№ 21
гр. Кула, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на шести февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело
№ 20241330100196 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда от В. П. Р. от гр. Кула. ул.
*********, ЕГН **********, чрез адвокат Н. В., член на АК-Видин, съдебен
адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ 12 против „Г.В.С.” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище,
ул. „Георги Бенковски“ 14, представлявано от управителя С.Г. с искане да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата 4697,50лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2007г.-2010г.
включително и 2018г.-2021г. включително, както следва: за 2007г. за 15 дни в
размер на брутното трудово възнаграждение в размер на 247,50лв.; за 2008г. -
за 20 дни в размер на брутното трудово възнаграждение в размер на 330,00.; за
2009г. - за 20 дни в размер на брутното трудово възнаграждение в размер на
330,00лв.; за 2010г. - за 20 дни в размер на брутното трудово възнаграждение в
размер на 330,00лв.; за 2018г. - за 20 дни в размер на брутното трудово
възнаграждение в размер на 760,00лв.; за 2019г. - за 20 дни в размер на
брутното трудово възнаграждение в размер на 760,00лв.; за 2020г. - за 20 дни в
размер на брутното трудово възнаграждение в размер на 800,00лв.; за 2021г. -
за 20 дни в размер на брутното трудово възнаграждение в размер на
1140,00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното му плащане, както и да бъден осъден ответника да
заплати направените съдебно-деловодни разноски.
Претендираните права произтичат от това, че ищцът твърди, че с ответника
са били в трудово правоотношение на основание сключен Трудов договор № 3
от 14.03.2007г, прекратен със Заповед №28/16.12.2021г. след подадена от
ищеца молба с правно основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, съгласно който ищцът
е заемала длъжността „Управител“ в предприятието на ответника с уговорено
месечно трудово възнаграждение, първоначално в размер на 330.00 лв., като
през годините с допълнителни споразумения заплатата на ищеца периодично е
1
актуализирана, като към датата на прекратяване на правоотношението,
размерът й възлизал на 1140,00лв., като при прекратяване на трудовото
правоотношение не е заплатено обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, който съгласно заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е за 3 дни неползван отпуск. Ищецът оспорва посоченото в
заповедта, като излага твърдения, че за времето на трудовото им
правоотношение в периода от 14.03.2007г. до 16.12.2021г. е ползвал отпуск от
по няколко дни годишно, но не ежегодно и общо за целия период от трудовото
правоотношение не повече от 20 дни.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, като счита същия за
неоснователен и недоказан. Не оспорва обстоятелството, че ищццът е работил
по трудово правоотношение в ответното дружество за посочения в исковата
молба период, когато на основание чл.325 ал.1, т.1 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение със Заповед № 28/16.12.2021г. Оспорва
твърдението на ищцата, че реално е ползвала само около 20 дни от полагащия
се отпуск за процесния период, като твърди, че ищецът е използвала реално
полагащият се платен годишен отпуск, като за някои от годините е ползвала
дори повече от полагащият се брой работни дни, а липсата на заповеди за
разрешаване на ползването на отпуск се дължи на обстоятелството, че същият
е бил „ Управител“ през процесния период и не е издавал заповеди за
ползвания от него отпуск, с което е нарушавал трудовите си задължения по
водене на документооборота в дружеството. Оспорва твърдението на ищеца,
че не е заплатено обезщетението за неползван отпуск за 3 дни, посочено в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като излага
твърдения, че същото е изплатено при изплащане на последното трудово
възнаграждение на ищеца. Също така с депозирания отговор ответното
дружество прави възражение за това, че правото за ползване на неползвания
отпуск е погасено по давност.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуалния
си представител – адв. В., която поддържа иска и моли същият да бъде
уважен. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответното дружество се представлява в съдебното заседание от
процесуалния си представител – адв. Костова, която поддържа депозирания
отговор и моли съда иска да бъде отхвърлен и да им бъдат пресъдени
разноски.
Съдът, след като се запозна с изложените в молбата твърдения, след като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно между страните е, че ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответното дружество на основание сключен Трудов договор № 3 от
14.03.2007г.,който е прекратен със Заповед №28/16.12.2021г. след подадена от
ищеца молба с правно основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, съгласно който
ищецът е заемал длъжността „Управител“ в ответното дружество. Посочените
обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства
– посоченият трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Видно от приетата по делото Заповед №27/16.12.2021г. в същата е посочено,
че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца следва да се
изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 3 дни.
2
От представеното копие от личното трудово досие на ищеца, както и от
приетото по делото и неоспорено от страните заключението на допуснатата от
съда съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за 2007г. ищецът е
имал полагащи се 16 работни дни, от които е ползвал 2 дни от полагащите
се за същата година и са останали неизползвани 14 дни;за 2008 г. ищецът е
имал полагащи се 20 работни дни, от които е ползвал 15 дни от полагащите му
се за същата година и са останали неизползвани 5 дни, през 2009г. е имал
полагащи се 20 работни дни, от които е ползвал 12 дни от полагащите му се за
същата година и са останали неизползвани 8 дни; през 2010г. е имал полагащи
се 20 работни дни, от които е ползвала 14 дни от полагащите му се за същата
година и са останали неизползвани 6 дни; през 2018г. е имал полагащи се 20
работни дни, от които е ползвал 25 дни; през 2019г. е имал полагащи се 20
работни дни, ползвала е 24 дни; през 2020г. е имал полагащи се 20 работни
дни, ползвала е 28 дни; през 2021г. е имал полагащи се 19 работни дни, от
които е ползвала 16 дни от полагащите му се за 2019 година и са останали
неизползвани 3 дни. В съдебното заседание вещото лице и изслушано от съда
и посочва, че от наличните документи в трудовото досие не може да се посочи
използваните в повече дни платен годишен отпуск през 2018г., 2019г. и 2020г.
е от натрупан неизползван полагаем годишен отпуск в предишни години, но
няма как да се установи за кои точно. В заключението е посочено, че общият
брой на неизползвания платен годишен отпуск за посочения период е в общ
размер на 19 дни, а размерът на обезщетението по чл.224 КТ за неизползван
платен годишен отпуск за един работен ден е = 1163,52/11 = 105,77 лв. В
съдебното заседание вещото лице посочва, че 3 дни платен годишен отпуск,
който е посочен в цитираната от съда заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение са неизползваните 3 дни за 2021г., които са посочени в
експертизата. От заключението на посочената експертиза се установява също,
че посоченото обезщетение за 3 дни неизползван платен годишен отпуск не е
изплатен на ищцата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. Критерий за определяне размера на
това обезщетение е възнаграждението, определено по реда на чл.177 КТ към
деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Във връзка с направеното възражение за погасяване по давност на
претенцията на ищеца, съдът намира следното:
Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи от
работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение на
работника или служителя.В разпоредбата на чл. 178 КТ императивно е
установена забрана за компенсиране на платения годишен отпуск с парични
обезщетения, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.Парично
обезщетение се дължи за платен отпуск, който не е използван и не се е погасил
по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 176а КТ, когато платеният годишен отпуск
или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината,
за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му
се погасява по давност. В случаите когато платеният годишен отпуск е
отложен, правото на работника или служителя на ползването му се погасява
3
по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е
отпаднала причината за неползването му. Правото на обезщетение за
полагаем, но неизползван платен годишен отпуск, е в зависимост от размерите
на неизползваните платени годишни отпуски, правото за които не е погасено
по давност. Обезщетение се дължи само за неизползвания платен годишен
отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не са изтекли 2
години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от
края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му - за
отпуск, отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 2 КТ. По делото не се
установява някой от полагаемия се отпуск за посочения период да е отлаган по
реда на чл. 176, ал.2 КТ, нито има искане за това, нито отлагане от страна на
ответника в качеството на работодател. В тази връзка съдът намира, че
претенцията за обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018г. е
погасен по давност.
Следва да се има предвид, че предвидената в закона погасителна давност
действа занапред и не се прилага за неизползвания платен годишен отпуск до
31.12.2009 г., т.е. ако работник или служител има натрупани неизползвани
отпуски до 01.01.2010 г. - т.нар. „стари отпуски“, последните могат да се
ползват до прекратяване на трудовото правоотношение и се обезщетяват в
пълен размер при прекратяването му. Съгласно § 3е от Преходните разпоредби
на КТ (обявен за противоконституционен от КС на Р.Б. - ДВ, бр. 91 от 2010 г.)
неизползваният до 01.01.2010 г. платен годишен отпуск за предходни
календарни години може да се ползва само до 31.12.2011 г. Обявяването на
тази разпоредба за противоконституционна означава, че отпада ограничението
във времето, през което може да се ползва неизползваният до 01.01.2010 г.
платен годишен отпуск. Изостанал отпуск, който се полага за времето за
2010г., може да се ползва до прекратяване на трудовото правоотношение.
Натрупаният неизползван платен годишен отпуск се запазва по силата на
Решение № 12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, 91 от
19.11.2010 г.). Този отпуск може реално да се ползва от работника или
служителя през времетраенето на трудовото правоотношение, а при неговото
прекратяване също подлежи на обезщетяване по чл. 224 КТ. С оглед на
посоченото съдът намира за основателно възражението на ответника, че е
погасена по давност претенцията за обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2010 г., но не и за 2008г. и 2009г.
В решение на СЕС по присъединени дела C – 762/18 и C – 37/19 (съдебна
практика, цитирана в т.62, както и посоченото в т.72, т.78) са изложени правни
съображения, че правото на платен годишен отпуск не се погасява с
изтичането на референтния период и/или на период на прехвърляне,
определен в националното право, когато работникът е бил в отпуск по болест
през целия или част от референтния период и поради това не е имал
действително възможност да упражни посоченото право. По делото не са
събрани доказателства през периода на действие на трудовото
правоотношение ищецът да е бил в обективна невъзможност да ползва
полагащия му се платен годишен отпуск.
Тъй като по делото не се установява ползваният в повече от полагащия се за
съответната година за 2018г., 2019г. и 2020г.от коя година е, с използвания в
повече платен годишен отпуск не следва да се намалява остатъка неползван
отпуск през процесния период.
С оглед на всичко посочено, съдът намира, че ищецът има право на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2007г. 2008г., 2009г.,
4
2019, 2020 и 2021г., но реално неизползван отпуск има само за годините
2007г.,2008г.,2009г. и 2021г. който с оглед заключението на съдебно –
счетоводната експертиза е съответно 14 дни за 2007г – 1480,78лв., 5 дни за
2008г. – 528,85 лв. , 8 дни за 2009г. – 846,16 лв. и 3 дни за 2021г. – 317,31 лв. и
респективно по отношение на посочените претенции искът следва да бъде
уважен, а в останалата част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част, а на основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска. Производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или
ответници по трудов спор/чл.359 КТ/.Безплатността се отнася за всички
държавни такси и други разноски по производството / за свидетели, вещи лица
и пр./и обхваща всички видове производства, както редовните,така и
извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда.
Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските,
направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била
представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски
при загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на
общо основание /чл.78 ал.3 ГПК/./ В този смисъл е Определение №
101/24.02.2011г. по Ч.гр.д. № 555/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. с докладчик съдия
Светла Бояджиева. Ищецът е направил искане за разноски в размер на 1300
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лв. – пътни разходи на
основание чл. 2, ал.8 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за което е ангажирал доказателства - договор за правна
защита и съдействие от 22.08.2024г., в който е посочено, че е заплатена на
процесуалния представител от ищеца сума в размер на 1300 лв. в брой, както и
фискален бон от 05.02.2025г. от бензиностанция ОМВ за 18,450л. дизел гориво
на стойност 50,00 лв. Ответникът също прави искане за разноски за сумата
1200 лв. за платено адвокатско възнаграждение, за което ангажира
доказателство - платежно нареждане от 13.01.2025г. за заплатена от ответното
дружество на процесуалния представител адв. Кирилова сума в размер на
1200 лв. за процесуално представителство по делото.
С оглед на посоченото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 878,13 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение, а ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 389,41 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 2, ал.8 Наредба № 1 от 09.07.2024г.
за възнаграждения за адвокатска работа „ При процесуално представителство,
защита и съдействие, осъществявано в съдебни и административни
учреждения, намиращи се извън населеното място, в което е кантората на
адвоката, във възнаграждението, определено по реда на тази наредба, не се
включват сумите за пътни разходи и престой.“ Съдът намира обаче, че с
представеният фискален бон не се установява, че адвокатът е направил
разходи за транспорт и то с автомобил, тъй като по делото не е представен
талон на автомобил, най – малкото, за да може съдът да изчисли какъв е
направеният реален разход за транспорт, както и датата, на която е издаден
фискалния бон е различна от датите на проведените по делото открити
съдебни заседания, поради което искането за разноски за транспорт на
процесуалния представител следва да бъде оставено без уважение. Също така
5
по делото не са представени доказателства, че кантората на адвоката се намира
извън населеното място на Районен съд – Кула към датата, когато е направен
разходът за транспорт. Искането за разноски на страните за разлика до
претендираните суми следва да се остави без уважение.
С оглед характера на спора и крайния изход, съдът следва да приложи
нормата на чл. 78,ал.6 ГПК, като определи и възложи в тежест на ответника
пропорционално на уважената част от иска, дължимата се държавна такса и
разноските изготвената съдебно – счетоводна експертиза. С оглед изложеното,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважената
част на иска - 4 %, но не-по малко от 50,00 лева, съгласно чл.1 от ТДТССГПК,
в случая сумата 126,92 лв. В тежест на ответната страна следва да бъде
възложена и сумата от 132,35 лева, представляваща заплатен от бюджета на
съда депозит за вещо лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза
съобразено с уважената част от иска.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.В.С.” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, район Оборище, ул. „Георги Бенковски“ 14, представлявано от
управителя С.Г. ДА ЗАПЛАТИ НА В. П. Р. от гр. Кула. ул. *********, ЕГН
********** сумата 3173,10 лв. /три хиляди сто седемдесет и три лева десет
стотинки/ обезщетение за неползван платен годишен отпуск на основание чл.
224, ал.1 от КТ, както следва : сумата 1480,78лв. /хиляда четиристотин и
осемдесет лева и седемдесет и осем стотинки/ за 14 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2007г.; сумата 528,85 лв. /петстотин двадесет и осем лева и
осемдесет и пет стотинки/ за 5 дни неизползван пратен годишен отпуск за
2008г., сумата 846,16 лв. /осемстотин четиридесет и шест лева и шестнадесет
стотинки/ за 8 дни неизползван пратен годишен отпуск за 2009г. и сумата
317,31 лв. /триста и седемнадесет лева и тридесет и една стотинки/ за 3 дни
неизползван пратен годишен отпуск за 2021г., ведно със законната лихва от
22.08.2024г. – дата на подаване на исковата молба до погасяване на вземането,
както и сумата 878,13 лв. /осемстотин седемдесет и осем лева и тринадесет
стотинки/- адвокатско възнаграждение, които суми следва да бъдат заплатени
по банкова сметка IBAN BG12UBBS80021028604920,BIC UBBSBGSF,
Обединена Българска Банка АД
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. П. Р. от гр. Кула. ул. *********,
ЕГН ********** за осъждане на Г.В.С.” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Георги Бенковски“ 14,
представлявано от управителя С.Г. да заплати обезщетение за неползван
платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал.1 за 2010г. - за 20 дни в
размер на брутното трудово възнаграждение в размер на 330,00лв.; за 2018г. -
за 20 дни в размер на брутното трудово възнаграждение в размер на 760,00лв.;
за 2019г. - за 20 дни в размер на брутното трудово възнаграждение в размер на
760,00лв.; за 2020г. - за 20 дни в размер на брутното трудово възнаграждение в
размер на 800,00лв.; за 2021г. - за 17 дни в размер на брутното трудово
възнаграждение в размер на 822,69лв., както и искането за разноски за сумата
421,87 лв. /четиристотин двадесет и един лева и осемдесет и седам стотинки/
за адвокатско възнаграждение и 50/петдесет/лева за разходи за транспорт на
6
процесуалния представител.
ОСЪЖДА В. П. Р. от гр. Кула. ул. *********, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Г.В.С.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Оборище, ул. „Георги Бенковски“ 14,
представлявано от управителя С.Г. сума в размер на 389,41 /триста осемдесет
и девет лева и четиридесет и една стотинки/– адвокатско възнаграждение,
като отхвърля искането за разноски за сумата 810,59 лв. /осемстотин и десет
лева двадесет и петдесет и девет стотинки/.
ОСЪЖДА Г.В.С.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Оборище, ул. „Георги Бенковски“ 14,
представлявано от управителя С.Г. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.6
ГПК по банкова сметка на Районен съд – Видин държавна такса в размер на
126,92 лв. /сто двадесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ и сумата
132,35лв. /сто тридесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ за заплатено
възнаграждение на вещо лице за изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Видин в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
7