на К.Р.П. против З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********* за заплащане на
законна лихва върху присъденото обезщетение за периода **.**.****г. /дата на
увреждането/ до 11.07.2018г., като неоснователни.
На основание чл.78 ал.3 и
ал.78 от ГПК на въззиваемата страна - ответник следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП следва
жалбоподателя – ищец да бъде осъден да му заплати сумата 300 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№647/25.11.2019г., постановено по търг.д. № 777/2018г. по описа на Окръжен съд
– П., в частта, с която е отхвърлен предявеният от К.Р.П. против З. „А.Б.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** иск за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие на травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лъчевата кост
на дясната ръка в долната част – в областта на гривнената става /китката/ и
счупване на основата на петата дланна кост на същата ръка, причинени при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на **.**.****г. в гр. П., причинено противоправно от Л.Г.С. при управление на лек автомобил марка
„Ш.“, модел „Ф.“ с рег. № ** **** **, собственост на
„А. *“ ЕООД, отговорността на водача на което е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица **/**/************, за разликата над присъденият размер на обезщетението от 25 000 лева
до размер от 35 000 лева и в частта, с която е отхвърлена претенцията на К.Р.П.
против З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********* за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение за периода **.**.****г. /дата на увреждането/ до
11.07.2018г., като неоснователни.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА К.Р.П. ЕГН ********** с адрес: *** - чрез неговия
пълномощник адв. д-р М.И., със съдебен адрес:*** да заплати на З. „А.Б.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата 300 лева – разноски
за юрисконсултско възнаграждение по делото пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: