Решение по дело №314/2022 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 277
Дата: 19 октомври 2022 г. (в сила от 19 октомври 2022 г.)
Съдия: Зоя Стоилова Шопова
Дело: 20225400500314
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Смолян, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20225400500314 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 203/03.08.2022 г.по гр.дело № 307/2022 г. Смолянският
районен съд осъжда ИЗМЕНЯ размера на ежемесечната издръжка, която Х. Р.
П. заплаща на И. З. И., в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Кр. Х.в П., ЕГН **********, по силата на утвърденото
споразумение с Решение № 291/28.06.2019 г. по гр.дело №512/2019 г. на
РС[1]Смолян, като УВЕЛИЧАВА размера на ежемесечната издръжка от 150
лв. на 330 лв., считано от 06.04.2022 г. до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, която издръжка да се заплаща от Х. П. на И. И., в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Кр. Х.в
П..
Допуснато е и предварително изпълнение на решението на основание
чл. 242 ал.1 от ГПК в частта на увеличената издръжка. Също така, Х. П. е
осъден да заплати на И. И. направените разноски по делото в размер на 300
1
лв. за платено адвокатско възнаграждение; а в полза на РС-Смолян -
държавна такса в размер на 259,20 лв. върху увеличения размер на
издръжката.
Срещу това решение в частта, с която е увеличен размерът на
издръжката за разликата над 240 лв. до 330 лв. и е осъден да плати разноски и
държавна такса, е постъпила допустима въззивна жалба от Х. Р. П., чрез
пълномощника му адв.С. К., с искане да бъде отменено за тази разлика и
искът за нея – отхвърлен. Претендира и за направените пред двете инстанции
разноски според отхвърлената част от иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява. За него пълномощникът му адв.С. К. поддържа жалбата.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК И. З. И., в качеството и на
майка и законен представител на малолетния Кр. Х.В П., чрез адв.Св. Н.,
оспорва жалбата и моли решението в атакуваните части да се потвърди, като
и се присъдят и разноските за въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се
явява. Пълномощникът адв.Св. Н. продължава да оспорва жалбата и
поддържа доводите в отговора.
Въззивният съд намира, че решението в обжалваните части
следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Смолянския
районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата
съобразява следното:
Според приетото в ППВС № 5/1970г., както и в Решение №
146/27.04.2015г. по гр.д.№ 5404/2014 г. на І.г.о. на ВКС, нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация, които са винаги обективни и конкретни. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото се отглеждат децата.
Издръжката за детето Кр. се претендира от 06.04.2022 г.,
2
когато е подадена исковата молба, по която е образувано делото пред РС-
Смолян, завършило с обжалваното сега решение. Съгласно единствения член
на ПМС № 286 от 21.09.2022 г. за определяне размера на линията на бедност
за страната за 2023 г., от 1 януари 2023 г. тя е в размер на 504 лв. за страната.
За 2022 г. тя е в размер на 413 лв., съгласно ПМС № 286 от 19.08.2021 г. за
определяне размера на линията на бедност за страната за 2022 г. Линията на
бедност, предвид легалната дефиниция по §1,т.1 от Методиката за определяне
на линията на бедност за страната, приета с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., е
монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото. Чл.1, ал.2
от Методиката предвижда, че линията на бедност се използва при
разработване на държавната политика в областта на доходите и жизненото
равнище, при определяне на конкретни мерки за социална защита и е база за
определяне на размера на финансовата подкрепа за хората с увреждания.
Минималният размер на дължимата издръжка по чл.142, ал.2 СК възлиза на
177,50 лв., считано от 01.04.2022 г. и понастоящем, при минимална работна
заплата от 710 лв. според ПМС № 37/24.03.2022 г.
От друга страна, общоизвестни са инфлационните процеси в страната,
съгласно оповестените данни на интернет страницата на Националния
статистически институт, според които през м.септември 2022 г. месечната
инфлация, измерена с индекса на потребителските цени, е 1,2 % спрямо
предходния месец, а годишната инфлация за септември 2022 г. спрямо
септември 2021 г. е 18,7 %. Също така, през м.септември 2022 г. спрямо
предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите:
образование /+5,4 %/, жилища, вода, електроенергия, газ и други горива
/+4,2/, и хранителни продукти и безалкохолни напитки /+2,3/. Видна и
неоспорима е и тенденцията за засилен и необратим растеж на инфлацията,
което задължително трябва да се съобрази при определяне размер на
издръжка за бъдеще време.
Предвид изложеното дотук, и съобразявайки обичайните нужди на
детето Кр., което понастоящем е навършило осемгодишна възраст и е ученик
във втори клас, в светлината на събраните доказателства, съдът намира, че за
издръжката му месечно следва да се осигуряват от родителите най-малко 504
лв., от които 330 лв. следва да се поемат от бащата, а остатъкът 174 – от
майката, която пък полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието му. Този размер на дължимата от бащата издръжка може да
3
бъде посрещнат от него с оглед на установения му средномесечен брутен
доход от 1 308 лв. като военнослужещ във военно формирование в Смолян по
представеното удостоверение за периода 01.05.2021 г. – 01.04.2022 г.
Тук следва да се отчетат и разпоредбата на чл.220 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на РБ, според който задължителното социално
и здравно осигуряване на военнослужещите са за сметка на държавния
бюджет; чл.224 от същия закон, според който на военнослужещите се
осигуряват униформено облекло или левовата му равностойност; порционни
пари; безплатна храна и ободряващи напитки или левовата им равностойност
при занятия, учения, тренировки и лагери, при носене на дежурства и при
извършване на други дейности със специфичен характер; лични предпазни
средства, специално и работно облекло и друго вещево имущество и
снаряжение /ал.1/, които доволствия не се облагат с данъци, съгласно ал.2; чл.
226 от същия закон, предвиждащ, че пътуването на военнослужещите и
техните семейства при отиване и връщане от платен годишен отпуск на
територията на страната веднъж в годината е за сметка на Министерството на
отбраната; и въобще всяка от разпоредбите на Раздели VІ и VІІ от същия
закон, уреждащи възнагражденията, здравното, социалното и материалното
осигуряване на военнослужещите, която в случая е относима към
жалбоподателя.
Доходите на Х. П. позволяват плащането на издръжката от
330 лв. за сина му Кр. и при съобразяване на факта, както е сторил и РС-
Смолян, че той вече издържа и друго свое дете – М., роден на 07.08.2021 г.
Няма данни майката на втория му син Д. С. да не е в състояние също да
издържа сина си или да се налага жалбоподателят да осъществява
непосредственото му отглеждане; Х. П. живее в собствено жилище, поради
което не плаща наем, здрав е и в трудоспособна възраст.
От друга страна, майката на Кр. П. И. И. посреща сама и
допълнителен разход за плащане на наемна цена за апартамента, в който
живеят в гр.Смолян, кв.Райково с детето Кр., както и всички сметки за ток,
вода и отопление. Нейният брутен средномесечен доход от 699 лв. /
съответно: 542,28 нетен доход/ като крупие по удостоверението на л.44 от
делото на РС е почти два пъти по-нисък от този на бащата.
Бащата поддържа, че няма промяна в доходите му от
4
определяне на първоначалния размер на издръжката за Кр. към 2019 г. по
гр.дело № 512/2019 г. на СмРС, но разходите му са се увеличили заради
необходимостта да издържа и другото си дете. От прегледа на представените
по онова гр.дело доказателства обаче не се откриват документи, от които да
се направи извод, че доходите на Х. П. тогава са същите, каквито са и
понастоящем – там въобще не са представени доказателства за доходите на
развеждащите се родители на Кр.. Също така, жалбоподателят не представя
доказателства и какви са доходите му за периода от м.май 2022 г. до
м.октомври 2022 г., като издръжката се претендира от завеждане на делото на
06.04.2022 г. насетне, както се отбеляза по-горе.
Намаляването на издръжката от 330 лв. на исканите от
жалбоподателя 240 лв. би било в противоречие с разпоредбата на ал.1 на
чл.143 СК, предвиждаща, че всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК Х. П. следва да бъде осъден да
заплати на И. И. направените от нея разноски от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство по представени списък и
договор за правна защита и съдействие от 03.10.2022 г.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд


РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 203/03.08.2022 г. по гр.дело №
307/2022 г. на Смолянския районен съд в обжалваните от Х. П. части, с които
е увеличен размерът на заплащаната от него на И. З. И. за детето му Кр. Х.в П.
издръжка за разликата над 240 лв. до 330 лв.; и с които е осъден да плати на
И. И. 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение; а в полза на РС-Смолян
- държавна такса в размер на 259,20 лв. върху увеличения размер на
издръжката.
5
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Х. Р. П., ЕГН **********, да заплати на И. З. И.,
ЕГН **********, направените разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство в размер 300 лв./ триста лева/.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
ограничението по чл.280, ал.3, т.2, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6