№ 153
гр. Бургас, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20232000500306 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 627 от 22.05.2023 г., постановено по гр.д. № 853/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас:
(1) е осъдено “ОЗК Застраховане” АД да заплати на Д. М. Н. сумата 10
000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди
от телесни увреждания вследствие на ПТП от 31.10.2021 г., предизвикано от
Дж. Х. Х. при управление на л.а. Мерцедес с рег. № *******;
(2) е осъдено “ОЗК Застраховане” АД да заплати на Д. М. Н. и на Х. И.
С., конституирани в хода на делото като правоприемници на починалия ищец
И. А. Н., сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от телесни увреждания вследствие на ПТП от
31.10.2021 г., предизвикано от Дж. Х. Х. при управление на л.а. Мерцедес с
рег. № *******;
(3) е осъдено “ОЗК Застраховане” АД да заплати на Д. М. Н. и на Х. И.
С. законната лихва върху главниците, считано от 30.11.2021 г. до
окончателното изплащане;
(4) е осъдено “ОЗК Застраховане” АД да заплати на адв. Н. Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 3264 лв. с дължимия върху него ДДС;
(5) са осъдени Д. М. Н. и Х. И. С. да заплатят на “ОЗК Застраховане” АД
сумата 3230,13 лв. – разноски и
(6) е осъдено “ОЗК Застраховане” АД да заплати по сметка на БОС в
1
полза на бюджета на съдебната власт сумата 1200 лв. – държавна такса и
сумата 397,80 лв. – платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо
лице.
Над присъдените до претендираните размери на обезщетенията
исковете са отхвърлени.
С определение № 1855 от 12.07.2023 г. по същото дело окръжният съд
по молба на ответника-застраховател изменил решението в частта за
разноските, като намалил присъденото на адв. Н. Д. адвокатско
възнаграждение от 3264 лв. с ДДС на 1546,34 лв. с вкл. ДДС, и оставил без
уважението молбата на адв. Н. Д. за изменение на решението в частта за
разноските чрез увеличаване размера на определеното възнаграждение.
Против решение № 627 от 22.05.2023 г. е постъпила въззивна жалба от
ответника “ОЗК Застраховане” АД. Въззивникът изразява недоволство от тези
части на решението, с което в полза на Д. М. Н. е присъдено обезщетение над
размера от 5000 лв. до 10 000 лв., както и в частта, с което на Д. М. Н. и Х. И.
С., в качеството на правоприемници на И. А. Н., е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди над размера от 10 000 лв. до 20 000 лв., както и в частта
за определения начален момент на дължимата върху обезщетенията законна
лихва. В тези части, сочи въззивникът, решението е неправилно и
необосновано.
Неправилно съдът приел, че степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалите е в размер на ⅓. В тази връзка съдът не съобразил
всички относими критерии за определяне на съпричиняването. Според
заключението на приетата САТЕ В конкретния случай причините за
настъпването на ПТП в по-голямата си част се свързват с поведението и
действията на пострадалите пътници, които не са били с правилно поставени
обезопасителни колани. При правилно поставени колани би се ограничило
движението напред и нараняванията на главите на пътуващите на задните
седалки. Определеният процентен принос на пострадалите не кореспондирал
с липсата на данни за провеждани възстановителни процедури от двамата
пострадали. Неполагането на грижи за собственото здраве било в пряка
причинно-следствена връзка с претърпените вреди. При съобразяване на тези
обстоятелства съпричиняването следвало да се определи в размер не по-малък
от 50 %.
Определените размери на обезщетенията били несправедливи. При
определянето им съдът акцентирал адинствено на продължителността на
възстановителния период, без да отчете в какво точно се е изразявал лечебно-
оздравителния процес. Вещото лице по СПЕ пояснило, че щом ищцата Д. Н.
не е потърсила помощ от психиатър или психолог, то психичното и
емоционалното състояние не е било сериозно. Съдът не съобразил липсата
на данни за извършени прегледи при специалисти и за провеждани
възстановителни процедури. Определените размери на обезщетение били
неадекватни и не отговаряли на реално претърпените вреди. Справедливи
2
били размери от 10 000 лв за Д. Н. и 20 000 лв. за И. Н., които следвало да се
намалят с 50 % поради съпричиняване.
Неправилно бил определен началния момент на дължимост на законна
лихва върху обезщетенията. Началната дата следвало да бъде 06.06.2022 г. –
датата на исковата молба – на осн. чл. 497, ал. 1 КЗ. Застрахователят с писмо
от 02.12.2021 г. поискал от увредените лица във връзка със застрахователната
им претенция представянето на допълнителни документи, които те не
представили. Поради това следвало да се приеме, че за застрахователя не е
започнал да тече срок за произнасяне по щетата.
Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение за разликата над
обезщетението в размер на 5000 лв. за Д. Н. и над 10 000 лв. за
правоприемниците на И. Н., както и за законната лихва върху обезщетенията
за времето до 06.06.2022 г. и отхвърляне на исковете в тези части.
Претендират се съдебноделоводните разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищците Д. М. Н. и Х. И. С.. Въззиваемите оспорват въззивната жалба и
конкретните оплаквания, направени с нея. Излагат подробни аргументи за
това, че съпричиняването правилно е определено в размер на ⅓, както и в
подкрепа на приетите от съда за справедливи размери на обезщетенията.
Аргументира се дължимост на законна лихва върху обезщетенията от датата
на отправяне на претенция за обезщетение.
Постъпила е частна жалба от адв. Н. Д. против определение № 1855 от
12.07.2023 г., с което съдът по искане на ответника намалил определеното му
адвокатско възнаграждение и отхвърлил негово искане за увеличаване на
възнаграждението. Поддържа се, че това определение е незаконосъобразно и
неправилно.
Възнаграждението на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
следвало да се определи при съобразяване редакцията на Наредба № 1 на
ВАдвС, която е била в сила към момента на сключване на договора за правна
помощ. С оглед минималните размери, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата, възнаграждението по иска на Д. Н. възлизало на 1220 лв. с вкл.
ДДС, а по иска на И. Н., респ. неговите правоприемници – на 2232 лв. с ДДС.
По тези съображения се иска присъждане на възнаграждение за
първоинстанционното производство в общ размер от 3452 лв. с вкл. ДДС.
Претендират се отделно разноски за производството по обжалване на
определението по чл. 248 ГПК.
Ответникът е представил отговор на частната жалба, с който я оспорва.
Поддържа се изводът на съда, че размерът на адвокатското възнаграждение
следва да се определи в съответствие с редакцията на Наредба № 1, действала
преди изменението , обнародвано в ДВ бр. 88/2022 г., тъй като договорите за
правна помощ били сключени през 2021 г.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
3
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от
легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение от 22.08.2023 г. на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по
същество.
Съдът е сезиран с преки искове на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди заедно със законна лихва.
Ищците Д. М. Н. и И. А. Н. изложили в исковата си молба твърдения, че
вследствие на ПТП на 31.10.2021 г., предизвикано от водача на МПС Дж. Х.
Х., който е управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка
“гражданска отговорност” с ответника-застраховател, са им причинени
телесни увреждания. Ищците поискали от съда да бъде осъден ответника-
застраховател да им заплати обезщетения за неимуществени вреди: на Д. Н. –
30 000 лв. заедно със законната лихва и на И. Н. – 50 000 лв. заедно със
законната лихва.
Ответникът-застраховател спорил иска. Възразил, че пострадалите с
поведението си допринесли за настъпването на вредите, тъй като пътували
без поставени обезопасителни колани. Оспорил размера на претендираните
обезщетения и началния момент на дължимост на законна лихва върху тях.
В хода на производството починал ищецът И. Н. и на негово място били
конституирани наследниците му по закон – Д. Н. и Х. С..
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и присъдил в
полза на ищците обезщетения за неимуществени вреди, както следва: на
Джеври Н. – 10 000 лв. и на наследниците на И. Н. (Д. Н. и Х. С.) – 20 000 лв.,
заедно със законната лихва върху обезщетенията от 30.11.2021 г. до пълното
изплащане, като отхвърли претенциите за обезщетения до заявените размери
и за лихва с друг начален момент.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият
въззивен състав препраща към мотивите му, което не е необходимо да
повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната
жалба:
Във въззивното производство не се поддържа спор относно наличието
на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по
предявените срещу него преки искове на осн. чл. 432 КЗ. Представени са
доказателства, че след постановяване на първоинстанционното решение
ответникът-застраховател го е изпълнил в частта, която е влязла в сила, а
4
именно за обезщетение в размер на 5000 лв. заедно със законна лихва в полза
на Д. Н. и в размер на 10 000 лв. заедно със законна лихва в полза на
наследниците на И. Н.. С оглед конкретните оплаквания на въззивника във
въззивната жалба спорен по делото пред настоящата инстанция остава само
въпроса за размера на обезщетенията за неимуществени вреди, в т.ч.
наличието на предпоставки за намаляването му на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и
въпроса за началния момент на дължимост на законната лихва върху
обезщетенията.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от пострадалите Д. Н. и И. Н.
болки и страдания, съдът съобрази характера, вида и тежестта на нанесените
телесни увреждания, проведеното лечение, болките и неудобствата по време
на лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма от
шокиращото и болезнено преживяване. И на двамата са получили при
катастрофата открити рани на окосмената част на главата и мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма. И на двамата е извършена
хирургична обработка на раните, а И. Н. е бил подложен и на втора
оперативна интервенция на левия клепач. Възстановяването е протекло без
усложнения. От травмите са останали белези на лицето на ищцата. Тя е
преживяла силен стрес и уплаха, продължава да обмисля случилото се и се
страхува да пътува с автомобил.
Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното
покритие, индициращ икономическите условия към 2021 г., съдът намира, че
за обезщетяване на неимуществените вреди на ищците са справедливи сумите
15 000 лв. за Д. Н. и 30 000 лв. за И. Н.. Тези размери на обезщетението с
оглед вида, характера и тежестта на уврежданията не могат да се приемат за
прекомерни, в какъвто смисъл са оплакванията на застрахователя.
Основателно е възражението на застрахователя за съпричинавяне на
вредоносния резултат от пострадалите. Установено е, че и двамата са
пътували без обезопасителни колани, с които автомобилът е бил оборудван.
Установено е със заключението на повторната АТЕ, че при поставени колани
би било ограничено движението на телата на пострадалите напред, при което
те са получили нараняванията на главите. Пострадалите не са изпълнили свое
нормативно определено задължение по ЗДвП, сами са се поставили в
повишен риск и с това свое поведение са допринесли за настъпването на
вредите. Поради това и на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетенията следва да се
намалят с ⅓. Настоящият състав не споделя виждането на застрахователя за
принос в по-голяма степен и приема, че в по-голяма степен принос за
5
настъпването на вредите носи водачът на автомобила, който го е управлявал
със скорост несъобразена с пътните условия, която не му е позволила да
избегне препятствието на пътя.
Неоснователно е оплакването на застрахователя, че не дължи законната
лихва върху обезщетения от датата, на която пострадалите са предявили
застрахователната си претенции, тъй като онзи момент не са му били
предоставени всички необходими документи. Началният момент на
дължимост на лихвата е определен в чл. 429, ал. 2 и 3 вр. чл. 493, ал. 1 КЗ и не
зависи от поведението на пострадалите при положение, че застрахователят е
длъжен да покрие отговорността на делинквента, в т.ч. за забава.
При тези констатации и изводи първоинстанционното решение следва
да се потвърди. Изводите на съдилищата съвпадат.
По частната жалба на адв. Н. Д. против определението по чл. 248 ГПК:
С обжалваното определение по искане на застрахователя
първоинстанционният съд е изменил решението в частта за разноските, като е
намалил присъденото в полза на адв. Д. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата от 3264 лв. с вкл. ДДС на 1546,34 лв. с вкл. ДДС, като
е отхвърлил искането за изменение на адв. Д. за увеличение на
възнаграждението.
Адв. Д. е предоставил на ищците безплатна правна помощ на осн. чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както се установява от представения
договор за правна защита и съдействие на л. 389 от първоинстанционното
дело, и има право на адвокатско възнаграждение, което съдът трябва да
определи в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 на ВАдвС (чл.
38, ал. 2 от ЗАдв.).
Размерът на възнаграждението следва да се определи поотделно за
всеки от двата защитавани интереса и съразмерно с уважената част от
исковете, т.е. върху 10 000 лв. за Джефрие Н. и върху 15 000 лв. за н-ци И. Н..
Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 25.01.2023 г., а не през
2021 г., както е приел първоинстанционния съд. (От 2021 г. са адвокатските
пълномощни.) Ето защо за процесните възнаграждения следва да се приложи
редакцията на Наредба № 1 към 25.01.2023 г. В съответствие с нея и на осн.
чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата минималният размер на хонорара за защитата на
Джеврия Н. възлиза на 1300 лв., а на И. Н. – 1435 лв., съответно 1560 лв. с
вкл. ДДС и 1722 лв. с вкл. ДДС, или общо на адв. Д. се дължи възнаграждение
в размер на 3282 лв. с вкл. ДДС.
По тези съображения обжалваното определение ще се отмени и в полза
на адв. Н. Д. ще се присъди възнаграждение за първата инстанция на осн. чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. в общ размер от 3282 лв. с вкл. ДДС. Неоснователно е
искането на адв. Д. за присъждане на разноски за производство по обжалване
на определението по чл. 248 ГПК. Това производство няма самостоятелен
характер и за него не се дължат отделно разноски, арг. чл. 81 ГПК.
С оглед изхода на делото въззиваемите имат право на разноски за
6
въззивното производство. Тъй като се претендира само адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв., в полза на процесуалния представител на ищците адв. Н. Д. при
съобразяване размера на защитавания интерес ще се присъди общо сумата
2520 лв. с вкл. ДДС, определена съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 на
ВАдвС.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 627 от 22.05.2023 г. по гр.д. № 853/2022
г. по описа на Окръжен съд – Бургас в обжалваната част.
ОТМЕНЯ определение № 1855 от 12.07.2023 г. по гр.д. № 853/2022 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 627 от 22.05.2023 г. по гр.д. № 853/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас в частта за разноските, като вместо сумата
3264 лв. с вкл. ДДС ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК Застраховане”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, р-н Възраждане, ж.к.
Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, и съдебен адрес: гр. Пловдив, пл.
Кочо Чистеменски № 2Б, ет. 6, адв. Н. Ш., да заплати на адв. Н. Н. Д. с адрес
на кантората: гр. София ул. Христо Белчев № 2, сумата 3282 лв. с вкл. ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената на Д. Н., И. Н.
и Х. С. безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 853/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, р-н Възраждане, ж.к. Възраждане,
ул. Света София № 7, ет. 5, и съдебен адрес: гр. Пловдив, пл. Кочо
Чистеменски № 2Б, ет. 6, адв. Н. Ш., да заплати на адв. Н. Н. Д. с адрес на
кантората: гр. София ул. Христо Белчев № 2, сумата 2520 лв. с вкл. ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената на Д. Н. и Х. С.
безплатна адвокатска помощ по в.гр.д. № 306/2023 г. по описа на Апелативен
съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8