Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 20.12.2019г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2487/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на П.Ж.П., с която са предявени обективно съединени искове
по чл. 30, ал. 3 от ЗС и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В исковата молба се излагат
се твърдения, че с *, на наследниците на *, е възстановено правото на
собственост спрямо следните земеделски земи, *.
Навеждат се доводи, че по силата на наследствено правоприемство от общия
наследодател страните се явяват съсобственици на горепосочените имоти като
ищецът е собственик на 1/24 идеална част от тях. Изтъква се, че на 15.11.2013г.
по отношение на земеделските земи е сключен договор за аренда за срок от седем
стопански години като за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г. с
преводни нареждания от 18.12.2017г. и от 17.12.2018г. ответникът е получил
арендните плащания на ищеца в общ размер на 90,76 лв., но не му ги е предал.
Ищецът твърди, че с получаване на плащанията от арендатора ответникът е
изпаднал в забава като му дължи и обезщетение от 10,54 лв. за периода от
18.12.2017г. до 09.08.2019г. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда
за постановяване на решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
горепосочените суми за главница и лихви, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът, в
срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор, в който признава предявените искове като счита, че не дължи разноски
тъй като с поведението си не е станал причина за завеждане на делото.
По делото е направено искане от процесуалния
представител на ищеца за произнасяне по реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като взе предвид направеното от ответника признание на исковете и
становището на ищеца за произнасяне на съда с решение с оглед признанието, намира че са налице предпоставките
на чл. 237 от ГПК, поради което претенциите по чл. 30, ал. 3 от ЗС и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат
уважени.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 42 лв. за
нотариална покана. Възражението на ответника относно разноските е неоснователно
тъй като е знаел, че дължи плащане към ищеца макар и в по-малък размер от
посоченото в нотариалната покана, но въпреки това не е изпълнил задължението си
и е дал повод за образуване на настоящото производство.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския
районен съд сумата от 100 лв., представляваща сбор от държавните такси за
уважените обективно съединени искове.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
Г.С.Т. с ЕГН: ********** ***,
да заплати на П.Ж.П. с ЕГН: ********** ***,
сумите от 90,76 лв. /деветдесет лева и седемдесет и шест стотинки/ - главница, представляваща
обезщетение за доходите, получени от възмездно отдаване за ползване през стопанските
2016/2017г. и 2017/2018г. на следните земеделски земи, ***, 10,54 лв. /десет
лева и петдесет и четири стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата за
периода от 18.12.2017г. до 09.08.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 42 лв. /четиридесет и два лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Осъжда Г.С.Т. с ЕГН: ********** ***,
да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 100 лв.
/сто лева/, представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените
обективно съединени искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: