№ 1241
гр. Варна, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20233110201759 по описа за 2023 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ДЗЗД „Аресса“, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Феликс Каниц“ № 15, ет. 3,
ап. № 18, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Р. Д. от АК
– Варна срещу Наказателно постановление № 03 – 2201270 от 04.01.2023 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което
на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса
на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева за това, че на 05.12.2022 г. в гр. Варна, в строителен обект
„Многофункционална сграда с търговски и обслужващи обекти, магазин за
хранителни стоки, открит паркинг“, находящ се в УПИ XXI – 1759, 1760, 1761
за обществено обслужване (с идентификатор 10135.3513.1964), кв. 14 по
плана на 26 – ти м.р. ул. „Андрей Сахаров“ № 3, дружеството ДЗЗД „Аресса“,
в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето П. Н. М., с ЕГН:
**********, изпълняващ трудови функции на „бояджия“ в строителен обект
„Многофункционална сграда с търговски и обслужващи обекти, магазин за
хранителни стоки, открит паркинг“, находящ се в УПИ XXI – 1759, 1760, 1761
за обществено обслужване (с идентификатор 10135.3513.1964), кв. 14 по
плана на 26 – ти м.р. ул. „Андрей Сахаров“ № 3, с определено работно време
1
от 09:00 часа до 15:00 часа, с определено трудово възнаграждение 4 лева/
кв.м., без да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по
трудово правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл.
1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Дружеството ДЗЗД „Аресса“ намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, като навежда един основен аргумент в
защита на своята позиция, а именно навежда твърдения, че
правоотношението, възникнало между него и лицето П. Н. М. не може да бъде
характеризирано като трудово. Дружеството съзира като порок в процедурата
по издаване на наказателното постановление, че в предоставените на
работниците/ служителите декларации, предварително са вписани
квалификации като „длъжност“, „работно време“, „работно място“, които са
характеристики на трудово правоотношение, без да се осигури на
работниците/ служителите възможност да направят самостоятелно изявление.
Дружеството излага своите подробни аргументи в подкрепа на становището
си, че е налице облигационно – правно отношение между него и лицето П. Н.
М., поради което и за него не е било възниквало задължение да сключва
трудов договор в писмена форма с лицето. Поради гореизложените
съображения, въззивното дружество ДЗЗД „Аресса“ моли за отмяна на
процесното наказателно постановление.
В проведеното на 25.09.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД №
1759 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество
ДЗЗД „Аресса“ не изпраща нито законен, нито процесуален представител,
който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.
В проведеното на 25.09.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД №
1759 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна
Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от
своя процесуален представител юрисконсулт Н.Т., която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че
нарушението е безспорно установено, като счита, че остава недоказано
твърдението на въззивното дружество, че е бил сключен граждански договор
между него и работника/ служителя П. Н. М.. Юрисконсулт Т. моли също така
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
2
На 02.12.2022 г. възникнало трудово правоотношение между дружеството
ДЗЗД „Аресса“, с ЕИК: ********* и работника/ служителя П. Н. М., по силата
на което работника/ служителя М. поел ангажимент да престира труд в полза
на дружеството с трудови функции на бояджия с работно време от 09:00 часа
до 15:00 часа срещу трудово възнаграждение в размер на 4 лева на боядисан от
него квадратен метър.
В ранните следобедни часове на 05.12.2022 г. св. П. М. М. – ст. инспектор
в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършила проверка по спазване
на нормите на трудовото законодателство в строителен обект
„Многофункционална сграда с търговски и обслужващи обекти, магазин за
хранителни стоки, открит паркинг“, находящ се в УПИ XXI – 1759, 1760, 1761
за обществено обслужване (с идентификатор 10135.3513.1964), кв. 14 по
плана на 26 – ти м.р. ул. „Андрей Сахаров“ № 3 в гр. Варна, на който
строителен обект полагал труд в полза на ДЗЗД „Арреса“ работника/
служителя П. Н. М..
Св. М. предоставила на П. Н. М. декларация, в която той лично попълнил
елементите на своето правоотношение с дружеството – негов работодател,
като декларирал, че работното му време е от 09:00 до 15:00 часа, почивни дни
са му събота и неделя, получава трудово възнаграждение в размер на 4 лева на
квадратен метър.
Св. М. преценила, че правоотношението между ДЗЗД „Аресса“ и П. Н. М.
е трудово по своя характер, като установила, че дружеството е допуснало до
работа П. Н. М., без обаче да е сключен трудов договор в писмена форма
между страните по трудовото правоотношение.
Преценявайки, че с това свое поведение, дружеството ДЗЗД „Аресса“ е
извършило нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда, на 12.12.2022 г. св. М. съставила акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирала дружеството за
нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 04.01.2023 г.
Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената
част на АУАН, издал процесното наказателно постановление, с което на
3
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда, наложил на въззивното дружество административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за извършеното от него
нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради
следните съображения:
На първо място липсва спор между страните, че трудов договор в писмена
форма между ДЗЗД „Аресса“ и работника/ служителя П. Н. М. никога не е бил
сключван.
Също така страните не спорят, че в следобедните часове на 05.12.2022 г.
П. Н. М. е осъществявал бояджийска дейност в строителен обект, находящ се в
гр. Варна, ул. „Андрей Сахаров“ № 3 именно в полза на ДЗЗД „Аресса“, като
основния по делото спорен въпрос е какъв е характера на правоотношението
между дружеството и лицето П. Н. М..
Според съда са налице достатъчно убедителни доказателства, които да
характеризират правоотношението като трудово по своя характер. Мотивите
на съда за така застъпената позиция са следните:
Съдът няма причина да се съмнява в обективността и достоверността на
фактите, които сам П. Н. М. е попълнил в предоставената му декларация. Още
повече, че тяхната достоверност не е оспорена от страна на въззивното
дружество.
Самият работник/ служител М. е декларирал наличието на работно време
(09:00 часа до 15:00 часа), сам е декларирал наличието на два почивни дни в
работната седмица, декларирал е и размера на трудовото си възнаграждение –
все елементи, съставна част от трудовото правоотношение.
Съдът не може да сподели за основателно възражението, че
правоотношението е облигационно.
4
На първо място не е представен от страна на дружеството какъвто и да
граждански договор, който да урежда отношенията му с работника/ служителя
П. Н. М.. Нито се навеждат някакви конкретни твърдения на коя дата е
сключен такъв граждански контракт, какво е неговото съдържание, какви са
неговите клаузи, какво е времетраенето на неговото изпълнение.
Ето защо съдът не може да приеме за достоверно твърдението, че е
налице граждански договор, който да урежда отношенията на дружеството с
лицето П. Н. М. по отношение бояджийската работа, която е извършвал в
строителния обект.
Още повече, че наличието на работно време, наличието на почивни дни
въобще не са елемент на гражданско правоотношение, като житейско
издържано е в един граждански договор да бъде вписана крайната цена на
бояджийската услуга, а не както са се договорили страните по 4 лева на
квадратен метър.
Ето защо според съда правоотношението, възникнало между ДЗЗД
„Аресса“ и П. Н. М. е трудово, поради което и е следвало преди да го допусне
до работа на строителния обект, дружеството да сключи с П. Н. М. трудов
договор в писмена форма.
Доколкото това не е било сторено, според съда дружеството е
осъществило нарушение с правна квалификация разпоредбата на чл. 62, ал. 1
вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което и правилно е била
ангажирана административно – наказателната отговорност.
Във въззивната жалба е обърнато внимание на доказателствената
стойност на декларацията, която в случая е била попълнена от лицето П. Н.
М.. Действително не веднъж е бил поставян въпроса, че декларацията е
типизирана и може да подведе попълващото я лице, но в случая не може да се
говори за подобен порок.
Още веднъж съдът би желал да подчертае, че дружеството по никакъв
начин не е оспорило, представяйки доказателства, още повече дори
навеждайки конкретни твърдения, които да опровергаят изнесените в
декларацията данни.
Ето защо съдът няма причина да не ги приеме за достоверни, а именно
въз основа на тези данни, съдът намира, че в случая правоотношението е
трудово по своя характер.
5
Същевременно съдът намира, че размера на наложената имуществена
санкция е неправилно индивидуализиран. Наказващият орган е възприел
изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на
административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил
наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум
от 1500 лева. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като
смекчаващо вината обстоятелство, че в административно – наказателната
преписка не се съдържат данни дружеството ДЗЗД „Аресса“ да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което
мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което
от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно
отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.
Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното
производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален
размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление № 03 – 2201270 от 04.01.2023 г., издадено от Директора на
дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, следва да бъде изменено, като
размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“
бъде редуциран до размер от 1500 лева.
Съгласно уважената, респ. отхвърлената част на жалбата и съгласно
материалния интерес по делото, следва ДЗЗД „Аресса“ да заплати на дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна парична сума в размер на 40 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 2201270 от 04.01.2023 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което
на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса
на труда, на ДЗЗД „Аресса“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Феликс Каниц“ № 15, ет. 3, ап. № 18, е наложено
6
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за
това, че на 05.12.2022 г. в гр. Варна, в строителен обект „Многофункционална
сграда с търговски и обслужващи обекти, магазин за хранителни стоки,
открит паркинг“, находящ се в УПИ XXI – 1759, 1760, 1761 за обществено
обслужване (с идентификатор 10135.3513.1964), кв. 14 по плана на 26 – ти м.р.
ул. „Андрей Сахаров“ № 3, дружеството ДЗЗД „Аресса“, в качеството си на
работодател е допуснало до работа лицето П. Н. М., с ЕГН: **********,
изпълняващ трудови функции на „бояджия“ в строителен обект
„Многофункционална сграда с търговски и обслужващи обекти, магазин за
хранителни стоки, открит паркинг“, находящ се в УПИ XXI – 1759, 1760, 1761
за обществено обслужване (с идентификатор 10135.3513.1964), кв. 14 по
плана на 26 – ти м.р. ул. „Андрей Сахаров“ № 3, с определено работно време
от 09:00 часа до 15:00 часа, с определено трудово възнаграждение 4 лева/
кв.м., без да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по
трудово правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл.
1, ал. 2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на санкцията до размер
от 1500 лева (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА ДЗЗД „Аресса“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Феликс Каниц“ № 15, ет. 3, ап. № 18 да заплати на
дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна парична сума в размер на 40 лева
(четиридесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение в
производството по НАХД № 1759 по описа за 2023 г. на Варненския районен
съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7