Р Е
Ш Е Н
И Е
803/23.4.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 17.04.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 858 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „Д.с.и д.” ЕООД, представлявано от * против Наказателно Постановление № 03-008926/11.10.2017г. на Директора на
Дирекция "ИТ" - Варна, с което
на „Д.с.и д.” ЕООД е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 2 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
В жалбата се твърди, че неправилно наказващият орган е квалифицирал
отношенията между дружеството и описаното в постановлението лице като
трудовоправни, тъй като те са били уредени с граждански договор, който е имал
за предмет престиране на определен резултат. Поради
това и се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно
заседание въззивната страна, нередовно призована, не се явява представител.
Изпраща писмено становище по делото, иска НП да бъде
отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 10.03.2017г. служители на Д „ИТ” – Варна, една от които св. И., извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в обект – цех за мебели, намиращ се в
гр.Варна, ЗПЗ стопанисван от въззивното дружество.При пристигането в обекта
извън законоустановеното работно време, проверяващите установили лицето Г. Т*Г., който
работел в цеха. Била му предоставена за
попълване декларация. В
предоставената му за попълване декларация той посочил, че работи за „Д.с.и д.” ЕООД от
02.09.2016 г. на длъжност „дърноделец с работно време от 09.00 ч. до 18.00 ч.
при наличие на сключен трудов договор, уговорено трудово възнаграждение в
размер на 650 лева и почивни дни – събота и неделя. За
извършваната проверка представляващият на „Д.с.и д.” ЕООД
бил уведомен по телефона. Била насрочена и документална проверка, при
която в Д „ИТ”-Варна били представени договор между „Д.с.и д.” ЕООД и работника Г. граждански договор от
26.07.2016г., съгласно който изпълнителят следва да изработи за въззивното
дружество общо 60 броя пчелни кошери. При приключване на
проверката бил съставен протокол.
Свид.И. съставил против „Д.с.и д.” ЕООД акт за установяване на
нарушение за това, че в качеството си на работодател, на 03.10.2017г. е
допуснал до работа Г. на длъжност
„дърводелец” в обекта при определено
работно място, определено работно време и уговорено възнаграждение, без да е сключил с него трудов договор в
писмена форма. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ. При предявяването на акта на упълномощено лице не били направени
възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били
депозирани писмени възражения, в които било посочено, че отношенията на
дружеството с работника са гражданско-правни, а не трудови. Поради това било формулирано искане за отмяна на съставения акт.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 . На „Д.с.и д.” ЕООД била наложена “ Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на основание чл.416 ал.5
вр. чл.414 ал.3 от КТ. Депозираните
възражения били разгледани и приети за неоснователни.
В хода на съдебното
следствие като свидетел бе разпитан И. -актосъставител, чиито показания съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелят посочи, че при влизане в обекта лицето Г. е работел,
като е разкроявал талашитни плоскости. В хода на
проверката не е направил възражение, че работи по граждански договор, освен
това е бил сам в обекта и е предоставил тел. на
управителят. На
проверяващите е обяснил, че произвеждат мебелии, а другите
работници са на монтаж. Не е посочвал, че произвежда кошери.
Според свидетелят работника Г. е очаквал да има трудов
договор. Работникът сам е попълнил декларацията си в която е посочи, че има трудов
договор.
По
делото бе разпитан и свидетелят по акта И., който също
потвърди, че работника е бил сам в обекта и при влизането им е извършвал кроене
на плоскости от ПДЧ. Работника не е работел с масив от които
единствено се произвеждат кошери. Работникът Г. и пред
този проверяващ е потвърдил, че има трудов договор.
По
искане на въззивната страна съдът допесна до разпит и работника Г.Г.. В показанията си той сочи, че през
2016-2017г е работел за въззивното дружество на граждански договор и е правел
первази за кошери. Освен това е имал ключ за цеха и е
можел ад влиза вътре по своя усмотрение. Потвърждава,
че лично е попълнил декларацията си и заявява, че посоченото в нея е истина.
Сочи, че парите е получавал месечно но зависимост от
заработката. Сочи, че на месец е правил поне 100
детайла, а цели кошер е изработил 2-3 броя.
Показанията на свидетелят са вътрешно противоречиви по отношение на
факта дали е работел на трудов или граждански договор и къде е как е
произвеждал детайлите за кошерите, поради това и съдът неможе да ги кредитира.
Съдът приобщи представените и от двете
страни по делото писмени доказателства , които
кредитира като относими към спора.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на писмените
доказателства по административно-наказателната преписка ,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок от надлежна
страна и като такава е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
от Директора на Дирекция "Областна
инспекция по труда" гр.Варна. То е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като в него
са посочени и доказателствата по преписката. Същото
съдържа всички минимално изискуеми от закона реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като наказанието е
индивидуализирано. Направените при предявяване на акта
и в последствие възражения са били приети за неоснователни, което е посочено в
постановлението. Поради това съдът намира, че в хода
на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да
са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
От събраните по
делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият
орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма. Безспорно е установено, че
на 03.10.2017 г. Г. в цех на
„Д.с.и д.” ЕООД е осъществявал трудови функции на длъжността
„дърводелец”, при определено работно време и срещу уговорено трудово
възнаграждение, като между него и работодателя не е имало сключен в писмена
форма трудов договор, а само граждански такъв. Спорният
елемент в настоящият казус е дали въпреки представения граждански договор,
отношенията между дружеството и работника са били трудово-правни, респективно
дали е следвало да бъде подписан трудов договор. Съобразно законовите
изисквания трудов договор се сключва в писмена форма между работник / служител
и работодател преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили
за всички необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение, а
именно място на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на
сключване и начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане, продължителност на работния ден или седмица. От
събраните и приложени по делото писмени и гласни доказателства, включително
попълнената от работника декларация, може да се направи извод, че в случая не
са налице правоотношения по смисъла на ЗЗД. Работникът е полагал труд при материални
условия, предоставени от работодателя, при конкретно работно време и под
контрола на наемащия. В този смисъл не може да се приеме, че приложеният
по преписката граждански договор е такъв за поръчка, тъй като отношенията на този вид
договор по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, се
характеризират със самостоятелност на изработващия, както по отношения на
времето, така и по отношение на мястото, като последният дължи фактически
резултат, а не е ангажиран с осъществяване на трудов процес. Съдът
следва да посочи, че работника изрично е декларирал наличието на трудов договор
сключен с въззивното дружество и в хода на проверката на место не е посочил, че
изработва кошери. При самата проверка дейността която
е извършвал е различна от изработката на пчелен кошер. Представения
граждански договор е за изработката на 60 броя кошери, а посоченото от свидетел
е, че е изработвал елементи за кошер е в дълбоко противоречие с представения
граждански договор и постигнатите в него договорки между страните. В показанията си свидетелят сочи, че месечно е произвеждал 100 броя
елементи за кошер, което е в разрез с представения по делото граждански
договор. С оглед на това съдът намира, че възраженията
за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.62
ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. Тези норми сочат, че трудовият договор се сключва между работника и
работодателя в писмена форма и преди постъпването на работа. В случая безспорно е, че от страна на дружеството тези задължения не са били
изпълнени.
Предвид
събраните по делото и кредитирани доказателства, съдът счита, че се касае за
трудови правоотношения, а и от приложеният по делото граждански договор е
видно, че същият не регламентира еднократно изпълнение, а визира многократно
изпълнение на трудовите операции в цеха на въззивното дружество. Представеният
граждански договор от жалбоподателя е частен документ, съставен от него и е
доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от него, но не и
доказателство, установяващо отразените в същия обстоятелства, които се
опровергават от събраните в с.з. гласни доказателства и писмените в АНП,
съгласно които отношенията между работника и работодателя са били уговорени
като трудови и носят всички белези именно на ТПО. В тази връзка следва да се
отбележат и несъответствието между отразените в декларацията, попълнена от
работника месечно възнаграждение,
работното време, почивките и клаузите на гражданския договор, като всички тези
несъответствия водят до извод, че реалните отношенията между страните не
съответстват на отразените такива в гражданския договор.
Поради това и като взе предвид съдържанието на попълнената лично от
работника декларация, в която основните елементи на трудовото правоотношение и
неговото начало се установяват и кореспондират с другите доказателства по
делото, съдът намира че нарушението описано в постановлението е доказано по
необходимия начин.
При договора за извършване на работа чрез личен труд – граждански
договор, както е формулиран този приложен по преписката, предмета е постигането
на определен трудов резултат и взаимоотношенията между страните се отнасят до
извършване на една услуга. Трудовите правоотношения на свой ред, уредени със
съответен договор, имат за предмет полагането на труд, прилагането на работната сила върху
средствата за производство и изпълнението на конкретните трудови задължения от
работника. Поради това и като взе предвид съдържанието на
попълнената лично от работника декларация, в която основните елементи на
трудовото правоотношение и неговото начало се установяват и кореспондират с
другите доказателства по делото, съдът намира че нарушението описано в
постановлението е доказано по необходимия начин.
Правилно
наказващият орган е приел, че в случая
отношенията между „Д.с.и д.” ЕООД и Г. са между „ работник” и „работодател”, като
дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана
отговорността на „Д.с.и д.” ЕООД в качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена
санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н. Поради това възраженията в жалбата в тази насока са
неоснователни.
Съдът намира, че в случая не би могла да се
приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията на чл.63 ал.2
от КТ, не са маловажни съгласно чл.415
„в” ал.2 от КТ. С оглед обективните характеристики на самото
нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от
този вид.
Правилно е била определена и
санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е предвидено наказание
за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63 ал. 2, каквото имаме
в настоящият случай. Наказващият орган е наложил на „Д.с.и д.” ЕООД „ имуществена санкция” в
размер на 2 000лв. Съдът намира, че това наказание е съответно на допуснатото нарушение,
с което са били
засегнати трудовите и осигурителни права на
работника и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
Поради изложеното до тук
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и
законосъобазно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №
03-008926/ 11.10.2017г. на Директора на
Дирекция "ИТ" - Варна, с което
на „Д.с.и д.” ЕООД е наложена „Имуществена санкция” в размер на
2000 лева, на основание чл. 416 ал.5 ,вр. чл. 414
ал.3 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила
на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: