Р Е
Ш Е Н
И Е
град
София, 15.06.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на осми март две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава М., като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 502
по описа на 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от
ГПК във вр. чл. 42 б. „б“ от ЗН, съединен при условията на евентуалност с
искове с правно основание чл. 43 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от ЗН.
Ищцата К.Г.Д. – А. излага в исковата си молба, че е
наследник по закон на Й.Б.Д., починал на 16.12.2013 г. в гр. София, като негова
племеница. Твърди се, че квотата й в наследството съставлява 1/4. Изложени са
твърдения, че сочената ответница А.И.Д. е бивша съпруга на И.Г.Д., също сънаследник
по закон, брат на ищцата, заявила, че в нейна полза е налице саморъчно
завещание на наследодателя, съгласно което била негов универсален
правоприемник. В исковата молба се твърди, че наследодателят й бил в
сравнително добро здравословно състояние, като имал проява на характерните за
възрастта му старческа склероза и неадекватност. Твърди се, че ищцата полагала
грижи за чичо си като за свой баща. Нещата се променили след като
наследодателят се запознал с ответницата и бил обсебен от нея до степен, че се
опитвал да ограничава контактите си. Споделял приживе, че ответницата постоянно
му говорила лоши неща по адрес на ищцата и се опитвала да го настройва против
нея. Споделял, че бил воден от ответницата няколко пъти на баня в Панчарево и
бил принуждаван да поема разходите за това. Изразявал недоволство, че
ответницата не се грижила подобаващо за него и само три пъти изпрала дрехите
му. Ищцата твърди, че видяла чичо си за последен път на 10.08.2013 г., когато
същият бил във влошено физическо състояние, трудно се ориентирал за време и пространство,
а на моменти бил неадекватен. През същия месец, при справка в Банка „ДСК“ АД
установила, че били извършени две тегления на суми, съответно от 100 лв. и 400
лв. Впоследствие установила и трето теглене на сумата от 650 лв. като по
сведения на очевидци изглеждал крайно неадекватен и неориентиран. Ищцата
твърди, че от разкази на съседи научила, че на адреса на наследодателя й имало трикратни сигнали до Спешна медицинска
помощ. Изложени са твърдения, че на 28.09.2013 г. той бил в прединсултно състояние,
но ответницата подписала отказ за постъпване в болница като твърдяла пред
съседи, че е в добро здравословно състояние. Твърди се, че на 29.09.2013 г.,
въпреки влошеното му здравословно състояние, бил откаран от ответницата в с.
Годеч като в същото време търсела помощ от адвокат, с цел да направи справка за
притежаваните от чичо й имоти. Изложени са твърдения, че по сведения на
очевидци, наследодателят на ищцата бил неадекватен, изпитвал неимоверни
затруднения да се движи, влачил краката си. Изложени са твърдения, че в нощта
на 09.10.2013 г. срещу 10.10.2013 г., по данни на съседи, той агонизирал от
болка и отправял призиви за помощ като едва на следващия ден, привечер,
ответницата подала сигнал към Спешна медицинска помощ. Пред лекарите обяснила,
че го е намерила паднал до леглото и се представила за негова дъщеря. Бил
закаран в спешното отделение на Първа градска болница. Твърди се, че при
посещение в болничното заведение, ищцата го открила в реанимацията на
неврологичното отделение, а дежурната сестра я упрекнала, че това е
най-необгрижвания и изоставен човек, който е виждала. При поредно посещение в болницата, ищцата
била уведомена, че „руса жена“ против волята на чичо й го е извела от болницата
и го закарала в клиника „Пирогов“. При посещение в Пирогов, ищцата видяла
ответницата с двете й деца, които влезли в открита конфронтация с нея и съпруга
й, а след продължително търсене открили чичо й в безсъзнание в шокова зала. От
персонала ги уведомили, че го подготвят за операция с оглед масивен мозъчен кръвоизлив.
Твърди се, че ответницата отказала да подпише съгласие за операцията.
Операцията била извършена, но след нея чичото на ищцата останал в кома 66 дни
до 16.12.2013 г., когато починал. След смъртта му, ответницата взела решение
тялото му да бъде кремирано, без да има законно право на това. С оглед тези
твърдения, ищцата заявява, че съставеното в полза на ответницата завещание е
нищожно, тъй като не е написано и подписано от завещателя. Изложени са и
твърдения, че същото е и унищожаемо, тъй като при съставянето му завещателят не
е могъл да разбира и ръководи действията и постъпките си, съставено е чрез
упражнено насилие, в състояние на зависимост от волята на други лица под
физически и психически натиск. При тези фактически твърдения е мотивиран правен
интерес от исковете и иска от съда да признае за установено, че процесното
завещание е нищожно до размера на нейната наследствена квота, а при условията
на евентуалност същото да бъде унищожено до сочената наследствена квота, на
посочените по-горе основания. Претендират се разноски.
Ответницата А.И.Д., редовно уведомена, е депозирала
отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни съображения,
относно неоснователността на предявените претенции. Претендират се и сторените
разноски в производството.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съобразно приетият доклад по делото, намира за установено
от фактическа страна
следното:
По делото е представено саморъчно завещание на Й.Г.Д.,
съставено на 19.08.2013 г., съгласно което завещателят е завещал цялото си
недвижимо, движимо имущество и пари в банки на А.И.Д..
Представен е протокол на нотариус 052 от регистъра на НК
–Е.Е., от който се установява, че на 06.01.2014 г. е обявено саморъчно
завещание на Й.Б.Д. по нот. дело 9-I за 2013 г.
Видно от представеното по делото удостоверение за
наследници изх. № 109/14.02.2014 г. на СО – район „Триадица“, Й.Б.Д. е починал
на 16.12.2013 г. и за свои наследници по закон е оставил К.Г.Д. – А., И.Г.Д.
/деца на починалия му брат Г.Б.Д./ и Г.И.Б./ син на починалия му брат И. Б.Д./.
Видно от същото удостоверение, дъщерята на Й.Д. – Б.Й.Д. е починала преди баща
си на 17.04.2012 г. като разведена без деца.
По делото е представен нотариален акт за собственост на
недвижим имот на основание наследство № 189, том ІV, рег. № 25509, дело 748/2012 г. на нотариус с рег. № 274
– Р. Д., от който се установява, че на 18.09.2012 г. Й.Б.Д. е признат за
собственик на едноетажна къща – вътрешната, находяща се на ул. „*******СО –
район „Красно село“, състояща се от стая, кухня, вестибюл, входно антре,
тоалетна и мазе под кухнята и вестибюла и тухлена барака, с площ по данъчна
оценка от 39 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от правото на собственост върху
дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 251 кв.м.,
съставляващо парцел XIV, имот с планоснимачен номер 14, кв. 284, местността „Еврейски гробища“, по
плана на гр. София.
По делото е представен нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност № 82, том VIII, дело 1450/1970 г. на четвърти нотариус при СНС, от който се
установява, че на 04.05.1970 г. Й.Б.Д. е признат за собственик на празно дворно
място от 1870 кв.м., неурегулирано, находящо се в квартал „С.“, землище гр.
Годеч, Софийски окръг, при съседи: улица, М. И.В.и ТКЗС – Годеч.
По делото е
представен нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 45, дело 16710/1994 г. на първи нотариус при СРС, от който се
установява, че Й.Б.Д. е дарил на дъщеря си Б.Й.Д. собствения си недвижим имот,
представляващ апартамент 10, находящ се на трети етаж, в сградата на ул. „********бл.
** в гр. София.
По делото е
изслушана съдебно почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Д.К.В.. В
заключението си вещото лице е посочило, че допуска, че ръкописният текст,
съдържащ се в „саморъчно завещание от Й.Б.Д. от 19.08.2013 г.“ , депозирано за
съхранение по нотариално дело 9-1 от 2013 г. на нотариусЕ.Е. е изпълнено от Й.Б.Д..
Обективиран е и извод, че подписът, положен от името на Й.Б.Д. и подписът в
изписаното име „Й.Д.“ под същата дума в саморъчното завещание са положени от Й.Б.Д..
По делото е допусната и изслушана и тройна съдебно
почеркова експертиза, изготвена от вещите лица д-р С.Б., С.Х. и Л.Г.. В
заключението си, вещите лица са обосновали извод, че саморъчното завещание –
обект на експертизата е написано и подписано от Й.Б.Д.. Посочено е, че целият
текст на завещанието, включително и изречението „…които притежавам към дена на
моята смърт“ е изпълнен от едно и също лице – Й.Б.Д..
По делото е допусната съдебно психиатрична експертиза,
изготвена от вещото лице д-р М.Щ.К.. В заключението си вещото лице е посочило,
че по делото няма приложена медицинска документация, от която да се изведе
информация за диагностицирано при Й.Б.Д. психично заболяване. Посочено е, че от
достъпната медицинска документация е видно, че към периода на извършения правен
акт, Й.Д. е диагностициран със соматични заболявания – Обс. карцином на
простатната жлеза, Обс. болест на Бехтерев, ХИБС, Миокардиосклероза, Артериална
хипертония III, Гонартроза, Сенилна катаракта,
Хроничен гастрит и колит. Посочено е, че при мъж на 85 години с увредено
соматично състояние, не е възможно да няма атеросклеротични промени със
снижение на когнитивните функции в някаква степен. Обективиран е извод, че ако
се допусне, че Й.Д. е притежавал дееспособност към момента на съставяне на
завещанието с оглед липсата на диагностицирано психично заболяване, следва да
се приеме, че той е бил изцяло зависим от лицата, които са се грижили за него,
което е възможно да доведе до много лесна манипулируемост, а това със сигурност
би оказало влияние върху поведението и решението му. Вещото лице е посочило, че
лицето не е консултиран от психиатър и няма проведена психологична консултация
към датата на изготвяне на завещанието, поради което не може да се направи
категорична оценка за психичното му състояние и на когнитивните му функции към
онзи период. Посочено е, че може да се допусне, че лицето вероятно е бил с
налични способности да разбира смисъла и значението на извършения правен акт,
но напредналата възраст с нарушени в някаква степен когнитивни функции и
соматични заболявания, вероятно са довели до повишена внушаемост, недостатъчно
оценъчно и лесно манипулируемо поведение. Посочено е, че няма информация за
употреба от страна на лицето на психотропни вещества или заболяване, налагащо
употреба на такива.
В съдебно заседание на 01.10.2018 г. са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Д.Х.и М.Г.Г..
В съдебно заседание на 11.03.2019 г. са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите А.М.А., съпруг на ищцата, М.В.М., М.Г.В.и
М.Н.К..
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предмет на заявените искове е действителността на
завещателен акт, който с оглед използваната в него словесна конфигурация
притежава характеристиката на универсален такъв. За да породи действие такова
завещателно разпореждане следва да бъдат спазени изискванията на чл. 25 ал.1 от ЗН т.е. трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него. Трите
елемента, изискуеми от закона, установяват формалната действителност на
завещанието като едностранна разпоредителна сделка, а дефинираната им
последователност е с оглед да не бъде дадена
възможност датата да бъде добавяна в последствие, включително от самия
завещател. Неспазването на установената форма води до нищожност на завещателното разпореждане на
основание чл. 42 ал.1 б. „б“ от ЗН т.е. същото няма правно
действие и не може да породи целения правен
резултат - наследствено правоприемство.
Процесното по делото завещание е изписано със саморъчен
ръкописен текст, с положени дата и подпис под него. Формалните изисквания на
закона са спазени. За установяване на автентичността на изявлението,
обективирано в завещателното разпореждане т.е. че същото изхожда от лицето -
завещател са допуснати и изслушани две съдебно почеркови експертизи /единична и
тройна/, заключенията на вещите лица са категорични относно обстоятелството, че
завещанието е подписано от лицето – завещател. Относно обстоятелството дали
ръкописният текст в същото е изписан от лицето – завещател в тройната съдебно
почеркова експертиза е обоснован категоричен утвърдителен извод. Вещото лице,
изготвило единичната такава е обосновало вероятен извод в същата насока,
мотивиран с констатирани признаци на немотивирани забавяния, спирания или
ускорявания, които признаци са характерни за лица с изразени треморни движения.
От друга страна в същото заключение е обоснован категоричен извод, че в текста
на завещанието липсват „изпуснати“ движения, характерни за писмено-двигателен
навик при имитация на почерк, което по естеството си изключва възможността
завещанието да е съставено чрез имитиране почерка на завещателя. Констатираните
забавяния и спирания, констатирани от вещото лице В. се потвърждават като част
от двигателния стереотип на завещателя от показанията на свидетеля А., съпруг
на ищцата, в съдебно заседание от 11.03.2019 г., изразяващи се „..той писа
повече от 20-30 минути трите си имена и подписа за пълномощното… Това трябва да
го пише цял ден и повече този текст.“ /стр. 214 в делото/. В тази връзка следва
да се има предвид и обстоятелството, че когато експертното заключение е в
смисъл, че саморъчното завещание вероятно е написано от лицето, сочено за автор
може да се обоснове извод за автентичност на документа и действителност на
завещанието, ако причините за извода касаят особеностите на конкретния случай /
в този смисъл решение 158/03.07.2013 г. по гр. д. 1455/2013 г. на Второ ГО на
ВКС/. При съвкупна преценка на тези, ангажирани по делото, доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че е установено по безспорен начин, че
процесното завещание е написано и подписано от лицето, сочено за завещател.
Заявеното възражение от ищцата за нищожност на същото с
оглед сторените добавки и преправяния в текста на завещанието настоящият
съдебен състав възприема за неоснователно. За да обоснове този извод, съдът в
решаващия му състав кредитира категоричният извод на вещите лица от тройната
експертиза, че израза „в деня на моята смърт“ респ. двете цифри „0“, фигуриращи
в датата на завещанието са изписани от завещателя. Доказателства, разколебаващи
този извод по делото не са ангажирани. Нещо повече, поправеното завещание /ако е налице такова/ ще е нищожно, ако не се установи
кой е направил поправките и кога. Когато поправката е извършена от самия завещател, то текстът, в редакцията след поправката му, е израз на
неговата окончателна действителна воля за разпореждане с имуществото му за след
смъртта. Завещанието, поправено по този начин, е действително и е породило
правните последици към които е насочено / в този смисъл решение 71/11.05.2016 г. по гр.д. 3115/2015 г. на Първо ГО
на ВКС/.
По тези съображения, заявеният главен иск се
явява неоснователен и същият подлежи на отхвърляне.
С оглед сбъдване на вътрешното процесуално
условие, настоящият съдебен състав следва да разглежда заявените евентуални
конститутивни искове за унищожаване на завещателното разпореждане.
Съобразно
разпоредбата на чл. 43 ал.1 б. „б“ от ЗН, завещателното разпореждане е
унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е
било способно да завещава. По арг. на
противното от нормата на чл. 13 от ЗН неспособно да завещава е ненавършилото 18
години лице, поставените под пълно запрещение и неспособните да действат
разумно. В настоящия случай се касае за пълнолетно лице, за което няма данни, а
и не се твърди, приживе да е било поставено под пълно запрещение. Константната
съдебна практика определя като неспособни
да действат разумно лицата, които не са поставени под запрещение, но поради
слабоумие, душевна болест или друга причина са в състояние на невъзможност да
разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да
разбират постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно, е без
значение. Важното е, да е съществувало по времеизвършването на завещанието/ в този смисъл решение 244/31.01.1979 г. по гр.д.
2578/1978 г. на Първо ГО на ВС, решение 141/28.02.2003 г. по гр.д. 675/2002 г.
на Второ ГО на ВКС и др./.
По делото са разпитани две групи свидетели за
установяване на психическата годност на завещателя, чиито показания дават
разнопосочни и противоречиви сведения за състоянието на същия, касаещи период
от време, който предхожда или следва датата на съставяне на процесното завещание.
Доказателства за състоянието му към момента на съставяне на същото по делото не
са ангажирани. Въз основа на свидетелските показания и ангажираната по делото
медицинска документация е изслушана и съдебно психиатрична експертиза. Видно от
ангажираните по делото доказателства, касае се за лице на 85 годишна възраст,
диагностициран с редица соматични заболявания, които са дали отражение на
телесното му здраве. Вещото лице, изготвило СПЕ е посочило в заключението си, че няма основание
при него да се обсъжда наличие на психично разстройство с ранг на психоза или
дементен синдром. Липсват данни за наличие на психична болест, снижение на когницията,
прием на психотропни вещества. Останалите изводи на вещото лице са изцяло
хипотетични, почиват на предположения, съмнения и със степен на вероятност,
обусловена от възрастта на завещателя и телесните му заболявания.
Неспособността да се завещава следва да бъде установена по несъмнен начин и с
оглед конкретното състояние на завещателя към датата на съставяне на
завещанието, а не да се основава на хипотетични предположения /в този смисъл
решение 207/21.01.2016 г. по гр.д. 1381/2015 г. на Първо ГО на ВКС/. Поради
което и този иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Вторият евентуален иск с правно основание чл. 43 ал.1 б. „б“, пр. второ от ЗН е за унищожаване
на завещанието поради насилие. Цитираната норма касае психическа принуда т.е. оказан натиск върху психиката на завещателя по времето, когато е формирана
волята му за извършване на завещанието. Данни за осъществена такава по отношение на ищеца по делото не се
съдържат. Наведените твърдения в исковата молба за наложена изолация на
завещателя, липса на контакт с близките му хора, пълно неглижиране на
потребностите му, обосноваващи заявения иск не попадат в приложното поле на
горната разпоредба. Отделно от това, дори хипотетично да се приеме, че са
относими към предмета на доказване на иска, не се установяват от ангажираните
по делото доказателства. Същите дори се опровергават от ангажираните от самата
ищца гласни доказателства, доколкото свидетелят
А., съпруг на ищцата, заявява, че самата тя е отказала да посещава чичо си
/стр. 213 в делото/, а свидетелката М. М. е дала показания, че често е срещала
ищцата, съпруга й и завещателя в района около пазара „И. Вазов“ в периода юли –
август 2013 г., виждала ищцата и дъщеря й неколкократно да пазаруват за
завещателя /стр. 214 гръб и стр. 215 в делото/. По повод твърденията в исковата
молба за неглижиране на потребностите на завещателя от страна на ответницата,
следва да се има предвид, че отношенията между завещателя и бенефициера преди и
след извършване на завещанието не се отразяват върху валидността на
завещателния акт /решение 629/25.09.1990 г. по гр.д. 636/1990 г. на Първо ГО на
ВС/. Поради което и този иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
При този изход на
спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответницата се следват разноски в
размер на 2 075 лв., съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК /стр.
372 в делото/.
Водим от
гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Г.Д. – А., ЕГН **********,***,
офис 1 – адв. В.Д. иск с правно основание чл. 124 ал.1 от
ГПК във вр. чл. 42 б. „б“ от ЗН срещу
А.И.Д., ЕГН **********,*** – адв. С.С. за прогласяване нищожността на ¼
от завещателно разпореждане от 19.08.2013 г. на Й.Б.Д. в полза на А.И.Д. като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Г.Д. – А., ЕГН **********,***,
офис 1 – адв. В.Д. иск с правно основание чл. 43 ал.1 б. „а“ от ЗН срещу А.И.Д., ЕГН **********,*** – адв. С.С. за унищожаване на ¼ от
завещателно разпореждане от 19.08.2013 г. на Й.Б.Д. в полза на А.И.Д. като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Г.Д. – А., ЕГН **********,***,
офис 1 – адв. В.Д. иск с правно основание чл. 43 ал.1 б. „б“, предл. 2 от ЗН срещу А.И.Д., ЕГН **********,*** – адв. С.С. за унищожаване на ¼ от
завещателно разпореждане от 19.08.2013 г. на Й.Б.Д. в полза на А.И.Д. като
неоснователен.
ОСЪЖДА К.Г.Д. – А., ЕГН **********,***, офис 1 – адв. В.Д.
да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на А.И.Д., ЕГН **********,***
– адв. С.С. сумата от 2 075 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: