РЕШЕНИЕ
№ 14230
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110159911 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на [фирма] срещу [фирма], с която е предявен
иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 10 063, 90 лв..
представляваща неизплатена регресна претенция за изплатено от [фирма] застрахователно
обезщетение по щета № 44012812203304, включително ликвидационни разноски в размер на
15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба / 01.11.2023 г./ до
окончателно изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че на 28.06.2022 г. в *** е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което застрахован при ищеца по имуществена застраховка Каско трактор
***, с рег. № **** бил увреден вследствие на противоправно поведение на водача на
зърнокомбайн *** с рег. № ***, който неправомерно предприел маневра движение на заден
ход и причинил имуществени вреди на паркирания трактор. След произшествието била
образувана щета пред застрохвателя по имуществена застраховка във връзка с подадено
уведомление, бил извършен оглед, опис и калкулация на щетите. Въз основа на
ликвидационен акт на [фирма] - лизингополучател на увреденото превозно средство на
15.02.2020 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 10 048, 90 лв.
Зърнокомбайнът, управляван от виновния водач Т. Т., бил застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в дружеството на ответника, поради което и след изплащането на
застрахователно обезщетение застрахователят по имуществената застраховка предявил
регресната си претенция към него. С регресна покана ищецът поканил ответникът да му
възстанови сумата от 10 063, 90 лв., представляваща сбора от изплатеното застрахователно
обезщетение и обичайните разноски за определянето му в размер от 15 лв., но изпълнение
не постъпило, което мотивирало правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия
осъдителен иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът
1
оспорва иска по основание и по размер, като твърди, че не са налице всички кумулативно
необходими предпоставки за ангажиране на регресната му отговорност. Оспорва наличието
на противоправно поведение и вина на водача на зърнокомбайн *** с рег. № ***, като
намира доводите на ищеца за недоказани. Поддържа, че дори да се установи виновно
поведение на водача на зърнокомбайна, то отговорността му е ограничена до трикратния
размер на получаваното от него трудово възнаграждение, доколкото водачът бил служител
на увреденото лице [фирма]– арг. чл. 206 КТ. Следователно встъпилият в правата на
увреденото лице застраховател по имуществена отговорност не може да претендира пълно
възстановяване на изплатеното от него обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: че [фирма] е
застраховател по риск „Гражданска отговорност“ на трактор ***, с рег. № ****, както и че
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 10 048, 90 лв. на [фирма].
По делото е приета като доказателство многогодишна комбинирана полица по
автомобилна застраховка „Каско“ № 44021921301018, по силата на която е сключена
имуществена застраховка „Пълно каско“ съгласно общите условия на Автомобилната
застраховка „Каско+“ между [фирма] в качеството му на застраховател и [фирма] в
качеството му на застраховащ застрахован, с посочен застрахован лизингополучател [фирма]
по отношение на трактор ***със срок на валидност от 07.08.2019 г. до 06.08.2024 г. Приети
като доказателство са и Общите условия за Автомобилна застраховка ‚Каско+“ на [фирма].
Съгласно т. 2.2. от същите клауза ‚Пълно каско“ включва всички рискове, причинени от
застрахователни събития, покрити по клауза „Супер“ и клауза „Кражба и грабеж на цяло
МПС“, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
вкл. рисковете по т. 2.1.3.2. увреждане на застрахованото МПС е паркирано състояние от
други превозно средство.
По делото е приет като доказателство двустранен констативен протокол за ПТП,
настъпило на 28.06.2022 г. около 11:00 ч., на територията на ***. Протоколът е подписан от
Т. В. Т., водач на зърнокомбайн *** с рег. № *** със забележка, че е виновен за
произшествието и не е употребил алкохол и от Х. Д. В., водач на трактор ***, с рег. № ****,
със забележка, че не е виновен за произшествието и не е употребил алкохол. В протокола е
начертана скица относно настъпването на удара и са отбелязани обстоятелствата, че е
настъпил удар със задната част на зърнокомбайна, докато тракторът е бил в паркирано
състояние.
Събрани са писмени доказателства - опис и преглед на вредите, уведомление за
щета, опис заключение по щета, фактура за извършен ремонт, платежно нареждане за
заплащане на възнаграждение, калкулация по щета, ликвидационен акт, опис на наредени
плащания. В опис-заключението като увредени за подмяна са посочени предния калник,
лявата степенка, заданата лава гума, страничните ляво и дясно огледало, посочено е, че за
2
ремонт са стоманената джанта с лека деформация, асупуха и задния калник със средна
деформации. Впоследствие при издаването на фактурата за извършени ремонтни дейности
се установява, че освен описаните от застрахователя вреди, е извършен ремонт и са
подменени и други части, както следва капаци, ключалка, изпусквателна тръба, предпазна
решетка, скоба, гарнитура, смяна на панели на преден капак и механизъм, смяна на SCR и
обшивка, калибровка SCR, трета точка, лепенки и друго.
Приети като доказателства за регресна покана от [фирма] до [фирма] да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение и отговор от [фирма], в който е направен отказ за
изплащане на обезщетението.
Прието като доказателство е писмо от НАП, видно от което основната заплата на Т.
В. Т. за периода от 28.07.2020 г. до 12.07.2021 г. е в размер на 1933 лв. Получена е и справка
от [фирма], видно от която основната заплата на Т. В. Т. е 2 690, 01 лв.
По делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ),
според което всички вреди по колесен трактор ****, с рег. № ****, отразени в описа на
застрахователя се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на същия, изчислена на базата на средни
пазарни цени към датата на ПТП е 8 521, 55 лв. Вещото лице изрично е посочило, че в
представената фактура за отремонтиране на щетата са описани детайли за
подмяна“изпусквателна тръба, скоба, гарнитура трета точка, държач, дръжка, калник десен,
калник ляв, лепенки, които не са отразени в представения опис на уврежданията,
респективно вещото лице не ги е включило в изчисляването на пазарните цени за
възстановяване на процесното МПС. В открито съдебни заседание в отговор на поставен
въпрос експертът е уточнил, че детайлите за подмяна и ремонт, с изключение на
изпусквателната тръба, могат да бъдат увредени при процесното ПТП и обръщането на
превозното средство на дясно. В допълнителната експертиза вещото лице е посочило, че
стойността на уврежданията /описани във фактура/ по колесен трактор ****, с рег. № ****, с
изключение на изпусквателната тръба и изпусквателната система, към датата на процесното
събитие е 12 630, 35 лв.
Съдът кредитира изцяло заключенията по изслушаната основна и допълнителна
САТЕ, като обективно дадени и професионално изготвени и го поставя в основата на своите
фактически изводи относно пазарната стойност на ремонта на щетите, както и причинна
връзка на вредите с настъпилото ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Х. Д. В. и
Т. В. Т. – водачи на превозните средства, между които се осъществило произшествието.
Според показанията свидетеля В. същият е управлявал трактор *** през лятото на
2022 г. , когато е било жътва. С тракторът се е заоравало покрай блоковете, за да се предпазят
машините от пожари. Вечерта той заорал и оставил трактора. На следващия ден, когато
отишъл на полето видял, че зърнокомбайнът е бутнал трактора назад, който бил обърнат на
дясната си страна. При предявяване на двустранния констативен протокол свидетелят
3
заявява, че подписът до буква Б е неговият, макар че не си спомня за съставянето на
документа, а нарисуваната схема в протокола отразява това, което е видял сутринта.
Според показанията на свидетеля Т. през 2022 г. той управлявал зърнокомбайн по
силата на трудов договор с [фирма]. Предната вечер оставили машините на полето, заради
изискванията за пожарна безопасност колегата му с трактора заорал около машините и
оставил трактора зад комбайна, паркиран перпендикулярно зад комбайна. Сутринта отишли
на работа. Той управлявал комбайна, първо тръгнал назад тъй като пред комбайна имало
някаква машина, но бил забелязал трактора, бил забравил за него и го ударил странично.
След удара тракторът полегнал странично, а колегите му го изправили. При предявяване на
протокола свидетелят заявил, че не се съдържа негов подпис, а схемата отразява реално
настъпилите събития.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели, същите са
безпристрастно и обективно дадени, подкрепят се от останалите събрани доказателства и не
съществува съмнение в достоверността им.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на
сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило
увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена
застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от причинителя на
вредата или от застрахователя, при който делинквентът е застраховал гражданската си
отговорност. Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) наличие на
валиден договор за имуществено застраховане по застраховка "Автокаско" между ищеца и
увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие,
представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което
ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са
настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му
задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено
да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден договор
за застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното
застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи за определяне на
застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на
горепосочените факти при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца.
В тежест на ответника е да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно
вината на причинителя на вредата, както и да докаже плащане в случай, че се установят
предпоставките за възникването на вземането.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" са определени в чл. 411 КЗ, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано
4
лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за
определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага обезщетението
да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е намирал преди
увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е действителната стойност на
претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, доколкото в
договора не е предвидено друго – чл. 386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля
максимално уговорената застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от
действителната стойност на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането, т. е. цената, за която може да се купи
имущество от същия вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му
стойност (при частична повреда), т. е. тази необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други
– чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС
ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 235 от
27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д.
№ 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение No 141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС,
ТК, І ТО, решение No 167/11.05.2016 г. по т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.).
Същевременно обаче обезщетение се дължи единствено за вредите, които са пряка
и непосредствена последица от осъществения деликт. В случая в описа на застрахователя са
посочени констатираните увреждания на трактора ‚***“, впоследствие обаче при извършен
ремонт са отстранени и други вреди, за които няма категорични данни да са настъпили
вследствие на процесното произшествие. Въпреки предоставената процесуална възможност
ищецът не представи допълнителен опис на застрахователя и констатация, че конкретно във
връзка с това застрахователно събитие са настъпили и други вреди. Свидетелите от своя
страна не си спомнят конкретно какви щети са нанесени на трактора. Изводът на вещото
лице, че е хипотетично възможно да настъпят и увреждания на детайлите, посочени във
фактурата при подобно произшествие, не е достатъчен да обоснове настъпването на
конкретните вреди. В случая липсват доказателства, които да установяват различни вреди, от
тези описани в представения по делото опис, който е съставен именно от правоимащото
лице.Оценката на вредите от вещото лице в допълнителната експертиза не е доказателство,
че те са настъпили именно в причинно-следствена връзка с конкретното събитие.
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобрази
заключението на вещото лице по изслушаната основна експертиза, в която вещото лице се
позовава на описа на щетите, приложен като писмено доказателство по делото и според
която размерът на обезщетението, изчислено по средни пазарни цени възлиза на 8 521, 55
лв., към която сума следва да се прибавят и 15 лв. като стойност на обичайните
ликвидационни разноски.
Регресното вземане за конкретно настъпило застрахователно събитие възниква в
размер на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, в
случая – в размер на действителните вреди – 8 521, 55 лв., съответно 8 536, 55 лв. с
включени ликвидационни разноски.
Възражението на ответника, че обезщетението следва да се ограничи до
уговореното в трудовия договор на служителя причинител на вредата трудово
възнаграждение, позовавайки се на чл. 206 КТ, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл. 411, изр. 1 и изр. 2 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
5
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. От своя страна
отговорността на застрахователя по "Гражданска отговорност" е функционално свързана и
обусловена от отговорността на делинквента. Тя е поначало насочена към репариране на
вредите, нанесени на трети лица, като обемът на отговорността се съизмерва с
действителните вреди до размера на уговорената застрахователна сума, поради което
неприложимо е ограничението по чл. 206 КТ. Размерът на обезщетението на третото
увредено лице не може да е различно в зависимост от това дали делинквентът е в трудово
правоотношение или не, като обратното би довело до несправедливи резултати.
Разпоредбата на чл. 206 КТ регламентира имуществената отговорност на работника спрямо
работодателя, а страни в настоящото производство са различни от посочените субекти и не
се търси реализиране отговорността на работника. За търсене на отговорността на работника
от страна на работодателя [фирма], чието имущество е било увредено, би съществувало
основание в случай, че вредите не бяха отстранени, като интерес да се позове на това
възражение има работникът. Цитираната от ответното дружество съдебна практика е
неотносима.
Поради това и съобразно диспозитивното начало в процеса, съдът счита, че искът
следва да бъде уважен частично до размера от 8 536, 55 лв., с включени ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2023 г. (датата на предявяване на иска)
до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски, като е представил доказателства за заплащане на
сумата от 402, 56 лв. държавна такса, 375, 00 лв. депозит за изготвяне на
съдебноавтотехнически експертизи, 100 лв. депозит за свидетел, като претендира и
адвокатско възнаграждение в размер на 1 566.93 лв. с ДДС. Съдът намира, че направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Делото не се
отличава с правна и фактическа сложност, а хонорарът е платен съобразно минимума,
предвиден в чл.7, ал. 1, т. 3 НМРАВ, която макар и да не е задължителна за съда съгласно
практиката на СЕС, съдът не е длъжен да намалява възнаграждението под нея. От друга
страна по делото са проведени две открити съдебни заседания, в които се явил процесуален
представител на ищеца и е участвал активно в процеса по събиране на доказателства.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да плати на ищеца сумата от 2073, 50 лв. – разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има правно разноски сързамерно
на отхвърлената част от исковете. Ответникът претендира депозит за призоваване на
свидетел в размер на 100 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде
определено от съда в размер на 200 лв. с оглед фактическата и оправна сложност на делото
и извършените процесуалния действия от юрисоконсулта, ппради което на ответника следва
да се присъди сумата от 42 лв. – разноски по делото.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в **** да
заплати на „[фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в **** на основание чл.
6
411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 8 536, 55 лв., представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" по щета № 440219213013018 за
вреди на трактор ‚*** **“ с рег. № **** от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
28.06.2022 г. в ***, вследствие на противоправното поведение на водача на зърнокомбайн
*** с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при [фирма], ЕИК ***, с
включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 01.11.2023 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 10 063, 90
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма], ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в **** да заплати на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в **** сумата от 2 073, 50 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „[фирма], ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в **** да заплати на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в **** сумата от 42 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7