№ 831
гр. Разград, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Гражданско дело №
20223330101729 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София
срещу Д. П. П., с която са предявени обективно съединени искове за установяване
дължимостта на сумата 1031,08лв. главница, законната лихва, сумата 200,86лв. договорна
лихва за периода от 28.08.2020г. до 28.11.2020г., 149,11лв. - обезщетение за забава за
периода от 29.02.2020г. до датата на подаване заявлението в съда. Претендира и за
заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 28.11.2019 г. между „Микро Кредит" АД
и ответника е сключен договор за заем MicroCredit № 9001-00003096, по силата на който
дружеството е предоставило заем в размер на 1200 лева. Условията на договора се съдържат
в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за
кредит" и "договор за заем", като "Общите условия"/ОУ/, при които се отпуска кредитът,
неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем". Подписвайки
Договора за заем, заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума
от 1200 лв., като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията,
посочени в договора и приложимите ОУ. Съгласно разпоредбите на ОУ в съответствие с
които е сключен договора за заем, с подписването му заемополучателят удостоверява, че
предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с
необходимата преддоговорна информация. Съгласно ОУ, при които е подписан договора,
заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер
на 279 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 123.25 лева, като първата
погасителна вноска е платима на 28.12.2019 г. Така страните са договорили общ размер на
плащанията по заема 1479.00 лв. На основание попълнен и подписан формуляр - Искане за
допълнителни услуги, на 28.11.2019 г. между „Микро Кредит" АД и Д. П. П., е сключен
Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 900100003096, съгласно който
„Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на Заемополучателя пакет от
допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е
предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на
сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена
за допълнителни услуги в размер на 962.64 лв., като му е предоставена възможността да я
заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 80.22 лв., при първа погасителна
вноска, платима на 28.12.2019 г. На длъжника начислена лихва за забава, както следва: по
договор за заем: 149.11 лв. за периода от 29.02.2020 г. (датата на която е станала изискуема
1
първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в
съда, като за периода 13.03.2020 г. -14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. По договор за
допълнителни услуги: 97.10 лв. за периода от 29.02.2020 г. (датата на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда. Размера на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Срокът на договора
е изтекъл на 28.11.2020 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем. На длъжника е начислена лихва за забава, както следва: По договор за заем: 15,17
лв. за периода от 1.05.2020 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от
длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. По договор за допълнителни услуги: 51,81 лв. за
периода от 1.05.2020 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Размерът на начислената
лихва е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена
погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на 30.06.2021 г. с последната погасителна
вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответницата е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с Изх. № УПЦ-П-МКР/9001-00003096 от
12.06.2020 г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с
известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Същото получено
лично от ответника. Иска да се приеме като доказателство към настоящата искова молба -
Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" изх. №
УПЦ-П-МКР/9001-00003096 от 12.06.2020 г. за извършената цесия, което да се връчи на
ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Сочи постановени от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД.
По образуваното ч.гр.д. № 1375/2022 г., PC Разград е издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна обуславя
правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
В предоставения срок ответникът чрез процесуален представител депозира отговор.
Оспорва молбата, както обстоятелството, че е била уведомена за извършената цесия.
Оспорва, че е налице валиден договор за цесия между Микро Кредит АД и Агенция за
събиране на вземания ЕАД. Оспорва обстоятелството, че е получавал пощенска пратка от
ищеца със съдържание „уведомление за цесия“ относно процесния договор. Оспорва цесията
да е породила действие, т.к. не индивидуализира прехвърленото вземане и липсва посочване
цената на прехвърлянето. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищцовото
дружество. Счита, че ищецът не е изпълнил задълженията си по процесния договор за
кредит, оспорва предоставянето на сума в размер на 1200лв. Не оспорва подписа на
представения договор за ответник, но твърди, че същият е пренесен посредством специални
технически средства, поради което иска ищецът да представи документите в оригинал.
Счита, че процесния договор е нищожен в частта, в която са уредени лихвите, поради
противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на
чл.11 т.9 и т.10 от ЗПК вр. с чл.22 ЗПК. Оспорва начисленият лихвен процент, като твърди,
че същият е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави. Уговорката за лихва
надвишава трикратния размер на законната лихва. Поради накърняване на този принцип се
е стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора за
потребителски кредит и до злепоставяне на интересите. Размерът на договорната лихва
определен едностранно от кредитора и неподлежащ на предоговаряне от ответника,
нарушава добрите нрави и наред с това представлява злоупотреба с право. Нищожността на
тази клауза влече след себе си недействителността на целия договор, доколкото същият не
би бил сключен без тази клауза. Че договорът не съдържа реквизитите по чл.10 и чл.11 т.6,
2
т.9а т.11 и т.12, т.20, т.23 и 24 ЗПК. Нито от договора нито от погасителния план става ясно
каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част-лихва и каква част-
такса за обслужване на кредита. Не ставало ясно дали сумите по погасителния план са с
фиксиран размер във всяка погасителна вноска, или първо се заплащат таксата за
обслужване на кредита лихвата и едва тогава главницата. Договорът не съдържа клаузи,
относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока до
който това може да бъде упражнено. Включително правото потребителят да погаси
усвоената главница и лихва съгласно чл.29 ал.4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден. Поради което съгласно чл.22 и чл.23 ЗПК договорът е недействителен.
Оспорва дължимостта на сумата по договор за допълнителни услуги. Същите представляват
действия по управление на кредита, както, че няма доказателство тези допълнителни услуги
да са били извършени. С тях се цели заобикаляне на закона като се събират такси имащи
правния характер на скрити лихви. Прави възражение за изтекла давност по отношение на
претендираните суми за главница и лихви, тъй като касаят период, надхвърлящ петгодишен
и тригодишен давностен срок, през който не са предприети действия за събиране на
вземането.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: На 28.11.2019г. между Микро Кредит АД и ответника като
заемополучател сключен договор за заем Microcredit №00003096, с който е рефинансиран
заем: 1191-10198822, рефинансирана сума 678,91лв. Сума за получаване-516,09лв. Начин на
усвояване: в брой на касите на Изипей. Размера на заема е 1200лв. за срок 12 месеца, обща
сума за погасяване – 1479лв., дължима на равни месечни погасителни вноски от по
123,25лв. Фиксиран лихвен процент - 40,47%, ГПР 48,90%. Към договора приложен
погасителен план, като е посочено в договора, че е неразделна част от него, както и Общите
условия. Съгласно т.18 от общите условия към договора, при забава на дължима
погасителна вноска за всеки календарен ден на забава се дължи законна лихва за забава. На
28.11.2019г. сключен договор за допълнителни услуги в размер на 962,64лв. На 10.06.2020г.
подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015г. между ищеца и Микро Кредит АД, по силата на който вземаният на Микро
Кредит АД срещу ответника произтичащи от процесния договор за заем и договор за
допълнителни услуги и двата от 28.11.2019г. прехвърлени изцяло на ищеца. На длъжника е
изпратено уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-МКР//9001-00003096 от 12.06.2020г. от
ищеца като пълномощник на цедента, упълномощен да уведоми всички длъжници за
сключения договор за цесия, видно от приложено пълномощно на л.21. Същото изпратено
на ответника, като в известие за доставяне е отразено, че уведомителното писмо е получено
лично от ответника на 17.06.2020г.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1375/2022 г. на РС Разград е издадена заповед
за изпълнение срещу ответника за претендираните суми: 1031,08лв. главница, 200,86лв.
договорна лихва за периода 28.02.2020г. – 28.11.2020г. и сумата 149,11лв. лихва за забава за
периода 29.02.2020г.-28.07.2022г., по подадено от ищеца заявление на 28.07.2022г.
В заключението си вещото лице по назначената счетоводна експертиза сочи, че
размерът на усвоената сума по процесния кредит е 1200лв., обща сума за погасяване 1479лв.
В т.ч. рефинансиране на кредит №1191-1019882 – 678,91лв. Получаване на сума в брой на
каса на Изипей -516,09лв., такса за усвояване на кредит – 5лв. Дата на усвояване на кредита
– 28.11.2019г. Има направени две вноски за погасяване на кредита в размер на 407,50лв. С
3
тази сума са погасени: главница в размер на 168,92лв., договорна лихва в размер на 78,14лв.,
платени услуги - 160,44лв. Остатъкът по договор за паричен заем: главница от 1031,08лв.,
договорна лихва в размер на 200,86лв. Остатък по договор за допълнителни услуги -
802,20лв. Размерът на законната лихва за забава по договор за паричен заем - 223,11лв. за
периода 10.06.2020г. - 28.07.2022г. По договор за допълнителни услуги - 173,58лв. В с.з.
вещото лице пояснява, че ако сумата то 160,44лв. заплатена от ответника се отнесе към
договора за заем, би се погасила главница за месец януари и за месец февруари в размер на
87,90лв. Както би се погасила лихва в размер на 34,79лв. за м. март 2020г. в размер на
31,81лв. и част от главницата за м. март 2020г. в размер на 30лв, като остава сума в размер
на 61,44лв./като се има в предвид заплатените 160,44лв./ Тогава ще се промени и размерът
на лихвата за забава, както и периода на същата, ще бъде считано от 15.03.2020г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обосновано,
неоспорено от страните.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415
от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му
е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск
по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в
заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от
приложеното ч.гр.д.№1375/2022г. на РС Разград. Следва да бъде установен и юридическият
факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът
му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем
юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден
договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него. В случая се установява
договорното правоотношение между Микро Кредит АД и ответника като заемополучател по
процесния договор за заем, с който му е предоставена парична сума в размер на 1200лв., с
който рефинансиран предишен заем на ответника в размер на 678,91лв., при съответната
уговорена лихва, която следва да върне в срок до 28.11.2020г. На първо място не се оспорва,
че подписа е положен от ответника, като и от заключението на вещото лице се установява,
че сума в размер на 516,09лв., съответно такса за усвояване на кредит - 5лв. е изплатена на
ответника на каса на Изипей. Ответникът е направил две вноски за погасяване на кредита,
заплатил сума в общ размер на 407,50лв. Което плащане следва да се отчете и като
извънсъдебно признание от негова страна. Паради което намира за доказано наличието на
облигационно отношение между ответника и Микро Кредит АД по процесния договор за
заем. Вземането спрнямо ответника е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и
прехвърляне на вземания, като в Приложение №1 към рамков договор за прехвърляне на
вземания в приложения опис под №149 е отразен договор за заем от 28.11.2019г., съответно
имената на ответника, посочен е размерът на главница, договорна и лихва за забава в
претендираните по делото размери/л.24/. Поради което е неоснователно възражението на
4
ответната страна, че цесията не е породила действие и не е индивидуализирано
прехвърленото вземане. Неоснователно намира възражението на ответника, че не е
уведомен за извършеното прехвърляне. Уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД за прехвърляне на
вземането може да бъде извършено от новия кредитор/цесионер/, ако е упълномощен за това
от стария кредитор/цедента/, както е в случая/в т.см. Решение по т.д. №62/2015г. II т.о. ВКС,
Решение №137 от 02.06.2015г. по гр.д. №5759/2014г. на III г.о. ВКС/. Уведомлението за това
е получено лично на 17.06.2020г., видно от приложено известие за доставяне, като няма
доказателства подписа да е положен от друго лице. Освен това връчването на уведомлението
по чл.99 ал.3 ЗЗД като приложение към исковата молба поражда спрямо ответника
предвиденото в чл.99 ал.4 ЗЗД действие. Поради което следва да се приеме, че е налице
надлежно уведомяване, в тази връзка съдебната практика/напр. Решение №123 от
24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. II т.о. ВКС и др./. По отношение възраженията на ответника
за недействителност на договора на основание чл.22 Закона за потребителския кредит ЗПК/:
Последният въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11. В чл.21 се предвижда,
че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на закона е нищожна. А чл.22 ЗПК визира, че когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.1 т.7-9 договорът е недействителен. В случая
са спазени изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК относно формата на договора, както
изискванията на чл.11 ал.1 т.1-12 и т.20 ЗПК. Договора е сключен в писмена форма по ясен
и разбираем начин, в него е отразен размерът на месечната вноска включваща главница и
лихва, които са посочени в конкретен размер, срока за плащане, видно от погасителния
план, неразделна част от договора.Така също в приложените ОУ в т.15 е упоменато какво
включват погасителните вноски - част от главницата и част от лихвата, дължима за времето
на ползване на заема. Съгласно чл.11 ал.1 т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа посочване
на ГПР по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момент на
сключване на договора за кредит. В договора е посочен ГПР, както и общата сума дължима
от потребителя. По отношение възражението на ответната страна, че възнаградителната
лихва е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД - противоречие с добрите нрави:
Условията по които следва да се предоставят кредити на потребители са предмет на
специално регулиране със ЗПК. Същият предвижда за нищожни уговорки за размер на
годишни разходи, надхвърлящи пет пъти размера на законната лихва. Според чл.19 ЗПК
годишния процент на разходи изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждение от всякакъв вид/ изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Договорната лихва е възнаграждението на кредитодателя за това, че е
предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователно обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски кредит
законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва във формирането на
ГПР и съответно е определил максимален размер на същия. В тази връзка преценка за
противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната
5
лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания максимален размер на ГПР. В
случая към датата на сключване на договора за заем, размерът на лихвения процент е
40,47%, при основание лихвен процент определен от БНБ 0% плюс 10 пункта отгоре.
Определения в договора ГПР е 48,90%, не надвишава пет пъти размера на законната лихва.
Не може да се приеме, че договорната лихва е нищожна поради портиворечие с добрите
нрави, тъй като законодателят е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР. Цитираната
практика от ответната страна, според която противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва ненадвишаваща трикратния размер на законна лихва,
то същата е постановена преди разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК да въведе законово
установен императивен лимит на възнаграждението на кредитора. Освен това
възнаградителната лихва e цената на кредита и следователно клаузата за нея е съществен
елемент на договора за банков кредит, поради което, ако тя е ясна и разбираема, няма
нарушение на принципите за справедливост и добросъвестност и уговорката не противоречи
на добри нрави/в т.см. по реда на чл.290 ГПК Решение № 60800 от 16.09.2021г. т.д.
№466/2020г. I т.о. ВКС/ В случая уговорената лихва е ясна и разбираема, лихвения процент
не се променя, поради което същата не е нищожна, като ответникът дължи заплащане на
уговорената възнаградителна лихва за периода на действие на договора. Дължи се и
мораторна лихва по чл.86 ЗЗД върху просрочената част от главницата. Тук съдът намира, че
дължимите суми не са в претендирания от ищеца размер. Като се има предвид направените
две плащания от ответника в общ размер на 407,50лв., от които сумата 160,44лв. е отнесена
към договора за допълнителни услуги който не е предмет на претенциите, съответно за
дължими суми по същия не е издавана заповед за изпълнение, то тази сума относима към
задълженията по договора за заем, се налагат нови изчисления. Тъй като с плащането от
160,44лв. се погасява вноската за м. февруари 2020г. включваща главница и лихва, както
лихвата за м. март 2020г. в размер на 31,81лв. и част от главница-61,44лв., остава
незаплатена сумата 30лв. за главница от вноската за този месец. Така се променя и периодът
на договорната лихва, дължима е от м. април 2020г., както и началния период на лихвата за
забава – от 15.03.2020г. Съответно редуцираните суми са: за главница - 881,74лв., договорна
лихва в размер на 134,26лв. изчислена по таблица на л.3 от заключението на вещото лице,
но считано от 29.04.2020г., както сумата 208,68лв. лихва за забава/изчислена по реда на
чл.162 ГПК с електронен калкулатор/ от 15.03.2020г. до 14.07.2022г., поради което
претендиранта в размер на 149,11лв. е основателна. До първоначално предявените размери
за главница и договорна лихва, както за периода 28.02.2020г. до 15.03.2020г. за договорна
лихва и за периода от 29.02.2020г. до 29.04.2020г. по отношение на моратора лихва, следва
да се отхвърлят.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца от
направените по делото разноски в общ размер на 672,39лв./122,39лв. държавна такса, 400лв.
депозит за вещото лице, 150лв. юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно уважената
част от иска, т.е. сумата 564,81 лв. Както и за разноските в заповедното производство в
размер на 27,61лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение съразмерно
уважената част, сумата 107,19лв.
6
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответната страна, в случая на упълномощения
адвокат на основание чл.38 ал.2 от ЗА се следва заплащане възнаграждение съразмерно
отхвърлената част от иска. Неоснователно е в този смисъл възражението на ищеца изразено
в молба вх.№10706 от 05.12.2022г., за липса на предпоставки за предоставяне на безплатна
правна помощ на ответника. В случая такава правна помощ не е предоставяна. По делото е
приложен договор за правна помощ и съдействие, в който отразено, че ответника
упълномощава адвокат Н. И. И., с уговорка, че услугите по договора, ще бъдат
предоставени безплатно от адвоката на клиента на основание чл. чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата. Съдът не може да обсъжда наличието на основанието по чл.38 ал.1 т.2 ЗА при
произнасяне по отговорността за разноски. Съдът е длъжен да определи адвокатско
възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат, като осъди другата страна да
го заплати при наличието на предпоставките за това, а именно да е оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по ч.38 ал.1т.1-3 ЗА и в
съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Взаимно
формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реса
на чл.38 ал.1 т.2 ЗА е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като
решението дали да окаже безплатна правна помощ е въпрос единствено на преценката на
самия адвокат./в т.см. Опр. №643/7.12.2022г. по ч.т.д. №2370/2022г. I т.о., Опр. №4314 от
1.12.2022г. по ч.гр.д.№3711/2022г. III г.о. ВКС/ Според чл.2 ал.5 Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл.7 ал.2 - За процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от
формата на съединяване на исковете, поради което от сумата 1220лв./420+400+400/ на
адвокат Н. И. съразмерно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати сумата
195,20лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П. П., ЕГН**********, адрес
гр.Разград, у***************, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК203670940, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт
ет.2 офис 4, сумата 881,74лв./осемстотин осемдесети един лева и седемдесет и четири
стотинки/ главница, ведно със законната лихва считано от 28.07.2022г. до окончателното и
изплащане, сумата 134,26лв. /сто тридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/
договорна лихва за периода от 29.04.2020г. до 28.11.2020г., сумата 149,11лв./сто четиридесет
и девет лева и единадесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 15.03.2020г. до
28.07.2022г., като отхвърля претенцията за главница и договорна лихва до първоначално
предявенияте размери, както претенциите за договорна лихва за периода от 28.02.2020г. до
7
28.04.2020г. включително и лихва за забава за периода от 29.02.2020г. до 14.03.2020г.
включително, като неоснователни
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН**********, адрес гр.Разград, у*************** ДА
ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 сумата
564,81лв./петстотин шестдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ за разноски в
настоящото производство, както сумата 107,19лв./сто и седем лева и деветнадесет стотинки/
за разноски по ч.гр.д.№1375/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Н. И. И. с ЕГН********** с адрес на упражняване на дейността: гр.София, п.к.
1463, ул. Гургулят №31 ет.1 сумата 195,20лв./сто деветдесет и пет лева и двадесет стотинки/
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8