Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1579/ 21.10.2021 г., гр.
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, трети състав, на шести октомври две хиляди двадесет и
първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Д.
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 2023
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба
на К.Д.И. ***, чрез адв. С. БАК против Заповед №
304з-367/23.07.2021г. на Началника на РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, с която
на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок
от шест месеца за извършено от него нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР - неспазване
правилата на етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на
основание разпоредбата на чл.200, ал.1, т.12 от Закона за МВР.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и
необоснованост на административния акт поради, допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, както и нарушение на материалния
закон. Като допуснато съществено процесуално нарушение се сочи обстоятелството
по допуснато нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.1 ЗМВР, както и липсата на
мотиви относно размера и вида на наказанието. Претендира се от материалноправна
гледна точка нарушение на изискването за съобразяване на наложеното наказание с
тежестта на нарушението, с формата на вината, настъпилите вредни последици и с
цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Твърди се
липса на част от задължителните реквизити по чл.210, ал.1 ЗМВР на оспорената
заповед, а именно мястото на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
както и доказателствата въз основа на които е било установено то. На следващо
място се излагат съображения относно извършена констатация на допуснати два
броя нарушения по т.30 и т.69 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, като е било наложено едно единствено наказание в нарушение на
разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Моли съда да
отмени заповедта и претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адвокат, който поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
Бургаският административен съд, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1, във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следната обстановка, която като факти не се
оспорва от страните в производството:
Съгласно представената кадрова справка (л.169) К.И. е
назначен на работа в МВР като държавен служител - стажант в МВР, със заповед
рег. № з-3616/27.09.2018г., считано от 21.05.2019г. на длъжност полицай в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ Несебър при
ОД на МВР Бургас.
Около 08.00ч. служителите от
АП-2 при извършване на обход в района на денонощен магазин “Нон-стоп" в
к.к. Слънчев бряг на главната алея срещу хотел „Булевард“ тримата забелязали
познато им като криминалнопроявено лице - Сашо Недялков Стоянов от град
Несебър. След като слезли от автомобила тримата служители се насочили към
лицето, като дежурният Пламен Енчев влязъл в диалог със Стоянов, който разговор
приключил с нанасяне на няколко удара с дясната му ръка в лицето на същия.
Жалбоподателят не се намесил в ситуацията, макар да разполагал с пряка
видимост.
След приключване на смяната
назначените служители в наряда са попълнили информационна карта за дейността на
наряда №В 139352 (л.54) - в която отбелязали, че старши на наряда е бил
ст.полицай Николай Енчев, с позивна АП-2 и са обслужвали Участък 2 с МПС „Грейт
Уол“ с per.№ CB 17 00 МТ. В информационната карта липсва отразяване на инцидента,
свързан с употреба на сила от страна на Енчев спрямо Стоянов.
Така установено се
потвърждава от представените по преписката обяснения на жалбоподателя К.И.,
свидетеля Николай Кръстев, от сведенията на пострадалия Сашо Стоянов и служител
на магазина - Николай Раев, както и представените като част от
административната преписка видеозаписи на охранителните камери на магазин “Нон-стоп",
чиято автентичност също не се спорва от жалбоподателя.
По-късно, по повод съставени
докладни от младши експерт Павлин Гайдаров и мл. експерт Петко Тонев - младши
оперативни дежурни за времето от 09:00ч на 09.03.2021 г. до 09:00ч на
10.03.2021 г., в качеството им на дежурни в ОДЧ на РУ- Несебър, започнала
проверката по преписка УРИ 812102 - 340/09.03.2021г.. като за цялостното
изясняване на подадения сигнал бил изискан запис от обаждане. Изискан бил записа
от обаждането на ЕЕН З 12. като били изпратени писма /УРИ 304p-5902H5.03.2021г.,
УРИ 304р- 5903/15:03.2021г. до началника на РЦ 1 12 за предоставяне на аудио
записите на подадените сигнали от Сашо Стоянов, затова че е бил изнудван за
пари. като и за това, че е бил бит от полицейски служители. Въз основа на
събраните доказателства и след
запознаване със същите на жалбоподателя било наложено оспореното
дисциплинарно наказание.
При такаустановените и
неоспорени факти, от правна страна по спора съдът намира следното:
Жалбоподателят е субект на
правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл.149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима. Не се спори, а от делото се установява обстоятелството,
че К.И. е държавен служител, мл. инспектор, заемащ длъжността полицай в група
„Опазване на обществения ред“ в сектор “Охранителна полиция” при ОД на МВР -
Бургас. Наложено му е дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца,
считано от датата на връчване на заповедта, за нарушение на служебната
дисциплина, изразяващо се в това, че като длъжностно лице от състав в наряд –
автопатрул за осъществяване на охранителна дейност на 09.03.2021г. в 07,52 часа след като е видял колегата си
мл. инспектор Пламен Енчев да нанася удари с ръце по тялото на проверяваното
лице - Сашо Стоянов, не направил никакъв опит да пресече действията му и в
последствие не докладвал за случай по предвидения вътрешен ред.
С деянието си според
дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) жалбоподателят виновно е нарушил чл.194,
ал.2, т.4 от ЗМВР, за което на основание чл. 200 ал. 1 т. 12 /нарушаване на
етичните правила на поведение неизпълнение на служебни задължения или на
заповеди/е предвидено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца
до една година.
Нарушението е установено
от извършена проверка, разпоредена със
Заповед № УРИ 304з-183/07.05.2021г. (л.30), чийто срок е бил удължен със
Заповед № УРИ 304з - 235/02.06.2021г. (л.29) и от описания в справка рег. №
304р-14724/06.07.2021г. по описа на ОД на МВР Бургас ведно със събрания по
повод справките доказтелствен материал – електронни файлове, представени на
диск по настоящото дело в едно с обяснения на служителите от патрула,
пострадалия и служител на магазина, където се е случил инцидента.
Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание се налага на основание чл. 194
ал. 2 т. 4, вр. чл. 197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР за извършено нарушение по чл. 200 ал. 1 т. 12 от ЗМВР “нарушаване на
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“. С жалба от
02.08.2021г. заповедта е обжалвана пред АС Бургас.
Оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т.3 от ЗМВР, поради което
не може да бъде възприето възражението на жалбоподателя за липса на материална
компетентност от страна на ДНО. Съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарното наказание
“порицание” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретният
случай това е Началникът на РУ Несебър при ОД на МВР Бургас - чл. 204 т. 3 във вр. с чл. 37 ал. 4 от ЗМВР. Постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите
по чл. 210 ал. 1 от ЗМВР, като в частта касателно мястото на извършване на
дисциплинарното нарушение, както и за пълнотата на обстоятелствата около
извършване на деянието ДНО се е позовал на справката, приключила проверката -
рег. № 304р-14724/06.07.2021г., с която нарушителят е бил запознат на
15.07.2021г., поради което соченото не може да бъде квалифицирано като
съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за
отмяна на оспорената заповед.
Обжалваната
заповед е законосъобразна, постановена при съблюдаване на процесуалните правила
и материалния закон, поради което жалбата не следва да бъде уважавана.
В
разпоредбата на чл. 197 ал. 1 от ЗМВР са изброени дисциплинарните наказания,
които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 3 е предвидено и
наказанието “порицание”, каквото е и наложеното на жалбоподателя И. с
процесната заповед. В чл. 204 от същия закон са определени и органите,
компетентни да налагат дисциплинарните наказания, като в т. 3 и т. 4 изрично е
посочено, че всички наказания по чл. 197 ал. 1 т. 1 - 3 от ЗМВР се налагат от
ръководителите на структурите по чл. 37, съответно служители на висши ръководни
и ръководни длъжности. Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се
явява Началник РУ Несебър при ОД на МВР Бургас сектор „Пътна Полиция“ при ОД на
МВР Бургас, в чийто сектор е зачислен и изпълнява функциите си
жалбоподателят.
Съдът
не възприема становището на процесуалния представител на жалбоподателя за
преклудиране на възможността за налагане на наказание и намира, че обжалваната
заповед е издадена в срока по чл.195 ал.1 пр.1 от ЗМВР, според която „Дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му.“ Според разпоредбата на чл.196, ал.1 ЗМВР „Дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.“ Т.е.
обстоятелството, че ДНО е узнал за конфликтната ситуация още на следващия ден
не е достатъчно, за да се приеме, че същият е разполагал с пълни данни за
процесното нарушение и неговия извършител. В тази връзка трайна е практиката,
че за подобен момент следва да бъде приеман този, в който ДНО се запознава с
изготвената след извършената проверка справка. В конкретния случай, видно от резолюцията
поставена на самата справка от страна на ДНО същият се е запознал с нея на
06.07.2021г., т.е. на датата на изготвянето й.
За пълнота на изложението следва да бъде
посочено и това, че настоящият съдебен състав действително констатира липса на
издадена заповед за започване на конкретното дисциплинарното производство срещу
жалбоподтаеля, което обстоятелство практически е в противоречие с разпоредбата
чл.16 от Инструкция N8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в Министерство на вътрешните работи, вр. чл.215а ЗМВР.
Доколкото хипотезата на чл.208 обаче предвижда алтернативна възможност при
условията на чл.200 ЗМВР, която касае настоящото производство, то това
нарушение не е съществено. (чл.208 „При
наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202 или по
чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без
издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с
първото действие за установяване на нарушението“.) В конкретния случай,
това е издадената заповед за извършване на проверка № УРИ 304з-183/07.05.2021г.
На следващо място, в
конкретното производство Съдът установява липса на надлежно уведомяване на
жалбоподателя за открито срещу него дисциплинарно производство. От събраните по
делото писмени доказателства става ясно това, че заповедите за извършената проверка,
по която е изготвена справката от страна на назначената от ДНО тричленна
комисия са били връчени на жалбоподателя, който е могъл да предположи, че срещу
него ще бъде инициирано дисциплинарно произвоство. В тази връзка, съществено е
изискването на закона да бъде уведомен служителят за откриване на самото
производство, доколкото per argumentum a contrario, от разпоредбата на чл.206,
ал.5 ЗМВР то следва да бъде проведено в присъствието на самия служител, за да
има възможност същия да преценя представените доказателства и да сочи такива в
своя полза, в съответствие с разпоредбата на чл.206, ал.4 АПК. Т.е. същият има
право да присъства при разпитите на свидетели, да прави бележки да сочи нови
или допълнителни доказателства (или да ангажира свой колега със същите права и
функции (чл.205, ал.3 ЗМВР), като всичко това цели да гарантира правото на
защита на жалбоподателя и установяването на обективната истина в
производството. Тези нарушения обаче биха били съществени единствено и само в
случаите когато така допуснатите процесуални слабости са довели до невярно и
неточно установяване на фактическата обстановка в производството. Доколкото в
настоящото съдебно производство нито бяха оспорени, нито се сочеха такива
негодни или превратно тълкувани доказателствени средства и напрактика не се
спори по установените факти, то настоящия съдебен състав заключава, че в
конкретния случай макар и събирани в негово отсъствие, доказателствените
средства не са повлияни и могат да бъдат кредитирани ведно с тези събрани в
хода на настоящото съдебно производство. Наред с това, гаранция за зачитане
правото на защита на жалбоподателя е и предоставената му възможност в
изпълнение на разпоредбата на чл. 206, ал.1 ЗМВР да бъде изслушан, респ. да
бъдат приети писмените му обяснения, което е сторено. Дисциплинарно -
наказващият орган е спазил процедурата и е изпълнил законово вмененото му
задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша наказвания, както и да приеме писмените обяснения на
държавния служител, именовани „възражения“.
Във връзка с изложеното,
според настоящия съдебен състав в хода на дисциплинарното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а възраженията за
обратното, съдът намира за неоснователни.
Разгледана по същество
оспорената заповед се установява да е постановена без допуснати съществени
нарушения на материалноправните норми, уреждащи провеждането на дисциплинарното
производство по ЗМВР и подзаконовите актове, издадени в изпълнение на същия.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно –
наказващия орган следва да установи съществуването на твърдяните от него факти
и изпълнението на процедурните изисквания при издаването на заповедта, с която е
наложено наказанието. Недоказването на тези обстоятелства обосновава
несъответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби на чл. 194 ал.
2 т. 4, чл. 197 ал. 1 т. 3 и чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР, както и с
процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.4
от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, (обнародвана и наричана
по-натам Инструкцията) нарушение на служебната дисциплина е това противоправно
деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и
е обявено за наказуемо от ЗМВР, Закона за държавния служител (ЗДСл) или Кодекса
на труда (КТ).
Съгласно чл. 16 от Инструкцията
ДНО назначава проверка по чл. 205 ал. 2 от ЗМВР с писмена заповед по образец,
като копие от нея се изпраща незабавно и
Дирекция “Човешки ресурси” МВР, а държавният служител срещу когото се извършва
проверката, се запознава със заповедта, което обстоятелство се удостоверява с
подпис и отбелязване на дата и час, с оглед реализирането на правото на защита
на същия. По делото такива доказателства са надлежно приложени.
В конкретния случай
дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на
служебната дисциплина по см на чл. 194 ал. 2, т. 4 вр. чл.200, ал. 1 т. 12 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, като е констатирано, че
като длъжностно лице от състав в наряд – автопатрул за осъществяване на охранителна
дейност на 09.03.2021г. в 07,52 часа на
територията на гр. Несебър след като е видял колегата му мл. инспектор Пламен
Енчев да нанася удари с ръце по тялото на проверяваното лице - Сашо Стоянов, К.И. не е направил никакъв
опит да пресече действията му и в последствие не е докладвал за случая по
съответния ред. Описаното се сочи да е в нарушение на разпоредбата на т.30 и
т.69 от цитирания по-горе етичен кодекс.
Според т.30 „Държавният служител оказва помощ на всяко
лице в опасност, като в зависимост от възможностите си съдейства за
предотвратяване или пресичане на прояви, нарушаващи обществения ред, защитава
от посегателства личността, личната и обществената собственост и защитава
гражданите и имуществото им при пожари, бедствия, аварии и извънредни ситуации.“
Съгласно разпоредбата на т.69
„Държавен служител, който е станал
свидетел на неетично или опасно поведение, на насилие, нехуманно или обидно
отношение към което и да е лице от страна на друг държавен служител, предприема
действия за прекратяването им и докладва на ръководителя си независимо от
положението в йерархията на извършителя на подобни действия.“
Така констатираните прояви не
представляват две отделни нарушения на етичния кодекс, притежаващи идентична
правна квалификация. Напротив, касае се за едно и също нарушение, което се
изразява в „нарушаване на етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР“. Обратното би значело,
че в една и съща житейска и фактическа ситуация според броя на установените
като нарушени норми, могат кумулативно да бъдат допуснати безкарен брой
дисциплинарни нарушения от същия вид.
С оглед изложеното съдът
приема, че при образуването и провеждането на дисциплинарното производство са
спазени административно-производствените правила и изисквания, поради което по
отношение на обжалваната заповед не са налице отменителните основания на чл.
146, т.3 от АПК. Оплакванията на жалбоподателят за допуснати процесуални
нарушения, са неоснователни.
Видно от разпоредбата на чл.195,
ал.1 ЗМВР продължаването на срока на разследване на данните за допуснато
дисциплинарно нарушение не е недопустимо, като релевантни за производството са
единствено сроковете, установени в тази норма. Изготвена е обобщена справка, в
изпълнение нормата на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР. На жалбоподателя е дадена
възможност да участва в производството, като представи писмени обяснения, и да
се запознае с доказателствата по преписката, вкл. такива изготвени или събрани
от органи различни от наказващия, както и с изготвената обобщена справка.
Дисциплинарното производство
е приключило в предвидените от чл. 195, ал. 2 от ЗМВР срокове. Съгласно нормата
на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а според ал. 2
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая
не е посочена датата, на която материалите са постъпили за първи път при Началника
на РУ Несебър, но доколкото справката, адресирана до него е с дата 06.07.2021г.,
съдът приема, че едва от този момент най-рано нарушението следва да се счита
открито от компетентния орган, респ. от този момент започва да тече
двумесечният срок за издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание
(чл. 195, ал. 1 от ЗМВР). Същият не е изтекъл към 23.07.2021г. Не е изтекъл и
предвиденият в нормата едногодишен срок от момента на извършване на
нарушението.
Спазено е и изискването на
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, т.е. преди налагане на дисциплинарното наказание
наказващият орган да е приел писмените обяснения на жалбоподателя, видно от
представената на л.25 Покана за запознаване със справка и даване на писмени
обяснения, както и от представените от страна на жалбоподателя писмени
обяснения.
Съгласно чл. 206 ал. 2 от ЗМВР при
определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. Тези обстоятелства не са обсъждани от органа в
оспорената заповед в своята конкретика. Доколкото обаче за допуснатото
нарушение е наложено единственото възможно по вид наказание и то на предвидения
в закона минимум, то не може да се възприеме обстоятелството, че наказанието не
е съответно на вредността на деянието и дееца.
С оглед всичко изложено
по-горе, съдът намира, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната
отговорност на И., тъй като са налице достатъчно доказателства, които безспорно
и категорично установяват извършване на твърдените нарушения на служебната
дисциплина както от обективна, така и от субективна страна, като не са били
допуснати и процедурни нарушения, ограничили правото на защита на
жалбоподателя.
По изложените причини заповедта
следва да бъде оставена в сила, а жалбата против нея отхвърлена.
С оглед изхода на делото и
липсата на искане от страна на ответника за присъждане на разноски, такива не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172 ал.2, предл второ от АПК, Административен
съд-Бургас, трети състав.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.И. ***, против
Заповед № 304з-367/23.07.2021г. на Началника на РУ Несебър при ОД на МВР
Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
"порицание" за срок от шест месеца за извършено от него нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР - неспазване правилата на етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, на основание разпоредбата на чл.200,
ал.1, т.12 от Закона за МВР.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 211 ЗМВР и е окончателно.
Административен съдия: