№ 129
гр. ****, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20221420200198 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба
на „****”ЕООД-гр.**** против НП № 26-0000031/01.02.22 г. на Директора на
РД”АА”-****, с което на дружеството-жалбоподател за извършено
нарушение по чл.91в, т.2 ЗАПр. и на основание чл.104, ал.7 от ЗАПр., е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
2000.00 лв. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното НП, поради
допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за
отмяната му на това основание.
Ответната страна в приложено към преписката писмено становище
изразява позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
атакуваното НП, с молба за потвърждаването му.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:
1
На 13.01.22 г. служители на РД”АА”-****-св. К.К. и св.Т.Г. извършили
комплексна проверка на дружеството –жалбоподател в качеството му на
превозвач, притежаващ международен лиценз на Общността за периода от
13.01.21 г. до 13.01.21 г. При проверката е констатирано, че служител на
дружеството-водач **** Д. е управлявал съответен товарен автомобил
оборудван с дигитален тахограф за периода от 05.04.21 г. до 06.04.21 г. и е
извършвал международен превоз на товари от Р.България до Германия, като
за този период информацията от дигиталната карта на водача не е била
„свалена и архивирана“, а в последствие и не е била представена при
проверката според изисканите и представени за проверката от страна на
дружеството документи. При тези данни, проверяващите приели, че
въпросната информация не е надлежно съхранена и представена при
проверката. Въпросните констатации са обективирани в съставен на 13.01.21
г. констативен протокол за извършена комплексна проверка в присъствие на
управителя на дружеството. На същата дата е съставен и АУАН
№310505/13.01.21 г. против дружеството за нарушение на чл.91в, т.2 ЗАПр.
Според посоченото в акта, въпросното нарушение се е изразило в това, че в
качеството на превозвач, притежаващ международен лиценз за превоз на
товари, дружеството-жалбоподател „не е съхранил и не представя при
проверка извлечена информация, от дигиталната карта на водача...“. При
липса на възражения, изложени при съставяне на АУАН или последващо
подадени такива в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, е последвало издаването на
обжалваното НП, в което дословно е пренесено словесното и цифрово
описание на нарушението от акта и на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2000.00 лв. на основание чл.104, ал.7, предл.последно
ЗАПр.
Според приобщените в хода на съдебното следствие гласни
доказателства, изводими от показанията на св.М.****-служител в
дружеството, подкрепени и от показанията на самия актосъставител –Св.К.К.
и данните от съставения констативен протокол за проверка, въпросният водач
М.Д. след осъществяване на инкриминирания меджународен превоз на товар,
внезапно и без предупредеждение е напуснал фирмата, без да предаде картата
на водача.Поради това и информацията от тази карта обективно не е могла да
бъде първо извлечена, а след това и съхранена, съответно предадена на
проверяващите по време на проверката.
2
Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на
приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени
доказателства, а именно- свидетелските показания на К.К. /актосъставител/,
на св.Т.Г. /свидетел по АУАН и участващ в проверката/ и на св.М.****-
Служител в дружеството, цитирания констативен протокол за проверка,
покана-уведомление за извършване на проверка и представяне на документи,
както и останалите материали от проверката и преписката. Данните от
горепосочените доказателствени източници са еднопосочни и
безпротиворечиви, поради което и не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна, че обжалваното НП подлежи на цялостна отмяна при следните
съображения:
Съобразно разпоредбата на чл.91в, т.2 от ЗАПр. превозвачите,
ръководителите на предприятията и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка на контролните органи:
1.тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена
от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача; 3.пътните листове.
Тази разпоредба транспонира чл.10, пар.5, б.”а”, т.ii, от Регламент №561/06,
която задължава транспортно предприятие, използващо превозни средства
снабдени със записващо оборудване и отговарящо на съответните изисквания
на приложение IB към Регламент №3821/85 г и което попада в обхвата на
настоящия регламент да осигурява съхранението на всички записани данни от
оборудването на превозното средство и от картата на водача в продължение
на най-малко 12 месеца след записването им и при поискване от страна на
инспектор да осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от
помещенията на предприятието.
Чл.38 от Наредба №Н-3/07.04.09 г. на МТ на свой ред задължава
превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка да извличат
данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение
на подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни-за
данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни
–за данните от картата на водача. Нарушаването на това изискване
осъществява състав на отделно и самостоятелно административно нарушение,
3
регламентирано в чл.93г, ал.2 ЗАПр., според който на превозвач или на лице
по чл.12б, ал.1, които не са осигурили извличането на всички данни от
тахографа или от картата на водача, се налага имуществена санкция в размер
на 3000.00 лв.
Легално определение на понятието „извличане” се съдържа в
чл.2,т.2,б.”н” от Регламент №165/14 и означава копиране, заедно с
електронния подпис на част или на пълен набор от файловете с данни,
записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта на
картата за тахограф, при условие че в този процес не се изменят или изтриват
записани данни.
За да бъдат съхранени данните от картата на водача за срок от най-малко
12 месеца, съобразно изискването на т.ii от приложимия регламент, данните
следва да бъдат извлечени от картата на водача, съобразно изискването на т.i
от същия регламент по реда на чл.38 от Наредба№Н-3/07.04.09 г., като
съобразно чл.10 пар.5, б.”а”, т.ii от регламент №561/06 превозвачът следва да
осигури достъп до тази информация пряко или дистанционно от помещенията
на предприятието.
При съпоставка между приетата в АУАН и в НП правна квалификация
на нарушението и описаните в тях фактически констатации, съдът
констатира, че вмененото нарушение не е описано с необходимата конкретика
и пълнота, тъй като не са посочени обстоятелствата, при които е извършено.
Нито в акта, нито в постановлението е посочена точно и ясно формата на
изпълнителното деяние, като съставомерен признак на нарушението,
доколкото санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 ЗАПр. предвижда
налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява за период
от 365 дни или отказва да предостави за проверка на контролните органи
извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача. Т.е. сред
възможните форми на изпълнителното деяние няма „не представя и не
съхранява, извлечени данни”, както е посочено в АУАН и в НП. В този
смисъл остава неясно дали непредставянето на данните се дължи на отказ да я
представи или е налице друго деяние- превозвачът не я съхранява или не я
съхранява, защото не я е извлякъл. Изхождайки от горепосочения анализ на
относимите материално-правни норми, съдът приема, че формулираното в
случая обвинение за непредставяне на процесната информация не е
4
предвидено като наказуема форма на изпълнително деяние от законодателя.
Освен това, обстоятелства, сочещи на несъхраняване на горната информация
от превозвача, не са описани надлежно в АУАН и в НП и няма ясно
формулирано обвинение за това. От друга страна за да е налице отказ от
предоставяне на информация, то такава следва да съществува и да се
съхранява от превозвача, като отново няма изложени факти и обстоятелства
за това, както и надлежно обвинение.Липсва и разследване в горната посока.
Наличната неяснота в какво се състои съставомерното бездействие на
дружеството превозвач, не би могла да бъде санирана с излагане на
становище от страна на АНО, както това се прави в случая по делото. Нещо
повече: все в насока неяснота относно рамките на обвинението откъм форма
на изпълнително деяние, следва да се посочи и че в случая в АУАН и НП е
прието, че се касае до „несъхраняване и непредставяне на извлечена
информация от дигитална карта на водач“, докато в действителност по делото
тези констатации пряко се опровергаха и се доказа, че информацията от
дигиталната карта на водача М.Д. изначално не е била извлечена, съответно
съхранена от страна на дружеството като субект на вмененото нарушение по
чл.91в, т.2 ЗАПр, по изцяло обективни причини/внезапното напускане и
прекратяване на трудовото правоотношение с водача/.
Така констатираните пропуски и неясноти в съдържанието на АУАН и
НП са от категорията на абсолютните и съществени процесуални нарушения,
тъй като ограничават пряко правото на защита на жалбоподателя и го
лишават от възможността да разбере какво конкретно по вид нарушение му е
вменено като извършено, кога, къде и как е извършено, съответно да
организира и реализира защитата си в пълен обем. Предпоставят и пълна
невъзможност за адекватен съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното НП и разглеждане на спора по същество.
Въпреки този изход от делото и тъй като в случая няма надлежно
отправено искане от страна на дружеството-жалбоподател за присъждане на
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.63д ЗАНН, то
и присъждане на такова не се дължи.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.2 ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-0000031/01.02.22 г. на
Директора на РД”АА”-****, с което на „****”ЕООД-гр.****, с ЕИК:**** за
извършено нарушение по чл.91в, т.2 ЗАПр. е наложено административно
наказание –имуществена санкция в размер на 2000.00 лв., на основание
чл.104, ал.7 от ЗАПр. като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
**** в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6