№ 5337
гр. София, 08.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110125338 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Във въззивна жалба вх. № 227969/25.10.2022 г., уточнена с молба вх. №
8869/12.01.2023 г., подадена от името на ответника З. А. С., чрез адв. М. З.,
срещу решение № 10376/26.09.2022 г., постановено по гр.д. № 25338/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 с-в, е обективирано искане за изменение на
посоченото решение в частта за разноските, като насрещната страна по
делото бъде осъдена да заплати в полза на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от всеки един от трите
обективно кумулативно съединени установителни искове, без същото да бъде
намалявано като прекомерно.
Насрещната страна в производството, *===* ЕАД, не изразява
становище по направеното от името на З. А. С. искане.
Конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – *===* АД,
не изразява становище по направеното от името на ответника З. А. С. искане.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
1
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
25338/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
разноските.
Искането е направено в законоустановения срок /доколкото искането е
инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 227969/25.10.2022 г., подадена от
името на ответника З. А. С., чрез адв. М. З., срещу решение №
10376/26.09.2022 г., постановено по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в/, от легитимирана страна и се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото се явява неоснователно.
В мотивите на решение № 10376/26.09.2022 г., постановено по гр.д. №
25338/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения
относно разпределението на отговорността за разноски в производството,
съобразно изхода на спора, като е присъдил на ответната страна разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 8,55 лева,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, след като е уважил
възражението на ищеца за прекомерност на заплатения от ответника хонорар
в размер на 800 лева и е намалил същия до сумата от 500 лева. Настоящият
състав не намира да са налице основания за ревизиране на обективираното в
горепосоченото решение произнасяне. В искането с правно основание чл. 248
ГПК ответникът поддържа, че по иска за присъждане на цена за доставена
топлинна енергия минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 366
лева, а по исковете за присъждане на мораторна лихва върху цената за
доставена топлинна енергия и на цена на услугата за дялово разпределение,
съответните минимални адвокатски възнаграждения са в размер на по 300
лева всяко. От тези съображения прави извод, че минимално дължимото
адвокатско възнаграждение за защита по трите иска е в размер на 966 лева,
поради което заплатеният хонорар от 800 лева бил под нормативно
установения минимум и същият не подлежал на намаляване, като на база на
него следвало да се определят дължимите от ищеца в полза на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи на ответника и
счита, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в
частта за разноските. Това е така, защото съдът е взел предвид и по
възражение на ищеца е намалил уговорения и заплатен от ответника З. А. С. в
полза на адвокат М. З. хонорар в размер на 800 лева за правна защита и
съдействие в производството по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в. Не са представени доказателства за уговорено адвокатско
възнаграждение по всеки един от предявените обективно кумулативно
съединени искове, поради което съдът не може да презюмира, че адвокатът и
клиентът му са постигнали съгласие по всеки от тях да се дължи отделно
възнаграждение в нормативно предвидения минимален размер – съгласно чл.
1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. размерът на възнаграждението за
оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз
2
основа на писмен договор с клиента. При липса на уговорено възнаграждение
за защита по всеки един от предявените искове, съдът приема, че
договорената сума от 800 лева в договора за правна защита и съдействие се
отнася за защита по всички искове, предмет на разглеждане в производството
по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в. Изрично в
представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че
уговореното между страните по договора възнаграждение, дължимо в полза
на адвокат З. е в общ размер от 800,00 лева, като същото е за предоставена
правна защита и съдействие по всички предявените срещу ответницата С.
искове, доколкото в договора никъде не е посочено, страните да са уговаряли
изричен размер на адвокатското възнаграждение за всеки от предявените
срещу ответницата искове в производството. Поради тази причина
настоящият съдебен състав счита, че на са налице основания да ревизира
преценката си за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, с оглед на което постановеното
решение не следва да бъде изменяно в частта за разноските.
Като допълнение следва да се посочи, че видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие № 975046 от 16.08.2022 г.,
сключен между З. А. С. и адвокат М. А. З., договореното между страните
възнаграждение е било в размер на 800 лева, като е уговорено, че същото е
платимо в брой в срок до 15.09.2022 г., т.е., следва да се направи извод, че
към момента на сключване на договора възнаграждението не е било платено,
респективно същия договор за правна защита и съдействие № 975046 от
16.08.2022 г. не може да служи за разписка за извършеното плащане. По
делото не са ангажирани доказателства, че в уговорения срок /т.е. до
15.09.2022 г./ възнаграждението действително е било платено, т.е., че
ответницата действително е извършила претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение. Независимо от горния извод, доколкото искане
за изменение на решението в частта за разноските не е направено от ищцовото
дружество, а само от ответницата, то независимо от извода на съда, че по
делото не са представени доказателства, че ответницата действително е
извършила претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, това не
може да доведе до влошаване положението на ответника, предвид липсата на
искане за изменение на решението в частта за разноските, което да е
направено в срок от насрещната страна в производството.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искането с
правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирано във въззивна жалба вх. №
227969/25.10.2022 г., уточнена с молба вх. № 8869/12.01.2023 г., подадена от
името на ответника З. А. С., чрез адв. М. З., срещу решение №
10376/26.09.2022 г., постановено по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в, се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение №
10376/26.09.2022 г., постановено по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в, в частта за разноските, инкорпорирано във въззивна жалба вх. №
227969/25.10.2022 г., уточнена с молба вх. № 8869/12.01.2023 г., подадена от
името на ответника З. А. С., чрез адв. М. З., срещу решение №
10376/26.09.2022 г., постановено по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Определението е постановено при участието на привлечено от ищеца
трето лице-помагач - „*===*” АД.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
10376/26.09.2022 г., постановено по гр.д. № 25338/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4