Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІ състав, в публично заседание на тридесет и първи март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Ангелина Георгиева
и при участието на прокурора Силвиян
Иванов,
като разгледа докладваното от съдия
Йордан Димов
адм. д. №1805 по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ),
вр. с чл.
284 от ЗИНЗС.
Производството
е започнало по Искова молба подадена от Д.П.И., ЕГН **********,***, чрез адв.В.М.
и адв.Ц.Л. ***, с която се претендира да бъде осъдена Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. „Г.С.“ №** да заплати сумата от
50 000 лева дължими като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди. Претендираните вреди са във връзка със задължението за осигуряване на
адекватно и своевременно медицинско обслужване и лечение, както и осигуряване
на нормални битови условия в местата за лишаване от свобода, пряко довели до
настъпили за ищеца вреди – изразяващи се в заболяване от „краста“ и провеждане
на неадекватно, животозастрашаващо лечение с опасни медикаменти, противопоказни
за хора, поставящо ищеца в пряк риск от усложнения. Периодът за който се
претендират неимуществени вреди е от месец март 2020 г. до 11.08.2020 г. Твърди
се че поставянето на ищеца в самостоятелна килия – изолатор към МЦ – Затвора
Варна за период от над 20 дни при нехуманни условия, заради незаконосъобразни
действия на затворническата администрация, изразяващи се в не осигуряване на
тоалетна и санитарно-битови условия при престоя му, неосигуряване на престой на
открито, липса на естествена дневна светлина и свеж въздух, е в нарушение на
чл.43, ал.5 от ЗИНЗС. В следствие на липсата на осигурени хуманни условия,
ищецът твърди, че търпи безсъние, липса на апетит, апатия, негативни емоции,
изключително силни нравствени, емоционални, психически и психологически
терзания на личността, накърняване на човешкото достойнство, негативно
отражение върху емоционалния живот. При изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ в Затвора гр.Варна, през м.март 2020 г. ищецът е искал да бъде
прегледан от д-р Р., с оплакване от поява на малки червени пъпчици, които са
предизвикали силен сърбеж. Твърди се че след извършен преглед, докторът е
приел, че става дума за ухапвания от дървеници, като изписал „Алергозан“ и
„Аериус“. Посочва, че след няколко дни, оплакванията на И. не изчезнали и той
посетил отново д-р Р., който приел, че това е „краста“ и разпоредил незабавно
изолиране в изолатор №2 към МЦ – Затвора – Варна. Твърди, че в изолаторната
килия нямало санитарен възел, тоалетна, течаща вода, прозорец за проветрение и
влизане на дневна светлина, нямало мебели. Изложени са доводи, че на ден
отваряли по 3 пъти, когато доставят храна и за отвеждането му до тоалетна.
Посочва, че на 4 ден от престоя в „изолатора“ хигиениста му предал двулитрово
шише със завит пулверизатор от пръскало, в което имало сиво-бял на цвят разтвор
с миризма на нафта, което по нареждане на д-рР.било предоставено да се пръска.
След изчерпване на препарата, ищецът бил прегледан от лекаря на затвора и бил изписан, с мнение, че е здрав и върнат
в килията. Изложени са доводи, че в началото на м.април 2020 г. И. отишъл на
преглед, понеже отново се появили пъпчиците, които били зачервени и го сърбели.
Докторът установил, че не бил излекуван и отново разпоредил да го настанят в
изолатор №1. Твърди, че след 3-дневен престой, лекарят на затвора предоставил,
стъклено шишенце „Ципермитрин – комба“ 10 мл., което да се разтвори в 10 литра
вода. Посочва, че след около седмица, като се мазал с разтвора, докато спял бил
поставил ръката си върху лицето от препарата върху окото, като изпитал
нечовешка остра болка. Твърди, че започнал да вика, но нямало кой да му отвори,
тъй като било 05.00 ч. сутринта и трябвало разрешение. След като му отворили,
предвид тежкото състояние, в което се намирал, извикали д-р Р., който му
предписал капки за очи „Торбадекс“. Изложени са доводи, че д-рР.сменил
„Ципермитрин – комба“ със сяра, с която следвало да продължи мазането на
тялото. Твърди, че след около 10 дни бил излекуван. Навежда доводи, че по време
на престоя в изолатора, ищецът бил лишен от разходка на открито, телефонни
разговори с близките, свиждания, не е могъл да преведе пари от сметката си в
полза на „лавка“ към затвора.
Твърди, че
препарата „Ципермeтрин – комба“ е инсектицид за борба с пълзящи и летящи
насекоми, като приложението му е за битови сгради, обекти за търговия и
производство на храни, индустриални обекти, лечебни и здравни заведения.
Посочва, че същият е опасен за животни, храни и напитки. Предвид
характеристиките и предназначението на препарата, ищеца твърди, че е било
недопустимо третирането с този опасен за здравето препарат. Твърди, че не са
били предприети адекватни и навременни медицински мерки, като лечението е било
експериментално, неадекватно и неефективно, което е определило дългия престой в
килията. В този смисъл се позовава на разпоредбата на чл.43, ал.2 и 4 от ЗИНЗС,
които са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата
за лишаване от свобода. В този смисъл е цитирана разпоредбата на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Твърди
се че е налице нарушение на чл.128 и чл.129 от ЗИНЗС, чл.2, т.3 от с.з. Претендират
се и направените по делото съдебно - деловодни разноски в това число
възнаграждение за адвокат по реда на чл.38 от ЗАдв.
В съдебно заседание проведено на 25.11.2020 г.,
процесуалните представители на ищеца, посочват, че началният период на
претендираните неимуществени вреди е от 13.03.2020 г. до подаване на исковата
молба – 11.08.2020 г.
Депозирани са писмени бележки, в които подробно
доразвива тезата си, като се придържа към претенцията и основанията изложени в
исковата молба.
Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ Затвора Варна, редовно и своевременно призован, се представлява от
юрисконсулт С., която чрез депозиран писмен отговор оспорва исковата молба по
основание и размер по съображения, посочени в писмения отговор, като твърди, че
ищецът не е установил кумулативното наличие на основните елементи от фактическия
състав на чл.3 от ЗИНЗС. Посочва, че от исковата молба не се установява наличие
на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на органа, което да
ангажира отговорността му, както и настъпили вреди за ищеца. Изложени са
доводи, че правното и фактическо положение на лишените от свобода, е свързано с
ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за
извършеното престъпление. Ответника се позовава на приложените по делото
доказателства, от които се установява, че на ищеца е било осигурено адекватно
медицинско обслужване, положени са били необходимите медицински грижи,
независимо от усложнената в страната обстановка. Твърди се че служители на
Затвора Варна са изпълнили всички свои регламентирани задължения и не са допуснали
нарушения при изпълнение на същите, като са съблюдавали правата и законните
интереси на ищеца, включително и осигуряване на необходимата медицинска грижа.
Посочва, че няма доказателства за конкретно увреждане на здравето на ищеца. Предвид
това моли да бъде отхвърлен изцяло предявения от ищеца иск. Моли да му бъде
присъдено и направеното юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява
становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Пледира, че
от представените по делото доказателства, се установява, че са спазени
изискванията на Глава Х от ЗИНЗС и Наредба №2/2010 г. за медицинско обслужване
в местата за лишаване от свобода.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна
следното:
В рамките на
производството не е спорно между страните, както и се установява от
ангажираните в производството доказателства, че съгласно Протоколно Определение
№121/27.02.2020 г. е одобрено споразумение по НОХД №466/2020 г. по описа на
РС-Варна в сила от 27.02.2020 г., с което Д.И. е наказан с лишаване от свобода
за 1 г. и 2 месеца при първоначален строг режим.
Съгласно
Медицинска справка/л.58/ изготвена от д-р Р Р., се установява, че на 27.03.2020
г. е прегледал Д.И., като е установил наличие на скабиес /краста/. Посочено е,
че с лични средства д-рР.е закупил медицинска сяра и неостомосан ампули. След
прилагане на терапията И. се е повлиял добре и е бил напълно обезпаразитен.
Посочено е, че по време на престоя в затвора Варна И. не е бил в контакт със
заразно болни, включително болни от Туберколоза и Коронавирус инфекция.
Представена
е справка от Началник на Варненския затвор от 24.09.2020 г./л.77/, от която се
установява, че ищеца е пребивавал в изолаторите на МЦ към Затвора Варна за
времето от 18.03.2020 г. до 26.03.2020 г. и от 06.04.2020 г. до 17.04.2020 г. Посочено
е, че изолатор №1 е 10.35 кв.м., като в стаята има 1 легло, 1 бр. шкаф,
разполага с електрическо осветление, парно отопление за през зимата, а чрез
прозорец са осигурени естествена дневна светлина и възможност за проветряване.
Изолатор №2 е 11.25 кв.м., като в стаята има 2 бр. легла и 2 бр. шкафове.
Стаята разполага с електрическо осветление, парно отопление за през зимата, а
чрез прозорец са осигурени естествена дневна светлина и възможност за
проветряване.
По искане на
процесуалните представители на ищеца, съдът е допуснал заключението на
съдебно-психологическа експертиза, изготвена от вещото лице В.Д.И. – психолог.
Вещото лице е установило, че в периода на боледуването на И., приложеното
лечение и изолацията му, са се наблюдавали повишени емоционално негативни
преживявания с висок интензитет, като страхове за здравето, усещане за
безпомощност в дните, когато е очаквал лекарство, както и обща фрустрация,
свързана с тоталната липса на социални контакти, достъп до естествена светлина
и свеж въздух, както и ограничената възможност за удовлетворяване на базови
хигиенни потребности. Посочено е, че в периода след завръщането му в обичайната
среда на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, е изпитвал все още
необходими ограничения в общуването с околните, като споделя, че за определен
период от време/около месец/ са се отнасяли с него дистанцирано и с
пренебрежение. Вещото лице е посочило, че към настоящия момент липсват данни за
емоционално стеснен и свръхконтролиран емоционален диапазон на преживяванията,
няма отричане и подтискане на негативните емоции, в следствие на психотравма,
както и наличие на емоционални и поведенчески последици от такава, които трайно
да променят начина на живот на И.. Установено е, че няма налична симптоматика
на посттравматично стресово разстройство. Данните потвърждават ефективно
справяне с преживяванията, свързани с конкретната ситуация, справяне с
изискванията от средата, както и липсата на търсене на специализирана помощ от
психиатър или психолог. Вещото лице е посочило, че няма данни за налични трайни
изменения в общото функциониране, в следствие на психотравмени преживявания.
Отчитат се ситуативни преживявания в негативен емоционален спектър в следствие
симптоматиката на заболяването, повторната изолация и липсата на възможност за
удовлетворяване на базови потребности – течаща вода, естествена светлина и
удовлетворяване на физиологични потребности. Не се отчитат данни за наличие на
психотравма, във връзка с която да се наблюдава емоционални и поведенчески
последици, както и трайно изменение на общото функциониране на И.. Заключението
е, че няма налична симптоматика на посттравматично стресово разстройство.
По искане на
процесуалните представители на ищеца, съдът е допуснал заключението на
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице М.С.. Вещото лице е
установило, че проведеното лечение за Скабиес при И. е адекватно и постигнато
излекуване, като прилаганите лечебни препарати са утвърдени от години в
медицинската практика, а не експериментални. Лекарството „Циперметрин“ в
терапевтична концентрация 0.1 % приложен върху кожа не е показал нежелани
странични ефекти и не представлява риск за здравето на ищеца. Посочено е, че
наблюдаваните симптоми – зачервяване и болки в очите се дължат на инцидентно
погрешно боравене с препарат, индициран изключително за прилагане върху кожа.
Тези симптоми не се дължат на токсично действие на лечебния препарат. Вещото
лице е посочило, че в литературата не са намерени доказателства за дълготрайна
и репродуктивна токсичност при хора след прилагане на Циперметрин в
терапевтични параметри върху кожата.
В рамките на
производството в съдебно заседание проведено на 03.02.2020 г. са разпитани
свидетелите М.А.А., А.А.Б. и С. М. Т.. Свидетелят А. сочи, че познава И. от
началото на излежаване на присъдата, който период е началото на 2020 г.
Посочва, че И. е бил в следствения коридор, след което са били в една килия –
3Б коридор, 318 спално помещение. Установява се от показанията, че ищеца е бил
заразен с „някаква болест“, от която са му излезли пъпки между пръстите и
слабините, което е предизвикало големи сърбежи. Имало е съмнения, че това е от
дървеници, които има в килията. След посещение при д-р Р., той е потвърдил, че
сърбежа е от дървеници. Свидетелят посочва, че след известно време сърбежът е
продължил, като пъпки са се появили и по челото, по врата, зад ушите на И.,
след което отново са посетили д-р Р.. При последващо посещение при д-р Р., той
е установил, че И. е заразен от краста. Свидетелят е заявил на лекаря, че не
иска крастави в килията, тъй като ползват общи вещи, защото ще се зарази и той.
Посочва, че около 15 или 17 март И. е бил преместен в медицинския център,
където са го държали 14 дни, в килия, която няма санитарен възел, тоалетна и
чешма. Посочва, че е запознат, че е чукал постоянно на вратата на старшината,
че иска да ходи до тоалетна, като никой не му е отварял. По предписание на
лекаря, И. се е върнал в килията, защото е излекуван. Като е показал препарата,
с който са го пръскали се оказало, че същият е за животни. Докато е бил в
медицинския център е бил лишен от карета, лавки. Свидетелят заявява, че отново
са се появили пъпки на И., и се наложило да посетят д-р Р., който се разпоредил
да го изолират за 10-12 дни. В началото на изолацията не е имал медикаменти,
при осигуряване на такива, при едно от пръсканията, свидетелят посочва, че И.
си е увредил окото. Свидетелят е провеждал телефонни разговори с майката на И.,
която е изпращала колети с лекарства и е изпитвала тревоги. Посочва, че
отношението на другите лишени от свобода към И. е било лошо, като му е излязъл
прякор.
От
показанията на свидетеля А.Б. се установява, че в затвора посещението при лекар
става със записване, за което има съставен график. Посочва, че си спомня, че на
етажа в Затвора Варна е имало болно момче от краста – Д.. Спомня си, че е имал
пъпки и се е мажел с лекарства, бил е в болнична килия. Свидетелят Б. посочва,
че когато е излизал на „лавка“ се е засичал с тези от болничната килия, отвън
на карето. Посочва, че Д. се е мажел с някакви лекарства и е миришел на
неприятно.
От показанията
на свидетеля С.Т. се установява, че работи като ИСДВР в Затвора Варна и познава
Д.И.. Посочва, че Д. не му е споделял, че има заболяване – краста, както и че
не е подавал жалба, че има краста. След установяване на заболяването му, той е
бил изолиран в медицинския център, където му е било приложено лечение. Свидетелят
посочва, че когато е налице спешен случай, лишените от свобода отиват и
заявяват по всяко време, че не се чувстват добре и служителя отново ги
записва в книгата за болни, след което
се конвоират до медицинския център и лекарят преценява дали случаят е спешен и
какво следва да се предприеме. От показанията се установява, че изолатори няма,
в затвора има спални помещения.
Предвид
установената фактическа обстановка, представените по делото писмени
доказателства в едно с гласните доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. А разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, както и на нормални условия за живот, свързани с храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по посочения в глава единадесета на раздел ІV
ред, като за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата
на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в
АПК. В настоящия случай като основание за предявения иск, ищеца посочва
претърпени вреди от действията и
бездействията на длъжностни лица работещи в
структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и по-специално в Затвора
Варна, изразяващи се в задължението за осигуряване на адекватно и своевременно
медицинско обслужване и лечение, както и осигуряване на нормални битови условия
в местата за лишаване от свобода, провеждане на неадекватно, животозастрашаващо
лечение с опасни медикаменти, противопоказни за хора. За да се
породи право на иск в полза на засегнатото от бездействията на администрацията
лице, следва неговите права и интереси да са накърнени вследствие
административно-разпоредителна дейност на администрацията. Само при изпълнение
на такъв род дейност администрацията заема властническо положение по отношение
на гражданина и има доминиращо положение в правната връзка. Тъй като законът не
презумира настъпването на вреди от всеки незаконосъобразен акт, действие или
бездействие, в тежест на ищеца е да докаже същите и причинната им връзка с
него.
Следва да
се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки - акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца като същата се предполага до доказване на противното (съгласно
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС) и пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата
вреда.
В случая се
претендират неимуществени вреди в следствие от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, в следствие на което се е разболял
от краста и не осигуряване на адекватно и своевременно медицинско обслужване и
лечение за периода от 13.03.2020 г. до 11.08.2020 г. – датата на подаване
на исковата молба, когато Д.И. е
изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора гр. Варна. Предметът
на делото е очертан в исковата молба и изменението към нея, според която се
търси обезщетяване за твърдени от И. претърпени неимуществени вреди, като последица от: заболяване
от краста, липса на достатъчна
осветеност; липса на достатъчен престой на открито; лоша хигиена на „изолатора“; неполагането на подходящо медицинско обслужване за лечение;
животозастрашаващо лечение
Оплакванията на ищеца, че е заболял от краста в Затвора Варна, поради лошите условия, неосигуряване на
адекватно и своевременно медицинско обслужване и лечение, настоящия съдебен състав намира за недоказани. От представените по делото доказателства –
Амбулаторна книга на медицински център за периода от 13.03.2020 г. до
05.08.2020 г., се установява, че на 13.03.2020 г. Д.И. е бил прегледан от
лекуващия лекар в Затвора Варна. За проведения преглед са били изписани
лекарства – „Беналгин“ и „Ерици“. Изписаните лекарства от лекуващия лекар на
Затвора Варна, не са за лечение на краста, но това е защото при първоначалния
преглед и първоначалните симптоми на ищеца не са били напълно проявени
признаците на краста. Както сам ищеца казва, лекарствата, с които е бил лекуван
в последствие са много силни, съответно опасни, затова за да бъдат предписани
за лечение от краста, лекарят трябва да е напълно сигурен, че именно се касае
за такова заболяване. Действието на изписаните лекарства са послужили за
облекчаване на описаните симптоми.
На
06.04.2020 г., видно от Амбулаторната книга, Д.И. е бил приет на преглед два
пъти. Веднъж под №347 от Амбулаторната книга, като този път му е била изписана
рецепта. При вторият преглед за деня под №362
са му били изписани тобрадекс, капки.
На
21.01.2020 г. ищеца е бил приет на преглед от лекуващия лекар веднъж под №527,
като са му били изписани лекарства. Вторият път е бил приет на преглед под
№544, като му е била изписана рецепта.
На
23.04.2020 г. И. е бил приет на преглед под №552, като му е изписан алергозан.
При извършения втори преглед за деня под №564, му е била дадена диагноза scabies.
При извършен
преглед на 11.05.2020 г. И. е бил приет на преглед, като са му били изписани –
фенистил, дефламол и др. лекарства.
От
представените по делото доказателства – фактура от 06.04.2020 г. били закупени
от д-рР.от негово име, за сметка на Затвора Варна, циперметрин 10 мл.
Посоченото лекарство/медикамент не е посочен, като предписание в Амбулаторната
книга, но същият е бил закупен именно с цел лечение на ищеца. За лечение на
ищеца също са били закупени медицинска сяра и неостоммосан ампули. Тези факти
се потвърждават от представената по делото медицинска справка от д-р Р./л.75/.
На 10.04.2020 г. били закупени от д-р Р., за лечение на ищеца сулфур депуратум
пулвис 50 гр. На 14.04.2020 г., отново били закупени от д-рР.сулфур депуратум
пулвис 50 гр.
От
изложеното се установява, че за процесния период на ищеца е било подсигурено
адекватно и необходимо в пълна степен медицинско обслужване на ищеца. Като
лекарят е направил необходимото, да се снабди с лекарства, които не са били
налични към момента в Затвора Варна. Д.И. е постъпвал на преглед за посочения в
исковата молба период, при всяко свое неразположение, като му е била оказана
необходимата професионална лекарска помощ, като му е било предписано лечение,
според симптомите. Тези факти опровергават твърденията в исковата молба, че не
му е било оказано „своевременно“ лечение, като за период по малко от 13.03.2020
г. до 11.05.2020 г. той е посетил лекарския кабинет 8 пъти, като има дни, в
които е бил преглеждан и по два пъти на ден. Тези медицински грижи, които са
били оказани на ищеца – Д.И., през посочения период, предвид обявените със
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Здравния министър противоепидемична мерки
в страната, представляват изключително сериозно, отговорно, своевременно и
адекватно изпълнение на медицинските лица към Затвора Варна. Фактът, че Д.И. е
постъпил за втори път в изолатора на медицинския център, за да се лекува от
краста, не се дължи на неадекватно и несвоевременно медицинско обслужване и
лечение. Съдът намира за необходимо да отбележи, че протичането на всяко
заболяване протича по различен начин при различните индивиди, в зависимост от
различни фактори. Поради това не може да се твърди, че след като И. е бил
веднъж в изолатора за лечение, постъпването му за втори път на лечение в
изолатора за лечение на краста, се дължи на неправилно, не навременно или
неадекватно лечение.
Относно
оплакванията на ищеца, че не му е оказано адекватно и своевременно медицинско
обслужване и лечение, съдът счита, че това негово искане се явява
неоснователно, необосновано и недоказано, като следва да бъде отхвърлено.
Настоящият съдебен състав кредитира като компетентно и безпристрастно
заключението по проведената и приета без възражения от страните
съдебномедицинската експертиза. От него по категоричен и безспорен начин се
установява, че проведеното лечение на ищеца е било адекватно и постигнато излекуване,
прилаганите лечебни препарати са утвърдени от години в медицинската практика и
същите не са експериментални. Посочено е, че циперметрин в терапевтична
концентрация 0.1 % приложен върху кожа не е показал нежелани странични ефекти,
като няма и твърдения в тази насока. Същият не представлява риск за здравето на
ищеца. Изложеното се потвърждава и от приложните по делото писмени
доказателства, а именно медицински справки. В тази връзка както в заключението
на проведената СМЕ, така и в приложените писмени доказателства от ответника-
рецептурна книжка за изписани медикаменти, се установява, че изписването и
предоставянето на лекарства на И. е било своевременно извършвано, редовно и по
необходимост, като то е съобразено с текущото му здравословно състояние. В
провелото се съдебно заседание на 03.02.2020 г . при разпит на вещото лице – В.И.,
изготвило съдебно-психологическата експертиза, пояснява, че повторното
изолиране не му е подействало добре психически, като това е съвсем адекватна
реакция на психиката, когато човек е поставен в някаква ситуация на фрустрация,
т.е. когато е бил изолиран, няма контакти, преживява някакво телесно страдание,
в случая сърбежите.
Следователно
на Д.И. е осигурено адекватно медицинско обслужване - възможност да бъде
прегледан, при това по два пъти на ден, както и хоспитализирането му с оглед
неговото здравословно състояние. Не следва да бъде пропускан факта, че
изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" притежават правата на
здравноосигурени лица с непрекъснати права по силата на разпоредбата на чл.
128, ал. 2 ЗИНЗС, което не значи, че разполагат с правото на безплатна
медицинска помощ, а на такава срещу посетителска такса. Въпреки това
медицинското учреждение е предоставило един по-висок стандарт на медицинско
обслужване на затворниците, като им е осигурило безплатен достъп до медицинска
помощ. В допълнение следва да бъде отбелязано, че задължение на администрацията
на затвора е да предостави условия и възможност за медицинско обслужване, без в
нейна тежест да бъде изискано постигането на конкретен здравен резултат, т. е.
пълно излекуване на пациента. Такава претенция е обусловена от знанията и
уменията на конкретното медицинско лице, от спазването на предписанията на
докторите от страна на самия болен, както и от самия му общ здравен статус. От заключението по
съдебномедицинската експертиза по категоричен и безспорен начин се установява,
че ищецът е лекуван своевременно, като е проведено медицинско обслужване, което
е правилно, адекватно, в пълен обем, съобразено със съвременните стандартни алгоритми
и резултати. Изложеното се потвърждава и от приложните по делото писмени
доказателства. В този смисъл предявеният
иск в тази част за неимуществени вреди като недоказан следва да бъде отхвърлен.
Твърдението
на ищеца, че се е разболял от краста, защото в Затвора Варна има дървеници е
недоказано. В опровержение на тези твърдения, са 13 бр. протоколи за извършени
планирано и извънредно услуги по мониторинг, дезинсекция и дератизация от
„Д.Д.Д. – 1“ ООД в Затвора Варна ежемесечно за периода 15.09.2019 г. -
25.08.2020 г. (който период обхваща и периода, за който ищецът твърди, че е
претърпял неимуществени вреди). Според въпросните справки извършваните минимум
веднъж месечно от оторизираната фирма услуги са по утвърден график и обхващат
както общите части (затворническа кухня, столова, перално помещение, работни
помещения и др.), така и всички спални помещения като освен планови, са
извършвани и извънредни третирания, като са ползвани описаните препарати и
третиране чрез атомизация. По делото са представени убедителни доказателства за
провеждани мониторинг, дезинсекция и дератизация – планово и извънредно, на
всички площи на Затвора Варна за целия исков период. Въпросните доказателства –
Протоколи, справки, са служебно известни на съда по адм.д.№1969/2020 г. по
описа на Административен съд Варна.
Съгласно чл.
43, ал. 5 от ЗИНЗС, е посочено, че количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона. Съгласно представена по делото справка от
24.09.2020 г. от Началника на затвора Варна се установява, че изолатор №1 е с
площ 10.35 кв.м., като в стаята има 1 бр. легло, 1 бр. шкаф, като чрез прозорец
са осигурени естествена дневна светлина и възможност за проветряване. Изолатор
№2 е с размери 11.25 кв.м., като в него има 2 бр. легла, 2 бр. шкафове, като
чрез прозорец са осигурени естествена
дневна светлина и възможност за проветряване. Съотнасянето на описаните данни и
цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал И.
при назначеното му лечение за претендирания период, са били обзаведени с
отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна
светлина и възможност за проветряване. Твърдението на ищеца, че в изолатора
нямало мебели е опровергано от представените доказателства. Твърденията в
исковата молба са противоречиви. Веднъж се твърди, че не му бил осигурен достъп
до тоалетна, след това се твърди, че изолатора се отварял, за отвеждането му до
тоалетната. Съгласно чл.20, ал.3 от
ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В случая,
ищеца твърди, че не му е бил осигурен достъп до тоалет в изолатора –
Медицинския център. Според цитираната разпоредба няма изискване да има
санитарен възел в медицинския център. Физическото състояние на ищеца, дори и
болен от краста, позволява сам да посещава тоалетна и да се обслужва, поради
което с достъпа на тоалетна до изолатора, се опровергават изложените твърдения
в исковата молба. В потвърждение на този извод е факта, че в справката от
Началника на варненския затвор/л.77/ е посочено, че ползването на тоалетна и
течаща вода са били осигурени чрез общия санитарен възел в коридора.
В справката
е посочено, че на И. е било осигурено правото да бъде извеждан на престой на
открито, съгласно установения график. Това се потвърждава от свидетелските
показания на А.Б., който посочва, че „когато излизахме на лавка, се засичахме с
тези от болничната килия, отвън на карето“. Следва да се отбележи, че ищеца е
бил заразен с краста, поради което с цел предпазване разпространението на
заразата сред останалите лишени от свобода, съвсем логично би било да се
ограничи или направи график за престой на открито на ищеца. Това ограничаване
или изготвяне на график на престой на открито за ищеца, по време на престоя в
медицинския център – изолатора, е породено не от субективни или други причини,
а от факта, да не се разпространи заразата сред останалите лишени от свобода.
Поради тази причина, дори и да е било ограничено в някаква степен извеждането
на открито за ищеца, то е по здравословни причини. По аналогия лицата, които са
с установен положителен PSR тест за KOVID 19, също подлежат на 14-дневна
карантина по реда на чл.61, ал.1 от Закон за здравето, абсолютно забранено им е
да напускат жилището/къщата, където ще се проведе карантината. Те също изпитват
същите чувства „липса на апетит, негативни емоции, изключително силни
нравствени, емоционални, психически и психологически терзания на личността,
негативно отражение върху емоционалния живот, душевния мир“, липса на контакти,
породени от обичайните симптоми за заболяването. В случай, че живеят сами за
тях няма кой да се грижи, нямат достъп до лекар, единствено може да проведат
консултация по телефона. Докато ищеца е имал постоянен достъп до медицинска
грижа, а условията в които се провежда лечението му от краста – медицински
център – изолатор, е предизвикано от други негови постъпки.
Съдът приема,
че за конкретния период на исковата претенция са били изпълнени изискванията
относно достъпа до санитарен възел, осветление и проветряване, извеждане на
открито.
Твърдението на ищеца, че „докато спял в изолатора бил
поставил ръката си върху лицето и от препарата/Циперметрин – комба/ попаднало в
очите му“, с което поради вредното съдържание на препарата, не са създадени
условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от
свобода, е неоснователно. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, ако увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.
Дори и да се приеме за вярно твърдението, че И. не е бил запознат с
неблагоприятното въздействие на препарата върху човешки органи – очи, език,
уста и др., то логично би било, при употребата на препарата да предпази същите.
В случая това не е сторено, поради което съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, не следва да се претендират, съответно да се дължи обезщетение от
ответника. В потвърждение на този извод е заключението на вещото лице по
изготвената СМЕ. Установено е, че наблюдаваните симптоми – зачервяване и болки
в очите се дължат на инцидентно погрешно боравене с препарат, като вещото лице
е посочило, че тези симптоми не се дължат на токсично действие на лечебния
препарат.
Твърдението
в исковата молба, че е било недопустимо третирането на ищеца с този опасен за
здравето му препарат – Циперметрин – комба, което представлява грубо нарушение,
се опровергава от заключението на вещото лице по СМЕ. Съдът кредитира
заключението, като компетентно и безпристрастно по проведената и приета без
възражения от страните съдебномедицинската експертиза. Вещото лице е посочило в заключението, че
Циперметрин в терапевтична концентрация 0,1 % приложен върху кожа не е показал
нежелани странични ефекти и не представлява риск за здравето на ищеца. Посочено
е в заключението, че не са намерени доказателства за дълготрайна и
репродуктивна токсичност при хора след прилагане на Циперметрин в терапевтични
параметри върху кожата. Съдът следва да отбележи, че ищеца твърди
неблагоприятни за здравето му последици от третиране с цитирания препарат,
които остават недоказани. Установява се че твърдените „неблагоприятни последици
от препарата“, са резултат от липсата на информираност на ищеца, че същият е
благоприятен за лечение на хора. В този случай, при проведеното лечение с
Циперметрин, като опровергаване негативните нагласи на ищеца, е следвало да
наблюдава и установи, че има резултат, поради което неоснователни са били
притесненията му и твърдените настъпили тревоги. Както се посочи,
администрацията на затвора има задължение да осигури медицински грижи на
лишените от свобода, но не може да гарантира за резултата от същите. В случая
проведеното лечение е било проведено успешно, дори и при наличие на
необходимост от постъпване два пъти за лечение в изолатора – медицинския
център.
Обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпени физически, психически болки и неудобства,
които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или
бездействия на административния орган или длъжностни лица. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Законът е
категоричен, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по
справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД единствено от степента и характера на
преживените болки и страдания от ищеца. В негова тежест е да докаже
настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и
страдания, които да са в причинна връзка с бездействието на длъжностни лица.
Категории от типа на емоционален дискомфорт, безпокойство, тревожност и др. не
се репарират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, а и не може да им се посочи паричен еквивалент
по справедливост. Съдът намира, че твърдените от ищеца
неимуществени вреди – апатия,
негативни емоции, изключително силни нравствени, емоционални, психически и
психологически терзания на личността, накърняване на човешкото достойнство, не са доказани. В
потвърждение на този факт е заключението по Съдебно-психологическата експертиза
на вещото лице В.Д.И.. В заключението вещото лице е установило, че липсват
данни за емоционално стеснен и свръхконтролиран емоционален диапазон на
преживяванията, няма налична симптоматика на посттравматично стресово
разстройство. Отчитат се ситуативни преживявания в негативен емоционален
спектър в следствие симптоматиката на заболяването, повторната изолация и
липсата на възможност за удовлетворяване на базови потребности. Не се отчитат
данни за наличие на психотравма, във връзка с която да се наблюдава емоционални
и поведенчески последици, както и трайно изменение на общото функциониране на И..
Предвид
изложеното до тук не се доказа нито едно от твърденията изложени в исковата
молба въз основа на които да се приеме, че поведение на затворническата
администрация – действие или бездействие, е довело до претърпените от ищеца в
производството неимуществени вреди. Предвид това искът остава изцяло недоказан,
с оглед на което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид уважената молба за освобождаване от такси и
разноски на ищеца в производството не следва последният да бъде осъждан да
заплаща същите.
Водим от
гореизложените съображения и на основание чл. 203 АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, настоящият състав на Варненски административен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.П.И., ЕГН **********,***, V
група, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която се претендира
заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за периода 13.03.2020 г. до 11.08.2020
г., поради задължението за осигуряване на адекватно и своевременно медицинско
обслужване и лечение, както и за осигуряване на нормални битови условия в
местата за лишаване от свобода, довели до настъпили вреди изразяващи се в
заболяване от „краста“ и провеждане на неадекватно, живото-застрашаващо лечение
с опасни медикаменти, противопоказни за хора и съответните лихви.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14 –
дневен срок от съобщението за постановяването му до страните.
СЪДИЯ: