№ 1755
гр. Велико Търново, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110100633 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ***, в която се излагат твърдения, че на
10.02.2021г. между дружеството и ответника е възникнало трудово правоотношение,
съгласно което последният е назначен на длъжността „Шофьор, товарен автомобил 12 и
повече тона”. Изтъква се, че на 16.03.2023г. работникът е следвало да извърши
международен превоз на стоки от Франция до България по заявка *** с възнаграждение от
2900 евро, както и че същият не е осъществен поради повреда на ремаркето на управлявания
от него товарен автомобил. Ищецът твърди, че ответникът умишлено е причинил повредата
тъй като не е изпълнил трудовите си задължения да съхранява в добро техническо състояние
повереното имущество и не уведомил своевременно работодателя за възникването й.
Навеждат се доводи, че противоправното поведение на работника е довело до невъзможност
за изпълнение на договора за превоз и реализиране на печалба в размер на уговореното
възнаграждение както и до извършване на разходи за гориво за транспорт на ремаркето до
сервиз от 1000 евро и за неговия ремонт от 5683.35 евро. Поради изложеното се отправя
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца
обезщетение за претърпени загуби от 6683,35 евро и обезщетение за пропуснати ползи от
2900 евро, ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковите претенции. Заема становище, че на 15.03.2023г. е
извършил превоз на стоки като на разтоварен пункт във Франция е констатирал повреди по
ремаркето на управлявания от него товарен автомобил. Изтъква се, че незабавно е уведомил
работодателя за щетите и е предприел действия да изпълни неговото разпореждане за
1
ремонт, но поради невъзможност от извършването му в срок до 17.03.2023г. е последвал
отказ по заявката от 14.03.2023г. С оглед изложеното счита, че е изпълнил трудовите си
задължения и не следва да отговаря за претърпените от ищеца вреди, поради което отправя
искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 10.02.2021г. между страните възникнало трудово правоотношение, съгласно което
ответникът е назначен на длъжността „Шофьор, товарен автомобил 12 и повече тона”.
Основните трудови задължения на последния били да извършва възложените превози, да
поддържа в добро техническо състояние повереното превозно средство и да го предпазва от
кражба и повреди. На 15.03.2023г. работникът извършил превоз на акумулатори до Бордо,
Франция като управляваният от него товарен автомобил бил с прикачено ремарке с рег. ***
Водачът пристигнал в пункта за разтоварване като в 15:24 часа на 15.03.2023г. констатирал
деформации в задната част на ремаркето в областта над вратите и разкъсване на
покривалото, както и увреждане на част от товара. Последвало уведомяване на работодателя
за повредите както и изпращане на снимков материал чрез приложение „Вайбър”. На
следващия ден ответникът пристигнал в пункт за товарене в Самазан, Франция, откъдето
следвало да започне превоз на стоки до България по заявка ***, с уговорено възнаграждение
от 2900 евро. Товародателят отказал да натовари стоката поради повредата на ремаркето
като работодателят указал на работника да извърши ремонт до 17.03.2023г. Поради краткия
срок повредите не били отстранени, което довело до анулиране на заявката за превоза.
Последвало транспортиране на ремаркето от Франция до Австрия, където за периода от
23.03.2023г. до 27.04.2023г. е извършен ремонт. За превоза до сервиза ответникът заредил
гориво на стойност 2797,43 лв., а за ремонта е издадена фактура от 02.05.2023г. на стойност
5683,35 евро, платени на доставчиците на услугите от ищеца по банков път през периода от
24.04.2023г. до 07.06.2023г. За установяване механизма на настъпване на повредите и дали
извършените ремонтни дейности са довели до отстраняването им е допусната съдебно-
техническа експертиза. Вещото лице е констатирало деформации по двете крила на задната
врата и по горна портална напречна греда, скъсано покривало, уплътнители и други
елементи от оборудването в непосредствена близост до задната врата както и че ремонтът
извършен през периода от 23.03.2023г. до 27.04.2023г. е свързан с тяхното отстраняване.
Предвид мястото на повредите и характера на деформациите е достигнато до извод, че те са
настъпили при действие на сили върху горната външна страна на напречната портална греда
в посока от предната към задната част на ремаркето, което изключва възможността да са
резултат от удар с друг товарен автомобил или ремарке. Като най-вероятна причина за
настъпването им е посочен контакт между задната част на ремаркето с монтиран под наклон
навес на рампа за разтоварване. Вещото лице е изяснило, че свалянето на товара от
ремаркето води до намаляване налягането върху въздушните възглавници, до издигането му
2
нагоре и до приближаване към навеса. При посочената ситуация и бездействие от водача да
изпусне налягането на въздуха във въздушните възглавници, за да намали нивото на задната
част на ремаркето, движението на последното напред води до контакт с навеса и до
настъпване на повредите.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За да възникне основание за реализиране на пълната имуществена отговорност на работника
е необходимо той да е причинил умишлено или в резултат на престъпление вреди на
работодателя или те да са възникнали не при или по повод изпълнение на трудовите
задължения. Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е
неустановима, работникът отговаря ограничено по реда на чл. 203, ал. 1 от КТ. В
разглеждания случай повредата на ремаркето е възникнала при изпълнение на трудовите
задължения на ответника на 15.03.2023г., за което е налице своевременно уведомяване на
ищеца с прилагане на снимки, от които той е могъл да установи нейния характер и
невъзможността да изпълни задължението да извърши превоза по заявката от 14.03.2023г.
От съвкупния анализ на събраните доказателства не може да се установи конкретна причина
за увреждане на ремаркето, а вероятната такава е свързана с произшествие в резултат от
неизпълнение на трудови задължения на работника, което сочи на непредпазливост, а не на
умисъл в действията му при управление на автокомпозицията. Поради изложеното и само на
това основание претенциите по чл. 203, ал. 2 от КТ за плащане на обезщетения за
претърпени загуби и пропуснати ползи в общ размер на 9583,35 евро са недоказани и следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна
като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 950 лв., представляващи направени разноски за възнаграждения на вещи лица.
Искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е
неоснователно тъй като по делото не са представени доказателства за реалното им
извършване.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от ***, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление *** срещу Т. И. В. с ЕГН: ********** от ***, искове по чл. 203, ал. 2 от КТ, вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6683,35 евро - главница, представляваща
обезщетение за причинени вреди от извършени разходи за гориво и ремонт на ремарке с рег.
*** както и на сумата от 2900 евро - главница, представляваща обезщетение за причинени
вреди от пропуснати ползи, възникнали от нереализирана печалба по заявка за превоз ***,
ведно със законната лихва върху главниците считано от 19.02.2024г. до окончателното
изплащане на задълженията.
Осъжда ***, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Т. И. В.
3
с ЕГН: ********** от ***, сумата от 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4