Р Е
Ш Е Н
И Е №421
гр.Пловдив,19.07.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
гражданско отделение ,І гр. с., в публично заседание на двадесет и осми юни през две
хиляди и осемнадесета година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№164 по описа за 2018г. ,за да се произнесе ,взе
предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от К.Т.Г., ЕГН **********, и Л.К.Г., ЕГН **********,***,
против „Застрахователна компания Лев инс“АД ,ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район “Лозенец“, бул.“Черни
връх“№51 Д ,с която са предявени искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ.
Изложено
е в исковата молба ,че ищците К.Г. и Л.Г. са съотв. съпруг и дъщеря на М. Г.
,загинала при ПТП , настъпило на ***г. Твърди се ,че на посочената дата ,около 04,10ч., на път *** / ***/ Д. Р. М.
,управлявайки собствения си лек автомобил „BMW 320d” с рег. №К
2094 ВВ, е нарушил правилата за движение по пътищата /
чл.5,ал.1,т.1 ;чл. 16,ал.1,т.1, чл.20,ал.1 и ал.2 и чл.21,ал.1 от ЗДвП / и е
предизвикал пътно- транспортно произшествие ,при което е починала наследодателката
на ищците- М. Е. Г.. По случая било образувано досъдебно
производство №449/2016г. /пр. пр.№5285/2016г./ на Окръжна прокуратура- ***, което
е прекратено с постановление от 03.01.2017г. поради смъртта на виновния водач М..
Твърди
се ,че вследствие внезапната загуба на наследодателката им ищците са претърпели
изключителни болки и страдания. Ищецът изпаднал в шок след научаване за смъртта
на съпругата си ,с която са живели заедно ** години. Л.Г. претърпяла
изключително сериозен стрес ,болка и страдания ,като преживените от нея
негативни емоции настъпват по време, когато е бременна в седмия месец. Поради
причинените на пострадалата увреждания ,същата е погребана по начин, който не
позволява на близките й да се сбогуват с нея ,а ищцата не е успяла да присъства
на погребението с оглед напредналата си бременност. В резултат на смъртта на М.
Г. ищците изпитват чувство на безизходица ,тревожност, отчаяние вътрешно
напрежение ,търпят и личностова промяна. Сочи се ,че отношенията между ищците и
пострадалата са се основавали на взаимопомощ ,подкрепа и съчувствие. Смъртта на
последната е причинила непоправима душевна травма на ищците ,която не е отшумяла
и понастоящем. Изложено е още, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи по осъществяване на траурната церемония- за закупуване
на гробно място.
Твърди
се, че управляваното от виновния водач МПС ,с което е причинено произшествието
,било застраховано със застраховка „ГО” при ответното дружество със
застрахователна полица №*** от ***г., със срок на действие от 07.11.2015г. до
06.11.2016г. Поради сключения застрахователен договор, ищците заявили искане
пред ЗК”Лев Инс”АД за обезщетяването им
по административен ред ,като по образуваната преписка било определено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди за всеки от тях в размер от по 65 000 лв.
и 200 лв.- обезщетение за имуществени вреди за ищцата ,с които те не се
съгласили.
С
оглед изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение за
осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати на ищците
застрахователно обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди -болки и
страдания в резултат на причинената смърт на М. Е. Г. -съпруга на ищеца и майка
на ищцата ,настъпила при пътно-транспортно произшествие, станало на *** на път *** /***/ ,като
претенциите са заявени като частични –за сума от по 200 000лв. от общ размер на
вземането- от по 300 000лв. ,ведно със законната лихва върху обезщетенията,
считано от 23.02.2017г. /датата на предявяване на застрахователната претенция/
до окончателното им изплащане ,както и сума в размер на 200лв.-обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди вследствие на същото увреждане ,ведно
със законната лихва върху сумата ,считано от 23.02.2017г. до изплащането й .
Допълнителни
съображения по спора са развити с писмена защита на адвокат С. и адвокат Ч.–пълномощници
на ищците. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на адвокат А.С. , осъществил процесуалното представителство на ищците при
условията на чл.38,ал.2, във вр. с ал.1,т.3 от ЗА.
В
срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба ,с който
се оспорват исковите претенции по основание и размер. Оспорват се всички
твърдения на ищците относно механизма на осъществяване на процесното
пътно-транспортно произшествие .Твърди се, че посоченият в исковата молба за
виновен водач на лек автомобил „BMW 320 d” с рег. №К 2094 ВВ не е отговорен за пътно-транспортното
произшествие, изключителна вина за настъпването му има поведението на М. Г. ,водач
на МПС „Дачия Сандеро” с рег. №РВ 6587 РА ,която е допуснала нарушения на чл.5
и чл.20 от ЗДвП .Алтернативно се поддържа, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Оспорва се твърдението за
наличие на причинна връзка между ПТП и телесните увреди на починалата. На
следващо място ответникът оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди
, както и периода, през който са търпени същите. Сочи и че пострадалата е
нарушила нормата на чл.137а от ЗДвП, с което съществено е допринесла за
настъпване на вредните последици. Изложено е още от ответника ,че търсеното
обезщетение е прекомерно завишено ,с оглед критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД .Не се оспорва от него наличието на валидно сключен и действащ
застрахователен договор към момента на пътно -транспортното произшествие.
В срока по чл.373 от ГПК от
ищците е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват твърденията
на ответника ,че е налице изключителна вина за станалото на *** пътно-
транспортно произшествие от страна на М. Г. или че същата е съпричинила
настъпилите вредни последици .
С допълнителен отговор ,депозиран
на 15.05.2018г., ответникът заявява ,че не възразява да се приеме за безспорно
между страните обстоятелството за наличието на застрахователно правоотношение
по отношение на лек автомобил „BMW 320d” с рег. № К2094
ВВ.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност ,намира следното:
Не е
спорно между страните и се установява от представеното удостоверение за
наследници №***, издадено от Община ***, че ищците К.Г. и Л.Г. са наследници по
закон /съотв. съпруг и дъщеря/ на М. Е. Г. ,починала на ***г.
От
приетите по делото- констативен протокол за ПТП с пострадали лица и протокол за
оглед на местопроизшествие е видно ,че на ***г. около 04,10 ч. ,на път *** /***/
при 20+ 500 км, е станало пътно-транспортно произшествие с участници- Д. Р. М.
,управлявал лек автомобил „БМВ 320Д” и М. Е.Г. ,управлявала таксиметров лек
автомобил „Дачия Сандеро” .
Установява
се от представеното постановление от 03.01.2017г. на Окръжна прокуратура- ***
,че на *** е образувано досъдебно производство №449/ 2016г. по описа на ***- ***,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.3, б. „б” вр.
с ал.1. вр. с чл.342, ал.1 от НК- за това дали на ***г. ,на път *** /***/ при
км 20, при управление на МПС е нарушил
правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно
лице –Д. М. ,М. Г. и П. И.. С горепосоченото постановление досъдебното
производство е прекратено ,тъй като деецът Д. М. е починал. Приет е в
постановлението следният механизъм на пътно-транспортното произшествие: На ***г.
,около 4,10ч., Д. М. управлявал собствения си автомобил „БМВ 320 d”,с рег. №К 2094 ВВ ,по източната лента на платното за
движение по път *** ,в посока от юг на север т.е. от гр. *** към гр. ***, със
скорост 178 км/ч. В същото време по западната лента на платното на движение на
пътя, в посока от север на юг, т.е. от гр. *** към гр. *** ,със скорост от
около 50 км/ч се е движил *** лек автомобил „Дачия Сандеро” с рег. №РВ 6587 РА,
управляван от М. Г., като на предната дясна седалка в автомобила пътувал П. И. от
гр. ***. В един момент водачът на лекия автомобил „БМВ 320 d ”,по
необясними от техническа гледна точка причини, отклонил автомобила и навлязъл в
лентата за насрещно движение ,при което след около 0,6 секунди настъпил удар
между двете МПС ,който бил неизбежен. Вследствие на силния сблъсък тримата
пътуващи в двата автомобила получили тежки травми, несъвместими с живота ,и
починали на място. Счетено е ,че вина за настъпилото пътно-транспортно
произшествие има водачът на лекия автомобил „БМВ 320d”, който е нарушил правилата за движение и
по-конкретно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, според който, на пътно платно с
двупосочно движение на водача на ППС е забранено ,когато платното за движение
има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещното движение
освен при изпреварване или заобикаляне.
По делото е допусната съдебно- медицинска
експертиза ,с вещо лице д-р Й.Ш. ,от чието заключение се установява ,че при
процесното пътно-транспортно произшествие на М. Г. са били причинени следните
травматични увреждания: почти пълно травматично отделяне на главата от тялото с
разкъсване на тъканите по задната повърхност на шията ,отделяне на гръбначния
стълб и разкъсване на жизнено важния стволов и гръбначен мозък, тежка черепно- мозъчна
травма, изключително тежка гръдна и шийна травма, коремна травма и др. ,които
увреждания са били изключително тежки и са довели до настъпването на смъртта на
пострадалата. Според заключението, най общият механизъм за получаване на
установените травматични увреждания е по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет с голяма кинетична енергия на удара; касае се за една
високоенергийна автомобилна травма, вътре в силно деформираното купе на лекия
автомобил. Посочено е от експерта, че уврежданията на пострадалата са получени
при станалото на ***г. пътно-транспортно произшествие ,като е налице пряка
причинно-следствена връзка между последното и причинените тежки травматични
увреждания и настъпилата смърт на М. Г.. Изложено е в заключението ,че при
конкретния механизъм на настъпване на ПТП предпазният колан /в случай че
пострадалата е била с такъв/не би изпълнил своето предназначение и вероятността
да се получат тежки ,животозастрашаващи и несъвместими с живота травматични
увреждания на пострадалата е била много голяма и в случая се е реализирала.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са изслушани
показанията на свидетелите
–Д. К. Т., И. П. С. и Н. К. Д..
Свидетелката Д. Т. /дъщеря на
ищеца и сестра на ищцата/ твърди ,че семейството им било сплотено ,живеели във
взаимно разбирателство и се подкрепяли. Отношенията между родителите й се
основавали на обич и уважение ,не е имало сериозни пререкания помежду им. М. Г.
била много деен и активен човек ,морална и материална опора на цялото
семейство. Внезапната й смърт се отразила изключително тежко на ищеца
,първоначално той бил много разстроен , неадекватен ,впоследствие станал
избухлив. Свидетелката сочи ,че между ищцата Л.Г. и пострадалата е имало
изключително топла, емоционална връзка и макар да не са живели през последните
години в едно домакинство ,двете често се виждали и чували по телефона. М.
участвала активно в живота на дъщеря си, подкрепяла я , изразила готовност да я
подпомага след раждането на детето й. Научавайки за смъртта на майка си
,ищцата, която била в напреднала бременност, изпаднала в шок, плачела постоянно
,отдръпнала се от хората и се затворила в себе си. И понастоящем Л. продължава
да изпитва тъга и не може да превъзмогне сполетялата я загуба. Смъртта на М. Г.
променила необратимо живота на близките й, оставила траен отпечатък в
съзнанието им.
Аналогични показания депозира и
свидетелят И. С., който живее на съпружески начала с ищцата и има
непосредствени впечатления от взаимоотношенията в семейство Г.. Същият заявява
,че отношенията между ищеца и съпругата му били нормални ,липсвали дрязги и
скандали помежду им ,решенията взимали общо, разбирали се добре. Ищецът бил
съкрушен от внезапната загуба на М., това събитие много го променило ,станал
раздразнителен ,често се карал без причина. Л. и майка й имали изключително
силна връзка ,били много привързани, контактът им бил ежедневен, говорели си за
всичко, правели планове във връзка с предстоящото раждане. М. била добър и
грижовен родител ,истинска подкрепа за дъщеря си. Загубвайки майка си, ищцата изживяла
неописуема мъка ,душевни болки и страдания ,продължаващи и до днес, имала
големи терзания, че поради напредналата си бременност не е могла да отиде на
погребението й. След инцидента Л. се променила, затворила се, отказвала да
шофира, не споделяла преживяванията си с никого, избягвала да говори за
случилото се ,разстройвала се ,ако някой спомене за катастрофата.
От показанията на свидетелката Н.
Д., която е сестра на ищеца, също се установява ,че отношенията в семейство Г.
били хармонични ,всички се разбирали ,уважавали и се грижили един за друг
.Децата били много привързани към майка си ,тя ги напътствала и подпомагала в
трудни моменти .Особено силна била връзката между пострадалата и дъщеря й Л.,
двете поддържали близки и топли отношения. М. била много зрял ,жизнен ,мъдър и
отговорен човек, всеотдаен родител ,опора за близките си, намирала решение на
всички проблеми. Смъртта й била голям удар за членовете на семейството й, всички
били съкрушени и все още не могат да преодолеят голямата загуба ,която ги е
сполетяла. Свидетелката сочи ,че след инцидента брат й станал по-неуверен
,несигурен, Л. също се променила- станала по-мълчалива ,затворена ,продължавала
да изпитва чувство на празнота, ходела често на гроба на майка си.
Съдът счита, че следва
да се кредитират
депозираните от свидетелите показания, преценени с оглед нормата на чл.172 ГПК,
тъй като са логични, последователни , убедителни и основаващи се на непосредствените им впечатления от
преживяванията на ищците .
По
повод претендираното от ищцата обезщетение за имуществени вреди са представени
по делото –фактура от *** и фискален бон, от които е видно, че Л.Г. е заплатила сума в размер на 200лв.
,представляваща такса за гробно място.
Не е спорно между страните, че лекият автомобил „БМВ 320 d”,с рег. №К 2094 ВВ, е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество към датата
на настъпване на събитието.
Установява се от представените по
делото документи по щета №***г. ,че ищците са подали заявления до ЗК”Лев Инс”АД
за завеждане на претенции по застраховка „ГО“, съдържащи искания за заплащане
на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди ,а ищцата и за
имуществени вреди .Видно от изготвения доклад по щетата, на К.Г. е определено
обезщетение в размер на 65000лв., а на Л.Г.-65200лв. ,като с писмо от
09.08.2017г. същите са изразили несъгласие с така посочените размери на
обезщетенията.
С оглед на така установената фактическа
обстановка ,съдът намира ,че предявените искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди са частично основателни.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ,
увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Според
чл.493, ал.1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка “ГО” на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество,
пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането,
разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция,
включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.
За да се ангажира отговорността
на застрахователя, е необходимо да се установи наличието на всички кумулативни
изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител на вредата ,както и че към момента на
увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между последния и
застрахователя.
Установи се от събраните по
делото доказателства ,че на ***г. е станало пътно-транспортно произшествие ,при
което е настъпила смъртта на наследодателката на ищците. Видно от заключението
на съдебно- медицинската експертиза ,което съдът възприема изцяло ,като обективно
,компетентно изготвено и неоспорено от страните, на М. Г. са причинени
изключително тежки и несъвместими с живота травматични увреждания на жизнено
важни органи ,които са причинили смъртта й, като е налице и причинна връзка
между увреждането и коментираното пътно-транспортно произшествие.
Обстоятелството ,че М. Г. и водачът на застрахованото
МПС-„БМВ 320 d”,с рег. №К 2094 ВВ, са участници
в процесното ПТП е удостоверено с констативен протокол за ПТП, съставен на ***г.,
който има характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК, и в свидетелстващата си част същият обвързва съда с материална
доказателствена сила.
Няма спор между страните по отношение механизма на настъпилото
пътно-транспортно произшествие и наличието на вина у водача Д. М. за причиняване на последното. Приети са по делото заверени копия от
документи по ДП №449/2016г. в т.ч. постановление за прекратяване на наказателно
производство от 03.01.2017г., от които се установяват обстановката и механизма
на станалото ПТП. Видно е от същите, че Д. М. е управлявал
автомобила си със скорост от 178 км/ч ,която е била технически несъобразена с
конкретната пътноклиматична обстановка и е навлязъл в лентата за насрещно
движение на място ,по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. ,когато там
насрещно се е движил лекият автомобил „Дачия Сандеро”, управляван
от М. Г.. А при тази фактическа установеност
се налага извод, че допуснатото нарушение от водача на увреждащия автомобил на
правилата на чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП е основна причина за настъпване на произшествието.Съдът
счита,че причинна връзка с вредоносния резултат имат и нарушенията от страна на
Д. М. на разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият
се е движил със скорост над максимално разрешената за извън населено място и е
загубил контрол върху управлението на автомобила ,който е навлязъл в лентата за
насрещно движение. От ответното дружество не са ангажирани доказателства за
обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие. Допуснатата по делото
автотехническа експертиза е била заличена с оглед изразеното от процесуалния
представител на ответника становище ,че не се оспорва механизма на ПТП, поради
което следва да се приеме ,че фактите са се осъществили така, както е записано
в постановлението за прекратяване на наказателното производ-ство. Предвид изяснения в него механизъм на
произшествието и при липсата на доказателства Д. М. да е нарушил умишлено
правилата за движение ,се налага извод ,че формата на вината е непредпазливост.
Не се доказва наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата ,изразяващо
се в непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а
от ЗДвП, а и това възражение бе оттеглено от ответника в първото по делото
съдебно заседание.
На следващо място, от показанията на
разпитаните по делото свидетели Д.Т. ,И. С. и Н. Д. се установиха описаните в исковата молба
неимуществени вреди ,претърпени от ищците- силни душевни болки и страдания от
неочакваната смърт на наследодателката им М. Г., както
и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и деянието. Стана ясно
от събраните гласни доказателства ,че между пострадалата и ищците са
съществували отношения на обич , разбирателство ,доверие и силна привързаност. М. Г. е била
грижовна, отговорна, добра майка и
съпруга ,морална и материална опора на семейството. Ищците са понесли изключително тежко загубата й, били съкрушени,
почувствали се психически и емоционално сринати, затворили се в себе си, животът им се променил завинаги. Освен това от представените
страници на вестник „***“ от ***г. е видно ,че информация за станалото
пътно-транспортно произшествие е била публично оповестена, което несъмнено е
утежнило отрицателните им преживявания .
Предвид така установеното, съдът счита, че е осъществен общият състав на
непозволеното увреждане ,визиран в разпоредбата на чл.45 ЗЗД .А доколкото по
делото не се спори, че автомобилът, управляван от деликвента Д. М., е бил застрахован със
застраховка „ГО” при ответника, към датата на настъпване на събитието, то
доказани се явяват предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.432,ал.1 КЗ.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с
критериите за справедливост - чл.52 от ЗЗД и да отчете характера и тежестта на увреждането ,интензитета и
продължителността на претърпените болки и страдания.
В случая се доказаха по категоричен начин търпените от ищците болки и страдания от загубата на М. Г. ,към която те са били силно привързани. Установи се,
че в семейството са съществували отношения на обич, взаимно уважение, грижа и
разбирателство. Пострадалата е била
на *** години към датата на инцидента,
работоспособна ,дейна ,грижеща се за близките си ,готова да им помогне при разрешаването
на всякакви проблеми .Загубата й се отразила негативно върху психическото и
емоционалното състояние на ищците ,които били съкрушени ,а и понастоящем
болката им не е отшумяла. Смъртта
на М. Г. е настъпила внезапно ,което е
предизвикало силен стрес у съпруга й и дъщеря й ,а това несъмнено е повишило
интензитета на преживените от тях болки и страдания. С оглед
на така установените
обстоятелства и съобразявайки конкретните икономически условия в страната към
правнорелевантния момент /***/,чийто обективен белег са и лимитите на
застраховане, съдът счита ,че за обезщетяване на болките ,страданията и другите нематериални последици ,възникнали от неправомерното
деяние, на ищците следва да се присъди обезщетение в размер от по 150 000лв.
До този размер исковете се явяват основателни и доказани и следва да се уважат ,а за разликата до претендираните частични размери от
200 000лв. от общите заявени размери от по
300000лв. -ще се отхвърлят.
Предявеният от Л.Г. иск за
имуществени вреди в размер на 200лв. -за извършени разходи по осъществяване на траурна церемония /за закупуване на гробно място /ще се уважи изцяло .Не се
оспорва от ответното дружество този иск по основание и размер ,а са налице и
писмени доказателства- фактура и фискален бон , от които се установява ,че ищцата е заплатила сума в
посочения размер ,представляваща такса за гробно място.
Основателността на главните искове обуславя
основателността и на акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД. Според разпоредбата
на чл.429,ал.2 от КЗ ,в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице,
при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2,т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. От представените по делото
писмени претенции на ищците ,приложени по щета №***г., и известия за
доставянето им, е видно ,че датата на отправените от увредените лица
застрахователните претенции е 23.02.2017г. ,която е най-ранната в случая. С
оглед на това ,дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди ще се
присъдят ведно със законната лихва, считано от 23.02.2017г. до изплащането им.
Предвид
изхода на правния спор и на основание чл.38,ал.2 от ЗА, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат А.С. сума в общ размер на 9360лв. /като от
нея- 9060лв. съотв. по 4530лв. за защита по исковете за неимуществени вреди и
300 лв.- за защита по иска за имуществени вреди/ ,представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на
ищците при условията на чл.38,ал.2 вр. с чл.38, ал.1,т.3 от ЗА, съгласно
приложените договори от 18.01.2018г., определено съобразно чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Тъй като ищците са били освободени
от заплащането на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.78, ал.6
от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да заплати по сметка на ПОС
дължимата за производството държавна такса в размер на 12 050лв., съобразно
уважената част на исковете, както и сумата от 240 лв., представляваща изплатени
от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатите СМЕ и АТЕ.
По изложените съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД
,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Лозенец“,
бул.“Черни връх“№51 Д , да заплати на К.Т.Г., ЕГН **********, и Л.К.Г., ЕГН **********,***,
сума от по 150 000 /сто и петдесет хиляди /лв. за всеки от тях ,представ-ляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
със застрахователна полица №***г., за претърпени от ищците неимуществени вреди-
болки и страдания от смъртта на наследодателя им- М. Е. Г., настъпила при пътно-транспортно
произшествие, станало на ***г. на път *** /гр. *** -гр. ***/, причинено
противоправно и виновно от Д. Р. М. при управление на лек автомобил „БМВ 320 d” с рег. №К 2094 ВВ ,ведно със законната лихва върху
главниците ,считано от 23.02.2017г. до
окончателното им изплащане ,като ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Т.Г., ЕГН **********,
и Л.К.Г., ЕГН **********, против „Застрахователна компания Лев инс“АД искове за разликата над присъдените по 150 000 лв. до
претендираните по 200 000лв. –част от
вземане с общ заявен размер от по 300 000лв.- обезщетение за неимуществени
вреди , претърпени вследствие смъртта на М. Г. ,починала при ПТП на ***г. ,като
неоснователни.
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Лев инс“ АД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район “Лозенец“,бул.“Черни връх“№51 Д , да заплати на Л.К.Г.,
ЕГН **********, с адрес-****, сумата от 200 /двеста/ лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
със застрахователна полица №**** ,за претърпени имуществени вреди ,изразяващи
се в направени разходи по осъществяване на траурна церемония- за закупуване на
гробно място, които вреди са претърпени от ищцата вследствие причинената смърт
на майка й М. Е. Г., починала при пътно-транспортно произшествие, станало на ***г.,
предизвикано от виновен водач Д. Р. М. при управление на лек автомобил „БМВ 320d” с рег. №К 2094 ВВ , ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.02.2017г. до
окончателното й изплащане.
Присъдените
на ищците суми да се изплатят от ответника „Застрахователна компания Лев инс“АД
по следните банкови сметки:IBAN:***, BIC: ***, с титуляр К.Т.Г. и IBAN:*** ,BIC: ***, с
титуляр Л.К.Г..
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Лев инс“АД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район “Лозенец“,бул.“Черни връх“№51 Д , да заплати на адвокат
А.В.С. , АК - ***, с личен номер на адвокат-**** ,със служебен адрес: ****
,сума в размер на 9360 /девет хиляди триста и шестдесет/лв.- адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна помощ на К.Т.Г., ЕГН **********, и Л.К.Г., ЕГН **********-ищци
по т.д.№164/ 2018г. на ПОС.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район “Лозенец“, бул.“Черни връх“№51 Д, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на
Пловдивския окръжен съд, дължимата за
производството държавна такса в размер на 12 050 /дванадесет хиляди и петдесет/лв., както и сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лв.- представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения
на вещи лица по допуснатите СМЕ и АТЕ.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: