ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Четвърти наказателен състав с председател СТЕФКА ПАШОВА, като разгледа в зарито съдебно заседание на 24.07.2019г. докладваното от председателя на съдебния състав нчхд № 499.2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 243 ал.5 от НПК.
Обжалвано е постановление на РП- Асеновград, от 17.06.2019г., с което е прекратено ДП № 561.2018г. по описа наРУ”Полиция”- град Асеновград, прокурорска преписка № 1743.2018г. по описа на Районна прокуратура – град Асеновград, водено за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК.
Същото е връчено на пострадалия К.М.С. на 21.06.2019г., а жалбата е подадена чрез неговия повереник – адвокат Енко Найденов, на 26.06.2019г., която се явява такава в срок. Същата е допустима за разглеждане и поради това, че е подадена срещу прокурорски акт, полежащ на съдебен контрол и от лице, имащо право на жалба – пострадал в производството.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните мотиви:
Касае се за случай на причиняване на средна телесна повреда по чл. 129, ал.1 от НК, извън хипотезата на неизбежна отбрана или извън тази на превишаване на пределите на неизбежната отбрана, което представлява престъпление по чл.129 ал.1 от НК,. Като е приел обратния извод, че е налице единствено хипотеза на неизбежна отрбана, прокурорът е издал постановление за прекратяване на досъдебното производство поради липса на престъпление, което противоречи на закона и на което на това основание, следва да бъде отменено.
Фактите по случая са следните:
Свидетелката Н.А.М. и обв. Р.Д.Ш., с когото тя живеела на съпружески начала и от когото била бременна, отишли с нейния лек автомобил „Мерцедес”, „CLS”, с регистрационен номер СТ 2320 ВХ, тъй като й се прияла царевица. С този лек автомобил, обв. Р.Ш. влязъл в паркинга на хотел “Асеновец”, на 02.08.2018г. около 18:00 часа, в който час, този паркинг не бил платен, като пропусквателните му бариери били вдигнати, а на пропусквателната бутка е нямало служител на паркинга. Обвиняемият Р.Ш. лешил да паркира на паркоместа, които се отличавали от другите с това, че настилката им била леко повдигната и се намирали в близост до търговския център. Цапочвайки маневра по паркиране на заден ход на управлявания от него лек автомобил, обвиняемият Р.Ш. забелязал зад него паркиран лек автомобил марка „БМВ”, модел „3-та серия”, комби, като водачът на лекия автомобил е спрял плътно зад лекия автомобил, управляван от обв. Р.Ш. и така му е пречил да паркира.Въпреки така разполеженият лек автомобил „БМВ”, обв. Р.Ш. паркирал с малко повече маневри управляваният от него лек автомобил марка „Мерцедес”, след което изгасил двигателя на автомобила. В това време, свидетелят К.М.С., който управлявал лекия автомобил „БМВ”, също паркирал до лекия автомобил, управляван от обв. Р.Ш.. Същият, ведно със свидетелката Н.А.М., слезли от управлявания от тях лек автомобил, като свидетелят К.С. стоял в лекия автомобил „БМВ”, при което свалил прозореца на предната врата и се обърнал към обв. Р.Ш. с думите: „Ей, дебелак, ти кьорав ли си, не виждаш ли, че това е платен паркинг?”. Свидетелят К.С. бил с униформено облекло на фирма „СОТ”, към работил на трудов договор като охранител. На тази реплика, обв. Р.Ш. му отговорил да се успокои и че взима много хапчета, като визирал анаболи. Тогава свидетелят К.С. дръпнал рязко ръчната спирачка на автомобила си и слязъл от него, оставяйки го с работещ двигател и с отворена шофьорска врата, при което бързо се приближил към обв. Р.Ш. и го бутнал с две ръце в гърдите, като му казал: „Кой е вземал хапчета?”. Тогава свидетелката Н.А.М. застанала между тях двамата и започнала да се опитва да ги успокоява и да предотврати чрез думи конфликта, но двамата продължили да си разменят реплики на висок глас. След това, свидетелят К.С. се върнал в лекия си автомобил, но после, явно ядосан от думите на обв. Р.Ш., отново слязъл от него и се насочил към обв. Р.Ш., при което приближил главата си до главата на обв.Р.Ш. на 1-2 сантиметра и м, казал нещо, което намиращата се наблизо свидетелка Н.М. не чула, след което с глава ударил обв. Р.Ш. в лицето. Последният, за да се защити, нанесъл удар с дясната си ръка по свидетеля К.С., при което свидетелката Н.М. се разкрещяла да спрят да се бият, но въпреки нейните викове, двамата си разменили по няколко юмручни удара, при което двамата биещи се паднали на земята. След това обв. Р.Ш. се изправил и нанесъл удар с ритник в областта на главата на лежащият на земята свидетел К.С., при което се намесил намиращият се наблизо свидетел И.Н.Н., който издърпал обв. Р.Ш. от лежащият на земята служител на „Алфа сот”- свидетеля К.С. и оказал помощ на лежащият на земята свидетел К.С., който лежал в безпомощно състояние и се опитвал да се изправи, при което се изправил с помощта на свидетеля И.Н.Н., направил няколко крачки и се свлякъл отново на земята.Тогава свидетелят И.Н.Н. започнал да го залива с вода, като го обърнал настрани, за да не се задави от кръвта и от падналите зъби, които очевидно липсвали в устата му. След това продължил да го облива с вода, за да го свести. Свидетелката С.Т.А. се обадила на телефон 112 и подала сигнал за случилото се, като повикала линейка. Тогава обв. Р.Ш. забрал свидетелката Н.М., качил се на лекия автомобил „Мерцедес” и се прибрали в дома си. На място да лежи на земята с течаща кръв и избити зъби, заварили свидетеля К.С., неговите колеги – Е.Д.Н., Г.Д.П., А.С.К., Я.Р.К.. Свидетелят Р.М. паркирал лекия автомобил на свидетеля К.С., като с него бил и свидетелят Д.Е.М., на когото свидетелят К.С. заявил, че са му счупили зъбите.Дошлата на място лниейка отвела свидетеля К.С. в болницата, където същият бил оставен на лечение, след което било уведомено РУ на МВР – Асеновград, което поло случая и извикало свидетелката Н.М. и обв. Р.Ш. да дава обяснения. По случая е било образувано досъдебно производство.
От изготвените по делото съдебно – медицински експертизи се установява, че на свидетеля К.С. са били причинени счупване на първи горен десен зъб, разклащане на първо горен ляв зъб с последващо терапевтично отстраняване на зъба, разкъсно – контузна рана на долната устна, сътресение на мозъка, контузия на главата, кръвонасядания в областта на устните, френулума отгоре и по венеца на първи горен десен зъб, оток на долната устна, охлузвания по главата и по двата леви крайника, кръвонасядане по левия долен крайник и по гръдния кош. Описаните травматични увреждания са били причинени по механизма на уддар, или притискане с или върху твърд тъп предмет и или от неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са получени, както се съобщава в свидетелските показания по досъдебното производство, а именно- при нанесен побой на 02.08.2018г. посредством нанесени удари с юмруци – респективно и такъв с ритник, съпроводено с падане на земята на пострадалия. Счупването на първи горен десен зъб, който е счупен до под нивота на венеца, а също така и изключваннето на 1-ви горен ляв зъб, с последващо терапевтично отстраняване на зъба, с наличие на съседните им зъби по горното съзъбие, както и съответните антагонисти по долната челюст, се преценяват поотделно и по съвкупност като избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Сътресението на мозъка, протекло без данни за загуба на съзнание до степен на травматична кома и разкъсно- контузната рана по долната устна, поотдено и по съвкупност, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК.Останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето, по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза на обв. Р.Ш. се установява, че нему са нанесени кръвонасядане на горния клепач на лявото око, охлузване на горната устна, оток на дясната раменна става, оток, кръвонасядане и охлузвания по дясната длан, кръвонасядане на дясната мишница, охлузване на лявата подбедрица, оток на гръдния кош. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са възникнали така, както се съобщава от пострадалия в предварителните сведения. Било е причинено болка и страдание, без разстройство на здравето.
От заключението на съдебно – психиатричната експертиза по делото се установява, че обв. Р.Ш. не се води на диспансерен учет в ЦПЗ- Пловдив и не страда от психично заболяване. Същият е могъл правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Той е способен да регулира собственото си поведение. Може да бъде участник във всимки фази на наказателния процес, да се защитава сам и да носи наказателна отговорност. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си на 02.08.2018г. Към посочения период от време, той не е бил в състояние на физиологичен афект.
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от съдебно – медицинските експертизи по делото, които съдът кредитира като обосновани и правилни. Съдът кредитира и протоколите за разпитите на свидетелите Н.А.М., тъй като същата се явява очевидец на случилото се и въпреки близката й интимна връзка с обв. Р.Ш., нейните показания се характеризират с логичност, последователност, непротиворечивост и се подрепят от обясненията на обв. Р.Ш.. Показанията на тази свидетелка в частта, че обв. Р.Ш. е нанесъл само един удар върху лежащият на земята свидетел К.С., след като същият е бил на земята, се подкрепят от намиращият се в този момент на мястото на ситуацията и възприел случващото се свидетел И.Н.Н., който сочи, че обв. Р.Ш. е нанесъл удар с ритник в областта на главата върху пострадалия К.С. в момент, в който същият е лежал безпомощно на земята. Съдът кредитира показанията на свидетеля И.Н.Н., тъй като същият от един момент нататък е очевидец наслучилото се и е възприел взаимно нанесените между двамата биещи се удари, като относно факта, че обв Р.Ш. е нанесъл удар с ритник по главата на лежащият вече на земята свидетел К.С., то същите напълно се потвърждават от показанията на свидетелкаа Н.М. в тази им част. Показанията на тези свидетели не се опровергават от показанията на останалите незаинтересовани свидетели по делото, дошли в по-късен етап от случващото се, на мястото на инцидента, които се характеризират с непротиворечивост, логичност, последователност и поради това се кредитират от съда, а именно- свидетелката С.Т.А., Е.Д.Н., Г.Д.П., А.С.К., Я.Р.К., Р.М.М., Д.Е.М., К.М.С.. Показанията на пострадалия К.С. се опровергават напълно от показанията на свидетелката Н.М. и от обясненията на обв. Р.Ш., както и от съдебно – медицинските експертизи, които напълно опровергават неговите твърдения за това, че е бил ударен първи и че не удрял обв. Р.Ш., поради което и не се кредитират от съда.Обясненията на обв. Р.Ш., като подкрепени от показанията на свидетелите Н.М. и И.Н.Н., но в частта им, че след падането на земята на пострадалия К.С. боят е приключил, в тази им част, неговите обяснения напълно се опровергават от показанията на свидетелката Н.М. и от показанията на свидетеля И.Н.Н..
Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира и писмените доказателства по делото.
Като обоснована и правилна, съдът кредитира и съдебно- психиатричната експертиза по делото.
От правна страна:
Налице е удар с глава след разменени релики, от пострадалия К.С., поради проблеми с мястото за паркиране, върху паркиращият обв. Р.Ш., в резултат на което последният е отблъснал непосредственото и противоправно нападение на свидетеля К.С., чрез нанасяне върху него, на множество удари, което е било сторено и от страна на свидетеля К.С. върху обв. Шабан, с юмруци, за които множество взаимни удари и от двете страни, сочат съдебно – медицинските експертизи по делото.
С това, непосредственото и противоправно нападение на свидетеля К.С. е било предотвратено от обв. Р.Ш. и казуса до тук приключва с приложението на института на неизбежната отбрана, съгласно чл. 12 ал.1 от НК, която излючва престъпния характер на деянието до момента, в който нападението е отблъснато, макар и със средства с по-голям интензитет от тези , ползвани от нападателя. След това обаче, след като е отблъснал нападението, след като пострадалият К.С. е паднал на земята и е бил в безпомощно състояние, при което за обвиняемия Р.Ш. вече е налице хипотеза на отблъскване на нападението, същият при преустановяване на нападението чрез самоотбрана от страна на обв. Р.Ш., последният е нанесъл удар с ритник в главата на лежащият в безпомощно състояние свидетел К.С., което действие е довело до причиняване на средна телесна повреда – избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето и което действие вече е извън хипотезата на неизбежна отбрана и е извън хипотезата на превишаване на нейните предели, последната от които е възможна единствено, когато е налице все още траещо нападение, което обаче се отблъсква с непропорционални средства. В случая неизбежната отбрана е прилючила и е налице удар с ритник върху лежащ на земята в безпомощно състояние човек, в областта на главата, при който му е избит зъб по начин, който прави съставомерна средна телесна повреда с пряка причинно – следствена връзка с действията на извършителя, за която не са налице хипотези за изключване на отговорността и за която следва да се понесе наказателна отговорност за престъпление по чл.129, ал.1 от НК, което да е умишлено причинено. Фактът, че именно този удар с ритник е довел до избиването на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето се доказва от показанията на свидетеля И.Н., който изрично казва, че след удара с ритник в областта на главата, отивайки до пострадалия, същият е имал голямо количество кръв в устатата и липсващи зъби, поради което го е обърнал, за да не се задави от кръвта. До този момент, нито един от свидетели не сочи нанесените останали удари, които са в други части на тялото и главата, да са довели до този съставомерен резултат. За това съдът счита, че именно ударът с ритник в областта на главата, нанесен извън хипотезата на неизбежна отбрана, сочи на наличие на съставомерност на престъплението по чл. 129 ал.1 от НК и за него деецът следва да понесе наказателна отговорност.
Като е приел липса на престъпление, прокурорът е издал едно незаконосъобразно постановление за прекратяване на досъдебното производство, което следва да бъде отменено, мотивиран от което и,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА постановление на РП- Асеновград, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 561.2018г. по описа на РУ”Полиция”, като незаконосъобразно и връща досъдебното производство на РП- Асеновград, за приложение на закона, съобразно обстоятелствената част на настоящето определение.
Определението да се съобщи на РП- Асеновград и жалбоподателя, както и на неговия повереник.
Същото подлежи на обжалване пред Окръженсъд- Пловдив, в 7 – дневен срок от неговото съобщаване.
Районен съдия: