Определение по дело №133/2020 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№255/21.05.2020

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесети май през двехиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА                                                                   

          

            Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 133 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по образувано по жалби на С.С.И. *** срещу решение № 1089 от 03.12.2019г. по търг.дело № 1880/18г. по описа на Окръжен съд - Варна, в частите му, с които е отхвърлен предявения от нея срещу "ДЗИ - Общо Застраховане" със седалище гр.София иск за разликата над 15 000лв. до 50 000лв., претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на 06.04.2018г., причинено при управление на МПС от водача на л.а."Хонда" с ДК № СВ 3076 АС и иск за сумата 694.10лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение на получени при ПТП увреждания по фактури №№ ********** от 13.04.2018г., ********** от 13.04.2018г.1 ********** от 08.05.2018г., ********** от 10.05.2018г. и 2492 от 30.05.2018г. и

по жалба на "ДЗИ - Общо Застраховане" АД срещу същото решение, но в частта му с която дружеството е осъдено да заплати на С. Себайдин И. сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 06.04.2018г.,ведно със законната лихва, считано от 19.09.2018г. до окончателното и изплащане на основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, както и е осъдено да заплати направените по делото разноски.

В жалбата на С.С.И. *** се твърди че решението в обжалваните от нея части е неправилно като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е допуснал нарушения на законовото изискване за справедливост и на установените от съдилищата критерии за прилагането му.

Излага, че присъденото обезщетение не отговаря на характера и интензитета на действително понесените от нея болки, страдания и неудобства. Сочи че първоинстанционният съд не е взел под внимание тежкото обезобразяване на лицето на пострадалата. Твърди че в резултат на разкъсно-контузната рана на лицето на пострадалата, въпреки сравнително бързия период на възстановяването и, ищцата е изпитвала и ще продължава да изпитва сериозни притеснения, които ще я съпътстват и за в бъдеще, засягащи външния и вид. Наличието на белег от подобно естество създава значителен козметичен дефект и допълнително води до понижаване на самочувствието за цял живот. Твърди че в хода на възстановителния период е извършила значителни разходи за лекарства и медицински консумативи, благодарение на които е разчитала да заличи белезите от катастрофата, доказателства за което е представила.

Сочи че съдът не е отразил, че тя е изпаднала в безсъзнание вследствие на произшествието. Излага, че в резултат на травмите на главата е търпяла допълнителни интензивни болки, съпътствали с първоначална обездвиженост, упорито главоболие, световъртеж, гадене. Това състояние е съпътствало нейното ежедневие месеци след настъпване на застрахователното събитие. Оспорва приетия от съда значително по-малък период на възстановяване.

Излага че съдът е пренебрегнал събраните по делото гласни и писмени доказателства, касаещи интензитета на изпитваните от нея болки в областта на кръста, по-точно причиненото увреждане на междупрешлените дискове. Твърди че по делото е доказано, че именно произшествието е същинският причинител на нейните болки.

Твърди че съдът неправилно е преценил сериозността и степента на претърпените от нея неимуществени вреди, без да е отчел в пълен обем огромният диапазон от негативни последици, настъпили в резултат на застрахователното събитие. Сочи че от събраните по делото гласни доказателства е установен интензитетът на преживения от нея емоционален шок в резултат на катастрофата, тежкото психическо състояние, изразяващо се в емоционална лабилност, отдръпването и от лични и социални контакти, както и отбягване от възможността да шофира и да се движи по улицата. Излага че от изключителна важност в конкретния случай е да бъде взето предвид здравословното и състояние преди настъпване на ПТП. Сочи че тя през 2012г. е била диагностицирана с автоимунно заболяване  Базедова болест, която възпрепятства репродуктивните и способности. Излага че характерно за заболяването е че за отключването му и засилването му голяма роля играят психотравми или повишено нервно напрежение,което би могло да бъде причинено от различни фактори. Позовава се на изложените обяснение при изслушването на заключението на вещите лица, при които е обобщено че претърпените неимуществени вреди следствие на ПТП са достатъчно силен стимул, благодарение на който ефектите от болестта да бъдат засилени.

Твърди че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отразено и състоянието на ищцата от 2012г. насам. Под внимание следва да бъдат взети отчаянието и депресията, в които се намира и към настоящия момент. В резултат на множеството физически травми, придружени с психическото и състояние, ищцата изпитва основателен страх, че не би могла да бъде майка.

Твърди че първоинстанционният съд не е приложил правилно критерия за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, а само формално и неаналитично са отразени неимуществените вреди. Липсва тяхната съвкупна оценка, което е същността на прилагането на чл.52 от ЗЗД.

Моли съда да отмени решението в обжалваните от нея части и да постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени в предявения от нея размер. Претендира направените по делото разноски.

Насрещната страна по тази жалба „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София, в депозиран в срока по в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищцата част.

Във въззивната жалба на "ДЗИ - Общо Застраховане" АД се твърди, че решението в обжалваните от застрахователното дружество осъдителни части е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва извода на съда че сумата 20 000лв. се явява справедливо обезщетение, репариращо причинените на ищцата неимуществени вреди. Сочи че така приетия от съда паричен еквивалент на понесените от ищцата болки и страдания е неоснователно завишен, неотговарящ на принципа за справедливо обезщетяване, прогласен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Твърди че съдът не е проектирал правилно приетите критерии при определяне по справедливост на размера на дължимото обезщетение, което е довело до постановяването на порочен акт в частта на присъдения размер на обезвредата. Излага че първоинстанционният съд е приел че за по-голяма част от посочените в исковата молба увреди на ищцата се установява че не се наблюдава причинно-следствена обусловеност с пътния инцидент от 06.04.2018г. и че ищцата И. е страдала от редица заболявания още преди настъпването на застрахователното събитие, които макар и да са били провокирани чрез обостряне след произшествието, не са довели до усложнения. Сочи че по експертното мнение на вещите лица, болковият синдром е отшумял за период от 10 - 15 дни. Именно тези обстоятелства са били отчетени от застрахователя при разглеждане на предявената пред него претенция.

Моли съда да отмени решението в обжалваните от него осъдителни части и да постанови друго, с което предявения иск до размера на сумата 15 000лв. да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото за двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна по тази жалба С. Себайдин И. *** срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала отговор.

Искането на въззивницата И. за събиране на нови доказателства - допускане на съдебно-психологична експертиза, направено в допълнение към въззивна жалба, депозирано в срока по чл.258 от ГПК следва да бъде оставено без уважение като преклудирано на основание чл.266 от ГПК.

Няма оплаквания в жалбите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.С.И. за съдебно – психологична експертиза.

НАСРОЧВА съдебно заседание на ………………… 2020г. от ..……… часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: