Р Е Ш Е Н И Е
№.........../...............2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и трета година в
състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 2361
по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на С.П.В., подадена чрез пълномощника му по
делото адвокат И.З., срещу заповед № 22-0819-001193/07.09.2022
г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна,
с която на жалбоподателя на основание чл. 171 т. 2а, б. „б“ ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство“ като е определен срок от 6 месеца–за
прилагане на мярката.
По
съображения, че в заповедта не е посочен видът на установеното с техническото
средство вещество и съответно не е посочено представлява ли то наркотично
вещество или негов аналог, както и при оспорване на факта, че на посочените в
заповедта дата, час и място жалбоподателят е управлявал превозното средство
след употребата на наркотични вещества или техни аналози като по издадения му за
целта талон за изследване е дал в срок кръвна проба за установяване на това
обстоятелство се иска заповедта да бъде отменена от съда.
В с.
з. на 08.03.2023 г. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат И.З., който в пледоарията по същество на спора моли съда да
отмени обжалваната заповед, тъй като според него приложените доказателства
установяват, че не са били налице обективните предпоставки за нейното издаване.
Претендира на доверителя му да се присъдят направените по делото съдебни
разноски като представя договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Ответникът по делото - младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, я оспорва изцяло чрез пълномощника
си юрисконсулт Г.Г., който в пледоарията по същество на спора сочи, че са били
налице всички материално-правни предпоставки за налагане на процесната ПАМ, поради
което административният орган в условията на обвързана компетентност е издал
заповедта. Моли при отхвърляне на оспорването съдът да присъди с решението в
полза на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по
делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Съдът
като прецени, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е
сезиран с жалба срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, подадена в преклузивния
срок по чл. 149 ал. 1 АПК от процесуално легитимирано лице, адресат на
приложената ПАМ, намира производството по делото за процесуално допустимо и
поради това за подлежащо на разглеждане по основателността на заявеното
оспорване.
По
основателността на жалбата съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
С
издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна заповед № 22-0819-001193/07.09.2022 г. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 2а б. „б“ ЗДвП „прекратяване за срок от
шест месеца до една година на регистрацията на пътно превозно средство“ – лек автомобил
Пежо 406, рег. № В****НВ, собственост на жалбоподателя С.П.В., като е определен
срок от 6 месеца за прилагането на мярката.
В съдържанието
на заповедта като основание за прилагането на ПАМ е посочено, че на 07.09.2022
г. около 00:26 ч. в гр. Варна на бул. „Княз Борис І“ С.П.В. е управлявал след
употребата на наркотични вещества или техни аналози собствения си лек автомобил
Пежо 406, рег. № В****НВ, което било установено от извършения на водача тест с Dreger Drug test 5000 ARJM-0053,
проба 195. Посочено е, че на водача е издаден талон за
медицинско изследване № 133071/07.09.2022 г.
Неоснователно
е оплакването в жалбата, че заповедта не съдържа яснота относно вида на
установеното с теста вещество, употребено от водача, и че то спада именно към категорията
на наркотичните вещества или техни аналози. Извършеното от административния
орган позоваване на направената проба № 195 с Dreger Drug test 5000 ARJM-0053
е достатъчно, за да се разбере употребата на какво точно вещество е констатирана
при проверката.
По
преписката е приложена посочената в обстоятелствената част на заповедта проба /тест/ № 195, направена на 07.09.2022 г. в 0:32:32
ч. с Dreger Drug test 5000 ARJM-0053,
отчела положителен резултат за амфетамин. Съгласно чл. 5 ал. 2 от Наредба №
1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП, резултатът от проверката за употребата на
наркотични вещества или техни аналози с тест е попълнен в изготвен протокол за
извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози,
рег. № 819р-25055/07.09.2022 г., като същият резултат от пробата е вписан и в
издадения на водача талон за изследване № 133071/07.09.2022 г. От приложения по
преписката протокол *********-40000 от 14.02.2022 г. за извършена периодична
сервизна проверка на използвания при тестването на водача Dreger Drug test 5000 ARJM-0053 със
срок на валидност на резултата от проверката 12 месеца се установява, че апаратът,
с който е извършено тестването, е бил годен за използване. Същевременно от
приложената по преписката заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че на основание чл. 1 ал. 4 и 5 от Наредба №
1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП и чл. 33 т. 9 ЗМВР министърът е определил
проверката за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
от водачите на МПС да се извършва именно с уред за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози Dreger Drug test 5000 с
тестова касета Dreger Drug test 5000 Test-Kit.
Съгласно
приложената по преписката Докладна записка от 07.09.2022 г. на извършилия проверката младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна А.И.И., след установяването на
положителния резултат от тестването за наркотични вещества на водача е бил
съставен АУАН № 746069 /приложен по преписката/, издаден му е талонът за кръвна
проба № 133071/07.09.2022 г. и на основание чл. 7
ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП водачът е придружен от
полицейския служител до ВМА – Варна за вземането на проба за химичен анализ. По
делото не са налични данни за резултата от изследването. Съгласно представеното
от пълномощника на жалбоподателя в с. з. на 08.03.2023 г. и приложено по делото
писмо изх. № К-271/02.12.2022 г. от началника на Лаборатория по химико-токсикологични
изследвания при ВМА – Варна въз основа на издадения талон за изследване №
133071/07.09.2022 г. в лабораторията са постъпили биологични проби за
изследване от лицето С.П.В., но поради претоварването й с голям брой проби от
цяла Североизточна България те се изследват със закъснение от близо една година
като назначената съдебно-химическа експертиза за определяне наличието на
наркотични вещества или техни аналози по образуваното по случая на С.П.В. досъдебно производство № 426/2022 г. по
описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна все още не е приключена.
Приложените
по административната преписка писмени доказателства - проба № 195, направена на
07.09.2022 г. в 0:32:32 ч. с Dreger Drug test 5000 ARJM-0053,
отчела положителен резултат за амфетамин; протокол рег. № 819р-25055/07.09.2022
г. за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни
аналози; талон за изследване № 133071/07.09.2022 г., в който е вписан резултатът
от проба № 195 и протокол *********-40000 от 14.02.2022 г. за премината успешно
периодична сервизна проверка на Dreger Drug test 5000 ARJM-0053,
са достатъчни, за да обосноват в случая наличието на една от алтернативно визираните
в чл. 171 т. 2а б. „б“ ЗДвП материално правни предпоставки за прилагане на предвидената
в разпоредбата принудителна административна мярка - управление на моторното
превозно средство от собственика му след установената с техническо средство употреба
на наркотични вещества или техни аналози. Представеният от жалбоподателя в хода
на съдебното производство фиш за токсикохимичен анализ, издаден от ВМА – Варна,
съгласно който във взетата от пациента С.П.В. на 08.09.2022 г. в 8:30 ч. кръвна
проба, направена по негово собствено желание, не са открити наркотични вещества
и алкохол, не представлява доказателство, което убедително да се противопостави
на резултата от тестване с дрегера и по този начин да го разколебае, тъй като подобен
начин на установяване на употребата на наркотични вещества не е регламентиран в
действащата Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП, издадена на основание
чл. 174 ал. 4 ЗДвП. Съгласно чл. 3 ал. 2 от наредбата при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният
орган попълва и талон за изследване по образец съгласно Приложение № 1.
Съгласно чл. 3 ал. 3 талонът се придружава от осем стикера с номера,
съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до
8. Съгласно чл. 3а от наредбата талонът за извършване на медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване за употребата на наркотични
вещества или техни аналози се издава в три случая: 1/ когато лицето откаже
извършването на проверка с техническо средство или тест; 2/ когато лицето не
приема показанията на техническото средство или теста; 3/ когато физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. От данните по преписката става ясно, че в случая е налице втората от
визираните в чл. 3а предпоставки за извършването на медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Лабораторното
изследване не може да бъде извършено обаче в произволно избрано от водача място
и време и без легитимирането му за това с издадения за целта талон за
изследване. Съгласно 6 ал. 6 от наредбата контролният орган връчва на лицето
срещу подпис талона за изследване, като задължително вписва в него мястото,
където да се извърши установяването и срока на явяването за изследване, който е
до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното
място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор
или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – във
всички останали случаи. За извършването
на преценка доколко при явяването в лечебното заведение водачът е спазил
указания му в талона срок, чл. 13 от наредбата предвижда изискване при
явяването на лицето за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното
заведение да се впишат датата и часът на явяване, а наред с това и номерът и
датата на издаване на талона за изследване и контролният орган, който го е
издал, както и часът на вземане на пробите за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, а след изпращането им в
изследващата лаборатория – и датата на изпращането. Значението на срока за
явяване на водача в лечебното заведение е видимо от чл. 15 ал. 6 от наредбата, според
който при неявяване на лицето за изследване в указания му в талона за
изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с
което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Като
неотговарящ на изискванията по наредбата относно регламентираните в нея ред и
условия за извършване на медицинските и химико-токсикологични лабораторни
изследвания за употребата на наркотични вещества или техни аналози,
представеният по делото фиш за токсикохимичен анализ не може да бъде кредитиран
като годно доказателство относно факта употребил ли е водачът наркотични
вещества при управлението на превозното средство на посочените в заповедта по
чл. 172 ал. 1 ЗДвП дата и час. Такова доказателство е единствено изготвеният на
основание чл. 24 ал. 2 от наредбата протокол за химическо или химико-токсикологично
изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози, който лабораторията, извършила изследването, има
задължението по 77 ал. 1 от наредбата служебно да изпрати заедно с протокола по
чл. 14 ал. 2 на структурата, посочена в талона за изследване. Съгласно чл. 24
ал. 2 от наредбата, резултатите от химическото или химико-токсикологичното
лабораторно изследване по чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 се отразяват в протокол
за химическо или химико-токсикологично изследване за
определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Протоколът се подписва от лицето, извършило изследването, като задължително
съдържа данни за: имената, длъжността и местоработата на извършилия
изследването специалист; имената и ЕГН на изследваното лице; кога, как и какви
проби са постъпили за изследване; състоянието на пробите при постъпване в лабораторията;
номерата на стикерите, с които са запечатани пробите; кога е извършено изследването;
използваните аналитични методи и получените резултати.
От
данните по делото се установява, че изготвянето на предвидения в чл. 24 ал. 2
от наредбата протокол с резултата от извършеното по реда на наредбата химико-токсикологично
изследване, меродавно за установяването на употреба на наркотични вещества или
техни аналози, ще се забави значително във времето, тъй като съгласно писмо изх.
№ К-271/02.12.2022 г. на началника на Лабораторията по химико-токсикологични
изследвания при ВМА – Варна срокът за приключване на изследването е близо
година. Евентуалното приключване с резултат от изследването, сочещ на
отсъствието на употребата от водача на наркотични вещества или техни аналози,
каквото е и твърдението му в жалбата, би било основание за административно
производство по глава ХІV, раздел І АПК /основание в чл. 239 т. 1 АПК/. Към
този момент обаче резултатът от направената проба /тест/ № 195 с Dreger Drug test 5000 ARJM-0053
със съдържащите се по преписката доказателства за това е достатъчно основание
да се приеме наличието на една от алтернативно установените в чл. 171 т. 2а б.
„б“ ЗДвП материално правни предпоставки за прилагане на предвидената в
разпоредбата принудителна административна мярка.
За
установяване компетентността на органа, наложил процесната ПАМ, по преписката е
приложена заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Варна,
с т. 2.3 на която, в упражнение на предоставената му с чл. 172 ал. 1 ЗДвП възможност
за делегиране на правомощия, той е оправомощил
назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольори“ в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна по време на изпълнение на
дежурство да прилагат ПАМ по чл. 171 т. 2а ЗДвП като е определил, че това им
правомощие се отнася за цялата обслужвана от ОД на МВР- Варна територия.
Фактът, че на датата 07.09.2022 г. през нощта, когато е установено нарушението,
издателят на заповед № 22-0819-001193/07.09.2022 г. младши автоконтрольор А.И.И.
е бил дежурен по график нощна смяна се доказва с приложения по преписката
месечен график за месец септември 2022 г. за определяне на служителите за
изпълнението на патрулно-постова дейност от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Варна.
Преследваната
с налагането на мярката цел е посочена в самия закон и тя е да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустанови административното
нарушение. Прилагането на мярката спрямо водач, управляващ превозното средство при
употребата на наркотични вещества или техни аналози безсъмнено има за цел да осигури
безопасността на движението по пътищата и по този начин да способства за
ограничаването на многобройните пътно-транспортни произшествия в страната,
нерядко и с човешки жертви.
В
целостта си направените фактически констатации и правни доводи сочат на
неоснователност на оспорването, поради което то следва да се отхвърли от съда,
съгласно правомощието му по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК.
При
този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на
МВР – Варна, на основание чл. 143 ал. 3 АПК, юрисконсултско
възнаграждение, което предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото
съдът определя в минимално посочения в чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ размер от 100 /сто/ лева.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.П.В. срещу заповед № 22-0819-001193/07.09.2022 г. на младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която на
жалбоподателя на основание чл. 171 т. 2а, б. „б“ ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване за срок от 6 месеца на регистрацията на
пътно превозно средство“.
ОСЪЖДА
С.П.В., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско
възнаграждение по делото в размер на 100 /сто/ лева.
На основание чл. 172 ал. 5 ЗДвП решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: