№ 4659
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110137320 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на ИВ. П. ИВ., ЦВ. Б. М., Н. АС. ИЛ., П. П.
ИВ., Н. Г. Б., Л. Г. АНГ., Б. ИВ. Г. и Б. АС. ИЛ. срещу решение № (номер) / (година)г. на О.
"И.".
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Като доказателство по делото е приета цялата преписка във връзка с обжалваната
заповед.
Видно от решение № (номер) от 03.06.2021г. на О. И. е признато право на
собственост на наследниците на П. И. П. върху нива от 2.155 дка, пета категория, местност
Тр., (населено място), бивш имот пл. № (номер). Със същото решение е отказано да се
възстанови правото на собственост на наследниците на П. И. П., тъй като върху имота
попадат реализирани мероприятия при спазване на изискванията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ,
поради което следва обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Представен е протокол № (номер) / (дата)г. на О. И., в който е посочено, че по
отношение възстановяване на имота следва да бъде постановен отказ, тъй като имотът се
владее от „фирма” ЕООД, а собствениците подлежат на обезщетение.
Видно от удостоверение № (номер)/(дата)г. на главния архитект на СО, район
(район), собствеността върху имота от 2155,68 кв. м. не може да бъде възстановена, а
собствениците следва да бъдат обезщетени.
1
С решение от 21.07.1998г. на СРС, 39 с-в по гр. д. № 10861/1995г. съдът е признал за
установено по отношение на „фирма” ЕООД, че Н.Г., Г. Б., Г. П. И>, Ив. П. Ив. и Ел. П. Цв.
не са собственици на УПИ с площ от 380 кв. м., пл. № (номер).
По делото е изслушана и приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно
и компетентно изготвена. От същата се установява, че описаната нива е включена в
границите на урбанизираната територия на кв. Горубляне с влизането в сила на кадастрален
и регулационен план, одобрен със заповед № (номер)/21.08.1967г. на зам. предс. на ИС на
СГНС. Оттогава имотът е с променено предназначение – за автосервиз, гаражи и хотелски
комплекс. В имота има построени сгради – халета, складове и работилници, собственост на
„фирма” ЕООД, като липсват данни кога точно са попълнени в кадастралния план.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира следното.
Жалбоподателят е сезирал съда с жалба срещу решение № (номер) / (година)г. на О.
"И.", с което е признато право на собственост на наследниците на П. И. П. върху нива от
2.155 дка, пета категория, местност Тр., (населено място), бивш имот пл. № (номер) и е
отказано да се възстанови правото на собственост на наследниците на П. И. П. върху имота,
тъй като върху същия попадат реализирани мероприятия при спазване на изискванията на
чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, поради което следва обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Видно от приетите по делото доказателства жалбоподателите са наследници на П. И.
П..
Установява се от представеното решение на О. И., че решението е връчено на
07.06.2021г., а жалбата е подадена на 18.06.2021г., поради което съдът приема, че същата е в
срок и следва да бъде разгледана по същество.
Общинските служби по земеделие са овластени като колективен орган да издават
решения, с които се произнасят по подадените заявления за възстановяване на права върху
земеделски земи. С решенията се създават права или се отказват такива.
Правото на собственост върху земеделските земи се възстановява по силата на
закона, но за конкретното връщане на земята по възстановеното право на собственост е
предвиден специален ред и органи в това отношение. Този ред е административен, а
решенията на общинските служби са индивидуални административни актове, подлежащи на
съдебен контрол за законосъобразност, доколкото специалният нормативен акт - ЗСПЗЗ, не
съдържа особени разпоредби.
За да върне претендираната от заявителя земя, ОСЗ съобразява дали са налице
условията на закона за възстановено право на собственост и постановява връщане в
съществуващи или възстановими граници или с план за земеразделяне или отказва искането.
Единствената възможност за връщане на земята, предмет на ЗСПЗЗ, е по реда, установен в
този закон, т.е. с решение на поземлената комисия, респективно на съда, когато е подадена
жалба по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
2
Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената
писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59 от АПК. В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което оспореният административен акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност.
Отказ от възстановяване е постановен, тъй като върху имота попадат реализирани
мероприятия, поради което собствениците следва да бъдат обезщетени.
Видно от удостоверение № (номер)/(дата)г. на главния архитект на СО, район
(район), собствеността върху имота от 2155,68 кв. м. не може да бъде възстановена, а
собствениците следва да бъдат обезщетени. В удостоверението е посочено, че същото се
издава на основание заповед № (номер)/22.10.2001г. на кмета на район „(район)”, решения
на СГС и по адм. д. № 1716/2003г. на ВАС, влязло в сила на 07.07.2005г.
Съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следното. Жалбоподателите е
следвало да обжалват заповед № (номер)/22.10.2001г. на кмета на район „(район)”, с която е
определена застроената, респективно свободната част от имота в производство по чл.11, ал.4
от ППЗСПЗЗ. Именно в производството по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената,
съответно свободната от застрояване площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ
имот при спазване на Наредба№7 за правила и нормативи за устройството на отделните
видове територии и устройствени зони. В това производство съдът проверява единствено
дали правилно е определен размера на застроената и незастроена площ с оглед техническите
правила и норми по устройство на територията /решение № 1749 от 06.02.2012г. на ВАС по
адм. дело №14060/2011г., ІV о./. В това производство не се изследват въпроси, свързани със
законността на строителството, статута на съоръженията. То е междинно относно
възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, които попадат в
урбанизираната част на населеното място. Предпоставките за приложението на чл.10, ал.7 от
ЗСПЗЗ, между които са и законността на строежа и датата на неговото извършване, се
разглеждат от друг орган – Общинска служба по земеделие и в друго производство /в този
смисъл решение № 2188/17.02.2009 г. на ВАС по адм. дело № 12447/2008 г., ІV О.; решение
№ 7622/04.06.2013 г. на ВАС по адм. дело № 9598/2012 г. ІV О.; решение № 1555/21.02.2005
г. на ВАС по адм. дело № 6544/2004 г./. В производството по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ
единствения релевантен въпрос е този, касаещ наличието на строежи върху терена на
подлежащата на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизираната територия.
Определянето на застроена част касае онези имоти, които попадат в приложното поле на
чл.10 б,ал.1 от ЗСПЗЗ, т.е. или са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които
не позволяват възстановяване на собствеността.
В цитираното удостоверение е посочено, че при спазване на всички нормативни
изисквания строежът е започнал към 01.03.1991г., съгласно чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ в улица с
ок.ок.304а-229в и в сервитута към „Цариградско шосе”. Посочено е, че е издаден АДС №
3405/09.10.1970г.
3
Както беше посочено по – горе, видно от удостоверението, същото е издадено въз
основа на заповед № (номер)/22.10.2001г. на кмета на район „(район)”, решения на СГС и по
адм. д. № 1716/2003г. на ВАС, влязло в сила на 07.07.2005г., тоест заповедта на кмета за
застроена и свободна от застрояване площ е влязла в сила. Ето защо, въпросът дали е налице
застроена или свободна от застрояване площ не може да бъде пререшаван в настоящето
производство.
Въпреки това, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че видно и от
приетата по настоящето дело СТЕ, се установява, че в имота има построени сгради – халета,
складове и работилници, тоест налице е реализирано мероприятие, което е пречка за
възстановяване на имота.
Нормата на чл.10 б, ал. 1 от ЗСПЗЗ има предвид не строеж на единични сгради, а
осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от
строителни дейности, а също така не съдържа изискване да са били спазени процедурите по
отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие, нито изискване за законност
на строителството. В този случай е достатъчен обективният факт на извършено
строителство, или на осъществено друго мероприятие, за се отрече възможността за
възстановяване на собствеността върху реални граници по реда на ЗСПЗЗ.
Разпоредбата на чл.10 б, ал.1 от ЗСПЗЗ, според която собствениците или техните
наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са
били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански
организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии или извън тях и са
застроени, или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от
държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
Разпоредбата на чл.10 б, ал. 1 от ЗСПЗЗ не въвежда нито условие за спазване на
нормативните изисквания и разрешение за строеж по отношение построеното върху
бившите земеделски земи, нито предвижда времево ограничение за започване на строежите
към 1 март 1991 г. Тези изисквания са въведени само със специалната разпоредба на чл.10,
ал.7 от ЗСПЗЗ, която не намира приложение в настоящия случай. Разпоредбата на чл.10 б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ въвежда алтернативно две ограничения за реституция на бивши земеделски
имоти, попадащи в границите на урбанизираните територии – имотите да са застроени, или
върху имотите да са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността.
Ето защо, съдът намира жалбата за неоснователна, като същата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Ответникът не е претендирал разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
4
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ИВ. П. ИВ., ЕГН **********, ЦВ. Б. М.,
ЕГН **********, Н. АС. ИЛ., ЕГН **********, П. П. ИВ., ЕГН **********, Н. Г. Б., ЕГН
**********, Л. Г. АНГ., ЕГН **********, Б. ИВ. Г., ЕГН ********** и Б. АС. ИЛ., ЕГН
********** срещу решение № (номер) / (година)г. на О. "И.", с което е отказано да се
възстанови правото на собственост на наследниците на П. И. П. върху нива от 2.155 дка,
пета категория, местност „Тр.”, (населено място), бивш имот пл. № (номер), като
неоснователна.
Решението на съда подлежи на обжалване пред Административен съд – София град
в 14 - дневен срок от деня на получаване на съобщението от страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5