Решение по дело №56323/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3588
Дата: 9 март 2023 г.
Съдия: Димитринка Иванова Костадинова-Младенова
Дело: 20221110156323
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3588
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110156323 по описа за 2022 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Г. Р. П. за защита от домашно насилие, предявена срещу
неговия внук А. Н. К. с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 5,
във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Молителят твърди, че ответникът е негов
внук, който се е самонастанил в дома му, находящ се в гр. София, ул. „Царибродска“ № 91 и
редовно му нанасял побой. Внукът му бил изгонен от дома на родителите си, затова се
настанил в дома на молителя . когато прекалял с алкохола нанасял побой на молителя и
неговата съпруга, но отказвал да се лекува. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН.
Ответникът А. Н. К. редовно уведомен - не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по молбата.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с молба от Г. Р. П. от 18.10.2023г. В нея се твърди, че ответникът А.
Н. К., който е внук на молителя, се държал агресивно в дома на дядо си. Твърди се, че чупил
вещи и отправял закани за саморазправа към молителя и неговата съпруга. С молба от 21.10.
2023г. молителят уточнява, че внукът му се самонастанил в дома му след като бил изгонен
от неговите родители. Редовно се напивал и в такова състояние му счупил телевизор, стъкла
в дома му и заплашвал, че ще забие нож в главата му. С декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
молителят П. декларира, че актовете на домашно насилие, описани в молбите са извършени
от ответника А. Н. К., който е негов внук.
Молителят не се яви в откритото съдебно заседание, за да потвърди изложение в
молбите обстоятелства. По делото е приложен писмо от 09.11.2022г. от 09-РПУ на СДВР по
повод на твърденията на молителя. В писмото се потвърждава, че патрул на 9 РУ на СДВР е
посетил адреса на молителя по сигнал за домашно насилие. На място е установено, че
1
лицето К. е заплашвал с нож дядо си. Същият се е държал агресивно и с полицаите, но баба
ум не е позволила внукът й да бъда задържан. Служителите на МВР са се отзовавали и друг
път по сигнали за домашно насилие на този адрес, като жалбите по-късно са оттегляни по-
късно от подателя им Г. П..
По делото е представена от молителя П. декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
няма характер на годно доказателствено средство защото не не съдържа всички
индивидуализиращи белези на твърдяния от акт на насилие, отразен в доклада на съда по §
1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК. Съдът няма право да указва на молителя да
представи декларация, съдържаща всички индивидуализиращи белези на актовете на
домашно насилие, тъй като би нарушил своето безпристрастие.
По изложените съображения съдът намира, че подадената от молилетеля П. молба за
защита е неоснователна. В настоящия случай остана недоказано авторството на твърдяния
акт на домашно насилие. Молителят не ангажира доказателства за твърдяния акт на
домашно насилие, въпреки указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл.
146, ал. 1 от ГПК.
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, съгласно който "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се
произнася с решение за налагане или отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се
цели за се даде ефективна защита на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013г- на
ОСГТК- т. 22, че налаганите по ЗЗДН мерки не са административни наказания и са
предназначени да охранят пострадалото лице, а не да санкционират извършителя.
Според регламентираната в ЗЗДН специфика на производството, е допустимо,
съгласно чл. 13, ал. 3 издаване на заповед за защита само на основание приложената от
молителя декларация по чл. 9, ал. 3., когато няма други доказателства. Същата обаче в
настоящия случай не е годно доказателствено средство. При това положение, съдът намира,
че в производството не са събрани нужните доказателства, от които да може да бъде
направен категоричния извод за осъществено от ответника деяние, което да изпълнява
фактическия състав на чл.2 от ЗЗДН и да може да се квалифицира като акт на домашно
насилие и то да е осъществено на твърдяната от молителката дата.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и
да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителката против
ответника.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителя Г. П. да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по молбата
за защита в размер на 25 лева.

Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Р. П., ЕГН ********** , с адрес гр.
София, ул. „Царибродска“ № 91 за издаване на заповед за съдебна защита срещу А. Н. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Модерно предградие, ул. „Връх Манчо“ бл. 5, вх. Б,
ет. 7, ап. 13 и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г. Р. П., ЕГН ********** , с адрес гр. София, ул. „Царибродска“ № 91, да
2
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и
пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3