Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 10 май 2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на девети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия
Цариградска гр.д. №140/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД
Постъпила е искова молба с Вх.№1465/13.03.2020 г. от Д.Л.П. ***, чрез пълномощника й адвокат А.Г., срещу „Инвестинженеринг“ ЕООД с ЕИК *********със седалище и адрес на управление в гр. Луковит, с която иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата 14 924.64 лева, произтичаща от Договор за кредит с „Микрофинсираща институция Джобс“ ЕАД, вземането по което било прехвърлено в полза на ищцата по силата на Договор за цесия, като претендира и съдебно-деловодни разноски. Представя писмени доказателства в подкрепа на основателността на иска.
Ответното дружество „Инвестинженеринг“ ЕООД е останало без управител от 25.04.2018 г. до момента, след като управителят и едноличен собственик на капитала – П.П.П.е починал. При извършена служебна справка по партидата на търговеца в Търговския регистър съдът установи, че няма промяна в обстоятелствата, които са служебно известни на съда от гр.д.№636/2017 г. по описа на РС Луковит, по което ответник е същото дружество. В това производство съдът изрично разясни на всеки от законните наследници на П.П.за правото, произтичащо от чл. 157, ал. 1 ТЗ да поиска продължаване на дейността на дружеството. Поради продължително бездействие съдът уведоми Окръжна прокуратура Ловеч, която упражни правомощието си по чл. 155, т.3 ТЗ и поиска прекратяване на дружеството, но производството е прекратено от Окръжен съд Ловеч и прокурорът не е правил ново искане.
Поради това и на основание чл. 29, ал. 2 ГПК съдът назначи за особен представител на ответника адвокат С.Х., тъй като дружеството все още правосубектно, но няма надлежен законен представите. При това положение единствената правна възможност за продължаване на производството и едновременно с това осигуряване на ефективна процесуална защита на интересите на дружеството, е чрез особения представител.
Адвокат С.Х. с отговора на исковата молба изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска, считайки, че същият е преждевременно предявен, поради липса на уговорка в договора за предсрочна изискуемост, а така също и поради липса на доказателства за волеизявление на кредитора в тази насока. Възразява и срещу това, че ищцата – цесионер, не е била упълномощена да съобщи за извършената цесия.
В съдебно заседание ищцата
Д.Л. се явява лично и с пълномощника си адв. Г., поддържа иска си, като прави
уточнение на претендираните вземания в рамките на заявения размер, с оглед
заключението на съдебно-икономическата експертиза, като уточнява, че
претендираната сума 13 161,51 лева представлява главница, 258,70 лева
представляващи редовна и просрочена лихва, както и 26,52 лева – просрочена
такса за управление, 65,83 лева – просрочени разходи и 179,20 лева – неустойка,
законна лихва за забава върху главницата – 1 228,88 лева, цена на иска
общо 14 924,64 лева.
Адв. Г. представя
подробна писмена защита в подкрепа на основателността на иска. Анализирайки
представените доказателства излага правната си теза, че е налице валиден
договор за кредит между третото лице и ответника, към който приложение намират
правилата на ЗЗД относно договора за заем – чл. 240, а не специалните – чл. 430 ТЗ и ЗПК. Ответникът не изпълнил задължението си да върне заетата сума.
Вземането за същата било прехвърлено от кредитора в полза на ищцата с валиден
договор за цесия, като в същото се включвало главното вземане и акцесорните.
Защитните възражения на особения представител за това, че не е настъпила
предсрочна изискуемост, счита за неотносими, тъй като ищцата не черпи права от
ефекта на предсрочнта изискуемост, а на настъпил краен падеж – 05.06.2019 г.
Относно другото защитно възражение за несъобщаване на цесията, се позовава на
съдебната практика, приемаща, че уведомлението може да бъде извършено заедно с
предявяване на иска, което обстоятелство следва да се съобрази от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Отделно от това счита, че уведомяването на
длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията, а е от значение за
противопоставимостта на плащане, извършено в полза на стария кредитор, каквото
в случая не се твърди да е извършено. Относно размера на законната лихва и
специалния закон, предвид извънредното положение, обявено в страната с решение
на НС от 13.03.2020 г., поддържа становище, че се дължат лихви по аргумент от
чл. 6 ЗМДИП и с оглед на това, че третото лице – кредитор, има качеството на
„дъщерно дружество на банка“.
Ако не бъде възприета
тази теза, счита, че следва да се присъди законна лихва и неустойка от
14.07.2020 г. – датата на изтичане на 2-месечния срок, считано от отмяната на
извънредното положение.
Ответното дружество се
представлява от назначената по реда на чл. 29, ал. 2 ГПК адвокат С.Х., която също
изразява окончателното си становище в писмени бележки. Счита, че от събраните
доказателства безспорно е установено, че между третото лице и ответника е възникнал
договор за стоков кредит под формата на револвираща кредитна линия, чрез която
ответното дружество е усвоило 13 000,00 лева, при уговорена договорна
лихва в размер на 7,315% и неустойка при просрочие, с краен срок за всички
задължения по пдоговора – 05.06.2019 г. Приема налицчието на договора ца цесия,
като акцентира върху това, че същият е сквючен преди крайния падеж на договора
за кредит. Цитира чл. 7 от договора за цесия, съгласно който ищцата – цесионер,
е поела задължение да уведоми длъжника, но без да е налице изрично
упълномощаване за това. Въз основа на тези факти счита, че вземането по
договора не е цедирано преди да бъде обявена предсрочната изискуемост, която
следва да се осъществи съобразно правилата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и от кредитора,
а не от цесионера. Счита, че цесионерът може да претендира от длъжника само
законната лихва за забава, но не и такси, разходи и неустойка. Предвид
извънредното положение и специалния закон, настоява за времето от 13.03.2020 г.
до 13.07.2020 г. да не се начислява лихва за забава, като счита, че ответното
дружество дължи сумата в общ размер на 15 802,24 лева, изчислена във
Вариант III на
заключението на вещото лице.
Съдът,
като обсъди становищата на страните и въз основа на представените доказателства,
намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
На 19.12.2017 г. е сключен Договор за
кредит №767 между „Микрофинансираща институция ДЖОБС“ ЕАД (МФИ Джобс), в
качеството на кредитор, и ответника „Инвестинженеринг“ ЕООД, в качеството на
кредитополучател, по силата на който кредиторът се задължил (чл. 1) да
предостави на последния кредит под формата на револвираща кредитна линия в
размер до 20 000 лева с цел закупуване на стоки (чл. 2) при уговорена
лихва в определяем размер спрямо SOFIBOR, но
не повече от 7,99%, а към момента на сключване на договора – 7,315% (чл. 4).
Краен падеж на всички задължения по договора – главница, лихви, неустойки, но
не само, е уговорен (чл. 5) до
05.06.2019 г. с опция за удължаване с 12 месеца по искане на кредитополучателя.
Задължението на кредитора да предостави всички средства е най-късно до
19.11.2018 г. (чл. 7), въз основа на писмено искане от кредитополучателя по
изрично посочена банкова сметка ***. Предвидено е, че при неусвояване на целия
размер, кредитът се счита за уговорен в усвоения размер, а вноските по
погасителния план, се намаляват пропорционално. Има изрична клауза за
задължение в тежест на кредитополучателя да заплаща комисионна – 0,5% годишно
върху неусвоената част от кредита (чл. 6). Съгласно договора (чл. 10) основното
задължение на кредитополучателя е да върне всички действително предоставени
суми и да плати всички лихви, неустойки, комисионни и разходи. Страните
уговорили (чл. 16) неустойка в размер 6,5% годишно над основния лихвен процент
при забава в плащанията. В раздел V се съдържат
клаузите, относими към обезпечението на кредита – договорна ипотека върху
поземлен имот в гр. Луковит с производствено предназначение и находящите се в
него 3 броя сгради. Уговорени са (чл. 23, ал. 1) случаите не неизпълнение от
страна на кредитополучателя, сред които е и забавата в плащания за главница,
лихва или друго плащане, както и последиците от неизпълнението, сред които и
правото на кредитора да изиска плащане на целия остатък от главница и натрупани
акцесорни задължения.
Договорът е подписан от представителите
на кредитора, от П.П.– в качеството на управител на кредитополучателя, както и
в лично качество като съдължник по кредита.
От погасителния план, представен от
третото лице по искане на съда (л. 181) е видно, че от 05.01.2018 г. до
05.12.2018 г. – датата на усвояване на сумата 13 165,51 лева, за
ответникът не е имало задължения за вноски по главница. След усвояване на
сумата месечните вноски за главница в размер на 2 194,26 лв. са били дължими
на всяко 5-то число от месеците 01., 02., 03., 03., 04., 05. и 06.2019 г. Със
същите месечни падежи са били дължими и лихвите, чийто общ размер е
1 248,34 лв.
От Приложение №1 и №2 към договора се
установява, че МФИ Джобс ЕАД осигурява финансиране по договора от средства по
„Европейския механизъм за микрофинансиране Прогрес“, създаден от Европейския
съюз, в качеството си на партньор на „Българска Банка за развитие“ АД.
Съдът извърши служебно справка в
Търговския регистър по партидата на кредитора, от която се установи, че
едноличен собственик на капитала на МФИ Джобс ЕАД (с променено наименование
„ББР Микрофинансиране“) е „Българска Банка за развитие“, предметът на дейност
на дружеството е финансиране на малки и средни предприятия, включително
кредитиране.
Дружеството е вписано под №79 в
публичния регистър на БНБ на финансовите институции по чл. 3а ЗКИ.
На 05.01.2018 г. в МФИ Джобс ЕАД е
постъпило искане от ответното дружество за усвояване на 13 165,51 лева.
На 12.01.2018 г. сумата е преведена от
сметката на кредитора в ББР, като в банковата сметка на ответното дружество в
ЦКБ – клон Ловеч е постъпила сумата 13 000 лева, за което са направени
съответните счетоводни записвания в двете дружества.
На 25.04.2018 г. е починал управителят
и едноличен собственик на капитала на „Инвестинеженеринг“ ЕООД – П.П.П., като
до този момент и след това не са извършвани плащания от ответното дружество в
полза на кредитора в изпълнение на договора за кредит.
На 12.04.2019 г. е сключен Договор за
продажба на вземане между третото лице
МФИ Джобс ЕАД, в качеството на цедент, и ищцата Д.Л.П., в качеството на
цесионер, с предмет вземанията на цедента от „Инвестинженеринг“ ЕООД,
произтичащи от Договора за кредит №767/19.12.2017 г., в общ размер на
13 695,76 лева, от които редовна главница 4 388,51 лева, просрочена
главница 8 777,00 лева, редовна лихва 25,50 лева и просрочена лихва 233,20
лева., просрочена такса управление 26,52 лева, просрочени преф.разходи 65,83
лв, неустойка 179,20 лева. Цената на вземането съответства на неговия размер –
13 695,76 лв. В договора е уговорена, че вземанията са лихвоносни, както и
че се прехвърлят заедно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности,
изрично посочени ипотеката и запис на заповед, издаден от длъжника. В раздел VI, озаглавен „Задължение за уведомяване на длъжника по
вземането“, е предвидено (чл. 7), че цедентът и цесионирът подписват
уведомления за извършеното прехвърляне до всеки от длъжниците по вземането,
включително към наследниците на съдлъжника (посочени поименно и с адреси в чл.
1 – Р.П.П., И.П.П.и малолетната Б.П. П., представлявана от майка й В.М.). В
клаузата е включено изрично изявление, че с подписване на договора цедентът
оправомощава цесионера да уведомява длъжниците за извършената цесия в
съответствие с чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а при необходимост от изрично писмено
пълномощно, цедентът се задължава да представи такова в 5-дневен срок.
Цената на вземането е платена от Д.П. в
полза на стария кредитор МФИ Джобс ЕАД преди подписване на договора – на
11.04.2019 г., видно от представените платежни документи (л. 154).
Към датата на цесията – 12.04.2019 г., размерът
на задълженията по кредита е бил 13 695,76 лв. След тази дата по сметка на
кредитора МФИ Джобс ЕАД не са постъпвали плащания от ответното дружество, видно
от изричното изявление на кредитора до съда (л. 130) и приложеното извлечение
от счетоводните записвания (л. 143).
Съобщение от кредитора МФИ Джобс ЕАД до
всеки от наследниците е връчено лично на Р.П.и И.П., и на законния представител
на малолетната Б.П., което е видно от приложените доказателства (л. 28 - 36).
Към исковата молба е приложено Уведомление
по чл. 99 ЗЗД от Д.П. до ответното дружество, което е връчено на особения
представител адв. С.Х. заедно с останалите съдебни книжа.
Вещото лице Д.П., изготвила
съдебно-счетоводната експертиза, е установила съответствие между договорените
параметри, начисленията от кредитора, които заедно с постъпилото плащане от
ищцата са осчетоводени при кредитора, а получаването на заема – и в
счетоводството на ответника.
Вещото лице е направила изчисления за
размера на дълга към различни моменти и при различни допускания, а именно:
към 12.04.2019 г. (датата на цесията) –
13 695.76 лв., към 06.06.2019 г. (деня след крайния падеж по договора) –
13 900,57 лв., към 13.03.2020 г. (датата на предявяване на иска) – 14 928,30 лв., като последната сума е формирана от
главница в размер на 13 165,51 лв.,
просрочена лихва 258,70 лв., просрочена такса управление – 26,52 лв.,
просрочени префактурирани разходи 65,83 лв., неустойка 179,20 лв., както и
законна лихва върху главницата от датата на цесията 12.04.2019 г. до датата на
предявяване на иска 13.03.2020 г. в размер на 1 232,54 лв.
Описаната фактическа обстановка не е
спорна между страните и същата се установява от приложените по делото писмени
доказателства и съдебно-счетоводната експертиза (основно и допълнително
заключение), неоспорена от страните и кредитирана от съда, като обективна,
пълна и компетентна.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният иск за реално изпълнение на
договорно задължение има своето правно основание в чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
предвиждащ правото на кредитора да иска реално изпълнение от длъжника, поел
договорно задължение, заедно с обезщетение за забавата.
Ищцата се легитимира като кредитор на
ответното дружество въз основа на договор за цесия, по силата на който
придобила правото на вземане срещу ответника, произтичащо от Договор за кредит.
За уважаване на предявения иск Д.П.
следва да докаже, че в полза на МФИ Джобс ЕАД е възникнало и съществувало към
12.04.2019 г. вземане от ответника в претендирания размер, както и собственото
си качество на цесионер, заедно с предпоставките на чл. 99, ал. 4 ЗЗД –
уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Представеният договор за кредит
доказва, че между третото лице – финансова институция и ответното дружество е
възникнало валидно търговско правоотношение, което разкрива общите белези на
договора за заем в неговата разновидност – договор за кредит. В изпълнение на
уговореното, кредиторът МФИ Джобс ЕАД е предоставил на ответното дружество
поискания заем от 13 165,51 лв. в рамките на кредитната линия от
20 000 лв., с което е изпълнено изискването за реално предаване на сумата.
Съгласно чл. 7 от Договора за кредит, имащ силата на закон между страните,
кредитът следва да се счита за уговорен в този размер.
Месечните вноски от по 2 194,26
лв. за главница за месеците януари, февруари, март и април 2019 г. в общ размер
на 8 777,04 лв. не са били платени, което означава, че същите са
просрочени, ликвидни и изискуеми към датата на прехвърляне на вземането в полза
на ищцата, заедно с акцесорните задължения.
Договорът за цесия е валиден и годен да
прехвърли вземането по договора в полза на цесионера Д.П.. Към датата на
цесията – 12.04.2019 г. са били изискуеми все още само падежиралите към този
момент вноски за главница в общ размер на 8 777,04 лв., заедно с
акцесорните задължения. След цедиране на вземането и преди предяваване на иска
– към 05.06.2019 г., е настъпил падежа на останалите две вноски, които към
датата на цедирането са били описано като „редовна главница – 4 388,51 лв.“
Това означава, че цесията е породила
прехвърлително действие още към момента на сключване на договора, но в този
момент не всички вземания са били изискуеми.
След 05.06.2019 г. обаче всички
вземания срещу ответника са били изискуеми поради това, че е настъпил крайния
падеж, уговорен в чл. 6 от Договора за кредит.
Поради това и не следва да бъдат
обсъждани аргументите на страните за това дали е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита.
Спорният правен въпрос е дали
прехвърлянето на вземането е породило действие спрямо длъжника – ответното
дружество. Съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал. 4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Трайната съдебна практика приема, че
уведомяването може да се извърши и от новия кредитор въз основа на
упълномощаване от стария, какъвто е настоящия случай. (Вж. Решение №
137/02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.; Определение № 602 от 29.10.2015
г. по т. д. № 27/2015 г., ІІ т. о. на ВКС и др)
Упълномощаването в случая е
инкорпорирано в текста на чл. 7 от Договора за прехвърляне на вземането и
доколкото в тази част документът не е оспорен от особения представител, то
съдът следва да зачете волята на предишния кредитор. Уведомяването на
наследниците на П.П., в качеството му на съдлъжник, е извършено от името на
предишния кредитор преди предявяване на иска. Единствено ответното дружество е уведомено
за цесията след образуване на делото – с връчване на преписа от исковата молба
и доказателствата, което практиката трайно приема за надлежно извършено.
Допълнителни аргументи в подкрепа на подобно
тълкуване на ЗЗД могат да бъдат извлечени и от правото на ЕС в областта на
потребителския кредит. В съображение (41) от Директива 2008/48/ЕО за
потребителския кредит ясно са изложени целите, които се преследват с
информирането на длъжника, а именно „Цедирането на правата на кредитора по
договор за кредит не следва да води до поставяне на потребителя в по-неблагоприятно
положение. Потребителят следва също така да бъде надлежно информиран, когато
договорът за кредит се цедира на трета страна. Ако обаче първоначалният
кредитор, в съгласие с цесионера, продължава да управлява кредита по отношение
на потребителя, потребителят няма голям интерес да бъде информиран относно
цесията. Ето защо в такива случаи би било прекомерно въвеждане на изискване на
равнище ЕС за информиране на потребителя относно цесията.“
За постигане на тази цел е въведено
правилото на член 17, уреждащ материята на цесията при потребителския договор.
§ 1 предвижда, че когато правата на кредитора съгласно договор за кредит са
цедирани на трето лице, потребителят има право да предяви срещу цесионера
всички възражения, с които е разполагал срещу първоначалния кредитор,
включително и възражението за прихващане, когато последното е допустимо в
съответната държава-членка. § 2 предвижда, че потребителят бива информиран за
цесията, посочена в параграф 1, освен в случаите, когато първоначалният кредитор,
в съгласие с цесионера, продължава да обслужва кредита по отношение на
потребителя.
И двете цели – възможност за
противопоставяне на всички възражения и предпазване на длъжника от плащане два
пъти, са постигнати при тълкуването на националните закони. След като подобно
тълкуване не нарушава правата на
икономически слабия участник в кредитния пазар – потребителят, то на още
по-силно основание това разбиране следва да се прилага за отношенията между
търговци, от каквото произтича задължението на ответното дружество.
Освен принципното становище по този
въпрос, съдът отчете, че въз основа на събраните доказателства изрично се
установява, че при първоначалния кредитор няма постъпили плащания по кредита
след прехвърляне на вземането по него, нито има подобно възражение от
ответника. Напротив, от приложената справка от счетоводната фирма, обслужвала
ответника, е видно, че няма извършени плащания по кредита.
Изложеното води до извод, че ищцата е
легитимиран кредитор спрямо ответника в материалното правоотношение, чието
основание е в договора за кредит.
Правата на цесионера – ищцата се
простират в рамките на вземането за главница, неустойка, разходи и лихви, като
размерът му следва да бъде съобразен към датата на предявяване на иска –
13.03.2020 г., изчислен от съдебно-счетоводната експертиза във вариант трети –
14 928,30 лв., включващ главница 13 165,51 лв., просрочена лихва 258,70 лв., просрочена
такса управление – 26,52 лв., просрочени префактурирани разходи 65,83 лв.,
неустойка 179,20 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на
цесията 12.04.2019 г. до датата на предявяване на иска 13.03.2020 г. в размер
на 1 232,54 лв. Така изчисления размер на вземането е по-голям с малко над
3 лв. от претендираната цена на иска, но поради липсата на изявление за
увеличение на иска, същият е основателен в рамките на заявения от ищцата размер
14 924,64 лв.
Задължението за ответника да плати
лихва за забава произтича от общото правило на чл. 86 ЗЗД и от обстоятелството,
че прехвърленото вземане за главница е лихвоносно.
Противоположните становища на страните
за приложението на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците са ирелевантни за решаване на спора, тъй
като въпросът за начисляването или не на лихва за забава през периода на
извънредното положение (извънредната епидемична обстановка) и 2 месеца след
това, следва да бъде обсъден при изпълнение на решението, доколкото съдът дължи
произнасяне по размера на лихвата за забава, изтекла преди предявяване на иска
– 13.03.2020 г., която дата съвпада с началото на извънредното положение,
обявено с Решение на НС.
Гореизложените съображения мотивираха съда да
приеме, че предявения иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Този изход на делото на основание чл.
78, ал. 1 ГПК предполага сторените от ищцата съдебно-деловодни разноски да
бъдат поставени изцяло в тежест на ответното дружество. Доказаните разходи за
разноски включват 977,74 лв. разноски за особен представител, 330,00 лв. за
експертиза, 597,00 лева платена държавна такса и 1000,00 лв. адвокатско
възнаграждение, всичко разноски в общ размер 2 904,74 лв.
На особения представител следва да бъде
изплатено възнаграждение от внесения депозит.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
на основание чл. 79, вр. чл. 240, вр. чл. 99 и чл. 86 ЗЗД „Инвестинженеринг“ ЕООД с ЕИК *********със седалище и адрес на
управление гр. Луковит, 5770, БЛ.* ВХ.* ЕТ.* АП.*, с последен законен
представител П.П.П., починал на 25.04.2018 г., представлявано от особения
представител адвокат С.Х., назначена на основание чл. 29, ал. 2 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.П. с ЕГН ********** ***, представлявана от адв.
А.Г. от САК, със съдебен адреса***, И.П.П., с тел. **********, сумите: 13 165,51 лв. (тринадесет
хиляди сто шестдесет и пет лева и 51 ст.) - главница, 258,70 лв. (двеста петдесет и осем лева и 70 ст.) - просрочена
лихва, 26,52 лв. (двадесет и шест лева и 52 ст.) - просрочена такса управление, 65,83 лв. (шестдесет и пет лева и 83 ст.) - просрочени
префактурирани разходи, 179,20 лв. (сто седемдесет и девет лева и 20
ст.) - неустойка, 1 228,88 лв. (хиляда двеста двадесет и
осем лева и 88 ст.) – обезщетение за забава за периода от 12.04.2019 г. до
13.03.2020 г., както и законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 13.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, произтичащи
от Договор за кредит №767/19.12.2017 г. сключен между ответника и кредитора
„Микрофинансираща институция ДЖОБС“ЕАД, цедирани в полза на ищцата с Договор за
продажба на вземане от 12.04.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Инвестинженеринг“
ЕООД с горните данни ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.П. с горните данни, сумата
2 904,74 лв. (две хиляди деветстотин и четири лв. и 74 ст.),
представляваща съдебно-деловодни разноски.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от внесения депозит сумата 977,74 лв.
(деветстотин седемдесет и седем лв. и 74 ст.) в полза на адвокат С.Х.,
представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
ответника на основание чл. 29, ал. 2 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………………………….