№ 126
гр. Велико Търново, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно търговско дело №
20254001000147 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 6840/28.05.2025г. от „ЕНЕЛ СТРОЙ”
ООД,ЕИК *********, гр. Горна Оряховица, чрез пълномощник срещу Решение № 87 от
24.04.2025г. постановено по т.д.№ 78/2025г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с
което съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените в условията на евентуалност от
въззивника против ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЕИК *********,гр. Горна Оряховица:
- иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.266 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 638 197,61 лв., индексация на възнаграждение по договор от 27.05.2022 година, в
едно със законна лихва върху вземането и разноски;
-иск с правно основание чл.307 от ТЗ за завишаване на възнаграждението по
договор от 27.05.2022 година, от 1 344 000 лв. на 1 982 197,61 лв., ведно със законна лихва
върху вземането и разноски;
-иск с правно основание чл. 79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 59 от ЗЗД
за присъждане на сумата от 638 197,61 лв., стойност на твърдяно обедняване на ищеца
вследствие изпълнението на договор от 27.05.2022 година, ведно със законна лихва върху
вземането и разноски.
Считайки обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено
1
при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и необоснованост, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което
предявените от въззивника искове да бъдат уважени. Излага, че извън познавателната
дейност на съда са останали нормите на чл. 117а от ЗОП и чл. 116, ал. 1, точка 3 от ЗОП,
подробно въведени в исковата молба като основание на предявените искове. Твърди
приложимост на Методиката, приета с постановление на МСРБ № 290 от 27. 09.2022 г. на
основание чл. 117а от ЗОП/Методиката/ към казуса, поради което мотивите на съда, че
„законът мълчи по въпроса какъв е редът за промяна на възнаграждението в хипотезата на
чл. 266, ал. 2 от ЗЗД“, както и че с изпълнение на задълженията на процесния договор той е
спрял да съществува, поради което било законодателно невъзможно да се иска промяна в
условията на несъществуващ договор са неоснователни, за което излага подробни
аргументи. Твърди, че от събраните по делото доказателства е безспорно установена и
другата предпоставка за индексиране на цената по договора, а именно - наличие на
инфлация. Позовава се на §2 от Методиката, в която за начална дата на наличие на
инфлация се приема 31.12.2020г. Оспорва, прилагането на действащата редакция на чл. 117а
от ЗОП, в сила от 22.12.2023г., която гласи, че в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т.3,
изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която
съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги, които формират
стойността на договора, може да се извърши при наличие на финансов ресурс, като
неотносима към спора. Оспорва мотивите на съда, че подписването на протоколи за
приемане на изграденото, съответно от 28.10.2022 г. и от 04.11.2022 г., следва да се разбира
като спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 от ЗЗД, с която се елиминира възможността за
евентуален спор относно размера на паричното задължение по договора.
Твърди процесуални нарушения : липса на обсъждане на събраните по делото
относими доказателства; в доклада на делото - извън правната квалификация на спора са
останали приложимите правни норми на ЗОП - чл. 117а, във вр. чл. 116, ал. 1, точка 3 от
ЗОП, което на свой ред е довело до неправилно разпределяне на доказателствената тежест,
както и до неправилно и непълно посочване на фактите, които подлежат на доказване и на
тези, които не се нуждаят от такова.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Излага, че съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти. Поддържа, че от събраните
по делото доказателства липсват каквито и да било данни за затруднение на извършителя на
СМР „ЕНЕЛ СТРОЙ" ООД при завършване на процесния обект, обосноваващи по-високи
цени на материалите, още по-малко такава невъзможност и затруднение на същия, че
строителството да спре. Твърди, че разпоредбите на чл. 116, т. 1-3 от ЗОП нямат характер
на задължително правило, като текстът на разпоредбата гласи „могат да бъдат изменяни“,
което означава правна възможност, а не задължение за страните, доколкото разпоредбите на
2
чл. 117а ЗОП и чл. 116 от ЗОП уреждат предпоставките и условията, при които е допустимо
страните да изменят първоначалното споразумение относно цената на договора за
обществена поръчка, което е само една възможност за предоговаряне, а не изискване на
закона. Поддържа, че Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка
в резултат на инфлация съдържа само конкретния механизъм за определяне/актуализацията
на цените по договор за обществена поръчка при наличие на предпоставки за това, каквито в
случая не са налични. Излага, че поради некоректно водено счетоводство, въззивникът не е
доказал, че разходите, които са първоначално заложени при изготвяне на офертата, са били в
по-голям обем, за да е налице промяна в цената на договора, като в тази връзка се позовава
на установеното в хода на първоинстанционното производство неизпълнение на значителна
по обем част от договора, а именно част „Електрическа“, за която е образувана и
прокурорска преписка, която към момента не е приключила.
Претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован не се явява, чрез
процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, претендира уважаването й и
присъждане на сторените по делото разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание по същество, въззиваемият, чрез процесуален представител
поддържа депозирания отговор, оспорва жалбата, претендира отхвърлянето й и присъждане
на разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд – Велико Търново е образувано по предявени в
условията на евентуалност искове на „ЕНЕЛ СТРОЙ” ООД,ЕИК *********, гр. Горна
Оряховица против ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЕИК *********,гр. Горна Оряховица,
както следва :
- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.266 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 638 197,61 лв., индексация на възнаграждение по договор от 27.05.2022 година,
ведно със законна лихва върху вземането и разноски;
- с правно основание чл.307 от ТЗ за завишаване на възнаграждението по договор от
27.05.2022 година, от 1 344 000 лв. на 1 982 197,61 лв., ведно със законна лихва върху
вземането и разноски;
- с правно основание чл. 59 от ЗЗД за присъждане на сумата от 638 197,61 лв.,
стойност на твърдяно обедняване на ищеца вследствие изпълнението на договор от
27.05.2022 година, ведно със законна лихва върху вземането и разноски.
Ищецът твърди, че в качеството му изпълнител е страна, по сключен на 27.05.2022
г. с ответника, в качеството му на възложител, Договор за инженеринг № 29 на обект
„Изграждане на Футболно игрище в УПИ І кв. 199 по плана на град Горна Оряховица" по
силата, на който ищецът е изградил футболно игрище в урегулирания поземлен имот, а
ответникът Община Горна Оряховица го приела без възражения с протокол № 1 от
3
28.10.2022г. и протокол № 2 от 04.11.2022г. и двата за установяване завършването и за
заплащането на видове строителни и монтажни работи, съгласно Наредба № 3 от
31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. По процесния договор за
изработка, сключен на основание чл. 183 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ при
условията и реда на чл. 112 от закона, след развила се процедура по възлагане на обществена
поръчка, ищецът получил от ответника договореното възнаграждение от 1 344 000 лв. с
включен ДДС. Изграденият строеж бил въведен в експлоатация с Разрешение за ползване №
СТ-05- 83/23.02.2023г., издадено от арх. Д. П., началник на ДНСК при МРРБ на РБ.
Ищецът поддържа, че след изменението на ЗОП с въвеждането на чл. 117а /редакция
ДВ бр.62 от 05.08.2022 г./, позовавайки се на съществени изменения в социално-
икономическата обстановка/растяща инфлация/, непредвидима за никоя от страните по
процесния договор, довела до промяната в цените на строителните материали , а от там и до
съществена нееквивалентност на насрещните престации, подал до възложителя Община
Горна Оряховица две искания за изменение на цената по Договор за инженеринг № 29,
съгласно приетата от МСРБ „Методика за изменение на цената на договор за обществена
поръчка при инфлация"/Методиката/. Първото е заведено в деловодството на Община
Горна с вх. рег. № 2600-139/13.02.2023г., второто с вх. рег. № 2600-458/12.06.2023г., първото
е отхвърлено от ответника с писмо изх. № РД2600-139-1/08.03.2023г., а по второто ищецът
не получил отговор, с което обосновава правният си интерес от предявяване на исковете
предмет на настоящото производство.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. 266, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във чл.
117а от ЗОП, във вр. чл. 116, ал. 1, точка 3 от ЗОП, предвид изложената в исковата молба
фактология на развилите се между страните отношения ищецът счита, че са налице
елементите на фактическия състав за уважаването му, а именно: валидно сключен договор,
наличие на инфлация , чието съществуване е установено с въведена от законодателя
необорима презумпция съгласно §2 от Методиката, приета с Постановление на МСРБ № 290
от 27 септември 2022г. с начална дата 31.12.2020 г. , както и действаща към процесния
договор норма на чл. 117а от ЗОП, с която законодателят е въвел императивно правило за
изменение на цената на договор за обществена поръчка, която при наличието на
кумулативното наличие на строго регламентирани предпоставки/установени за процесния
договор/ не е поставена в зависимост от волята на възложителя или споразумение между
страните.
По иска с правно основание чл. 307 от ТЗ, във вр. чл. 117а от ЗОП, във вр. чл. 116,
ал. 1, точка 3 от ЗОП, излага ,че ако съдът приеме, че дължимостта, респективно
заплащането на допълнително възнаграждение по Договор за инженеринг № 29, изисква
преди това да бъде постигнато съгласие между страните за изменение на цената по същия
поради инфлация, ищецът поддържа, че в частния случай на стопанска непоносимост, когато
се касае за договори за обществена поръчка, по нормативен път законодателят е дефинирал
формула, спазването на която гарантира преодоляването на неравновесието по договора.
4
Това е именно Методиката , съгласно която за начален момент на наличие на инфлацията в
страната се счита 31.12.2020 г. Излага , че процесния договор отговаря на посочените
критерий, възложените с него СМР са изпълнени и приети, като и понастоящем договорът е
действащ и обвързва страните до изтичане на предвидените в него гаранционни срокове.
След сключване на договора са възникнали обстоятелства - непредвидими по своя характер,
които са довели до нееквивалентност на насрещните престации, което на свой ред е
обусловило нуждата от изменение на договора относно неговата цена. Доколкото липсва
съгласие на възложителя за постигане на споразумение, чрез което бъде увеличена
първоначално договорената цена по договора, размерът на увеличението, следва да бъде
съобразен с нормативно установената методика.
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД
излага , че Община Горна Оряховица, се е обогатила неоснователно за сметка на
обедняването на „ЕНЕЛ СТРОЙ" ООД, като обогатяването произтича от изпълнението в
нейна полза на СМР, възложени с Договор за инженеринг № 29 на обект „Изграждане на
футболно игрище в УПИ І кв. 199 по плана на град Горна Оряховица" на цени, които са по-
ниски от реалната стойност на вложените строителни материали и суровини, доколкото
неоснователно обогатяване е налице и в случаите, когато едно лице неоснователно си
спестява за сметка на друго разходи, които са били необходими и е трябвало да бъдат
извършени, какъвто е настоящия случай.
В депозирания в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба , ответникът
оспорва исковете, като неоснователни и претендира отхвърлянето им и присъждане на
разноски. Не оспорва, сключването на договора с описаното в исковата молба съдържание,
както и,че с дава броя протоколи са установени извършените СМР от изпълнителя и
работата е приета без възражения от двете страни.
Оспорва възможността договореното и изплатено възнаграждение по изпълнения
ДОП да бъде индексирано, като твърди неприложимост на разпоредбата на чл. 117а от ЗОП
към настоящия казус. Ако съдът приеме, че изобщо е допустима претенцията за изменение
на договора, оспорва наличието на предпоставките на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Твърди, че
на т.3 може да се позовава само възложителя, но не и изпълнителя. Излага ,че по
останалите точки на ал. 1, по т. 1 и т. 2, ищецът не е навел основния, а и такива не са
налице, което отхвърля възможността за позоваване на чл. 117а от ЗОП. Искането за
изменение на договора е оспорено с тезата, че чл. 307 от ТЗ е неприложим при договори,
сключени в резултат на конкурсна процедура по ЗОП. Ако съдът приеме приложимост на
посочената разпоредба в правоотношенията между страните, то искът се оспорва като
неоснователен т.к. вкл. и по твърдения на ищеца, договорът е изпълнен без възражения до
04.11.2022г. и правото на изпълнителя да иска изменение на каквото и да е основание е
преклудирано с предаването на обекта.
Оспорва като недопустим предявения иск в хипотезата на чл.59 от ЗЗД , доколко
между страните са налице облигационни правоотношения, но дори и допустим, същият е
неоснователен поради липсата на елементите на фактическия му състав – обогатяване и
5
обедняване в резултат на процесния договор.
В срока по чл.372 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба , в която се
оспорва становището на Общината за липса на основание за изменение на цената по
процесния договор, тъй като действието му било прекратено. Излагат се аргументи, че
същият продължава да действа и да обвързва страните по него, доколкото задълженията по
него не се изчерпват с изграждането и въвеждането в експлоатация на обекта, доколкото
ответникът - изпълнител е обвързан с редица задължения до изтичане на уговорените в
договора гаранционни срокове за изпълнените СМР, което обуславя материално правната
съдба на договора като действащ такъв, който не е изчерпал своя правен ефект. Излага, че от
разпоредбите на ЗОП, както и на Методиката, се установява, че същите са приложими както
за действащи така и за приключили договори при спазване на определените в същите
предпоставки. Оспорва задължението си да доказва увеличени разходи т.к. съгласно §2 от
Методиката, за начална дата на наличие на инфлация се приема 31.12.2020 г. Оспорва
твърденията на ищеца, че в хипотезата на чл. 117а, във вр. с чл. 116, ал. 1, точка 3 от ЗОП
/тоест при наличие на инфлационни процеси/, единствено възложителят е този, за който
може да възникне нужда от изменение на договора, както и за неприложимост към
процесните отношения на разпоредбата на чл. 307 от ТЗ.
В депозирания в срока по чл.373 от ГПК допълнителен отговор на исковата молба,
ответникът оспорва всички твърдения изложени в допълнителната искова молба с
аргументи идентични с изложените в отговора, които изцяло поддържа.
Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертано в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността
на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост, с изключение на предявения иск с правно основание чл.307 от ТЗ, за което
ще изложи аргументи.
Относно твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила , съдът се е
произнесъл по реда на чл.267 от ГПК с Определение № 169/ 03.07.2025г.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
По иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.266 ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 638 197,61 лв., индексация на възнаграждение по договор от 27.05.2022 година.
За да е основателна предявената искова претенция, заявена в хипотезата на чл. 266
ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи пълно и главно наличието на възникнало
между страните договорно правоотношение с твърдените параметри, изправността си по
него, наличие на предпоставките за изменението на договора - наличие на инфлация, в
резултат на която съществено са увеличени цените на материалите, които формират
6
стойността на договора; инфлацията, вследствие на която са се повишили цените на
материалите да не е била предвидима при полагане на дължимата грижа от страните и да е
настъпила по силата на закона – съгласно чл.117 а от ЗОП; претендираното увеличение на
цената по договора да е в съответствие с приетата с ПМСРБ № 290 от 27. 09.2022 г. на
основание чл. 117а от ЗОП методика.
Установено е от представените писмени доказателства и безспорно между страните,
че по силата на Договор за инженеринг № 29 на обект „Изграждане на Футболно игрище в
УПИ І кв. 199 по плана на град Горна Оряховица" ищецът, в качеството му на изпълнител е
изградил футболно игрище в урегулиран поземлен имот I кв. 99 по подробния устройствен
план на гр. Г.Оряховица. Обектът е приет от възложителя – Община Горна Оряховица с
протокол № 1 за установяване завършването и за заплащането на видове строителни и
монтажни работи от 28.10.2022г. и с протокол № 2 за установяване завършването и за
заплащането на видове строителни и монтажни работи от 04.11.2022 г. Договорената цена от
общо 1 344 000 лв. с включен ДДС е изплатена на изпълнителя.
В чл. 11 ал.6 от договора, страните изрично са посочили, че изменението му се
допуска по изключение, при условията на чл.116 във вр. чл. 120 от ЗОП.
След изменението на ЗОП и създаването на новата разпоредба на чл. 117а , „ЕНЕЛ
СТРОЙ" ООД е подало до възложителя Община Горна Оряховица две искания за изменение
на цената по Договор за инженеринг № 29, съответно с вх. рег. № 2600-139/13.02.2023 г. и с
вх. рег. № 2600-458/12.06.2023 г. по описа на Общината, като и първото ответникът не е
уважил с аргументи аналогични с изложените в отговора на исковата молба, а по второто не
е депозирал становище.
Спорът по делото е относно предпоставките за прилагане на чл.117а от ЗОП, следва
ли автоматичното му приложение, без да е нужно съгласието на страните за изменение на
договора, респективно приложима ли е законовата разпоредба към процесния договор./В
тази връзка, на настоящият съдебен състав е известно Определение № 3017/27.10.2025г. по
т.д.№ 964/2025г. на ВКС , I т.о., с което по спорния въпрос е допуснато до касационно
обжалване решение на Апелативен съд Бургас по т.д.145/2024г./
В ЗОП не са посочени видове договори с оглед предмета им, които да могат да бъдат
изменени при специалната хипотеза на чл.117а от ЗОП. Процесният договор е за
инженеринг и извършване на СМР, поради което намират приложение правилата за договора
за изработка. Съгласно нормата на чл.120 от ЗОП, относима към разглежданата хипотеза, за
всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на
договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на ТЗ и ЗЗД,т.е. прилагане на
нормите на ЗЗД и ТЗ се извършва доколкото са съвместими с целите и принципите на
специалния ЗОП.
Съдът приема, че нормата на чл.117 а от ЗОП /приета със ЗИД на ЗОП, обн. ДВ, бр.
62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г./, с която се създава право за изпълнителя по договор,
сключен по реда на ЗОП да претендира от възложителя да заплати увеличена цена по
7
договора, аргументирана с инфлацията на основни стоки, материали и услуги, които
формират стойността на договора, е приложима към процесния договор с оглед датата на
сключването му - 27.05.2022г. по аргумент и от пар.2 от ПЗР на ЗД на ЗОП, в който е
предвидено, че същата се прилага за договори, сключени по реда на ЗОП и в периода, преди
приемане на тази разпоредба. Доколкото законодателят не е предвидил обратно действие на
изменението на чл. 117а от ЗОП / ДВ,бр.108 от 2023г., в сила от 22.12.2023г./ в конкретния
случай наличието за ответника на финансов ресурс е ирелевантно за процесните отношения.
Възражението на въззивника, че нормата на чл.117а от ЗОП създава специално
основание за изменение на договорите в областта на изпълнение на СМР, сключени по реда
на обществените поръчки, при което изменението на договорената цена става по силата на
закона, определяема по правилата на приетата Методика, без да е необходимо постигане на
съгласие между страните за точните параметри на изменението, както и, че същата се
прилага и по вече приключили договори, съдът счита за неоснователно по следните
аргументи.
За да се гарантира законоустановената цел на обществените поръчки, а именно
ефективно разходване на публични средства, на средства предоставяни от европейските
фондове и програми, средствата, свързани с извършването на дейности в секторите на
водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги-чл.1ал.1 от ЗОП, както и
за гарантиране на заложените принципи на равнопоставеност и недопускане на
дискриминация; свободна конкуренция; пропорционалност и публичност и прозрачност-
чл.2 от ЗОП, законодателят е установил относителна неизменност на договорите за
обществена поръчка, като в чл.116 и сл.от ЗОП,изрично са посочени хипотезите, при които
изменението им е допустимо. Нормите относно сключването им, така и формата за тяхното
изменение са повелителни, като и в двата случая се изисква писмена форма за
действителност, чрез съгласуване на насрещните воли, по аргумент от чл.112 от
ЗОП. Разпоредбата на чл.117а от ЗОП/ в ред. ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г./,
изрично препраща към разпоредбата на чл.116 от ЗОП, която разпоредба пък сочи, че
"Договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни... ".
Т.е. касае се за възможност, за създадено изключение от предвидения в чл.116 от ЗОП за
изменение на договорите ред, а не за такова възникнало по силата на закона. В този смисъл
е Определение № 4983 от 1.11.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2951/2024 г., 5-членен с-в, ГК , в
което е посочено, че изменението на цената на договора за обществена поръчка е правна
възможност, която зависи от решението на страните по договора.
Възраженията на въззивника, че приетата на основание чл.117а от ЗОП Методика,
в параграф 2 от която, е посочена началната дата на инфлацията – 31.12.2020г. е основание
да се приеме автоматично прилагане на индексация за процесния договор, съдът счита за
неоснователни.
Пак с оглед осъществяване на заложените в чл.2 от ЗОП цели, законодателят е
предвидил определен вид дейности задължително да са обект на обществена поръчка, както
и е задължил определени публични субекти да са техни възложители, възлагайки им
8
отговорността за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и
отчитане за резултатите от тези поръчки /Така Решение № 95/26.06.2017г.по гр. д. №
60211/2016 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС/. Следвайки целта на закона - Методиката за изменение на
цената на ДОП в резултата на инфлация, само посочва строго определените критерии, по
които следва да се извърши/ изменени съществен елемент на ДОП, а имено цената, но само
при приложимост на нормата на чл.117а от ЗОП към дадените отношения ,каквато
настоящата хипотеза не е .
Приложение на нормата на чл.117а от ЗОП , без постигнато между страните
съгласие , не може да се изведе и от разпоредбата на параграф 4 от Методиката, на която
също се позовава въззивникът, в която е предвидено, че на изменение подлежат цените за
строително –монтажни работи по договори за обществени поръчки и рамкови споразумения
за строителство, извършени след 30.06.2021г. Както вече беше посочено, Методиката, приета
с ПМС 290/27.09.2022г., съгласно правилото на чл.46 ал.1 от ЗНА, посочва алгоритъма за
промяна на цената, при предвидена от закона възможност за изменение на договорните
отношения. Доколкото договорите за обществена поръчка, респективно чл.266 ал.1 от ЗЗД,
са такива с продължително изпълнение и при тях приемането на отделните СМР от
възложителя е в различно време, съдът приема, съобразявайки мотивите към законопроекта
за изменение и допълнение на ЗОП , че нормата на чл.117а от ЗОП е приложима само
относно договори в процес на изпълнение, като с въвеждането й се дава възможност да се
възстанови икономическия баланс от настъпило увеличаване на цените в резултат на
инфлацията и чрез индексация, да се даде възможност за изпълнение на вече сключени ДОП.
Същата е неприложима към вече изпълнени, приети и респективно прекратени договори
сключени по реда на този закон, какъвто е настоящият случай.
Установено е по делото, че СМР, предмет на договора от 27.05.2022г. са изпълнени в
пълен обем и приети с протокол № 1 от 28.10.2022 г. и протокол № 2 от 04.11.2022г.
Изграденият строеж е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-
83/23.02.2023г., издадено от арх. Д. П., началник на ДНСК при МРРБ на РБ. Изпълнителят –
ищец е получил от възложителя - ответник договореното възнаграждение от 1 344 000 лв. с
включен ДДС. Противно на твърдяното от въззивника, срокът на договора е различен от
гаранционния такъв, поради което с приемането на СМР и плащането на цената, сключения
на 27.05.2022 г. е прекратен, аргумент на чл.10 ал.1 т.1 от същия.
С изложените мотиви, при безспорност на липсата на писмено споразумение между
страните по спора за изменение на договора от 27.05.2022 г., сключен по реда на ЗОП, както
и поради прекратяване на същия поради изпълнение, искът за заплащане на цена, различна
от договорената в писмения договор, за която не се спори, че е платена изцяло, както и
акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху главницата са неоснователни.
В тази част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът следва да се произнесе по исковете
предявените в условията на евентуалност.
9
По иска с правно основание чл.307 от ТЗ за завишаване на възнаграждението по
договор от 27.05.2022 година, от 1 344 000 лв. на 1 982 197,61 лв.
В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е въвел твърдения, че са
налице всички кумулативни предпоставки на института на стопанската непоносимост,
уреден в чл.307 от ТЗ, както и, че когато се касае за договори за обществена поръчка, по
нормативен път законодателят е дефинирал формула, спазването на която гарантира
преодоляването на неравновесието по договора и това е именно Методиката , съгласно
която за начален момент на наличие на инфлацията в страната се счита 31.12.2020 г.
При изложените по-горе в настоящото изложение мотиви за принципно уредена в
ЗОП невъзможност за последващо изменение на параметрите на договора, включително и
защото такова изменение би поставило изпълнителя в по-благоприятно положение от
останалите участници в състезателната процедура, в чл.117а вр. чл.116 ал.1 т.3 от закона е
предвидена специална хипотеза на допустимо изменение на цената на договор за
обществена поръчка, поради настъпили непредвидими обективни обстоятелства, стоящи
извън волята и положената дължима грижа от страна на коя да е от страните по
правоотношението. Наличието на специална уредба на отношенията уреждащи
обществените поръчки , изключва приложението на разпоредбата на чл.307 от ТЗ.С
конститутивния иск по чл.307 от ТЗ се цели изменение или прекратяване на валидна
облигационна връзка между страните, чието изпълнение е станало непоносимо за длъжника,
с оглед настъпването на обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да
предвидят, и запазването на първоначалното й съдържание би противоречало на
справедливостта и добросъвестността. Изменението, респ. прекратяването на договорната
връзка настъпва занапред, преди да са се осъществили предпоставките за търсене на
изпълнение на поетите с договора задължения, а не след като връзката е прекратена,
развалена или насрещното задължение е изпълнено. След като в хода на процеса договорът
– предмет на иска по чл.307 от ТЗ е прекратен, без значение на основанието за това, същият
не би могъл да бъде изменен или прекратен от съда. Именно такава е хипотезата на договора
от 27.05.2022г.. Към 16.08.2023г. задълженията на изпълнителя по процесния договор са
изцяло изпълнени и изцяло платени от възложителя, поради което договорната им връзка не
може да бъде променена/така в Определение № 2415 от 29.07.2025г. на ВКС по к. ч. т. д. №
1254/2025 г., Решение № 183/21.11.2018г. по т. д. № 542/2018 г. на ВКС, I т. о., и
постановените по реда на чл.274 ал.3 от ГПК – Определение № 778/08.11.2010г. по ч. т. д. №
538/2010 г. на ВКС, II т. о., и Определение № 60363/20.10.2021г. по ч. т. д. № 1260/2021 г. на
ВКС, I т. о./,
По изложените аргументи предявеният иск е недопустим. В тази част решението на
първоинстнционния съд следва да бъде обезсилено на основание чл.270, ал.3 от ГПК, а
производството по иска с правно основание чл.307 от ТЗ - прекратено.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД за присъждане на сумата от 638 197,61
лв., стойност на твърдяно обедняване на ищеца вследствие изпълнението на договор от
27.05.2022 година.
10
Принципно правото по субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД възниква , когато няма
друг ред, по който обеднелият може да се защити. Въпреки, че страните по спора са
обвързани с договор/ този от 27.05.2025г./ съдът намира, че исковата претенция е
допустима, тъй като ищецът не твърди, че за претендираната сума има сключено
споразумение между страните, а обосновава вземането си с право да получи допълнително
възнаграждение т.к. в резултат на изпълнение на договорения предварителен обем и вид
СМР, се е достигнало до сериозен дисбаланс в отношенията между двете страни по
договора, с оглед настъпилата в хода на изпълнение на договора и след приключването му
инфлация. Ищецът се обосновава, че като изпълнител по договор за СМР е изпълнил същите
в пълния договорен обем, а ответникът като възложител се е обогатил, като е спестил
заплащането на увеличените индексирани стойности на извършените и приетите СМР,
които според ищеца следва да се изчислят съобразно правилото на чл.117а от ЗОП и по
посочената там Методика. Твърденията на ищеца са, че обедняването му , съответно
обогатяването на ответника е разликата между реално получената сума, уговорена по
договора от 27.05.2022г. и дължимата, повишена стойност, ако цената би била определена
съгласно методиката по чл.117а от ЗОП.
С оглед безспорността на установените по делото факти, разгледан по същество,
искът е неоснователен. Страните са изпълнили задълженията си по договора точно-
уговорените СМР по вид, обем, срок на изпълнение са приети, заплатена е уговорената
цена, а точното изпълнение не може да е източник на неоснователно обогатяване. Ищецът в
хода на производството не е доказал свое обедняване, респективно обогатяване на
ответника, стоящо извън договорната им връзка, доколкото позоваването на автоматично
прилагане на Методиката / начална дата на инфлацията, начин на изменение на цената и
приложими индекси/, респективно на чл.117а от ЗОП, в хипотезата на предявения иск, по
така възведеното основание е недопустимо.
В тази част решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК , съгласно направеното
искане, представените доказателства и списък по чл.80 от ГПК, в полза на въззиваемия
следва да се присъдят разноски в размер на 28 795.00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение на един адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, ВТАС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 87 от 24.04.2025г. постановено по т.д.№ 78/2025г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от
„ЕНЕЛ СТРОЙ” ООД,ЕИК *********, гр. Горна Оряховица срещу ОБЩИНА ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, ЕИК *********,гр. Горна Оряховица, иск с правно основание чл.307 от ТЗ за
завишаване на възнаграждението по договор от 27.05.2022 година, от 1 344 000 лв. на 1 982
11
197,61 лв., ведно със законна лихва върху вземането и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част, поради недопустимост на иска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87 от 24.04.2025г. постановено по т.д.№ 78/2025г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, в останалата обжалвана част, както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА „ЕНЕЛ СТРОЙ” ООД,ЕИК *********, гр. Горна Оряховица ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЕИК *********, сумата от 28 795.00/
двадесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и пет/ лева, на основание чл.78 ал.3 от
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12