№ 7
гр. С., 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора И. К. И.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242200600729 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 151/14.10.2024г. по НОХД № 1066/2024г., С.ският районен
съд признал подс.Н. Д. И. за виновен в това, че:
- на 09.02.2024г. в гр.С. не изпълнил заповед за защита от домашно
насилие - Заповед за незабавна защита № 1/11.01.2024 г., издадена в
изпълнение на Определение № 130/11.01.2024г. по гр.д.№
20242230100157/2024г. на Районен съд С., с която бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. Г. К. и му била
наложена забрана да доближава на разстояние по-малко от 50 метра И. Г. К. и
малолетното дете Й. Н. И., роден на 15.06.2021г., и жилището, в което живеят
в гр.С. бул.“П.Х. ** – престъпление по чл.296 ал.1 предл.2 от НК и на
основание чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от
девет месеца, което на основание чл.58а ал.1 от НК намалил с 1/3 и така му
определил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим;
1
- на 09.02.2024г. в гр.С. извършил приготовление за убийство (умишлено
умъртвяване) на И. Г. К., като я полял с бензин, държал запалка и казал, че ще
я подпали – престъпление по чл.117 ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му
наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
което на основание чл.58а ал.1 от НК намалил с 1/3 и така му определил
наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при
първоначален строг режим;
- на 09.02.2024г. в гр.С. извършил приготовление за убийство (умишлено
умъртвяване) на малолетното дете Й. Н. И., роден на 15.06.2021г., като го
полял с бензин, държал запалка и казал, че ще го подпали – престъпление по
чл.117 ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му наложил наказание лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.58а
ал.1 от НК намалил с 1/3 и така му определил наказание лишаване от свобода
за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.23 от НК определил на подс.И. едно общо наказание, а
именно лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при
първоначален строг режим. На основание чл.59 от НК, съдът приспаднал
времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под
стража.
С присъдата съдът отнел в полза на държавата веществените
доказателства - натривка от вътрешната част на лекия автомобил „П.Р.“ с peг.
№ ***, поставена в плик с лепенка № Г4639; контролна проба, поставена в
плик с лепенка № Г4640; ПВЦ-бутилка с етикет „Fanta - портокал“, с оранжев
цвят, с бензин в нея в количество от 20мл преди експертното изследване,
поставена в плик с лепенка № Г4638; торбичка с надпис „Love”, поставена в
плик с лепенка № Г4637; обтривки от дясна ръка, поставени в плик с лепенка
№ Г4641; обтривки от лява ръка, поставени в плик с лепенка № Е4642;
контролна проба, поставена в плик с лепенка № F4643, които след влизане в
сила на присъдата да се унищожат като вещи без стойност. Със същата
присъда съдът е върнал на И. Г. К. веществените доказателства - 1 бр. черно
на цвят шушляково яке без ръкави с етикет „QIQIKU“; 1 бр. сиво на цвят
шушляково яке с надпис „Zara“.
С присъдата съдът е осъдил подс.Н. Д. И. да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 100.28 лева в полза на
2
бюджета на държавата по сметка на ОДМВР С., както и направените на
досъдебното производство разноски в размер на 128.58 лева в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОДМВР Б..
Депозирана е въззивна жалба от частния обвинител И. Г. К., лично и
като майка и законен представител на малолетното дете Й. Н. И., чрез
повереника им адв.С. К. от АК Б., в която се сочи, че определените наказания
на подсъдимия са несправедливи и силно занижени. Акцентира се, че не е
взето предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия, както и факта, че
въпреки изтърпяно от него наказание лишаване от свобода, то не е изпълнило
функциите си и подсъдимият не е поправил. Посочва, че подсъдимият е залял
с бензин жената, с която е живял на съпружески начала и невръстното си дете,
като държал запалка и заплашвал, че ще ги запали, което е тежък случай на
нарушаване на заповедта за защита. Относно извършеното деяние по чл.117
ал.1 от НК, твърди, че съдът не е взел предвид факта, че е извършено по
отношение на две лица и механизмът на деянието би довел до мъчителна
смърт на пострадалите – бивша жена и собственото дете. Заявява, че
определените наказания не съответстват на целта на закона, не могат да
осъществят индивидуалната и генерална превенция, като степента на
обществена опасност е висока. Иска определяне на наказание към максимално
предвидения размер за трите деяния, съобразявайки наличието на
многобройни отегчаващи вината обстоятелства и липсата на смекчаващи
такива. Посочва се конкретен размер на определеното общо наказание, а
именно четири години лишаване от свобода, което да се увеличи на основание
чл.24 от НК с една година и да бъде наложено наказание пет години лишаване
от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Представителят на държавното обвинение се явява в съдебно заседание,
намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна относно изводите
за виновност на подс.И.. Посочва, че съдът е приел баланс на смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, но е определил наказания не към средния размер, а
към минималния. Поддържа жалбата на частния обвинител относно
несправедливостта на наложените наказания, като смята, че деянията са с
висока обществена опасност, извършени с особена дързост и по брутален
начин. Пледира за налагане на наказания на подс.И. само при наличие на
отегчаващи вината му обстоятелства и да се определят наказания над средния
размер, а именно за деянието по чл.296 от НК – две години лишаване от
3
свобода, редуцирано до една година и четири месеца и за двете деяния по
чл.117 от НК – четири години лишаване от свобода, редуцирано до две години
и осем месеца, като се определи общо наказание в същия размер.
В съдебно заседание се явява частния обвинител И. Г. К. лично и с
повереника си адв.С. К. от АК Б.. Повереникът поддържа изцяло жалбата и
мотивите, изложени в нея. Твърди, че първата инстанция правилно е признала
подсъдимия за виновен за извършените престъпления, но наложените
наказания не съответстват на личността на подс.И. и степента на обществена
опасност на престъпленията. Повтаря съображенията, изложени във
въззивната жалба. Пледира за налагане на наказания между средния и
максималния размер, но повече към максималния размер. Частният обвинител
К. поддържа казаното от повереника си.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.Н. Д. И. се явява
лично и със защитника си адв.Д. А. от АК С.З.. Защитникът на подсъдимия
моли да се остави без уважение въззивната жалба. Счита, че в жалбата не са
изложени достатъчно мотиви и правни доводи за увеличаване на наложеното
наказание на подсъдимия. Посочва, че делото пред първата инстанция е
разгледано по реда на Глава 27 от НПК, при условията на чл.371 т.2 от НПК,
като са наложени наказания по чл.58а от НК правилно и законосъобразно.
Така определените наказания са справедливи, според защитата, наложени в
минимален размер, съобразявайки наличието на смекчаващи вината
обстоятелства. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда
като правилна и законосъобразна.
В личната си защита подс.И. моли да се остави без уважение въззивната
жалба, тъй като обжалваната присъда е справедлива. В последната си дума
счита присъдата за достатъчно справедлива.
С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани в
хода на досъдебното производство и при проведеното съдебно следствие пред
първата инстанция, както и провери атакуваната присъда по оплакванията на
жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от
НПК, направи извода, че въззивната жалба е процесуално допустима,
подадена от надлежна страна – частния обвинител И. К. чрез процесуалния й
представител.
4
Подсъдимият Н. Д. И. с Присъда № 151/14.10.2024г. по НОХД №
1066/2024г. на СлРС, е осъден за извършени престъпления по чл.296 ал.1
предл.2 от НК, по чл.117 ал.1 от НК и по чл.117 ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27
от НПК - съкратено съдебно следствие, и по-точно по реда на чл.371 т.2 от
НПК. Видно от протокола на проведеното съдебно заседание на 14.10.2024г., в
разпоредителното заседание, проведено на същата дата, защитникът е
направил изявление по т.4 на чл.248 ал.1 от НПК, че са налице основанията за
разглеждане на делото по реда на особените правила и в частност по Глава 27
от НПК, тъй като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Подсъдимият се съгласил с
изложеното от защитника си и признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил искане делото да
се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие, по т.2 на чл.371 от НПК.
Съдът се е произнесъл по всички въпроси по чл.248 от НПК и спазвайки
процедурата по чл.252 ал.1 от НПК е разгледал делото незабавно след
провеждане на разпоредителното заседание.
В проведеното съдебно заседание, СлРС правилно е разяснил на
подсъдимия правата му по чл.371 от НПК, като го е уведомил, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание по
чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Последвало е изявление на подс.И., при което той е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
както и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти и е наясно,
че доказателствата от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата. Настоящият
съдебен състав констатира, че няма изрично определение на съда, с което
съдът обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, каквото е
императивното изискване на разпоредбата на чл.372 ал.4 от НПК.
Действително, наказателния процес е строго формален и е необходимо
изрично определение на съда, когато съдът установи, че самопризнанието на
5
подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства. Предвид факта, че липсва такова определение е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на страните, което е неотстранимо от настоящата
инстанция. Фактът, че първата инстанция не е обявила изрично с определение
това обстоятелство, остава неясна каква е действителната воля на районния
съд относно това дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните на ДП доказателства и ще ползва ли самопризнанието му без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Констатираното нарушение не може да бъде отстранено от въззивния
съдебен състав в рамките на въззивната съдебна процедура, поради което се
налага отмяната на първоинстанционното определение и връщането на делото
за ново разглеждане от друг състав при същия първостепенен съд, от стадия
на разпоредително заседание.
Въззивната инстанция съобразявайки изложеното по-горе, намира, че
установеното нарушение на процесуалните правила е довело до ограничаване
на процесуалните права на страните, което е неотстранимо от настоящата
инстанция. Ограничаването на процесуалните права на страните е съществено
нарушаване на процесуалните правила и е основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд счита, че не може сам
да отстрани допуснатото нарушение и същото е отстранимо при ново
разглеждане на делото от районния съд, поради което следва да отмени
атакуваната присъда и да върне делото на първата инстанция за ново
разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.
Предвид обстоятелството, че наказателното производство се връща на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, то въззивната инстанция не се
произнася относно наведените доводи от частния обвинител и повереника й за
изменение на атакуваната присъда - за увеличаване на наложените наказания.
Ето защо и на основание чл.334 т.4 от НПК, С.ският окръжен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Присъда № 151/14.10.2024г. по НОХД № 1066/2024г. по описа
на Районен съд С..
ВРЪЩА делото на С.ски районен съд за ново разглеждане от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7