Решение по дело №1102/2019 на Районен съд - Казанлък

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

К., 21.04.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година в състав

 

                                                       Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

При участието на секретаря Галина Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1102/2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са два иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука с правно основание чл. 200 от КТ.

            Ищцата А.А.С., ЕГН ********** и ищцата В.Ц.В., ЕГН **********, действаща чрез своя законен представител А.А.  С. молят съда да осъди ответника "А." АД да заплати на всяка една от тях обезщетение в размер на  200 000 (двеста хиляди) лева за причинените им неимуществени вреди от смъртта техния баща и фактически съпруг Ц.Р.В., резултат от настъпилата на 14.03.2018 година трудова злополука, заедно със законната лихва върху сумите по обезщетенията, считано от датата на смъртта - 14.03.2018 г., до окончателното им плащане, като им присъди и направените по делото разноски като в с.з. заявяват, че не претендират присъждане на разноски в производството пред първоинстанционния съд.

            Посочват банкова сметка, ***уми: IBAN: ***: ВIС: ****в "Р.Б.ЕАД, титуляр Адвокатско дружество „Й. и Е.".

            Твърдят, че Ц.Р.В. е бил в трудово правоотношение с ответника "А." АД, където работел по трудов договор № 2302 от 23.10.2015 г. на длъжността: „монтажник, изделия от метал" - код по НКПД 82192001. Ц.Р.В., фактически съпруг на първата и баща на втората ищца, починал вследствие на трудова злополука, настъпила на 14.03.2018  год. около 10,15 ч. в завод № 3, цех 130, обект 171, по време на работа по следния начин: в момент, в който Ц.В. приготвял хетерогенни композиции на основата на олигомери в смесител (хомогенизатор), сместа в смесителя се запалила, в резултат на което Ц.В. получил изгаряния по цялото тяло и починал на място. За инцидента е изготвен протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката № 5 от 29.03.2018 г. и е издадено разпореждане № 27 от 02.04.2018 г. на ТП на НОИ, гр. Ст.З., с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

И двете понасят изключително тежко смъртта на своя фактически съпруг и баща. Били са прекрасно семейство, имали чудесни отношения и са били особено близки. А. и Ц.заживели заедно на съпружески начала през 2015 г. в едно домакинство и на един адрес в гр. К.. На *** г. от съвместното им съжителство се родила дъщеря им В.В.. А. и Ц.били много привързани един към друг и много се обичали. С много любов и грижа отглеждали и възпитавали детето си. Като глава на семейство Ц.В. бил изключително отговорен и неизменно се грижел за двете. Бил изключително трудолюбив, имал амбиции да изгради стабилно семейство и да устрои самостоятелно живота си. Искал да бъде независим. През 2016 г. постъпил на работа в „А." АД, където с годините доходите му постепенно се увеличавали. Когато заживели заедно с А., наел самостоятелна квартира, тъй като желаел двамата да се отделят като семейство. Узнавайки, че с А. ще имат дете, Ц.сменил първоначално наетата от тях квартира - боксониера със сервизни помещения, която по преценката му била малка, с оглед нуждите на увеличаващото се семейство, наел и се преместил да живее с А. в по-широк апартамент, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, като изборът на новото жилище бил съобразен включително с плановете на младото семейство да има повече от едно дете. От момента в който заживели заедно с А. и се родила тяхната дъщеря В., Ц.поел отговорност за двете като глава на семейство. Бил прекрасен баща и съпруг, който неизменно се грижел за младата си съпруга и детето си.

Със смъртта на своя съпруг и баща търпят тежки и непоправими неимуществени вреди. Когато научила за смъртта на Ц., А. изпаднала в тежък емоционален срив. Страданието й се увеличавало неимоверно заради начина по който настъпила злополуката - А. се ужасявала от мисълта, че смъртта на Ц.е настъпила особено мъчително. Измъчвала се също заради това, че не могла да види съпруга си за последен път. Тялото на Ц.било обгорено до неузнаваемост, поради което на погребението му било в запечатан ковчег, а на близките му не било разрешено да го видят. Със смъртта на своя съпруг, А. загубила завинаги своя любим човек и партньор, с който избрала да сподели живота си. Остава единствения родител, върху когото пада тежестта и отговорността по отглеждането, възпитанието и издръжката на малолетната В.. По аналогичен начин малолетната В. търпи тежки и непоправими вреди от смъртта на своя баща. С порастването си,  все по осезаемо и болезнено усеща липсата на своя баща. В лицето на своя баща В. губи най-близък човек, който много я е обичал, неизменно се е грижел за нея, оказвал й е материална подкрепа, който е щял да й осигури необходимото бащино присъствие и опора и които сега  неминуемо ще липсват при нейното съзряване като възрастен индивид. Двете ищци изживяват мъчително загубата на Ц.В.. Мъките и страданията им са огромни. Не могат да се възстановят от преживяното. У тях трайно се е установило чувството за ненавременна и невъзвратима загуба и непреодолима житейска трагедия.

 

Ответникът „А.“ АД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление:***, взема становище, че предявеният от ищцата А.А.С. иск за присъждане на обезщетение от 200 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на Ц.Р.В., настъпила в резултат на трудова злополука счита за недопустим, с оглед липсата на материално правна легитимация на ищцата да предяви иск по чл.200 от КТ и моли производство по делото по отношение на този иск да бъде прекратено. Моли съда да отхвърли изцяло претенцията наред с претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законна лихва.

Ответникът оспорва декларацията на А.С.С.-баща на ищцата като доказателство, което не следва да се приема по делото тъй като трето, неучастващо в спора лице, декларира изгодни за ищцовата страна по делото факти и обстоятелства, което съставлява свидетелски показания, събирането на които по този ред е недопустимо. Твърди, че фактическото съпружеско съжителство не е възприето при последните промени в Семейния кодекс /2009 г./, поради което и липсва правна регламентация на същото. В тази връзка, са несъстоятелни и недоказуеми, твърденията на ищцата в исковата молба, че е съпруга на починалия, тъй като „съпруга" е жената, с когото мъжът е в брак, а на осн. чл.4 от СК само граждански брак, сключен във формата предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака. Чл.46, ал. 1 от Конституцията на РБ обявява бракът за доброволен съюз между мъж и жена и повелява, че законен е само гражданският брак. Никое от горните обстоятелства не е налице по отношение на ищцата, поради което счита, че ищцата не притежава твърдените от нея в исковата молба качества на съпруга и наследница на починалия. Ищцата А.А.С., която твърди в исковата молба, че била „ фактическа съпруга" на Ц.Р.В., починал при трудова злополука на 14.03.2018 година, не е в кръга на законните наследници на починалия,  видно и от представеното с исковата молба удостоверение за наследници на Ц.Р.В.- изх.№0003/04.01.2019 г.

Позовава се на Решение №633/01.11.2010 г. по гр.д.№855/2009 г.-ВКС, IV-то ГО като твърди, че отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова злополука е договорна и че това изключва приложението на нормите за деликтна отговорност по ЗЗД, с изключение на онези правила, към които КТ препраща - арг. от чл.212 КТ, които са единствено и само правилата третиращи въпроса за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди настъпили от трудовата злополука, т.е. че се прилага нормата на чл.52 ЗЗД, т.е че се определя по справедливост - и то по отношение определяне размера на обезщетението.

Твърди, че нормите на Кодекса на труда, ограничават правоимащите лица до наследници по закон на починалия. Именно самостоятелният характер на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, както и изричната нормативна уредба в чл. 200. ал. 5 и чл. 202 КТ очертават кръг на лицата, които имат право на обезщетение от работодателя за неимуществени вреди от трудова злополука или професионално заболяване, когато увреденото здраве на работника или служителя е причина за настъпила смърт. Кръгът обхваща само онези наследници по закон на починалия работник или служител, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с него и е справедливо да бъдат обезщетени за продължителните болки и страдания, понесени поради смъртта на наследодателя. За имуществената отговорност на работодателя, която е с договорно основание, чл. 52 ЗЗД се прилага само по аналогия.

За имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ твърди, че не следва да се прилага нормативното тълкуване, извършено преди с ППлВС № 4/ 25.05.1961 г. и ППлВС № 5/ 24.11.1969 г., а сега с ТР № 1/ 21.06.2018 г. по т.д. № 1/ 2016 г. ОСНГТК за кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на техен близък, причинена от деликт. Имуществената отговорност на работодателя при увреждане здравето или смърт на работника е специално уредена в Глава X, раздел I от Кодекса на труда, поради което за нея е неприложим общия режим за непозволено увреждане. Отговорността има обективен характер, тя е за обезщетение, а не санкция за неправомерно поведение на работодателя - чл.200, ал.1 от КТ.

Ответникът „А.“ АД с ЕИК ****взема становище, че предявеният от малолетната В.Ц.В., чрез нейната майка и законен представител А.А.С. иск за сумата от 200 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й Ц.Р.В. е допустим, но неоснователен, оспорва го изцяло.  Моли съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че между детето и починалия няма установена дълбока и трайна емоционална връзка от липсата на която в момента и за в бъдеще детето да страда, няма доказателства, че то търпи твърдените в исковата молба тежки и непоправими вреди от смъртта на своя.

Ответникът „А.“ АД с ЕИК ****, алтернативно заявява че исковете на А.А.С. за сумата от 200 00 лева, за обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Ц.Р.В. и на В.Ц.В.,чрез нейната майка и законен представител А.А.С. за сумата от 200 000 лева, за обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на баща й Ц.Р.В., са неоснователни, прекомерно завишени, некореспондиращи с принципа на справедливостта, добрите нрави и установената съдебна практика, и моли съда да ги отхвърли изцяло наред с претенцията за законна лихва за всяко от вземанията.

Счита, че двата иска са формирани от първата ищца и то с цел финансово облагодетелстване. В исковата молба се твърди от първата ищца, че се „измъчвала заради това, че не могла да види Ц.за последно". Колкото и нетактично да звучи в този случай, остава отворен и без отговор въпроса „ А ако го беше видяла как щеше да се чувства и по-малко ли щеше да се измъчва. Твърди, че не е посочено в исковата молба в какво се изразяват мъките и страданията на детето, каква е тяхната проекция в поведението му, как ищците са оценили на по 200 000 лв., претърпените от тях неимуществени вреди. Счита, че при определяне размера на обезщетението, без да бъдат омаловажавани страданията на ищците за починалия, следва да се овъзмездяват, след надлежно доказване, единствено действително претърпените и търпени от тях в момента неимуществени вреди, но в никакъв случай не и обезщетението да служи за тяхното неоснователно обогатяване или за обезщетяване на бъдещи вреди.

 „А."АД, ***, не оспорва съществуването на трудово правоотношение за длъжността: „монтажник изделия от метал" между него и починалото лице Ц.Р.В.. Признава, че то е обективирано в Трудов договор №2302/23.10.2017 г. регистриран с Уведомление по чл.62,ал.5 от КТ към НАП на 23.10.2015 година.  „А."АД, ***, не оспорва факта на настъпила с Ц.Р.В. и констатирана по надлежния законов ред трудова злополука на 14.03.2018 година, по време на работа, първа смяна, около 10 часа и 15 минута, в завод 3, цех 130, обект 171 на „А."АД ***. Твърди, че на Ц.Р.В. са проведени своевременно всички изискуеми се от закона инструктажи. В деня на постъпване на работа, със Заповед №655/23.10.2015г. на директор Завод № 3, е определено лице, което да обучи новоназначения работник, както е назначена комисия, която да констатира приключване на обучението на работника. Последвало е документиране на инструктажа и издаване на Служебна бележка №3178/23.10.2015 г., с която се удостоверява този факт. Работникът е допуснат до самостоятелна работа с протокол №3178/08.11.2015 година. Последен периодичен инструктаж на Ц.Р.В. е проведен на 08.01.2018 г., а последен извънреден инструктаж му е проведен на 02.02.2018 г., като и двата инструктажа са документирани в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа - Инструктаж на работно място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж, Приложение №1 към чл.11,ал.5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г . за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102 от 22.12.2009 г. попр. бр.4 от 2010 г., изм. бр.25 от 30.03.2010 г./. Ежедневен инструктаж на Ц.е проведен и в деня на злополуката - 14.03.2018 г.

Твърди, че в хода на всички инструктажи,  на работникът периодично е припомняно съдържанието и изискванията разписани в Технологична инструкция №25140.00028 за безопасност и здраве при работа, пожарна и аварийна безопасност при експлоатация на хомогенизатор V-100dm3 при производство на хетерогенни композиции на основата на полимери /утвърдена от ръководството през 2016 г./ както и естеството на трудовите му задължения, спецификата на производството в предприятието и начина за безопасна работа. При постъпване на работа, работника е подписал длъжностна характеристика, указваща му всички задължения и отговорности, в т.ч. познаване и прилагане на безопасни и здравословни условия на труд. За доказване на горните твърдения представя извлечения от всички редовно водени Книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа, на съхранение от разследващият екип на Окръжна прокуратура - Ст.З., приложени към книжата на досъдебно производство №21/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Ст.З.. Твърди, че липсват констатации за допуснати нарушения на нормативни актове; за причините за възникване на злополуката; за лица допуснали нарушения.

Твърди, че единствено виновен за трудовата злополука се явява пострадалият, на основание че на работника са провеждани всички изискуеми се от закона обучения и инструктажи във връзка с безопасните и здравословни условия на труд, налице е хипотезата на чл.201,ал.1 от КТ и се касае за евентуален умисъл при действията на работника Ц.В., а именно: въпреки че същият е запознат добре със спецификата и сложността на извършваната работа и опасността при неправилни действия; че процесът на извършваната от него работа е на няколко етапа и че не следва да се прави принудително прекъсване на никой от тези етапи; че е допускал, че е възможно настъпване на вредоносен резултат, и въпреки това е извършил действия в нарушение с правилата и с риск да бъде увреден.

Работният цикъл на операцията по приготвяне хетерогенни композиции на основата на олигомери в смесител /хомогенизатор/ се осъществява на няколко цикъла, по подробно зададена рецепта за влаганите, предварително разтеглени компоненти, като изрично условие е при работа на уреда работниците да бъдат извън камерата, в която се намира уредът. Влизане в камерата е позволено само при спрян уред/смесител/. Безспорното наличие на проведените инструктажи на работника, говорят, че тези особености по време на производствения процес са му били категорично известни, което говори за съблюдаване от страна на дружеството на разпоредбата на чл.281 от Кодекса на труда, и изпълнение на задължението за провеждане на инструктажи и за създаване на здравословни и безопасни условия на труд / арг. ВКС-Р№977-10- 4-то г.о.; Р№60-14-1 г.о./ Ц.В. е бил длъжен стриктно да изпълнява всички нормативи, за които е бил инструктиран и е следвало да предвиди и съзнава евентуалните вредоносни последици, които биха могли да настъпят от неспазването на инструкциите и технологичния процес, като избягва ситуации сам да се поставя в състояние на повишен риск, каквото всъщност е сторил.

Работникът е запознат и инструктиран по технологична инструкция № 25140.00028 за безопасност и здраве при работа пожарна и аварийна безопасност при експлоатация на хомогенизатор V-100dm3 при производство на хетерогенни композиции на основата на полимери, утвърдена от ръководството през 2016 година, в която по подробен и категоричен начин са разписани етапите на производството и задължителните условия за тях. Въпреки това на 14.03.2018 г. Ц.В. не е подходил към трудовите си задължения, съгласно инструкциите на работодателя, разяснени при проведените му инструктажи. Ако беше изпълнил тези действия за които е бил обучен, то щеше да предотврати злополуката със себе си.

Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ не е налице, моли да приеме, че е приложима хипотезата на чл.201. ал.2 -съпричиняване на вредоносния резултат от работника, а поведението на пострадалия работник Ц.Р.В. да се тълкува като проявена „груба небрежност" в работата, извършвайки действия /който са в пряка причинна връзка с настъпилата трудова злополука/ в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносния резултат, но надявайки се да го избегне и проявявайки безотговорност при изпълнение на трудовите си задължения въпреки, че е имал достатъчно знания и опит в извършваната работа, нарушавайки инструкциите за работа, с което е допринесъл за трудовата злополука.

Пострадалият не е изпълнил свое задължение - при възникване на авария да изключи машината и да уведоми по най-бърз начин началника на цеха. Недопустимо е, че пострадалият е допуснал да влезе в камерното помещение /доказателство, за което е намереното именно там неговото тяло след злополуката/ при работещ смесител, въпреки известната му категорична забраната за това. След като е бил запознат с основните правила на безопасност, пострадалият е бил длъжен да предвиди последиците от неспазване на основни правила - влизане при смесителя по време на работа на същия, внасяне на мобилен телефон в помещенията /открит също в работника/, не напущане на обекта при възникване на авария.

Пострадалият не само е нарушил конкретни инструкции и правила за безопасност като не е предприел изпълнение на нито едно от вменените му действия, но не е проявил и елементарна житейска съобразителност да отчете местоположението си и действията си в едно такова специфично и високо рисково производство, в каквото се е съгласил и е бил обучен да работа. Пренебрегнал е елементарната предпазливост да не рискува живота си и този на други лица край себе си, след като дори и нещо евентуално да се е объркало при смесване на съставките в производство на хетерогенни композиции, е следвало не да влиза в камерата при смесителя, както разпорежда Инструкцията и да не се извършват нерегламентирани процедури, а да изключи смесителя, да уведоми началника и евентуално при наличие на запалван да се напусне обекта. Твърди, че пострадалият е работил достатъчно дълго време на длъжността «монтажник изделия от метал, боеприпаси», ежедневно е изпълнявал добре и отговорно трудовите си задължения, могъл е да предвиди и е следвало да очаква, че може да настъпи злополука, ако не спази правилата за безопасност на труда.

Допуснатите от пострадалия Ц.Р.В. груби нарушения на правилата за безопасна работа са в причинна връзка с настъпилия резултат. Отговорността за неспазване на технологичните правила при работа е не само на работодателя, а и на работника, който в хипотезата на чл.201,ал.2 от КТ е допринесъл в много голяма степен за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност и безотговорност в работата си, както спрямо себе си, така и спрямо останалите работещи в помещението. Груба небрежност на Ц.Р.В. следва да се тълкува като 90 % съпричиняване на вредоносния резултат поради което моли при евентуално присъждане на обезщетение за всяка от ищците съдът да намали размера на същото с този процент за всяка от тях, на основание чл.201, ал.2 от КТ.

Моли съда да има предвид и факта, че починалото лице Ц.Р.В. е застраховано по полица Задължителна трудова злополука №0111170036001248 с начало 01.06.2017 година, срок една година, Застраховащ „А."АД сключена с „Д.З."АД, ***, с покритие за случаите по чл.55,ал.1 от КСО, поради което и с оглед настъпилото на 14.03.2018 г. застрахователно събитие, на законните наследници на починалото лице след приключване на досъдебното производство №28/2018 г. на ОкрСлС, ОП - Ст. З. е определено от Застрахователното дружество по условията на чл.9 от Наредба за задължителното З. на работници и служители за риска „Трудова злополука“ и изплатено обезщетение, което моли да бъде взето при определяне на дължимото от работодателя обезщетение.

На осн. чл.200, ал.4 от КТ, моли определеното от съда като дължимо от „А."АД  обезщетение да бъде намалено с размера на сумата, която законните наследници са получили по сключения договор за З. до приключване на настоящото дело.

Намира предявения от А.А.С., в лично качество - като „фактическа съпруга" иск за неимуществени вреди за недопустим поради липсата на материално правна легитимация за предявяване на иск по чл.200 от КТ, във вр. с чл.200,ал.5 и чл.202 от КТ. Алтернативно, счита исковете предявени от А.А.С., лично и като майка и законен представител на В.Ц.В.-дъщеря на починалия работник, за неоснователни и прекомерно завишени, неотговарящи на действителната нужда от обезвреда и категорично несъобразени с правилата на справедливостта и добрите нрави

Претендира направените по делото разноски.

 

            Третото лице - помагач на страната на ответника „Д.З.“ АД заявява, че оспорва изцяло предявените срещу ответника искове в настоящото производство, намира същите за недопустими, неоснователни и недоказани по размер. Заявява, че исковете от ищцата А.А.С. са предявени от лице, което не е наследник по закон, т.е. тя е извън кръга на материално легитимираните да предявяват претенции на основание чл. 200 от КТ лица. Предявеният от нея иск е недопустим липсва основание да се разглежда в настоящото производство и моли съда да прекрати производството по делото спрямо този ищец.

Заявява, че по отношение на предявения от В.В. иск се присъединява се към оспорванията и възраженията направени от ответника. Ответникът е осъществил добросъвестно обучението и е провел процедури (инструктажи-много и различни по вид), в качеството си на работодател, по отношение на пострадалото лице, с оглед превенция срещу нарушаване работния процес и злополука, при и по повод осъществяване на работния процес които не са били съобразени и спазени при осъществяване на конкретната задача от пострадалия. Предвид неприключилото досъдебно производство №21/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура - Ст.З., намира за неизяснена фактическата обстановка при и по време на настъпване на т.н. злополука, счита че това разследване се явява преюдициално, по отношение на увреждането, което се твърди че е трудова злополука и има значение за изясняване участието на пострадалото лице в настъпването на вредоносния резултат. Проведеното от НОИ разследване, за издаване на разпореждане №27 от 02.04.2018 г., с което декларираната от работодателя злополука завършила със смъртта на Ц.Р.В., се приема за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО, намира за преждевременно. Поддържа направените възражения от ответника по чл. 201,ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда.

Налице е изключителна вина и/или принос от страна на пострадалия и неговия колега (също пострадал от този инцидент) за настъпване на вредоносния за нея резултат, защото не са спазени технологичните и фактически изисквания при осъществяване на трудовите задължения, в момента на осъществяване на събитието, признато за трудова злополука и това неспазване на трудовата дисциплина е пряка причина за настъпване на резултата. Пострадалото лице не е следвало да се намира в т.н. камера и да осъществява посочените действия, при явна опасност от пожар, за което е бил превантивно и постоянно инструктирано. Като не е проявил съобразителност, достатъчна грижа и е неглижирал опасностите  е застрашил своето здраве, проявявайки груба небрежност. В тази хипотеза не следва да се ангажира отговорността на работодателя при условията на чл. 200 от КТ. Следва той да бъде освободен от отговорност и/или тя да се намали съответно.

При условие на евентуалност оспорва размера на исковете за неимуществени вреди като изключително завишен и неотговарящ на действително претърпените болки и страдания, като се вземе предвид и т.н. принос (съпричиняване) за настъпването на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, освен ако съдът не счете, че злополуката е настъпила изключително по вина на ищцата. Така предявените суми не отговарят на принципа на справедливост и не отразяват действителните факти и обстоятелства.

Оспорва исковете за лихви и разноски, като уточнява, че не са предмет на настоящия спор взаимоотношенията между застраховател и застрахован, свързани с действието и покритията на застрахователния договор между тях, които са лимитирани по размер (от договора и закона) и обвързани с изпълнението на задължения на застрахованото лице и наличието на изключения от покритието. Заявява, че след прекратяване на досъдебното производство, установяващо механизма на събитието и причините за настъпване на същото, на единственият наследник на Ц.В. - В.В., на 19.07.2021 г. е изплатил по претенция № ********* сумата 91075,32 лв.

Оспорва като частен документ и като доказателство декларация от А.С.С. (баща на ищцата) приложена към исковата молба. Същата (декларацията) счита за негодно средство за установяване на факти и обстоятелства, които съдържа, които оспорва и моли съда да я изключи от доказателствата по делото и/или да не я цени като доказателство.

 

            От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

            Безспорни в отношенията между страните са следните обстоятелства: 

           Въз основа на сключен между работника Ц.Р.В. и работодателя „А.“АД трудов договор № 2302 от 23.10.2015 г. е възникнало трудово правоотношение за длъжността “монтажник, изделия от метал”, изпълнението на която длъжност е започнало с постъпването на Ц.Р.В. на работа на 23.10.2015 г.

          В деня на постъпването на работа на Ц.Р.В. е проведен начален инструктаж документиран в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа - Инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж и е издадена Служебна бележка №3178 от 23.10.2015 г. Ц.Р.В. е допуснат до самостоятелна работа с протокол №3178 от 08.11.2015 г. Последният периодичен инструктаж на същия е проведен на 08.01.2018 г., като е документиран в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа - Инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж.

На 14.03.2018 г. Ц.Р.В. и К.П.Ж.са били на работа в „А.“ АД  в завод № 3, цех 130, обект 171, първа смяна с работно време от 05:00ч. до 06:30ч. и от 07:00ч. до 12:30ч. Преди постъпване на работа им е проведен ежедневен инструктаж.

Злополуката станала в завод 3, цех 130, обект 171 на,А.“ АД *** около 10:15 часа на 14.03.2018 г., в резултат на която настъпва смъртта на Ц.Р.В. е обявена за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане №27/02.04.2018 г. на НОИ-ТП Ст.З..

Двамата пострадали / Ц.Р.В. и К.П.Ж./ са приготвяли  хетерогенни композиции на основата на олигомери в смесител (хомогенизатор). Имало запалване на сместа в смесителя (хомогенизатор), гръм, пламъци и дим.

Вследствие възпламеняването на сместа Ц.Р.В. и К.П.Ж.са получели изгаряния по цялото тяло. Ц.Р.В. е загинал на мястото на злополуката, а К.П.Ж.почива по- късно в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД, гр. Ст.З.. Ц.Р.В. е получил изгаряне II- III Б степен на 100% от тялото и дихателните пътища и отравяне с въглероден окис. Причината за смъртта е действие на висока температура- пламъково изгаряне. Съдовете по основата на мозъка са здрави. Трупът е овъглен повърхностно.

Роденият на *** год. Ц.Р.В., с последен постоянен адрес *** З. умира на 14.03.2018 г., неженен и оставя за свои единствен наследник по закон В.Ц.В. с ЕГН ********** – дъщеря.

„Д.з.“ АД, на основание полица за задължителна застраховка „Трудова злополука“ № 0111170036001248 със срок 1 година и начало от 01.06.2017 г., е изплатил на 19.07.2021 г. на В.Ц.В., по претенция № ********* сумата 91075,32 лв.

 

По отношение на обстоятелствата, по които страните спорят съдът намира за установено следното:

Видно от у-ие за наследници №3/04.01.2019 г. на с. Ш.постоянният адрес на В.Ц.В. ***.

Видно от представеното у-ие за раждане на В.Ц.В. родители на родената в гр. К. на *** г. В.Ц.В. са Ц.Р.В. – баща и А.А.С., ЕГН ********** – майка.

На 27.10.2015 год. Ц.Р.В. като наемател е подписал със С.Ф.К.като наемодател договор за наем на жилище – ап. 6 представляващо боксониера със сервизни помещения и обзавеждане в гр. К., на ул. ****за срок от 12 месеца.

На 02.09.2016 г. Ц.Р.В. като наемател е сключил с Н.М.С.като наемодател договор за наем на жилище – апартамент № 11 в гр. К., на ул****, състоящ се от 3 стаи, кухня, сервизни помещения. Договорът е за срок от 1 година с клауза за превръщането му във безсрочен, ако ползването на имота продължи след изтичане на този срок със знанието и без противопоставянето на наемодателя.

На въпросите поставени на осн. чл.176 ГПК ищцата А.С. заяви, че заживели с Ц.В. в едно домакинство в имот на ул. ****, гр. К., под наем като заплащали разходите за стълбището на човек живущ във входа. След забременяването й през  2016 г. за нуждите на семейството се преместили в имот на ул. ****също взет под наем, който наем заплащали на приятелката на наемодателя. Ищцата давала парите на ръка, тъй като тя била през повечето време в жилището, била в майчинство, а Ц.В. отсъствал - ходел на работа. Отношенията им били на „двама млади, влюбени хора, които живеят заедно и имат дете“. Обясненията дадени от ищцата А.С. се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства. Видно от показанията на разпитаните като свидетели А.А. С.– баба на А.А.С. и А.С.С. – баща на А.А.С.А.А.С.  и починалият Ц.Р.В. принадлежат към една етническа група – ромската. Родителите на А.А.С. знаели, че дъщеря им „дружи“ с Ц.Р.В., но не й позволявали да живее с него докато той не отиде да я поиска от тях за жена както са обичаите им. През 2015 год. Ц.Р.В. заедно с родителите си, двамата си братя и други близки отишъл в дома на А.А.С. да я поиска за жена. Близките на А.А.С. дали съгласие и Ц.Р.В. отвел А.А.С. *** където заживели на съпружески начала. Към момента, когато Ц.Р.В. отвел А.А.С. *** за да заживеят заедно, А.А.С. била бременна. Ц.Р.В. казвал, че няма възможност да прави сватба, родителите му били бедни. А.А.С. много го обичала, била съгласна да не правят сватба. Бащата на А.А.С. /няма син/ бил много радостен да има зет като Ц.Р.В., много улегнал за годините си, грижовен към дъщеря му А. и отговорен към семейството си. Показвали привързаността си един към друг открито, прегръщали се, целували се. Когато наближило раждането на детето Ц.Р.В. наел по-голямо жилище. Не живеели в лукс, но той се стараел нищо да не им липсва. Свидетелят А.С.С. винаги бил на разположение на  Ц.Р.В. и А.А.С., помагал им. Ц.Р.В. бил много работлив, много разбран, почитал всички. Имали си всичко. Обичали се много, а след раждането на В. все едно живеели в някаква приказка.

На изписването на детето В. от родилния дом в гр. К. присъствали бабата на А., родителите на А., чичото на А., родителите на Ц.и леля му. Направили снимки от изписването.

Ц.Р.В. обичал семейството, което създал. Петък и събота прекарвали в дома на свидетелката А.А. *** от около 100 кв. м., с два входа. Така били с близките си и пестели от разходите за ток и вода. Двамата ходили на гости и на родителите на Ц., които след раждането на детето В. заминали да работят в Германия.

Ц.Р.В. и А.А.С. винаги били заедно, споделяли си всичко, споделяли и с близките си. Когато Ц.В. започнал работа в завод на ответника свидетелката изразила притеснение, че работното му място е много опасно.  Ц.Р.В. и А.А.С. обяснили, че поемат този риск защото искат да си вземат собствено тяхно жилище, за да не плащат наем 250 лв., месечно.

Двамата родители заедно се грижели за детето. Ц.Р.В. бил силно привързан към В., играел си с нея постоянно, сменял и памперсите, хранел я, като заплаче веднага я взимал на ръце. Когато му давали съвет да не взема детето на ръце, че така ще свикне той не се вслушвал, отговарял „Няма. Тя е на тати момичето“. Родителите на В. отпразнували първият й рожден ден в ресторант „Лозата“, на който присъствали хора от най-близкият им семеен кръг сред които брата на Ц.В., негови роднини. Родителите на Ц.В. не присъствали защото се намирали в чужбина. 

На 14.03.2018 г. Ц.Р.В. свършвал работя по обяд. Имали уговорка с А.А.С. този ден, след като приключи работа да се срещнат по центъра в гр. К..  А.А.С. се облякла и отишла на центъра да го чака. Родителите на Ц.Р.В. научили за смъртта му съвсем скоро след злополуката, но А.А.С. не знаела, те отишли на центъра и да й кажат, че Ц.е починал.

Няма доказателства по делото починалият и ищците да са имали адресна регистрация на един и същ, общ адрес.

За доказване на вредите търпени от ищците са събрани гласни доказателства и съдебно-психологични експертизи. Видно от показанията на разпитаните като свидетели А.А. С.– баба на А.А.С. и А.С.С. – баща на А.А.С. след смъртта на Ц.В. целият живот на А.А.С. се сринал, станала неадекватна, не искала да излиза, стояла затворена с детето, не искала да говори с никой, плачела постоянно, вземала антидепресанти. Преместила се да живее при родителите си,  облепила в снимки цялата стая, постоянно ги показвала и говорела на детето,  че „това е тати Ц.“. Две години след смъртта на Ц.В.А. С.все още не може да свикне, че него го няма, често плаче и взема антидепресанти, един-два пъти месечно посещава с. Шаново, където живеят родителите на Ц.В. и дядо му. Родителите на Ц.В. живеят в чужбина, но А. води детето при дядо му, ходи и на гроба на Ц.В..

А. Салимов работи в предприятие в гр. К., не поддържа отношения с други хора, грижи се за детето. В.В. посещава детско заведение. Усеща осезателно липсата на Ц.В. особено в случаите когато детето е болно и тя има най - много нужда от помощ и подкрепа.

Видно от заключението на СПЕ с вещо лице В.В.З., клиничен психолог в „Център за психично здраве - Ст.З.“ ЕООД А.С. и Ц.В. живели на съпружески начела от 2015 г., имат дъщеря на година и половина към момента на злополуката. Разбирали са се, обичали са се, мислили са за бъдещето на семейството и детето. Със смъртта на Ц.В., в живота на А.С. настъпва обрат – тя страда от разстройство в адаптацията с леки нарушения в когнитивните функции памет и внимание, чести спомени за травмиращата ситуация, повишена емоционална лабилност, честа безповодна раздразнителност, тревожност, депресивни симптоми, намалени интереси и социални контакти. Персестират психични промени като бърза уморяемост, отпадналост, което обуславя намалена активност и инициативност, напрегнатост и безпокойство, потиснато настроение, понижено самочувствие, често появяващо се чувство на несигурност и нерешителност, нарушение на съня. Затруднено е личностното и социалното й функциониране.  А.С. две години след смъртта Ц.В. продължава да тъгува от внезапната и неочаквана смърт, търпи страдания и мъка по загубата на любимия. Като спасение се е „вкопчила” в дъщеря им В., страхува се да я остави дори и за миг, дори и в сигурни ръце каквито са нейните родители.

Видно от заключението на СПЕ с вещо лице К.Р.Л. ***  към момента на освидетелстване В.Ц.В., е на 4 години 3 месеца и 6 дни и няма спомен за съществуването на отношения между нея и Ц.Р.В.. Разпознава Ц.Р.В. като лице само от снимките които има в дома си, на които обяснява, че той е облечен с тениска. В.Ц.В. възприема Ц.Р.В. за баща като знае и говори, че той е на „небето и никога няма да дойде на Земята".  Способността да се прави разлика между различни ментални “образи в главата ”, се развива приблизително на възраст 3 години и се е оформя изцяло до 10-годишна възраст. Дотогава децата не могат да правят надеждно разлика между собственото възприятие, собствените фантазии и историите, които някой им е разказал. В.Ц.В. е психично здраво дете, отглеждано със загриженост от страна на майката и нейните родители. Изградена е емоционална и доверителна връзка на детето с всеки от член на семейството, в което се отглежда, а именно майката и нейните родители. В зависимост от своята активност, пасивност детето реализира своите възможности за адаптация към условията на външната среда, обогатява своите познания, организира от майка си и баща си поведението си, усвоява социален опит. Безспорно е, че развитието на детето се осъществява и в процеса на взаимодействие и с определени социални системи: семейството/микросредата/, близките, приятелите на семейството, детските институции /ясли, градини, училища, съседи/, традициите, ритуалите, норми и програмите касаещи децата.

На 14.03.2018 г. Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр. Ст.З. е образувал  на 14.03.2018 г. досъдебно производство за това, че на 14.03.2018 г. в гр. К., на територията на предприятието „А.“ Ад ***, ЕИК ****, е причинена смърт на лицето Ц.Р.В., ЕГН **********, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Същото е заведено под № 21/2018 г. по описа на ОСлО в ОП – гр. Ст.З..

С Постановление от 02.04.2021 год. Окръжна прокуратура гр. Ст.З. е прекратила досъдебно производство № 21/2018 г. по описа на  Окръжен следствен отдел при ОП-Ст.З., образувано и водено за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК със следните мотиви: че безспорно е установено, че в резултат на физичен взрив, настъпил в около 10:13-10:15 ч. на 14.03.2018 г. в  смесителен съд – хомогеризатор № 30217, намиращ се в помещение 5 на обект 171 в Завод № 3 на „А.“ АД, са пострадали и починали в резултата на същия работещите в помещението Ц.В. и К.Ж.. Физичният взрив е бил провокиран от запалване на сместа в хомогенизатора – димна смес СМК-1, след като в същата е била вложена последната суровина – окислителя натриев нитрат. При нормални условия – температура и атмосферно налягане, и при отсъствие на външно въздействие, между компонентите на димната смес не може да възникне горене. Възможно е да възникне възпламеняване /каквото безспорно е възникнало/ при външно въздействие /удар, триене, искра/, както и в резултата на триене между частиците на фосфора и на окислителя натриевия нитрат, ако са се образували локални нехомогенни участъци /с намалено съдържание на каучук/ следствие например неспазване на технологичния процес или неправилна работа на смесителя. Обективно не може да се установи запалването на какво се дължи – на действия на пострадалите или някой от тях във връзка с неспазване на технологичния процес при влагане на суровините или на неправилна работа на машината смесителя. С оглед на това не може да се обоснове или отхвърли правен извод за виновно поведение на конкретно лице и респ. за извършено престъпление.

 

Видно от доказателствата по делото злополуката станала на 14.03.2018 г. на територията на „А.“ АД, Завод №3, цех 170 обект №171 е запалване на пиротехническа смес, която съдържа червен фосфор, калиев нитрат, и други компоненти. Сместа е чувствителна към външни въздействия. При външно въздействие е възможно да се възпламени. При определени условия може да премине от горене във взрив за изключително кратко време.

          Взривът е възникнал в хомогенизатор с обем V-100 л. с издаден сертификат за качество от „Дезинтегратор“АД . Видно от депозираната по делото СТЕ с вещо лице С.Р.Н. този хомогенизатор намира приложение предимно във фармацевтичната, химическата и козметична промишлености. В конструкцията на това изделие няма датчици за температура и налягане. Не е предвиден и допълнителен монтаж на такива датчици.

Видно от заключението на назначената по делото СТЕ с вещо лице С.Р.Н. - експерт при ПБТСФХ при ГДЖСОБТ - МВР в апаратът (хомогенизатор/смесител), в който е възникнал взривът, не следва да има датчици за контрол на температурата и налягането, съгласно съпътстващата смесителя документация.       Подобни смесители, които са с предназначение за хомогенизиране и суспензиране на течности, съдържащи твърда и течна фаза не се нуждаят от датчици за контрол на температурата и налягането.

Контролът на налягането и температурата при смесването на пиротехнически смеси не може да бъде извършен с датчици, защото процесът от възпламеняване на сместа до нейното пълно изгаряне е изключително бърз.

Видно от заключението на назначената по делото СТЕ с вещо лице инж. П. В. Д. в процеса на производството на хетерогенни композиции на основата на полимери, е практика да се използва червения фосфор в състава им.  Най-ефективните димни боеприпаси са снаредени с композиции на базата на червен фосфор. Смесването на червения фосфор с окислителя - натриевия нитрат, както и с който и да е било окислител, прави сместа по-лесно запалима и опасна, но същата е химически стабилна.

Специфичният технологичен ред при производството на димни смеси на основата на червен фосфор в конкретния случай /сместа, която се е взривила/ е спазен.

Работещият и след инцидента/взрива  мобилен телефон на Красимир, Желев,  намиращ се в помещението, където е настъпил взрива/ не може да е предизвикал взрива по технически причини.

Видно от заключението на двете съдебно-медицински токсикологични експертизи, тази с вещо лице д-р М.Д.М. - токсиколог и тази с вещо лице проф. д-р Я.И. в кръвта на Ц.В. по време на аутопсията е открит етилов алкохол.  Не е описано точно от къде и как е взета кръвта. Експертизите са изготвени по писмени данни. В материалите по делото липсват данни за биологичните и социално-битови характеристики на починалия В. относно тегло, здравно преморбидно състояние, битови навици и алкохолна консумация. Известен е ръстът му - 167 см, вида на телосложението - добре развита к.м. система, умерено изразена подкожна мастна тъкан. (СМЕ л.458) както и възрастта - 27 г. към датата на смъртта.

При жив човек етиловият алкохол се разгражда с еднаква скорост/ количество - средно 0,15%о на час, независимо от алкохолната концентрация в кръвта. ( По- голямо количество може да се разгради при тежка физическа работа, а в по- малко - например при човек в кома, след ЧМТ).

След смъртта разграждането спира. Може отново да има разграждане или новообразуване на алкохол при условия (достатъчно време и постоянна достатъчно висока температура) за развитие на бактериалната флора. Ендогенният алкохол няма никакво значение за определяне концентрацията на алкохола в кръвта, т. е. неговото наличие не може да обуслови повишена концентрация на алкохол в кръвта, тъй като неговата числена стойност влиза в грешката всички методи за определяне на алкохола (до 0,15%о).

Кръвната проба от починалия Ц.В. е взета по време на аутопсията на 14.03.2018 г. около 17 часа, приблизително 7 часа след смъртта.  В 15:15 —15:20 часа на 18.04.2018 г.  химик е определил спектрофотометрично етиловия алкохол в кръвта на Ц.В. — 0,34 %о.  Изследването е проведено в специализирана лаборатория на газов хроматограф по газ-хроматографски метод. Не са били налични пост мортен процеси, които водят до образуване на алкохол и влияят на изследването за наличие на алкохол в кръвта /пенетриране на порталната венозна система и системните съдове от чревни бактерии; анаеробно превръщане на кръвната захар в алкохол и др. към момента на вземане на пробата..

Алкохолна концентрация от 0.34%о се класифицира като субклинична степен на алкохолно опиване /без видими признаци на повлияване от алкохол/. За предклинична степен на алкохолно опиване е характерно, че въздействието на алкохола, може да се установи само с прецизни тестове. Наблюдава се отслабване на фините координационни движение и вниманието, съобразителността, възприятието.

 Ц.В. - към часа на инцидента не е имало външни видими белези на алкохолно опиване/въздействие.  Няма данни по делото Ц.В. да е приемал алкохол по време на работна смяна от 5.00 ч. сутринта на 14.03.2018 г. до злополуката. Теоретично е възможно да се разглежда възможност за алкохолен прием - всеки час преди застъпването на смяна, за което няма основание по делото. Съдът счита, че остатъчното количество алкохол се дължи на приеман от Ц.В. алкохол вечерта на деня преди злополуката. Приел е определено количество алкохол, за което не е могъл да допусне, че има остатъчна концентрация в кръвта при постъпване на работа.

Видно от показанията на разпитаните като свидетели П.И. П.на длъжност инспектор в Отдел „Безопасност и здраве при работа“ в „А.“АД от 10 години, отговарял към момента на злополуката за Завод № 3 и А.С.Б. заместник директор по техническите въпроси на Завод 3 в „А. АД“ от 01.09.2016 г., на 14.03.2018 г. в обект 171 на Завод № 3 се е приготвяла димна смес, смес която като се запали не се взривява, а отделя голямо количество дим. Сместа се е приготвяла в инсталиран смесител - обикновен без изисквания за уред под налягане или уред работещ при различна от стайната температура.  В обекта има два смесителя и една везна, на които работят двама човека. Смесителите се използват от 2015 г., преди това смесването ставало на ръка, „така както се меси тесто“. Целта на смесването е във всяка зона на сместа да се получи смесена композиция. Смесването става при нормални условия - стайна температура, при нормално атмосферно налягане. Има установен задължителен ред при влагането на компонентите става - най напред се поставят течните компоненти, след това се добавят останалите. Най-напред се добавя течния каучук, след това фосфора на порции, като една порция е по 10 кг. Течния компонент, който е в по-голямо количество, отнесено към сухите компоненти. След смесването на първата порция, което продължава определено време докато се постигне хомогенно смесване се прибавя следващата порция.

Разтеглянето на компонентите за двата смесителя става на една везна. Прибавянето на компонентите става при спрян смесител, като регламентирането на хомогенността зависи от начина на работа на машината и времето на смесване. След добавянето на фосфора на порции, което продължава технологично около 2 часа и половина до 3 часа, се добавят технологичните добавки. Най-накрая се добавя окислителя, който е крайния етап на изготвяне на композицията и след добро хомогенизиране сместа е готова за изваждане и влагане в производството.

Влизат по двама души едновременно да зареждат смесителя. Първо се зареждат единия смесител, после другия. От 8-те компонента, които се теглят два се прибавят след като сместа е готова. Компонентите се подават през работен люк, който се затваря когато смесителят работи, затварянето става на резба с капак. Когато спре смесителят, люкът ръчно се отваря, поставя се специално проектирана фуния от цветен метал, през която се добавят останалите компоненти.

Пултът за управление на смесителите се намира в друго помещение зад стена. Командването на смесителя става дистанционно. Работниците слагат на ръка компонентите и излизат от обект 171, отиват до пулта за управление на смесителя и от там включват смесителя. Между двата смесителя няма преграда, разстоянието е около метър и половина - два. Извън помещението те чакат да изтече времето, което по технологичен процес е предвидено да се смесят /разбъркват/ компонентите. В момента, в който спрат смесителя, на пулта има бутон, с който включват една лампа, лампата като се включи отиват в помещението и през специален люк за наблюдение виждат какво е състоянието на сместа в смесителя. Ако е добре размесено изтеглят поредната порция фосфор и я добавят. Фосфорът в опаковка по 50 кг. идваше разтеглен по 10 кг. всяка една порция.

Ако в процеса на бъркане работника види необичайно запалване първото действие което е инструктиран да направи е незабавно да напусне помещението и да се отдалечи на безопасно разстояние, второто - да потърси колегата до себе си дали е излязъл, третото действие е да изключи електричеството на обекта от прекъсвача след което да се обади на началника на смяната или на началник цеха. Електричеството се изключва от прекъсвач, който е на външната стена на обекта и изключва електричеството на обект 171. Той е на разстояние около 15 метра от смесителите.

В авариралия смесител след злополуката е намерено голямо количество смес и вода от действията на противопожарната служба. Хомогенизирането на сместа в неавариралия смесител било завършене, а в авариралият – пред завършване.

Свидетелят Б. на два пъти контактувал с работниците обслужващи смесителите на 14.03.2018 г., като вторият път – около 9,40 часа /по-малко от час преди злополуката/. И двата пъти разговарял с Ц.В. и К.Ж. „да не бързат“. Указанията му били предназначени за К.Ж., понеже той бил „бързак“. Спазването на технологичния процес за приготвянето на сместа може да отнеме около 7 часа, но ако „някой от нещата в този процес се претупат“ според свидетеля Б., сместа може да бъде приготвена за 3 часа.

Работното време на Ц.В. и К.Ж. е започнало в 5,00 часа, инцидентът станал в 10,15 часа, смяната им приключвала в 12,00 часа.

Ако смесителят не е добре почистен от предходната смяна е възможно де се предизвика запалване, при неспазване на технологичния процес относно последователността на влагане на компонентите тъй като имаме механично триене от бъркалките при което е възможно сместа да се запали. Това може да се случи и на последния етап от приготвяне на сместа, когато има неомокрени части от сухите компоненти. Сухите компоненти т.е окислителят и редукторът могат да се смесят без да се запалят, но при механично въздействие като удар, триене /от бъркалките на смесителя/ те се самозапалват.

Според проучването направено от св. Б. работещите в цеха в момента на инцидента са чули звук, видели огън и как К.Ж. е излязъл през прозореца, при положение, че има врата, която е на 50 см от прозореца. 

След включването на ел. захранването на цеха /което при аварията е изключено/ не може да се установи дали смесителите са били включени или спрени когато Ц.В. и К.Ж. са се намирали при тях.

Процесът по бъркане на сместа се извършва по зададено време, в което смесителят да работи. Технически е възможно уредът непредвидено да спре /за което няма създадени предпоставки/. Обстоятелството, че той е спрял не може да се види и разбере от пулта за управление, който е в съседното помещение. Трябва да се отиде до него. Достъп до пулта, който е извън помещението нямат други лица, вътрешните разпоредби забраняват на работника да напуска работното си място и да се разхожда из цеха, да ходи от едно работно място на друго.

Помещението където се намира пулта не се заключва. До него има свободен достъп.

По време на почивката, която е от 10 ч. до 10,15 ч. работниците имат право да напуснат цеха. На около 40 метра от обект 171 се намира мястото за почивка, кафе машина и места за сядане.

На Ц.В. и К.Ж. е провежда ежедневен инструктаж, от началникът на смяната, в която работят. От двамата работници К.Ж. е работник с повече стаж на работното място, на което е станала злополуката. На Ц.В. и К.Ж. са провеждани всички необходими инструктажи, включително  тримесечни опреснителни инструктажи в столовата на завода, в работно време. Времето за инструктаж определял началника на цеха и отнемало не по-малко от 1 ч. Инструктажът се извършвал при спрян работен процес.

Събраните по делото гласни доказателства съдът цени като показания дадени от заинтересовани лица – показания на роднини и показания на работници и служители, срещу които на осн. чл.202 КТ ответникът би имал право на регресен иск за изплатеното на ищците обезщетение, ако се установи, че имат вина за настъпване на злополуката.

Представена е Технологична инструкция № 25140.00028 за безопасност и здраве при работа, пожарна и аварийна безопасност при експлоатация на хомогенизатор V-100dm3 при производство на хетерогенни композиции на основата на полимери. Инструкцията се отнася до както до самия химически процес /хомогенизация/ така и до спецификите на приготвяните смеси. Една от тези смеси е димна смес SMK-1. Инструкцията относно тази приготвянето на тази смес съдържа указания за вида, количеството и последователността на влагане на съставките. По отношение на технологичното време има определено само едно такова – 15 мининутно хомогенизиране на сместа след прибавяне на окислителя. 

Третото лице - помагач на страната на ответника „Д.З.“ АД, след приключване на досъдебното производство №28/2018 г по описа на ОкрСлС,ОП Ст. З., на 19.07.2021 г. е изплатило, по претенция № *********, на основание сключената с ответника „А.“ АД задължителна застраховка на работници и служители за риска „Трудова злополука“, на В.Ц.В. обезщетение в размер на 91075,32 лв.

Исковата молба е подадена на 10.04.2019 г.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Искът на ищцата В.Ц.В., ЕГН **********, действаща чрез своя законен представител А.А. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и следва да бъде уважен за 18 924,68 лв. и отхвърлен в частта до 200 000 лв.

Искът на ищцата А.А.С., ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и следва да бъде уважен за 65 000 лв. и отхвърлен в частта до 200 000 лв.

Смъртта на Ц.Р.В. е резултат от трудова злополука.

За вреди от трудова злополука, които са причинили смърт на работника, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Възражението на ответника, че работодателя не носи отговорност за настъпилите вреди от трудовата злополука поради това, че пострадалият е причинил умишлено увреждането е неоснователно.

Твърдението на ответника, че е налице е хипотезата на чл.201,ал.1 от КТ и се касае за евентуален умисъл при действията на работника Ц.В. е неоснователно.

Липсва основание за намаляване на отговорността на работодателя. Видно от чл.200, ал.2 КТ отговорността може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. От събраните по делото доказателства не може да се направи извода, че е налице допусната от Ц.В. груба небрежност при изпълнение на трудовите задължения.

Възражението на ответника, че Ц.В. не е следвало да се намира в обект 171 в момента на злополуката е неоснователно. Технологичният процес е изисквал присъствието на Ц.В. в обекта при това многократно, т.е. при всяко подаване на съответните порции от смесваните компоненти. Доказателства, че Ц.В. се е намирал в обекта при неизключен хомогенизатор по делото няма, тъй като след злополуката хомогенизаторите са намерени изключени.

Възражението на ответника, че злополуката е настъпила като резултат от неспазването на технологичния процес от извършващият хомогенизирането на сместа Ц.В. е неоснователно. Точната продължителност на процеса като цяло не е разписана и не се установи по делото. Част от дейностите подлежат на времево регламентиране, но значителна част от тях зависят от субективни и обективни фактори. Такива субективни фактори са времето за отваряне на пакетите с компонентите,  времето за разтеглянето на тези компоненти, както и времето нужно при евентуалното разпиляване на част от същите за последващото им задължително  според инструкцията събиране и отстраняване от обекта, поставяне им в отделна опаковка и пренасяне до изолатора за унищожаване. Обективни фактори могат да бъдат състоянието и качеството на компонентите, от които зависи с каква скорост ще настъпи хомогенизирането, доколкото същите провокиран необходимостта от повтаряне или не на определени операции. 

Неоснователни са твърденията на ответника, че злополуката е резултат от непроявена от Ц.В. съобразителност, достатъчна грижа и неглижиране на опасности или нарушение на правилата за безопасна работа.

Не се подкрепя от събраните по делото доказателства твърдението на ответника, че въпреки познаването на естеството на изпълняваната дейност Ц.В. е извършил действия в нарушение с правилата и с риск да бъде увреден. Липсва основание да се приеме, че запалването на сместа е резултат от действие, респ. бездействие на Ц.В.. Смесителите са били два и са се обслужвали последователно от пребиваващи в обекта едновременно две лица. Данни за това дали действие, респ. бездействие, на което и да от тези лица, е причинило вредоносния резултат по делото няма. Обстоятелството, че в кръвта на Ц.В. е  намерено съдържание на алкохол 0,34 промила не може да обоснове неправилно поведение на починалия поради това, че по статистически данни такова количество алкохол води до незабележими с обикновено наблюдение изменения, откриваеми само със специални тестове. Статистическите данни не съставляват доказателство за това как конкретно това съдържание на алкохол в кръвта се е отразило на способността на Ц.В. да изпълнява конкретната трудова функция, изразяваща се в периодично подаване на големи количества вещества в съд през фуния и включване и изключване на уред през пулт за управление чрез натискане на бутон. Те дават осреднена представа за възможните влияния върху индивида. Практически повлияването е строго индивидуално и зависи от множество субективни фактори, които не са и не могат да бъдат отчетени за установяване на отражението, което е имало върху Ц.В. в деня на злополуката. Данни за негативно повлияване на способността на Ц.В. да извършва възложената му трудова функция по делото няма, напротив починалият е бил в контакт с колегите си в продължение на 5 часа, а с ръководител на производството – на два пъти преди инцидента. Нито колегите му, нито директорът са имали съмнения относно пригодността на Ц.В. в деня на злополуката да извършва възложената му дейност. 

Съгласно даденото с Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК на ВС разбиране за вреди от трудова злополука  на осн. чл. 200 от Кодекса на труда отговаря работодателя. Пострадалият няма право на обезщетение за претърпените вреди и на  основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД тъй като имуществената отговорност на предприятието при смърт или увреждане здравето на работник по чл. 200 КТ е уредена като самостоятелна вид имуществена отговорност, изключваща отговорността по ЗЗД.  Смисълът, вложен в тази разпоредба, изключва възможността за посочените вреди да се търси отговорност от предприятието алтернативно и по ЗЗД.

Новия Кодекс на труда въведе отклонения от гражданскоправния режим на отговорността по ЗЗД, за да се засили защитата на живота и здравето на работника. Отклонението се изразява в това, че е без значение за отговорността на предприятието е дали негов орган или друг негов работник имат вина за настъпването на вредите. Съгласно разпоредбата на чл. 212 от Кодекса на труда за неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт на работник се прилага гражданският закон.

Вярно е твърдението на ответника, че по аргумент за противното за уредените в чл. 200 - 202 КТ въпроси не се прилага Законът за задълженията и договорите. От изложеното обаче следва, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи не само когато е нарушена общата забрана да не се вреди на друг, но и когато вредите са причинени поради неизпълнение или неточно изпълнение на договор, като договорната отговорност по чл.200 от КТ  е специална с това, че е обективна/безвиновна и за вреди настъпили от неизпълнение или неточното изпълнение на задължението на работодателя да осигури на работника условия на труд, гарантиращи опазването на живота и здравето му, а деликтната отговорност е за виновно причинени вреди пряка последица от вредоносното действие/бездействие.

Видно от ТР 4/2012 от 29 януари 2013 год. постановено по т. д. № 4/2012 ВКС, ОСГТК, при липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е  по-строга от договорната). Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по тежката му отговорност) – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

 С Решение № 2 от 11.VII.1995 г. по гр. д. № 1/95 г., Пленумът на ВС е приел, че деликтната отговорност по чл. 45 и сл. ЗЗД и по чл. 200 и сл. от Кодекса на труда задължава всеки, който е причинил вреди другиму, да ги обезщети в пълен обем. Липсва уредба в закона за начина на определяне (изчисляване) на размера на обезщетенията, затова приложими при спорове за обезщетения при непозволено увреждане относно предмета, лицата и начина на определяне на обезщетенията са залегналите в  ПП на ВС № 4/1968 г. и ПП на ВС № 4/1975 г. основни принципи - задължителни за съдилищата и относими еднакво както при търсене на обезщетения за вреди от деликт /по ЗЗД/, така и при обезщетения за вреди от неизпълнение на договор / по КТ от 1987 г. / с изключение на  решенията по точки 2 и 3 от Постановление № 4/1968 г. и точка 7 от Постановление № 4/1975 г., които са обявени за загубили сила.

Неоснователно е възражението на ответника, че нормите на КТ /чл.212/  ограничават правоимащите по чл.200 от КТ лица при смърт на работник, респ. служител до кръга на наследниците по закон на починалия.

Законът не дава разрешение на въпроса кои са лицата легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Именно това е наложило тълкуването на закона дадено с  Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и с  последвалото ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Според последното дадено тълкуване е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. 

Ищцата А.А.С., ЕГН ********** и ищцата В.Ц.В., ЕГН **********, действаща чрез своя законен представител А.А.  са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение: В.Ц.В., ЕГН ********** на основание че е най-близък роднина по закон на починалия по права линия, а А.А.С. на основание създадена особено близка връзка с починалия -  лице, което е съжителствало на съпружески начала с починалия, без да е бил сключен брак, от което съжителство е родено и дете.

Създадените между А.А.С. и Ц.В. отношения се характеризират като съжителство на съпружески начала – изпълнени с взаимна обич, доверие, желание за взаимопомощ, подкрепа, разбирателство, грижа един за друг, общи грижи за детето, общи грижи за домакинство.

Възражението на ответника, че фактическото съпружеско съжителство е недоказано поради това, че починалият и ищците не са имали адресна регистрация на един и същ, общ адрес съдът намира за неоснователно. Съществуващото в Закон за гражданската регистрация задължение за адресно регистриране не е ограничено със срок. Ищцата А.А.С. както и починалият Ц.В. са изпълнили задължението си да заявят писмено своя постоянен и настоящ адрес, но не са изпълнили задължението си по чл. 99 в срок 30 дни да заявят промяната на настоящия си адрес. Поведението на съжителстващите лица е типично за етническата група към която принадлежат – изискването за  промяна на настоящия адрес в определен срок не се следи приоритетно от държавните органи и като правило не влече неблагопрятни последици за неспазилите го. Живеенето на квартира /под наем/ за определен срок по правило недълъг срок, е кратковременно състояние и промяната на адресната регистрация, ако не е свързана с лична необходимост остава извън полезрението на гражданите.

С Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленум на Върховния съд на Република България, кръгът на лицата по т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. е допълнен - имат право на обезщетение за неимуществени вреди и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. С ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК е постановено, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. 

Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК обявява за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХI.1984 г. на Пленума на Върховния съд съгласно което при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.

Претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени права, съгласно правилата за наследяване по Закона за наследството, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука, а както вече бе посочено в т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия при непозволено увреждане, каквото безспорно е трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без оглед наследствените им права. Лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, от което съжителство е родено и дете, като най-близък негов родственик има право на обезщетение за преживените морални страдания от смъртта му (решение № 115/15.11.2018 на ВКС по гр. д. № 4455/2017).

Ищцата А.А.С. преживява тежко загубата на партньора си Ц.В., който е и баща на детето й В.. В резултат на загубата А.А.С. е преживяла силен емоционален  стрес довел до разстройство в адаптацията. Две години след загубата болестната симптоматика все още не е претърпяла обратно развитие и симптомите остават клинично изразени, рефлектират върху поведението й и водят до значим субективен дистрес, който нарушава личностовото и социалното й функциониране. Създадените между нея и починалия взаимоотношения нямат дълбочината и силата на съпружеските взаимоотношения. Отношенията създадени между А.А.С. и Ц.В. представляват фактическо съжителство, което в известна степен наподобява съпружеските взаимоотношения. Разликата между съпружеското и фактическото съжителство е в степента на поемане на  отговорност за връзката от двамата партньори. В случая липсва поемане на отговорност за връзката между Ц.В. и А.С. преди узнаването на факта, че двамата очакват дете. Заживяване на съпружески начала преди  факта на бременността  не е осъществено – не са били извършени характерните за етническата група, към която починалият принадлежи ритуали, даващи му право да заживее с ищцата в свое собствено домакинство. 

Смъртта на Ц.В. причинява на А.А.С. страдания. Със смъртта му тя безвъзвратно е лишена от морална опора и подкрепа, от възможността да отгледа детето си в сигурна, защитена и нормална семейна среда. 

От значение за индикиране на интензитета и периода на страданията, а следователно и на размера на обезщетението, са продължителността на съвместния живот както и психическите нагласи на индивидите резултат от средата, в която психиката им се формира. Съвместния живот на ищцата и починалия е продължил малко повече от 2 години. Публично известен факт е че сключените през 2021 година  граждански брака в страната са 26 620, прекратените през същата година бракове с развод са 10 021. Тенденцията в средата, която е формирала нагласите на ищцата А.А.С. и починалият Ц.В. е за все по-намаляваща продължителност както на брачната връзка, така и на връзката между съжителстващи на съпружески начала лица.

Със смъртта на своя баща ищцата В.В. понася целият комплекс от травмиращи и негативни преживявания: лишаването от грижите на починалия за нея като дете и за нейните близки хора, чието благополучие е част от условието неговото ежедневие да е положително, подкрепящо, конструктивно.В.В. е лишена от переспективата за нормален семеен живот и семейство с двама родители. Лишена е от бащинска грижа, обич, морална подкрепа.

Факт, е че загубата е настъпила преди да се е изградила осъзната връзка на ищцата В.В. с починалия й баща. От този факт  не може да се направи обосновано предположение дали страданието на детето ще е по-малко или по-голямо. Изградената емоционална връзка родител – дете на определен етап от живота на детето може да бъде показател затова колко силно детето преживява загубата на родител, с който то има конкретни по вид, качество и интензитет взаимоотношения. Липсата на изградена такава връзка, по причина невъзможността да бъде изградена, може да има за резултат както по-леко преживяване на загубата така и значително по-тежкото й преживяване, отколкото ако детето познаваше баща си. С какви емоции детето ще натовари образа на отсъстващия баща и кого ще вини за това отсъствие са демоните, пред които поради смъртта на Ц.В., ще се изправи самото невръстно дете и възпитаващият В. родител. Във всички случаи смъртта на Ц.В. безвъзвратно е променила стереотипът и начина на живот на В.Ц., тъй тя никога няма да изживее нормално присъщото на биологичната връзка баща-дъщеря съдържание.

Отсъствието на Ц.В., от живота на В.Ц.В., има негативно влияние върху развитието на детето още от момента на настъпването на смъртта му. През първите пет години от живота на детето връзката баща-дъщеря е особено силна, необходима е редовна близка комуникация, за да се положат основите на доверие на момичето към мъжете. В.Ц.В. обаче няма свой собствен спомен за съществуването на Ц.Р.В., а само изградена представя, че човекът от снимките в дома й е нейният баща който никога няма да се върне на Земята.  Загубата на родител е настъпила в периода на ранното детство на В. и с напредването на възрастта на детето ще рефлектира все по-осезателно върху развитието му. Възпитателната функция на родителите, начинът и качеството на общуване оставят своя отпечатък върху психиката и емоционалното съзряване на детето. Развитието на детето се осъществява в процеса на взаимодействие  със семейството. Хармонично развитие на дете е постижимо в пълноценно семейство с хармонични взаимоотношения.

От взаимодействие на детето с родителя се формира неговата идеология, неговите убеждения и разбирания за правилно и неправилно, за добро и лошо, формира се личността му и нравствените му ценности. Благодарение на грижите на родителите си, детето ще реализира своите възможности за адаптация към условията на външната среда, ще обогатява своите познания, ще организира поведението си, ще усвоява социален опит. В този смисъл отсъствието на един от двамата родители силно повлиява процеса на развитие на детето, поставяйки го в неблагоприятна за него и неестествена за биологията му среда. Едно момиче трябва да види, че баща му обича майка му. Наблюдавайки любовта на бащата към майката, всяко дете изпитва чувство на сигурност, радост, щастие и хармония в света.

Най-важното изискване за правилното развитие на В.В. е  да се чувства истински обичана и приета от мама и татко. От това зависи самочувствието й и нейното отношение към околните. Грижите на други значими възрастни /различни от биологичния родител на детето/ могат да подпомогнат и направляват развитието на детето, но не могат да компенсират негативните отражения, които отсъствието на биологичния родител има върху психиката на детето. Ролята на бащата е от особено значение за целия съзнателен живот на В.В.. Докато майката дава на детето си безусловна любов, приемане и подкрепа, бащата е този който определя системата за самочувствие на дъщерята. Бащината любов дава на момичето чувство за сигурност, самочувствие, собствена стойност; развива женственост, привлекателност, търсене и успех. Има ключови моменти във възпитанието на едно момиче, отговорността за които е на бащата и  майката колкото и да се опитва не може да замести бащата в тях. Връзката с бащата влияе фундаментално върху формирането на дъщерята като бъдеща жена, по-нататъшните й връзки с мъжете и избора на партньор в живота.

Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия.

Неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, затова обезщетяването им е по справедливост. На обезщетяване подлежат всички вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора.

За справедлив размер на обезщетението на вредите търпени от В.В. съдът счита сумата 110 000 лв. В.В., на 19.07.2021 г. е получила по претенция № ********* сумата 91075,32 лв., изплатена й от „Д.з.“ АД. Дължимото от работодателя обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за З. на работниците и служителите. Претенцията на ищцата В.В. следва да бъде уважена за 18924,68 лв.

За справедлив размер на обезщетението на вредите търпени от ищцата А.С. съдът счита сумата 65 000 лв. Претенцията на ищцата А.С. следва да бъде уважена за 65 000 лв. и отхвърлена в частта до 200 000 лв. като неоснователна.

Паричното задължение за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди възниква в деня на увреждането и е дължимо от момента на възникване / чл.82-чл.86 ЗЗД/. Когато задължението произхожда от непозволено увреждане на договорно основание – трудова злополука длъжникът се смята в забава и без покана /Р №217/25.07.2013 г. по гр.д. № 1038/2012 г. на ВКС, 4-то г.о./. Размерът на обезщетението за забава е определен от закона с презумпцията, че не се нуждае от доказване визирана в чл.86 ЗЗД – размерът на законната лихва. В случаите, когато се претендира, че забавата е причинила по-големи вреди от презумираните от закона, вредите подлежат на доказване.

За забавеното изпълнение на паричното задължение дължимо от ответника на ищцата В.В. ответникът дължи на същата обезщетение в размер на законна лихва върху сумата 110 000 лв. считано от 14.03.2018 г. и до 18.07.2021 г. и на законната лихва върху сумата 18 924,68 лв. считано от 19.07.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.

За забавеното изпълнение на паричното задължение дължимо от ответника на ищцата А.С. ответникът дължи на същата обезщетение в размер на законна лихва върху сумата 65 000 лв. считано от 19.07.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.

Ищците са освободени от внасянето на държавни такси и разноски по съдебното производство на осн. чл. 359 КТ тъй като предявените за разглеждане спорове са трудови спорове по см. на чл.357, ал.1 КТ. /Опр. №36/02.02.2007 г. на ВКС по ч.гр.д. № 424/2006 г. 3-то г.о./.

Ищците са представлявани по делото от Адвокатско дружество „Й. и Е.“ с нотариално заверено на 28.02.2019 г. пълномощно, в което няма упоменато възнаграждение за извършеното представителство. В  представеният от ищците списък на разноските е записано, че същите не са направили разноски при разглеждане на делото пред първата инстанция.

Ответникът представя списък на разноските /л. 591,т. III /

Разноските на ответника възлизат на 15 077,30 лв., от които 5 лв. за удостоверение /л. 115, т. I/; 180 лв. за съдебно-химическа експертиза /л. 170, т. I/; 140 лв. депозит за съдебно психологична експертиза /л. 183, т. I и л. 264, т. II/; 400,30 лв. депозит за съдебно-медицинска експертиза /л. 447 и л. 514, т. III/, 13272,00 лв. адвокатско възнаграждение по дан. фактура към договора № **********/16.05.2019 г. /л. 75, т. I/ и 1080,00 лв. адвокатско възнаграждение по дан. фактура към договора № **********/13.10.2022 г. /л. 601,т. III /.

Погасяване на част от задължението за обезщетение за неимуществени вреди чрез получаване на застрахователно обезщетение е извършено след 10.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба. Съразмерно с отхвърлената част от претенциите ищците следва да заплатят на ответника направените от него разноски в размер на 8480 лв., от които 5090 лв. дължими от ищцата А.С. и 3390 лв., разноски дължими от ищцата В.В..

 Ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на Районен съд – К. в размер на 7 000 лв., от които  4 400 лв. по иска за обезщетение за непозволено увреждане на В.В. и 2 600  лв. по иска за обезщетение за непозволено увреждане на А.С..

         

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „А.“ АД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор инж. Н. Х.И.да заплати на В.Ц.В., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, оф. 4, адв. И.Й., действаща чрез своя законен представител А.А.С., ЕГН ********** сумите:

-         18 924,68 лв. /осемнадесет хиляди деветстотин двадесет и четири

лева и 68 ст./, представляващи обезщетение за причинени й неимуществени вреди от смъртта нейния баща Ц.Р.В., резултат от настъпила на 14.03.2018 г. около 10 часа и 15 минута, в завод 3, цех 130, обект 171 на „А."АД *** трудова злополука като ОТХВЪРЛЯ претенцията й частта над 18 924,68 лв. и до 110 000 лв. като погасена поради изплащане на 19.07.2021 г. застрахователно обезщетение за вредите и като неоснователна в частта над 110 000 лв. и до 200 000 лв.;

-        законна лихва върху сумата 110 000 лв. за периода от 14.03.2018  г. и до 18.07.2021 г.;

- законната лихва върху сумата 18 924,68 лв. считано от 19.07.2021 год. и до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „А.“ АД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор инж. Н. Х.И.да заплати на А.А.С., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, оф. 4, адв. И.Й. сумите:

-        65 000  лв. /шестдесет и пет хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинени й неимуществени вреди от смъртта Ц.Р.В., резултат от настъпила на 14.03.2018 г. около 10 часа и 15 минута, в завод 3, цех 130, обект 171 на „А."АД *** трудова злополука като ОТХВЪРЛЯ претенцията й частта до 200 000 лв. като неоснователна;

-        законната лихва върху сумата 65 000 лв. считано от 14.03.2018 г.

и до окончателното изплащане на сумата.

 

Банкова сметка ***: IBAN: ***: ВIС: ****в "Р.Б.ЕАД, титуляр Адвокатско дружество „Й. и Е.".

 

ОСЪЖДА В.Ц.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, оф. 4, адв. И.Й., действаща чрез своя законен представител А.А.С. и чрез адв. И.Й. със съдебен адрес ***, оф. 4 да заплати на „А.“ АД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор инж. Н. Х.И.сумата 3390лв., представляваща разноски по делото.

 

          ОСЪЖДА А.А.С., ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***, оф. 4, адв. И.Й., да заплати на „А.“ АД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор инж. Н. Х.И.сумата 5090 лв., представляваща разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „А.“ АД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор инж. Н. Х.И.да заплати по сметка на Районен съд – К. държавна такса в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/, от които  4 400 лв. по иска за обезщетение за непозволено увреждане на В.В. и 2 600  лв. по иска за обезщетение за непозволено увреждане на А.С..

 

В производството по делото участва  „Д.З.“ АД ЕИК ****със седалище и адрес на управление *** в качеството на третото лице - помагач на  „А.“ АД с ЕИК ****.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Ст.З..

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: