№ 826
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110108800 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от М. К. Г. в условията на
обективно и субективно съединяване искове, както следва:
1./ с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр срещу Г.Д.И.Н.“, гр. С. за
установяване на нарушението-дискриминационно третиране на ищеца по
признак - етническа принадлежност;
2./ с правно осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр срещу Г.Д.И.Н.“, гр. С. за
заплащане на сумата от 900 000 лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие психически тормоз и унижение в резултат
на дискриминационно отношение по признак - етническа принадлежност;
3./ с правно осн. чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр срещу Г.Д.И.Н.“, гр. С. за
осъждане на ответника да преустанови нарушението, изразяващо се в неравно
третиране по признак „етническа принадлежност“ по отношение на М. К. Г.,
пребиваващ в З-В, както и да се въздържа от по-нататъшни нарушения.
В исковата молба ищецът твърди, че изтърпява в Затвора – Варна
наказание „лишаване от свобода“. Поддържа се, че за периода от 29.07.2020-
28.08.2020г., ищецът е дискриминиран посредством обиди и унижения по
признак „етническа принадлежност“. Твърди се още, че въпреки сезиране на
затворническата администрация, бил лишен от възможността да подаде
жалби срещу служителите на ответника, проявяващи унизително отношение
към него на етническа основа. Счита, че се явява дискриминиран, поради
което се настоява за уважаване на исковете по чл. 71, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗДискр.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г.Д.И.Н.“, гр. С., е депозирал
писмен отговор, с който счита исковете за неоснователни. Поддържа се, че
ищецът не е бил дискриминиран по сочения признак. Липсвало различно
третиране на ищеца спрямо останалите лица лишени от свобода, извършено
съзнателно от служители на ответника. Моли за отхвърляне на исковете.
1
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От Справка рег.№ 236/14.12.2020г. се установява, че по Жалба №
***/2020г., подадена от М. Г. е извършена проверка. Разпитани са служители
от З-В., както и лишени от свобода лица. Не е установено на 29.07.2020г. и
08.08.2020г. да са извършени сочените нарушения от страна на служителите в
З-В., изразяващи се в обиди и заплахи спрямо М. Г..
От ГДИН – З-В. е представен Регистър за завеждане на молби и жалби
на лишени от свобода, започнат на 02.01.2020г. и завършен на 31.08.2020г.,
както и започнат на 24.08.2020г. и завършен на 02.11.2020г..
Представено е постановление от 19.02.2021г. на ВРП, с което е отказано
образуване на ДП за престъпление от общ характер по преписка №
16475/2020г., образувана по жалба на М. Г. за това, че на 29.07.2020г. и
08.08.2020г., служители от З-В. са му отправяли обиди и са го заплашвали с
побой.
Разпитан е св. С. Д.. Същият към момента изтърпява наказание
лишаване от свобода в ЗЗ-Б.. От 30.03.2020 до 02.04.20201г. е търпял
наказание лишаване от свобода в З-В., 5 група, където е бил разпределен на
03.08.2020г. и М. Г. /л.135 /. Св. познава ищеца. Твърди, че надзирател от З-В.
заплашвал Г., но не помни кога и какво точно му е казал. Излага, че може би
зимата на 2020г. служител го обидил с думи като циганин.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка, прави следните
правни изводи:
По силата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр е забранена всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на признак " етническа принадлежност". Съгласно
чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр пряка дискриминация представлява всяко по-
неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците, изброени в ал.
1 от закона, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства. Следователно, за да бъде
налице пряка дискриминация по смисъла на закона, следва определено лице
или лица да се поставят в по-неблагоприятно положение, което се обосновава
с някой от признаците определени в ал. 1 на цитираната разпоредба. В тази
хипотеза неравното третиране е пряка цел, която се постига посредством
действия, ограничаващи правата на определено лице или кръг от лица, поради
това, че то принадлежи към друг пол, раса, социална и обществена прослойка
и т. н. Същевременно е необходимо други лица да бъдат третирани по-
благоприятно, при това единствено поради обстоятелството, че не
принадлежат към кръга лица, част от които е дискриминираното лице.
Неравноправното третиране, в случаите на пряка дискриминация, е не само
обективен резултат, но и непосредствена цел на дискриминационните
действия. Общото във всички възможни проявления на пряката
дискриминация е, че целта е определена категория лица да се ограничат и да
не получат такъв обем от права, какъвто е предоставен на другите, само
защото дискриминираните са различни от останалите членове на дадена
общност. Ето защо при пряката дискриминация за дискриминиращия липсва
друга цел, освен поставяне на определени лица в неравноправно положение.
Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр непряка дискриминация е поставяне на
лице на основата на признаците по ал. 1 на закона в по-неблагоприятно
положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба,
2
критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е
обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на
целта са подходящи и необходими. Следователно в този случай
непосредствената цел на извършващия дискриминационните действия се
афишира като друга, но е налице обективно неравно третиране на определени
лица по посочените в закона признаци.
Съгласно чл. 9 ЗЗДискр, в производството за защита от дискриминация,
след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже
факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация,
ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е
нарушено. Тази норма е с процесуален характер и се отнася до
разпределението на доказателствената тежест. Тя не освобождава ищеца от
тежестта да доказва, а само го подпомага като размества доказателствената
тежест.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът, в съответствие с
носената от него доказателствена тежест /арг. от чл. 9 ЗЗДискр/, не е доказал
факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация от
страна на ответника, в качеството му на лице изтърпяващо наказание
„лишаване от свобода" по признак етническа принадлежност.
Установи се, че по жалба на ищеца е извършена проверка, както от
администрацията на затвора, така и от ВРП, приключила с постановен отказ
за образуване на ДП срещу служители от З-В. за сочените в настоящото
производство нарушения.
За да може да се приеме наличие на пряка дискриминация, следва
преди всичко да бъде установено дали лицето е третирано по-
неблагоприятно, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Липсва
дефиниция за това кои обстоятелства могат да бъдат сравнявани и кога е
налице сходство, поради което следва да се изхожда от установената в закона
регламентация на обществените отношения.
Съобразно установената практика на ВКС от значение при
установяването на дискриминация е обективно съществуващият недопустим
противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да
е от очертаните в ЗЗДискр форми на нежелано или по-неблагоприятно
третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени
съответните нормативни изисквания.
От събраните по делото доказателство не се установява по-
неблагоприятно третиране на ищеца М. Г..
Следва да се отбележи, че по исковете по чл. 71 ЗЗДискр не е
достатъчно да се установи само неблагоприятно третиране на определено
лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че същото е извършено
съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, като
следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между тях.
Гореизложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск
по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.
Тъй като предявените искове по чл.71, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр са
обусловени от уважаване на иска по чл. 71. ал. 1. т. 1 ЗЗДискр, то с оглед
гореизложеното същите следва да се отхвърлят като неоснователни.
3
По разноските: На основание чл. 78. ал. 8 ГПК в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв..
определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 НЗПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. Г., ЕГН ********** в условията на
обективно и субективно съединяване искове, както следва:
с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр срещу Г.Д.И.Н.“, гр. С. за
установяване на нарушението-дискриминационно третиране на ищеца по
признак - етническа принадлежност;
с правно осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр срещу Г.Д.И.Н.“, гр. С. за
заплащане на сумата от 900 000 лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие психически тормоз и унижение в резултат
на дискриминационно отношение по признак - етническа принадлежност;
с правно осн. чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр срещу Г.Д.И.Н.“, гр. С. за
осъждане на ответника да преустанови нарушението, изразяващо се в неравно
третиране по признак „етническа принадлежност“ по отношение на М. К. Г.,
пребиваващ в З-В, както и да се въздържа от по-нататъшни нарушения.
ОСЪЖДА М. К. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на Г.Д.И.Н." с
адрес в гр. С.. бул. „*** сумата от 200 лв. (двеста лева) представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4