Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 20
гр. Сливен, 03. 02. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и трети
януари, две хиляди
и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на
прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 320 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от
15.08.2019 г., подадена от Р.Х.Ш. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена
против Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н.Столетов“ № 21, за заплащане
на обезщетение в размер на 25000 лева за причинени на ищцата неимуществени
вреди в периода от ******, през който период е била задържана в Ареста – гр. С.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на обезщетението.
Периодът, за който се претендира обезщетение, е
съобразно допуснато от съда изменение на иска, предприето от ищцата в хода на
производството.
Ищцата твърди, че през процесния период, в който е
била задържана в Ареста – гр. С., е била поставена в условия, които са били в
разрез с чл. 43 от ЗИНЗС и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи /КЗПЧОС/, тъй като: килията, в която е била настанена, е
била с размери 1,5 м. на 2 м, без санитарен възел и чешма; била е
възпрепятствана да ползва постоянно течаща вода и не е имала свободен достъп до
тоалетна, особено през тъмната част на денонощието; в килията е била с още едно
задържано лице и не са имали свободно пространство; била е лишена от ежедневна
разходка и престой на открито; храната и медицинското обслужване били под
всякаква критика; в килията е имало хлебарки и дървеници. Ищцата посочва, че в
резултат на условията, при които е била поставена, е изпаднала в депресивни
състояния, притеснения, нерви, стрес, безсъние и безпокойство; имала е
схващания; изпитвала е погнуса, болка и страх.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се
явява лично. Поддържа исковата молба и моли да бъде уважена.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” /ГДИН/, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от
упълномощен процесуален представител, който в писмен отговор оспорва исковете.
Счита исковите претенции за неоснователни. Оспорва изцяло същите по основание и
размер. Моли искът за обезщетение да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Административният съд, след като обсъди и прецени
становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Справки от м.09.2019 г., изготвени от
Началника на Районна служба /РС/ „Изпълнение на наказанията“ /„ИН“/ С. /л. 24 и
л. 36/, ищцата Р.Х.Ш. *** към РС „ИН“ С. на 07.03.2017 г. и приведена в Затвора
С. на 18.05.2017 г. В справките е изложено, че: по време на престоя й в Ареста
С. задържаната под стража Ш. е била настанена в килия № ** заедно с още едно
задържано лице – М.Т.К.; килия № ** е с квадратура 6,60 кв.м. жилищна площ,
обзаведена с четири легла и монтирана маса за хранене; в Ареста С. килиите не
разполагат със собствен санитарен възел и течаща вода, поради което съгласно
разпределението на времето, задържаните лица се извеждат за сутрешен, обеден и
вечерен тоалет ежедневно, като им се осигурява време за личен тоалет и измиване
на приборите за хранене, като през останалото време от денонощието същите се
извеждат за ползване на тоалетна при изявено желание от тяхна страна; на
задържаните лица се осигурява възможност за къпане и пране най-малко два пъти
седмично, а през летния период по възможност ежедневно; поради факта, че
конструктивно не е възможно в сградата, в която се помещава арестът, да се
изгради място за престой на открито, задържаните лица ползват правото си на
разходка при извеждането им от килиите, преди и след хранене и при задоволяване
на хигиенните и физиологични нужди, както и при извеждане за провеждане на
телефонни разговори, извеждане за свиждане /два пъти в месеца с продължителност
до 40 минути/, извеждания за провеждане на срещи със защитници по делото, чиято
продължителност няма ограничение и при срещи със защитници или повереници по
чл. 91, ал. 2 от НПК - 1 час на ден, което включва и кратка разходка по
коридора; храната на задържаните лица се доставя три пъти на ден – сутрин, обед
и вечер от Затвора С., отговаряща на всички санитарно – хигиенни изисквания;
котловата храна се приготвя в деня на доставката; обвиняемите и подсъдимите се
посещават от медицинско лице веднъж седмично, а в спешни случаи незабавно; ДДД
услуги се извършват съгласно сключен договор.
По делото са представени и приети като доказателства: Протокол
за извършени услуги от 10.05.2017 г. – планирано по договор, за дезинсекция
биологична в Ареста С.; два броя Протоколи от 15.03.2017 г. и от 05.05.2017 г.
за извършена ДДД обработка – дезинсекция, в Ареста С.; Медицински справки от
периода на престой в Ареста С., видно от които Ш. е в добро общо състояние,
имала е еднократно оплакване от психическо напрежение и безсъние, за което й е
била назначена терапия; Дневни листи за получени продукти и вложени в казана за
приготовление храна за лишените от свобода – от Затвора С. Арести, от дати:
11.03.2017 г., 21.03.2017 г., 26.03.2017 г., 05.04.1017 г., 25.04.2017 г., 02.05.2017 г., 06.05.2017
г., 12.05.2017 г., 14.05.2017 г., 17.05.2017 г.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни
доказателства– показанията на с. М.Т.К. *** в едно и също помещение с ищцата
през процесния период/. Относно този период с. К. дава показания, че: не са
имали престой на открито; не са ги извеждали; не са имали тоалетна и вода в
килията, виждала е ищцата да ползва за *********; килията не е имала прозорец;
не е виждала да пръскат за хлебарки; осигурявана им е била възможност за пране
един път седмично, както и да ползват баня един път седмично; доставяна им е
била храна три пъти дневно.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на поставянето му
в неблагоприятни условия при задържането му в Ареста – гр. С., срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на
правосъдието, осъществяващо пряко ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода /чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС/, с териториални
служби, каквито са и областните служби „Изпълнение на наказанията” /чл. 12, ал.
3 от ЗИНЗС/, които обединяват, ръководят и контролират дейността на
пробационните служби и арестите /чл. 16, ал. 1 от ЗИНЗС/. Следователно исковата
молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник,
по аргумент от чл. 205 от АПК. Твърдяната като незаконосъобразна дейност
представлява административна дейност, доколкото специализираната дейност по
изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” не се
ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с
изпълнението на мярката, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване
упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статут.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. В разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС е предвидено, че: осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /ал. 1/; за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /ал.
2/.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният
срещу ГДИН иск е с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Същият е допустим
и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Искът е частично основателен.
Съгласно чл. 3 от КЗПЧОС, никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Държавата
е отговорна за условията, при които задържаните лица изтърпяват мярката и е
задължена да спазва чл. 3 от КЗПЧОС, като осигури на задържаното лице условия
за изтърпяване на мярката, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство.
Основателността на иск с правно основание чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС предполага установяване наличие на следните материалноправни
предпоставки: 1/ акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; 2/ настъпила
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3/
неимуществената вреда се предполага до доказване на противното, по силата на
оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Съгласно обстоятелствената част и петитума на
подадената от Ш. искова молба, релевираните като основания на исковата
претенция неблагоприятни условия в Ареста С. се изразяват в липса на:
достатъчно жилищна площ; постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода;
достатъчно храна; медицинско обслужване; условия за двигателна активност.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е предвидено, че минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е
по-малка от 4 кв. м. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Правилника за прилагане
на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/ е
регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода. От изложеното следва, че администрацията е била
длъжна да осигури на задържаните лица такива условия, които да не създават предпоставки
за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото
им достойнство. По силата на общите принципи, залегнали в чл. 3 от КЗПЧОС,
администрацията на ГДИН е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в
тези места на задържаните лица. КЗПЧОС е ратифицирана от Република България,
поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република
България, има пряко действие и съставлява част от националното право.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, никой не може да бъде подлаган на мъчение,
на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата,
задържани под стража, във вътрешното законодателство на страната това основно
право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл. 3 от КЗПЧОС основно право. В контекста на тази съдебна
практика, по см. на чл. 3 от Конвенцията, „безчовечно или унижаващо отношение”
предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. Държавата трябва да осигури на задържаното лице условия, които са
съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на
изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която
надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.
В случая от събраните по делото доказателства се
установява, че за периода от ****** ищцата е била задържана в Ареста С.. Ш. е
бил настанена в килия с площ от 6,60 кв. м., като през целия период в килията е
била настанена заедно с още едно задържано лице. Не се оспорва от ответника по
иска и обстоятелството, че в помещението, в което е била настанена Ш., не е
имало санитарен възел и мивка с течаща вода. Съгласно свидетелските показания,
ищцата е ползвала за ********* в спалното помещение. С оглед на гореизложеното, съдът
приема за доказани фактите относно описаните в исковата молба битови и
санитарно - хигиенни условия, при които е бил поставена ищцата Ш. при
пребиваването й в Ареста С., по отношение на липсата на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, и на достатъчна жилищна площ в помещението. Администрацията
на Ареста С. не е осигурила предписаните от закона условия, при които следва да
пребивават задържаните лица, включително и ищцата. Хигиенните условия в килията
не са отговаряли на санитарните изисквания за здравословен живот, поради използването
на кутии за физиологични нужди, липсата на постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода. Жилищната площ на човек в помещението е била под изискуемия
минимум.
В разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е
регламентирано право на лишените от свобода на престой на открито не по-малко
от един час на ден. По аргумент от чл. 240 от ЗИНЗС, такова право имат и
задържаните лица. От представените по делото доказателства еднозначно и
безспорно се установява, че в Ареста С. няма място или изградено помещение за
престой на открито и съответно че задържаните лица са били лишени от
упражняване на правото им по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Дори да се приеме за
вярно твърдението на ответника, че за осигуряване на двигателна активност
задържаните лица се извеждали на разходка по коридора на ареста, очевидно е, че
не може да се счита изпълнено изискването за осигуряване на задържаните лица
ежедневно на не по-малко от един час престой на открито. За „осигуряване на
двигателна активност” не може да се приеме и извеждането във връзка с
провеждане на процесуално-следствени действия, за тоалет и свиждания или за
телефонни разговори.
Като е допуснала престой на задържаното лице при липса
на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в
помещението, и на условия за двигателна активност, администрацията на Ареста е
нарушила разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС.
Останалите твърдения в исковата молба – че на ищцата
не са били осигурени достатъчно храна и медицинско обслужване, съдът приема за
недоказани. Липсват доказателства, че предоставяната на ищцата храна е била
недостатъчна в количествено или качествено отношение. Не са събрани и
доказателства за твърдението на ищцата, че не йе предоставяно медицинско
обслужване. Напротив, от събраните по делото доказателства е установено, че ищцата
е била в добро общо състояние и при нужда е била консултирана от медицински
специалист с назначена терапия.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които Ш. е била
задържана в Ареста С. в периода от ******, накърняват правата й по чл. 29, ал.
1 от Конституцията на Република България и от страна на администрацията на
Ареста е допуснато нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС и на чл. 3 от ЗИНЗС. Условията,
при които е бил поставена, неминуемо водят до потискане, унижаване,
неблагоприятно засягане на личността и до физически болки и страдания. По
степен и интензитет създаденото на Ш. неудобство е такова, което може да бъде
квалифицирано като „причиняващо страдание и унижаващо достойнството”.
Изпълнението на наложената мярка и свързаните с това законови изисквания
неминуемо водят до ограничения, но в случая прилагането на нормативно
регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях
ограничения са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права и
общочовешки ценности, защитени от КЗПЧОС, като са рефлектирали неблагоприятно
върху личната сфера на ищцата. С оглед обичайните правила за условия на живот,
съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява
човешкото достойнство, условията, в които е била поставена Ш., следва да бъдат
квалифицирани като унизителни и нехуманни. Ищцата е претърпяла неприятни
негативни изживявания, като унизително и обидно отношение. С оглед причинените
на Ш. неудобства, произтичащи от липсата на постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода, на минимална свободна жилищна площ и на двигателна активност,
които неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложената й
мярка и които са довели до понесени от нея страдания, трудности и негативни
емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на задържането
под стража, увреждането в степента и характера на преживените страдания от
ищцата имат за последица унижаване на нейното човешко достойнство и с това е
налице нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС и на чл. 3 от ЗИНЗС.
В случая негативните преживявания, физически и
емоционален дискомфорт на Ш., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на
изпълнението на мярката задържане под стража, представляват неимуществени
вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията
на Ареста в нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 във връзка с чл. 240 от ЗИНЗС,
които са рефлектирали върху личната сфера на ищцата, накърнявайки общочовешка
ценност, защитена с нормата на чл. 3 от КЗПЧОС. Кумулативно са налице
елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
Държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищцата като такова в размер
на 25000 лева/, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя по справедливост. Понятието „справедливост” е морално-етична категория.
Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съобразяване с характера, вида, изражението
и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за
неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и
периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, съдът приема, че обезщетението за
претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 160
лева.
С оглед на гореизложеното, претенцията за обезщетение
следва да бъде уважена до размера на определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди от 160 лева. В останалата си част - до размера на
претендираното от ищцата обезщетение от 25000 лева, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен. Основателна е претенцията на ищцата
обезщетението да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 01.08.2019 г., до датата на окончателното
изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 286, ал. 2
от ЗИНЗС, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна. От анализа на разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС се налага извод, че в полза на ответника не следва да се присъждат
разноски. В посочената разпоредба е указано, когато искът се отхвърли изцяло,
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, а също и че разноските
се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска
изцяло. Следователно разноски в полза на ответника се присъждат единствено при
изцяло отхвърлен или оттеглен иск. В настоящия случай искът е частично уважен.
Нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС е специална и дерогира общото правило на чл.
78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед на
изложеното, независимо от частичното отхвърляне на исковата претенция, искането
на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” –
гр. София, да заплати на Р.Х.Ш. с ЕГН: **********, с адрес: ***, обезщетение в
размер на 160 /сто и шестдесет/ лева за причинените й неимуществени вреди в
резултат на престоя й в Ареста С. за периода от ******, при който е била
поставена в неблагоприятни условия, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, и условия за
двигателна активност, ведно със законната лихва върху сумата от 160 /сто и шестдесет/
лева, считано от 01.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част за разликата над 160 /сто и шестдесет/ лева до 25000
/двадесет и пет хиляди/ лева ведно с претендираната законна лихва върху тази
сума.
Решението може да се оспорва с касационна жалба или
касационен протест пред тричленен състав на Административен съд – Сливен в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: