Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 21.03.2014г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-ти
бр. състав, в
публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
СЪДИЯ: Таня Орешарова
при участието на секретаря
Евдокия Мария Панайтова и прокурора Й.Ч., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№7274 по описа на 2013г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.336 и сл ГПК.
Ищците Д.Б.М. и К.К.М.,
представлявана от адв. И. излагат в
исковата си молба, че ответникът Б.Д.М., техен син е с диагноза детска церебрална парализа,
освидетелстван е с решение на ТЕЛК от 04.10.2011год. и е с прзизната 100 %
нетрудоспособност с чужда помощ и не може да се ориентира и да преценява
обстановката във всички случаи, не може да извършва съзнателни действия за
задоволяване на елементарните си потребности, състоянието му не позволява да
полага грижи за себе си, включително свързани с хигиена и хранене. Посочват също,
че от раждането на ответника, той се
отглежда в семейството, приема ежедневно лекарства, не може да се обслужва сам,
получава пенсия от 205лв. от пощенския клон, но не може да се подписва. Сочат,
че ще продължат да се грижат за сина си и не искат да го дават в социален дом,
като поддържат с него комуникация, но е трудно за човек, който не го познава да
влезе в контакт с него. Поради което искат поставянето му под запрещение. В съдебно заседание ищците
поддържат исковата молба и искането за поставяне на ответника под запрещение.
Ответникът Б.Д.М., не е подал писмен отговор на исковата
молба и е изслушан от съда по реда на чл.337, ал.1 от ГПК в съдебно заседание,
проведено по делото и същия не може да каже
имената си, не може да отговори на колко години е, не знае
защо е в сградата на съда, също така не отговаря на нито един от зададените
въпроси, не се осъществява контакт с него, има вид на малко дете, държи ръцете
си свити, близо до раменете, плаче без причина. С ответника е невъзможно да се
осъществи контакт, през цялото време, той върти глава, плаче, прави гримаси.
Представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА
прокурор Ч. счита, че следва да се допусне поставянето под пълно запрещение на ответника, тъй като ще
бъде в негов интерес.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, становището и доводите на страните, съобразно чл.235
от ГПК, намира за установено следното:
Не
се спори по делото и видно от приложените удостоверение за раждане, издадено от
СО, ТОА„Триадица” е че Б.Д.М. е роден на ***год. в гр.С. и ищците К.К.М. и Д.Б.М. са негови родители.
Приложено
е експертно решение на ТЕЛК за общи
заболявания, гр. С., ІІМБАЛ, І състав от 04.10.2011год., в което е посочено, че на Б.Д.М. е определена 100% намалена
трудоспособност, първа група с чужда помощ, пожизнено, с водеща диагноза- детска
церебрална парализа, спастична квадрипареза, тежка степен, ментална ретардация, вътрешна хидроцефалия, епи гранд
мал симптоматика, средно чести припадъци, с дата на инвалидизирането 16.04.1995год.
Посочено е в мотивите на решението, че спастичната квадрипареза, тежка степен при ДЦП
правят лицето нетрудоспособно за всякакъв вид труд, както и че лицето не може
да се самообслужва.
От заключението на
приетата съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.-психиатър,
след запознаване с медицинската документация за ответника, извършено
психиатрично изследване и освидетелстване на ответника, което съдът кредитира като компетентно и задълбочено изготвено, се установява, че при
Б.Д.М. е налице дълбока умствена изостаналост, изразена
в задържане развитието на интелекта, с нарушаване на познавателните, речевите, двигателните
и социалните умения и не е в състояние да се грижи сам за себе си, да разбира
свойството и значението на постъпките си и не може да ръководи действията си и
да преценява и защитава личните си и имуществени интереси. Вещото лице е
посочило, че ответникът не е развил речта, психомоториката е тежко увредена, не
е усвоил елементарни дейности за самообслужване, не овладява тазови резервоари,
има незрели емоции с афективни колебания и е налице трайна социална дисфункция
и непрекъсната необходимост от обгрижване. Също така вещото лице е посочило, че
заболяването при ответника е довело до неспособност за самостоятелен живот и трайна
нужда от подкрепа за осъществяване на социалното функциониране, и заболяването
има невъзвратим характер.
В съдебно заседание вещото лице е посочило, че
психичното заболяване на ответника, представлява тежка степен на дълбока умствена изостаналост и не може да се
очаква подобрение, не може да се
постигне контакт с ответника, защото говорът
му не е развит и може да изпълнява само елементарни команди. Ответникът не
може да разсъждава, не може да прави
съждения и умозаключения, не може й да се хани сам, напълно безпомощен е, на
памперси е, като е изцяло зависим от близките си и от медицинска гледна точка
ответникът е за поставяне под пълно запрещение.
Свидетелката И., приятел
на семейството на ответника, посочва, че го познава от детска възраст и вижда,
че за него се грижат постоянно родителите му и баба му. Посещава често
семейството и вижда, че Б. не може сам дори да се нахрани, не може да говори,
чувала е да издава само звуци и не може
да остава сам в къщи. Сочи, че не може самостоятелно да се грижи за себе си и
да задоволява сомостоянетлно елементарни потребности. До него постоянно е имало
човек, който да му помага да се храни, къпе
го. Родителите на Б. непрекъснато се грижат за него и се грижат добре, а по-малката
му сестра говори за него с топлина. Смята, че е абсурдно Б. да бъде настанен
някъде и ще остане в семейството си, където се грижат за него.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че се налагат следните правни
изводи:
Ищците са сезирали
съда с искане за поставяне на ответника, техен син под
запрещение и с оглед на разпоредбата на чл.336 от ГПК, която предвижда,
че поставяне под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова
молба от съпруг, от близък роднина, от прокурора и от всеки, който има правен
интерес от това, ищците като родители на ответника са в кръга на лицата, които
могат да инициират настоящото производство, образувано по иск с правно
основание чл.5 от ЗЛС.
В изпълнение на
специалната процедура, уредена в гл.28 от ГПК за производството за поставяне
под запрещение, съдът е придобил лично впечатление от състоянието на ответника, който е изслушан в съдебно заседание по делото, но не е могъл
да отговори на нито един въпрос зададен му от съда, както и е невъзможно да бъде осъществен контакт с
него. При ответника е налице тежка умствена изостаналост, разстройство на съзнанието, което води
до нарушение на познавателните и
социалните умения, заболяването е настъпило от момента на раждането му и към момента не може да формира съждения и
умозаключения, не е в състояние да
формира представи за време, пространство и числа, не е в състояние да различава
частно от общо, да прави анализ и синтез, липсва критичност и самокритичност, неориентиран за време и място, емоционално
лабилен и е налице социална дезадаптация, както и нужда от непрекъсната
подкрепа за осъществяване на соционално функциониране, като е зависим изцяло в ежедневието си от подкрепата на
близките си, не може да приема сам
лекарства, не съзнава, че има психично заболяване, не знае къде живее и на
какъв адрес, не може сам да се грижи за хигиената, храната си, да пазарува и си
купува лекарства и ги приема редовно, поради което не може да взима съответни
решения и да защитава интересите си.
С оглед разпоредбата
на чл.5 от Закон за лицата и семейството непълнолетните и пълнолетните, които
поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи се
поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. За да бъде поставено едно
лице под запрещение, поради пълната му недееспособност или ограничена такава,
следва да се установи наличието на двата критерия в тяхната кумулативна
даденост: душевна болест или слабоумие на лицето, чието запрещение се иска
/медицински критерий/ и невъзможността на страдащия от такава болест или
слабоумие да се грижи за своите работи /юридически критерий/.
В настоящия случай
от заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, което
съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована, е видно, че при
ответника е налице тежка умствена изостаналост. Заболяването,
представлява слабоумие и е довело до
социална дисфункция, трайно намалена социална адаптация и трайна нужда от
подкрепа за осъществяване на социалното функциониране. При тази степен на слабоумие
ответникът не може да полага грижи за себе си, да приема лекарства и да
преценява и защитава личните и имуществените си интереси. Вещото лице е
посочило, че ответникът е неориентиран
за място и време, не може да формира съждения и умозаключения, не е в състояние
да тълкува абстрактни понятия, с памет и интелект снизени по органичен тип и с невъзможност
за какъвто й да е контакт с него, което
се констатира и при изслушването на ответника в съда. Предвид съвкупната
преценка на доказателствата, на
заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, неоспорено от страните и писмените
доказателства по делото, както и от свидетелските показания и с оглед на преценката
на поведението на ответника в залата,
възприето от съда в изпълнение на изричната процедура за разглеждане на
исковете с правно основание чл. 5 ЗЛС и задължителните указания дадени в ППВС №
5/79 г., настоящият съд приема, че ответникът
при констатираната степен на слабоумие не може сам да се грижи за себе си и
да защитава интересите си, което обосновава и извода, че е недееспособен, като
това налага уважаване на предявения иск и поставянето му под пълно запрещение и
определяне на настойник. Именно настойникът
с оглед на чл.164, ал.3 от СК е длъжен да се грижи за него, да управлява
имуществото му, включително да поддържа лечение и да го представлява пред трети
лица.
Воден от
гореизложеното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО
ЗАПРЕЩЕНИЕ Б.Д.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** по искане на Д.Б.М.
и К.К.М., негови родители, със същия
адрес.
След
влизане на решението в сила препис
от същото да се изпрати на органа по настойничество по постоянния адрес
на ответника за определяне на настойник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните и връчване на препис от същото.
СЪДИЯ: